Р Е Ш Е Н И Е № 33
13.03.2020година,град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение,
На двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА- КОЧОВСКА
При секретар СТАНКА АНГЕЛОВА
Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА, въззивно търговско дело №33 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на ищците по т.д. № 178/2019 година по описа на Бургаски окръжен съд- Ф. М. Х. ЕГН ********** и А. М. Х. ЕГН **********- двете от с. Д., община Р., област Б. , чрез процесуален представител адвокат С. от САК, с адрес на кантората: град С., ул.“. № * ет. *- Адвокатско дружество „Ч“, против съдебното решение по горното дело-№ 475/27.11.19г.
Въззивната жалба съдържа оплакване за неправилност и необоснованост на постановеното решение, с което са отхвърлени като неоснователни претенциите им за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, в размер на по 100 000лв., причинени им вследствие загубата на техния брат А. , загинал в ПТП на 09.05.14г..
Въззивниците анализират събраните по делото гласни доказателства и обосновават извод за съществувала между тях и покойния им брат близост от изключителен характер, каквато има предвид решението по Тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС от 21.06.2018 г. Считат, че преценката на съда за тази изключителност следва да се направи от съпоставката между конкретните взаимоотношения и традиционната за българското общество особена близост между братята и сестрите. Обосновават изключителност в отношенията си с покойния брат, надхвърляща обичайното възприятие за близост между братя и сестри на база традициите на българското общество като цяло и не споделят аргумента на съда, че за конкретното населено място- селото на ищците- тези отношения били обичайни. Поддържат, че обичаят и традицията в семейството на ищците е житейско обстоятелство, което може да създаде изключително близка връзка между брат и сестра, обуславяща право на обезщетение.
Оспорват също извода, че нямали право на обезщетение и защото интензитетът на страданията им за покойния брат не били сравними с тези, които се търпят при смърт на родител, съпруг и дете. Считат, че решението по горецитираното тълкувателно дело не поставя преценката за изключителност на претърпените вреди за роднините по съребрена линия в съпоставка с тези между родител и дете или двама съпрузи. Също така неправилен е според тях изводът на съда, че такава изключителна близост между брат и сестра не може да има ако и двамата приживе са имали собствени семейства. Намират заявената от тях претенция от по 100000 лв. за отговаряща на изискването за справедливост, заложено в разпоредбата на член 52 ЗЗ. , както и на съдебната практика по сходни дела за близък период от време. Намират за неприложима разпоредбата на чл. 493, ал. 4 от КЗ. Разпоредбата на §96, ал. 1 от ЗИДКЗ, определяща размер на обезщетението до 5000 лв., сочат за противоречаща на действащото право на Европейския съюз, защото този максимален размер е по- малък от посочените в чл.1,§ 2 от В. директива 84/5 кодифицирана с Д. 2009/103/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09. 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Чл.9 предвижда минимална застрахователна сума в случай на телесно уврежда-не от 1 000 000 евро за пострадал и 5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите, а в случай на имуществени вреди- 1000000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Поради противоречие между националното и европейското право въззивниците пледират за приложение на второто. Позовават се и на съдебна практика - Решение на СЕС от 24 октомври 2013 година по дело С- 277/ 12 с предмет преюдициално запитване, което на основание предвиденото в чл.633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
Молят за отмяна на решението на първата инстанция и постановява-нето на ново, което да уважи исковете им, ведно със сторените по делото разноски. Не ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваем З. „Б“АД ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л. , бул.“. №*, представлявано от С. П. и К. К. , чрез адвокат С. от БАК, със съдебен адрес: град Б., ул.“. № 2.
В него подадената въззивна жалба се сочи за неоснователна, а постановеното от първата инстанция съдебно решение за правилно и законосъобразно. Моли се за неговото потвърждаване.
Приема се, че съдът не е допуснал твърдените в жалбата процесуални и материално правни пропуски. Въведените в горната оплаквания се сочат за неоснователни и не държащи сметка за действителния смисъл на ТР №1/21.06.18г. по т.д. №1/16г. на ОСНГТК на ВКС и за съдържанието на гласните доказателства, събрани по делото. Изложението в жалбата се сочи за абстрактно и без връзка с доказателствената съвкупност. Изразява се пълно съгласие както с крайния правен извод на първата инстанция по спора, така и с мотивите от акта, които го обосновават. Сочи се, че изводът за отхвърляне на заявените по делото претенции за обезщетение е напълно обоснован и съответен на приложимото материално право и действащата относима към него съдебна практика. Не се ангажират нови доказателства.
Становището на въззиваемия се поддържа от процесуален представител и в проведеното пред въззивния съд открито заседание.
Бургаският апелативен съд, след извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК намира решението на първата инстанция за валидно и допустимо.
По оплакванията за неправилност на съдебния акт и по съществото на спора, на база събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено следното:
Производството е образувано по субективно и обективно съедине-ните претенции(преки искове) на Ф. М. Х. и А. М. Х. , против застрахователно дружество“Б“ АД, за присъждане на обезщетение по чл.226 от КЗ(отм.), вр. чл.223,ал.1 КЗ(отм.), в размер на по 100 000лв. за всяка, поради причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния брат А. , настъпила в резултат на ПТП, осъществено на 09.05.14г. по пътен участък между кв. Сарафово и центъра на гр. Б.. П. са и присъждане на компенсаторна лихва върху главниците, в размер на законната лихва за забава, от датата на деликта, до окончателното изпълнение, с правно основание в чл.86 ,ал.1 от ЗЗ. във вр. с чл.84,ал.3 от ЗЗ. .
Обосновали са претенциите си с това, че горепосоченото произшествие е причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач – Д. А. Х. , управлявал л.а. марка „М“, модел „А“, с д.к. № * по път I-9 в гр. Б., при неспазване на правилата за безопасно движени по пътищата, като на 300м. след пътен възел „Л“, в посока центъра на гр. Б. превишил наложеното ограничение в скоростта на придвижване на МПС от 40 км/ч. Вследствие това блъснал А. М. , който в този момент извършвал ремонтна дейност в същия участък. Пострадалият бил транспортиран до болнично заведение, но до края на деня починал. Твърдят причинно–следствена връзка между пътнотранс-портното произшествие и смъртта на брат им, и че вината на водача, причинил произшествието, е установена с влязла в сила присъда № 54 от 16.03.2016 г. по ВНОХД № 131/2016 г. на Апелативен съд Б. и Решение № 284 от 27.12.2016 г. по н.д. № 1015/2016 г. на ВКС.
Заявяват, че смъртта на техния брат предизвикал у тях силен шок, прераснал в емоционална депресия. Посочват, че плачат, страдат от безсъние, затворили са се в себе си и са се изолирали от околните. Ходят на гроба на брат си и търсят утеха, тъй като той им бил опора и приживе винаги са могли да разчитат на него. Сочат, че в следствие на случилото се изживяват стрес, подтиснатост, безпокойство, ранимост, вътрешна опустошеност, имат усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло. Това довело да развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство у ищците. Заявяват, че между тях и брат им приживе се била установила трайна и дълбока емоционална връзка, много по–силна от обичайната връзка между такива сродници, изразяваща се във взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие.
В срок е постъпил отговор на ответник З. „Б“, сочещ исковете за допустими, но неоснователни. Оспорил е наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка на ищците с починалия по смисъла на
Тълкувателно решение № 1/2016 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОС на Н. , Гражданска
и Търговска колегия на ВКС. Твърдял е, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и длъжностните лица, организирали ремонта на пътния участък.
Извършвайки ремонтна дейност на пътя,
пострадалият
не бил осигурил своята лична безопасност
и сам създал предпоставки за настъпването на ПТП, а длъжностните лица от
строителната фирма не били провели действителен
инструктаж на работниците и не поставили на определените места необходимата
пътна сигнализация, както и не закрили постоянните пътни знаци. При въвеждане на
временната организация на движението заради ремонта, задължените лица не са изпълнили вменените им
задължения с Наредба № 3/16.08.2010 г., поради което при определяне на размера
на обезщетението следвало да се отчете факта на
съпричиняване от тяхна страна. Ответникът
оспорва размера на претендираните обезщетения, намирайки го за силно завишен. Счита, че дори да се приеме за доказано изключение, предпоставящо обезвреда на ищците, то претендираното
обезщетение не отговаря на действителните им болки и страдания,
прекомерно е и не цели реално репариране на вредата, а
обогатяване от трагичния
инцидент. Оспорил е и претенцията за
лихва от датата на събитието. В тази връзка я
е посочил от една страна за частично погасена по
давност, съгласно чл. 111 от ЗЗ. , а от
друга страна счита, че не следвало да заплаща лихви, т. к. до момента на получаване на
исковата молба не е бил уведомен за настъпването на застрахователното
събитие, поради което не е в забава. Не е спорил, че е сключил застрахователна полица по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „М“, модел „А“, с д.к. № ***
В допълнителната си искова молба ищците са оспорили възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като са твърдели, че дори поставена каска не можела да предотврати леталния изход за брат им от сблъсъка, предвид механизма на удара. Оспорили са и другите възражения: за прекомерност на претендираните обезщетения и за липсата на забава у ответника за заплащането на компенсаторни лихви.
В отговора на допълнителната искова молба дружеството е поддържало вече заявените в писмения отговор възражения и ги е доразвило.
Първоинстанционният съд е счел недоказано твърдението на ищците, че са претърпели неимуществени вреди от смъртта на брат им, които да подлежат на обезвреда с оглед поставените от цитираното ТР изискване за тяхната изключителност, поради което е отхвърлил главните искове за обезщетение, ведно с акцесорните претенции за компенсаторна лихва. Присъдил е съдебно – деловодни разноски в полза на ответната страна.
Апелативен съд Б. споделя крайния правен извод на първата инстанция, включително и изложените в негова подкрепа фактически изводи и правни съображения, към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
В тази връзка и с оглед оплакванията във въззивната жалба, излага следните съображения:
Приложението на прекия иск по чл.226 от КЗ(отм.) изисква кумулативното наличие на елементите от сложния фактически състав, предпоставящат обезвредата по чл.45 от ЗЗ. , а именно: деяние( действие или бездействие), противоправност на същото, вреди, причинна връзка между тях и вина, която законът презюмира, с добавката, че неправомер-ното деяние трябва да представлява застрахователно събитие, рискът от което е покрит от „Г“; между собственика на МПС, с което е причинено деянието и ангажираното като ответник застрахова-телно дружество трябва да има сключена валидна застраховка „Г“, налична към датата на увреждането; последното да се изразява в причинена телесна повреда на трето по смисъла на КЗ пострадало лице или смърт на такова лице. Във втория случай за увредени се считат лицата от най-близкия му семеен и родствен кръг. Те имат право на обезщетение,ако докажат претърпени от загубата неимуществени вреди.
Според ТР по ТД №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, правоимащите са посочени в П. № 4 от 25.V.1961 г. и П. № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд(съпруг,родители, деца) и „по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоцио-нална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които във всеки конкретен случай е справедливо да бъдат обезщетени.“Тази особеност на отношенията и изграждането на изключително близка и трайна житейска връзка с починалия, както и търпенето на значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето, подлежат на доказване от претендиращия обезвреждането и трябва да са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, определени с другите две ППВС.
В мотивите на посоченото ТР по отношение на връзката баби/дядовци и внуци, както и братя и сестри, е възприето, че в духа на българската традиция тя е много силна , характеризира се с взаимна обич, привързаност, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, поради което обезщетяването на неимуществени вреди при деликт се свързва с изключителност, над така принципно описаната, наложена поради конкретни житейски обстоятелства и станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка такива.
Предвид относимото за хипотезата на търсената обезвреда материално право и посочената задължителна за прилагането му съдебна практика, съдът приема за установени от събраните по делото доказател-ства следните релевантните за казуса факти:
Ищците са сестри на А. М. М. , р.21.08.62г., починал на 09.05.14г. при ПТП, чийто извършител е установен с влязла в сила присъда № 54 от 16.03.2016 г., постановена по НОХД № 1156/2015 по описа на Окръжен съд Б. , задължителна на основание чл.300 ГПК за съда, разглеждащ гражданските последици от деликта, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В посоченото наказателно производство лицето Д. А. Х. е бил признат за виновен в това, че на 09.05.2014 г., около 14,15 часа, в гр. Б., на път I-9, в участъка между ж.к. „С“ и ж.к. „И“, при управление на лек автомобил „М“ с рег. № А* нарушил определени правила за движение по пътищата от Закона за движение по пътищата и допуснал пътно транспортно произшествие, причинявайки по непредпазливост смъртта на А. М. Към момента на извършване на деянието собственикът на лекия автомобил е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б“ АД, по полица № 0* за периода от 03.02.2014г. до 02.02.2015 г., в който попада и датата на произшествието.
С оглед изложените обстоятелства, изброените по-горе предпостав-ки, визирани в хипотезата на правната норма, са безспорно установени за целите на конкретния казус, изключая фактите, които биха определили близостта, емоционалната, фактическа и житейска връзка между ищците и покойния им брат като особена, много силна, надхвърляща обичайната традиционно съществуваща между брат и неговите сестри такава, достатъчна за да обоснове извод, че вследствие внезапната загуба, ищците са претърпели дълготрайни по продължителност и извънредно силни по интензитет болки и страдания, подлежащи на обезщетяване.
Разпитаните в тази връзка по делото свидетели на въззивниците- Н. Х. (без родство с тях) и М. Х. на ищцата А. племенник на ищцата Ф. , установят непротиворечиво близост и привързаност в отношенията между покойния брат и сестрите му приживе. Те си помагали взаимно с личен труд в селскостопанската работа и средства при необходимост, събирали се всяка седмица заедно, за да виждат майка си, останала да живее в семейството на брата и да общуват помежду си. Загубата на А. била внезапна, силно стресираща сестрите му. Те много тъжили, А. припаднала на погребението. Двете ищци постоянно ходели на гроба на брат си. Все още плачели за него, когато го споменават. Ищците имали пълноценни семейства, създадени отдавна. Братът също. Той и Ф. живеели в с. Д., но в отделни къщи. Помагали си в грижата за майка им- стара и болна жена, починала след сина си. А. живеела със семейството си в друго село- Д. Сестрите обичали брат си и го почитали като глава на семейството, след смъртта на баща им.
В противовес на изводите на въззивниците, съдът преценява горните факти, като сочещи на обичайната привързаност между непреки родственици от втора степен по съребрена линия, каквито са братята и сестрите. Народната ни традиция, историческият бит и нрави на населе-нието в рамките на държавата ни, съхраняват все още като ценност отношения на родова патриархалност за родените в началото и средата( включително шестдесетте години) на миналия век, особено силно изразени в малките населени места. Това обуславя възпитание в дух на разбирател-ство, взаимно доверие, обич, привързаност и взаимопомощ между израслите в общ дом децата, което формира в такава насока и бъдещите им отношения, след като създадат свои собствени семейства, особено когато са близки по възраст, както е в случая. Може да се приеме, че ищците и брат им са хора от едно поколение, т.к. той е бил на 52 години при произшествието, а сестрите-на 49 години(Ф. ) и на 47 годишна възраст(А. ). Всички са родени през шестдесетте години на 20-ти век, в малко населено място и съблюдават традициите на обществото му.
При тези данни, внезапната загуба на брата се явява много тежка за сестрите. Тя разрушава изграждани и поддържани с десетилетия много близки и топли родови отношения, но неимуществените вреди от внезапната смърт на близкия родственик в случая не надхвърлят рамките на обичайните по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение такива. Възприемайки настъпилите по конкретния повод негативни психични изживявания на ищците, съдът преценява, че те не удовлетворяват изразеното от ВКС разбиране за „изключителност“, защото не са предпоставени от възникнали между тях и брат им извънредни отношения, надхвърлящи обичайно присъщите за родовата връзка.
В мотивната част на тълкувателното решение ВКС обяснява критерия „изключителност“ на отношенията чрез наличието на трайна, дълбока връзка, сравнима по сила и значимост с тази на лицата, за които законът и практиката признават правото на обезщетение, т.е. като съпоставима с отношенията между най-близките по степен кръвни роднини(родители-деца) или на брачните партньори. Такава житейска връзка според съда изисква общност на дом и домакинство, или се обуславя от висока степен на зависимост на претендиращия вредата, който поради загубата преживява извънредна емоционална празнота, душевен срив, тежки психични промени и др. негативи, защото е останал без решаваща за живота, здравето или бъдещето си материална опора или физическа грижа, респективно е загубил човек, за който е полагал по емоционални подбуди такива грижи, като възможните ситуации, предполагащи такъв тип извънредно близки и силни отношения, са неизброими. Данните по делото обаче не сочат на такива обстоятелства. От доказателствата е видно, че както ищците, така и брат им са си създали още преди години пълноценни семейства, имат деца, разделни домакинства, не са зависими един от друг в бита и ежедневието си, обитават различни домове и дори едната сестра живее в друго населено място. Не се установяват тежки житейски, здравословни или социални проблеми, при разрешаването на които сестрите да са били зависими от брат си или обратно. Отношенията между родствениците по делото обосновават извод за братска обич, подкрепа и взаимопомощ, каквито си оказват по правило разбиращите се близки роднини, родени и възпитавани в съответствие с ценностната система на обичайната им жизнена среда.
С оглед на това съдът заключава, че внезапната смърт на А. М. представлява тежка морална загуба за ищците, но не удовлетворява възприятието на закона и задължителната по приложението му съдебна практика за овъзмездяване по реда на чл.226 от КЗ(отм.).
С оглед обстоятелството, че активната материално правна легитимация на ищците е недоказана, този съд също както и първоинстанционният не разглежда заявените при условие на евентуалност възражения на ответника(тук въззиваем)по основателността на претенциите.
В обобщение на горното Апелативен съд Б. намира, че предяве-ните искове за претърпени неимуществени вреди, ведно с акцесорните им за компенсаторна лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, в какъвто смисъл се е произнесъл и Окръжен съд Б. .
П. съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по поставения за разрешаване правен спор, решението на Окръжен съд Б. следва да бъде потвърдено.
При този изход от обжалването, на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият има право на всички направени в настоящото производство разноски, възлизащи на 6636лв. и представляващи уговорен и заплатен по банкова сметка адвокатски хонорар за защитата на страната от един адвокат, дължим поравно от двете въззивници.
Съдът счита за неоснователни възраженията за прекомерност на този хонорар, т.к. е изчислен на база сбора от цената на двата иска, т.е.върху 200 000лв., а в приложение на правилото на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, минималното възнаграждение за осъществената юридическа услуга за защита на такъв правен интерес възлиза на 5530лв. без ДДС, т.е. е равно на поисканите със списъка на страната 6. .с ДДС. Минималното адвокатско възнаграждение не подлежи на намаляване.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №475/27.11.2019г., постановено по т.д. №178 по описа на Окръжен съд Б. за 2019г.
ОСЪЖДА Ф. М. Х. ЕГН ********** и А. М. Х. ЕГН **********- двете от с. Д., община Р., област Б. , със съдебен адрес: град С., ул.“. № * ет. *, адрес на А. дружество „Ч“(чрез процесуален представител адвокат С. от САК) да заплатят на “З” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д“ № * поравно, общата сума 6636лв.(шест хиляди шестстотин тридесет и шест лв