Р Е
Ш Е Н
И Е
№16, 18.02.2021г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 990 по описа за 2020г. на РРС
Предявени
са обективно и субективно съединени искове по чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от Теленор България ЕАД, в която твърдят, че между страните е сключен Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.03.2018г, по силата на който на ответника е
предоставен мобилен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса
20.99лв. с ДДС.
Към периода на издаване на процесиите
фактури спрямо ползваният от ответника мобилен номер **се прилагат условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 08.03.2018г.
Ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м08.03.2018г. – 25.07.2018г.
Фактура №
**********/25.03.2018г. за периода 08.03.2018- 24.03.2018г.: месечна абонаментна такса 27.08
лв., както и ползвани услуги 108,54 лв., които са в общ размер на 162.74лв. с ДДС. След приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 11.22
лв., претендираната сума по фактурата е 151.52 лв.
Фактура
№**********/25.04.2018г. е за периода 25.03.2018-24.04.18г. и включва: месечна аб.такса
20,99 лв. с ДДС.
Фактура
№**********/25.05.2018г. за периода 25.04.2018-24.05.18г. и включва месечна
аб. такса 20,99 лв. с ДДС.
След предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 08.03.2018г., сключен между „Теленор
България“ ЕАД и ответника, при условията на който е ползван номер ***, по вина на потребителя
поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура № **********/25.07.2018 г., включваща задължение за
заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 52.47 лв.,
която е сбор от три
стандартни месечни аб.такси за номера без вкл. ДДС (17.49лв. всяка).
Изискуемостта на вземанията на
„Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването
й.
Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на
„Теленор България“ ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№ 387/2020 г. и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение.
Предвид разпореждането на съда по
заповедното производство, с което сме уведомени, че издадената по делото
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на
длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок предявяваме и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Молят съда да приеме за установено
по отношение на ответника, че за ищезца е налице вземане от 245.97 лв. представляваща
общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/25.03.2018г., фактура
№**********/ 25.04.2018г., фактура № **********/25.05.2018Г. и фактура №
**********/ 25.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените по заповедното и
исковото производства
Ответникът Т.Ф.Д. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК, като
назначеният му особен представител счита исковете за неоснователни, а и
недоказани. Прави възражение и за изтекла в негова полза погасителна давност.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства се установи следната
фактическа обстановка:
На 08.03.2018г. страните са сключили Договор
за мобилни услуги № *********, по силата на който на ответника е предоставен
мобилен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 20.99лв. с ДДС.
Ответникът не е заплатил задълженията
си по четири фактури, касаещи отчетен период 08.03.2018г. – 25.07.2018г.
Фактура №
**********/25.03.2018г. е на стойност 162.74лв. с ДДС. Касае периода периода 08.03.2018- 24.03.2018г.: месечна
аб.такса 27.08лв. и ползвани услуги 108,54 лв. След приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен
отчетен период в размер на 11.22 лв., ищецът претендира по тази фактура сумата
от 151.52 лв.
Фактура
№**********/25.04.2018г. е на стойност 20.99лв. с ДДС и касае месечна аб.такса за
периода 25.03.2018-24.04.18г.
Фактура
№**********/25.05.2018г. е на стойност 20.99лв. с ДДС и касае месечна аб.такса периода 25.04.2018-24.05.18г.
След предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № *********, по вина на потребителя поради
изпадането му в забава, операторът е издал фактура № **********/25.07.2018 г., включваща задължение за
заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 52.47 лв., която е сбор от три
стандартни месечни аб.такси за номера без вкл. ДДС (17.49лв. всяка).
Изискуемостта на вземанията на
„Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Исковата претенция е напълно
идентична с тази, заявена в заповедното производство и представлява общ сбор от
дължими суми за месечни аб.такси и неустойка по договор за мобилни услуги. Разгледана
по същество същата е частично основателна.
Видно от представения договор за
мобилни услуги между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения,
по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер при
съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договорът се
съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм
съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи
условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на
абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на
предпоставките за нищожност на договора поради противоречието му с нормата на
чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и обвързва страните.
Ответникът е ползвал
далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца за номер ***, поради което съдът намира, че следва
да бъде осъден да заплати стойността на предоставените му мобилни услуги за
процесния период в общ размер от 193.50лв.
Поради неизправността на ответника,
ищецът се е възползвал от правото си едностранно да прекрати договора, като е
спрял подаването на мобилни услуги към него. Начислил е уговорената в договора
неустойка за едностранно прекратяване на договора по вина на потребителя, като твърди,
че е определил размерът й съобразно постигнатото с КЗП спогодба от максимум три
стандартни месечни абонамента по договор за мобилни услуги на номер ***. Задължението за заплащане на такава неустойка
се поражда в резултат на прекратяването на договора. В договорите, сключени
между страните не е регламентиран начина на прекратяване на договора, вкл. и по
инициатива или вина на абоната. Ето защо следва да се приложат съответните
разпоредби на ЗЗД и по специално чл.87 ал.1, който регламентира развалянето на
двустранния договор при неизпълнение от едната страна поради причина, за която
същата страна отговаря. Тази разпоредба предвижда при писмен договор
предупреждението за прекратяване да е писмено. Установяването на прекратяването
на договора е от значение, тъй като именно това прекратяване е юридическия
факт, от който възниква правото на ищеца да получи, респ. задължението на
ответника да плати неустойка по договора.
В настоящия случай ищецът не е представил
доказателства надлежно да е упражнил правото си на едностранно прекратяване на
договора. Приложената на л.67 от делото покана за доброволно плащане до отв.Т.Д.
*** не му е връчена. На л.68 е приложено удостоверение от куриер, че е връчено
предупредително писмо на клиент С.Л.с адрес за доставка в гр.Варна. Съдът
намира, че това доказателство е ирелеванто и не касае страните. След като не е
недоказано, че ищецът е упражнил правото си на прекратяване на договора, недоказана е и претенцията за неустойка общо
от 52.47лв., тъй като прекратяването на договора е правопораждащ факт за това
вземане.
Ищецът има право на направените в настоящото производство
разноски съразмерно на уважените искове в съответствие с
разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК. В настоящото производство ищецът е
направил разноски в размер на 375лв., от които 75лв. платена д.т.,
120лв. адв.възнаграждение и 180лв. възнаграждение за особен представител, като
на ищеца се следват разноски от 295лв.
Съответно
по ч.гр.д.№444/2020г. са направени разноски от 385лв.,от които ответникът дължи 302.87лв.
По
гореизложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Ф.Д., ЕГН ********** ***, че дължи на
„Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата от 193.50лв./сто
деветдесет и три лева и петдесет стотинки/ за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода 08.03.18г.-24.05.18г., ведно със законната
лихва, считано от 27.01.20 до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение №815/26.02.20г. по ч.гр.д.№387/20г. КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за установяване дължимостта на неустойка за предсрочно
прекратяване на договор в размер на 52.47лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Т.Ф.Д. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* сумата 295лв. /двеста
деветдесет и пет лева/ разноски по настоящото дело и сумата 302.87лв../триста и
два лева и осемдесет и седем стотинки/ разноски по ч.гр.д.№387/2020г. на РС
Разград.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик
по ч.гр.д. №387/2020г. на РРС.
Районен съдия: