Определение по дело №849/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

289

Година

12.1.2016 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

12.16

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Л. И. Х., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б. ПРОТИВ Главна дирекция „П б и з на н" - МВР, [населено място], ПКул., представлявана от Н. Н. – Директор, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 19 600.00 лева /деветнадесет хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение на основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР, сумата от 1422, 87 лева /хиляда четиристотин двадесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за дължимата сума от 19 600,00 лева за времето от 29.12.2014 год. до 15.09.2015 год., законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното плащане на обезщетението по чл. 234, ал.1 от ЗМВР, както и сторените съдебни и деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че със Заповед № 1606 от 11.12.2014 год. на Директора на Главна дирекция „П б. и з. на н." при МВР с вх. № БЛ-14713 от 19.12.2014 год. при РД „П би з на н" - Б. е прекратено служебното правоотношение на ищеца като държавен служител на основание придобиване на право на пенсия при условията на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване, считано от датата на връчване на заповедта. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение бил началник на дежурна смяна в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" - Б. към Регионална дирекция „П б и з на н" - Б. при Главна дирекция „Пб и з на н " -МВР. Сочи се още, че съгласно издадената заповед следвало да му бъде изплатено обезщетение на основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 234, ал.1 от ЗМВР е материалноправна и урежда правото на обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение на държавните служители, като предвижда, че същите имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. По силата на тази разпоредба между МВР и служителя на МВР се установява едно гражданскоправно отношение при което служителят има правото да получи съответното еднократно парично обезщетение, а МВР е задължено да му го изплати.

В исковата молба се излага, че на основание чл. 234 ал. 1 от ЗМВР ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на 19 600, 00 лева, съгласно приложено към исковата молба удостоверение № рег. БЛ-7811 от 12.09.2015 г. В исковата молба ищецът твърди, че същите не са му изплатени и към днешна дата и си остават дължими от страна на органа по назначаването. Сочи се, че видно от удостоверение обезщетението е изчислено при спазване на чл. 239 от ЗМВР.

Посочва се, че за ответника е налице парично задължение спрямо ищеца по силата на ЗМВР, като неговото задължение е възникнало в момента н авръчване на Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а именно от 29.12.2014г. Твърди се от ищеца в тази връзка и че за периода на забавеното плащане ответникът му дължи и мораторна лихва- за неплатената сума на основание чл. 234, ал.1. от ЗМВР -обезщетение в размер на 19 600.00 лева, за времето от 29.12.2014 год. до 15.09.2015 год., мораторната лихва възлиза на 1422, 87 лева .

С разпореждане № 7171/17.09.2015г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба - чл.129 от ГПК и допустимостта на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК и на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 29.09.2015г. на Р. Б., специалист в ГД”ПБЗН” [населено място].

От материалите по делото е видно, че в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор , с който се прави признание на иска за главница по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като се оспорва иска за присъждане на мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД. Поддържа се в отговора, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение е действал Закон за министерството на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.53 от 27.07.2014г, наричан за краткост ЗМВР. За да възникне отговорност за плащане на обезщетение за забава, следва да е налице изискуемост на главното вземане. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение, а именно 15.12.2014 г., ЗМВР не съдържа уредба относно срока на изпълнение на задължението за изплащане на еднократно парично обезщетение по чл. 234, ал.1 от ЗМВР, респективно не посочва, че работодателят изпада в забава от деня на освобождаване от служба на служителя, нито от друг определим момент. Освобождаването от служба е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР, наличието на който установява възникване на правото за заплащане на обезщетение, но не определя ден за изпълнението му. Правното основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата, е акцесорна по отношение на главния иск. Твърди се, че от ищеца не е депозирана молба до директора на ГДПБЗН-МВР за изплащане на 5 брутни месечни възнаграждения. Видно от копието на Заявление за прекратяване на служебните задължения peг. № БН-2727/24.11.2014 г. не се съдържа покана за незабавно изпълнение на задължението по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР. Липсата на покана обуславя недължимост на лихви с акцесорен характер, респ. длъжника не е поканен по надлежния ред да изпълни вземането си към кредитора. Поддържа се в отговора, че в случая следва да бъде приложен чл. 69 от ЗЗД: „ Чл. 69, ал. 1. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага., Ал.2. Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.". Сочи се още, че Чл.84, ал.2 от ЗЗД, определя момента на изпадане на длъжника в забава, а именно: „Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. ". Поддържа се и че дължимите суми са бюджетни средства, за които се изисква допълнително технологично време за планирането им, респективно и за изплащането им.

В съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, по същество изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове, като се иска уважаването им. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски, като е приложен и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответника, редовно призован не се явява и не се представлява.

По делото са допуснати и приети писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

Не се спори между страните, че ищецът е работил по служебно правоотношение с Главна дирекция „П б и з на н” към МВР- началник на дежурна смяна в Районна служба „П б и з на н" - Б. към Регионална дирекция „П беи з на н" - Б. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението " –МВР, че е работил по служебно правоотношение 20 и повече години, че същото е прекратено поради придобито право на пенсия, както и размера на обезщетението, респ. размера на брутното възнаграждение, на база на което същото следва да се изчисли.

Видно от Заповед №1606/11.12.2014г. на Директора на ГД „ПБЗН“ към МВР, на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с Л. И. Х.- началник на дежурна смяна в Районна служба „П би з на н" - Б. към Регионална дирекция „П б и з на н" - Б. при Главна дирекция „П б и з на н " –МВР, при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, считано от датата на връчване н заповедта. В заповедта е посочено на служителя да се изплатят обезщетения по ЗМВР.

Видно от Удостоверение рег. №БЛ-7811/12.09.15г. на ГД „ПБЗН“ към МВР и приложени към него бележки за м.11 и м. 12.2014г., дължимото обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВ на Л. И. Х. е в размер на 19 600, 00 лв.

От Кадрова справка №БЛ-8815/12.10.2015г. и приложено към нея заявление от ищеца се установява, че последния е назначен в органите на МВР със Заповед № 8/18.01.1985г., считано от 22.01.1985г. и е освободен със Заповед № 1606/11.12.2014г., считано от 29.12.2014г., поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО по искане на служителя.

От справка № БЛ-8827/12.10.2015г., издадена от ответника е видно, че на ищеца е начислено обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР в размер на 19 600, 00 лв. в месец януари 2015г., което не е преведено към датата на справката. Ищецът няма предишни прекратявания на служебното правоотношение по ЗМВР.

При така установеното съда намира от правна страна следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. ЗЗД.

Така предявените искове са процесуално допустими. Същите са родово и местно подсъдни на ПРС, тъй като се касае за трудов спор и предмет на делото са присъждане на обезщетения по служебно правоотношение, които дела са подсъдни на районен съд независимо от цената на иска и ищците по тях са освободени от заплащане на държавна такса.

По иска с правно основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

За да бъде уважен така предявеният иск следва да се установи, че ищецът е работил по служебно правоотношение с Главна дирекция „П би з на н” към МВР, че е работил по служебно правоотношение 20 и повече години, че същото е прекратено поради придобито право на пенсия, както и размера на обезщетението, респ. размера на брутното възнаграждение, на база на което същото следва да се изчисли.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът има прослужено време в органите на МВР 29 години, поради което дължимото му обезщетение е в размер на 20 брутни работни заплати, които видно от представеното удостоверение са в размер на 19 600.00 лв. Ответника не оспорва предявения иск, по делото не са ангажирани и доказателства, че тази сума е платена на ищеца, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Доколкото вземането е лихвоносно, законна лихва е претендирана и исковата молба има характер на покана, то на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 19 600, 00 лв. от датата на завеждане на исковата молба –16.09.2015г. до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 1 422, 87 лв. за периода от 29.12.2014 г. до 15.09.2015 г., съдът намира същата за неоснователна.

Исковата претенция с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата е акцесорна по отношение на главния иск. За да възникне отговорността за заплащане на обезщетение за забава, следва да е налице изискуемост на главното вземане. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ако няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал.2 от ЗЗД. Служебното правоотношение на ищеца е прекратено на 29.12.2014 г.-датата на връчване на заповедта, към който момент е възникнало правото му да получи обезщетение по чл. 234, ал.1 от ЗМВР и към който момент законът не е предвиждал срок за изплащането му, тоест обезщетението е било дължимо, но за настъпване на неговата изискуемост работодателят е следвало да бъде поканен от служителя. Едва след поканата настъпва изискуемостта на обезщетението и работодателят изпада в забава, съответно дължи обезщетение за нея. Във връзка с изискуемостта и забавата при изплащане на обезщетенията, дължими при прекратяване на едно трудово или служебно правоотношение, било то законосъобразно или не, е постановено Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, което е приложимо към всички обезщетения, за които законът не предвижда срок за тяхното изплащане. Съгласно същото лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. А ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен. В мотивите на тълкувателно решение изрично е посочено, че поради договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от който се дължи лихва върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за задълженията и договорите относно неизпълнение на задълженията. Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото е това по чл. 225, ал. 1 КТ, както и процесното обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР преди приемането на ал. 10 с ДВ бр. 14 от 20.02.2015г., длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Или поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. В този смисъл е и трайната съдебна практика на съдилищата и Тълкувателното решение, което всъщност е приложимо за всички случаи на обезщетения, при които законът не е фиксирал конкретен срок за плащане, независимо че основанието за плащането им е настъпило. По делото не са ангажирани никакви доказателства за изпращане на покана от ищеца до ответника преди завеждане на исковата молба да му заплати търсената сума.

В конкретния случай след прекратяването на правоотношението на ищеца е приета с ДВ бр. 14 от 20.02.2015г. и влязла в сила нормата на чл. 234, ал. 10 от ЗМВР, която гласи, че обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Нормата, обаче има действие занапред и урежда юридическите факти, настъпили след влизането й в сила, което означава, че не е в сила по отношение на дължимото на ищеца обезщетение, което е възникнало на 29.12.2014г.-преди влизането в сила на горепосочената нова правна норма. Това е така, защото съдържанието на субективното материално право се определя от закона, действал към момента на възникването му. При липса на изрична разпоредба в Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 14 от 2015 г./, придаваща обратна сила на чл. 234, ал.10 ЗМВР, тя е неприложима спрямо правоотношението, по което е страна ищецът. Аргумент за този извод се извежда от чл. 14, ал.1 ЗНА, съгласно който обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба.Следователно същата не се отнася и за правоотношения, прекратени преди влизането й в сила, каквото е това на ищеца и за да изпадне длъжникът в забава, е следвало да бъде поканен да плати.

От горното следва, че искът относно обезщетението за забава в размер на 1 422, 87 лева, претендирано върху главницата за времето от 29.12.2014 г. до 15.09.2015 г. следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

С исковата молба е направено искане за присъждане на разноски. Представен е и списък по чл.80 ГПК, за извършени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1160, 00 лв. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 081, 49 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съобразно представен списък по чл.80 ГПК и адвокатско пълномощно, удостоверяващо заплащане на посочената сума. Ответникът с писмения си отговор е направил искане с оглед направеното признание на иска за главница да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимално предвидения в Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

С оглед изхода от спора и съобразно чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- [населено място], държавна такса по уважения иск в размер на 784, 00 лв.

Водим от горното, Бл. районен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г. Д. „П. Б. И З НА Н“ - МВР, [населено място], ПК представлявана от Н. Н., в качеството му на Директор, да заплати на Л. И. Х., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б. сумата от 19 600, 00 лв. /деветнадесет хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение на основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба- 16.09.2015г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният отЛ. И. Х., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б. против Г Д „П Б И З НА Н“ - МВР, [населено място], ПК, представлявана от Н. Н., в качеството му на Директор, иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 422, 87 лв. /хиляда четиристотин двадесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава върху сумата от 19 600, 00 лв. за периода от 29.12.2014г. до 15.09.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Г Д „П Б И З НА Н“ - МВР, [населено място], ПК , представлявана от Н. Н., в качеството му на Директор да заплати на Л. И. Х., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б. сумата от 1 081, 49 лв. /хиляда осемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Г Д „П Б И З НА Н“ - МВР, [населено място], ПК ул., представлявана от Н. Н., в качеството му на Директор, да заплати по сметка на РС- [населено място], сумата от 784, 00 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева /, представляваща дължимата се държавна такса по уважения иск, както и 5.00 лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС- [населено място] в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: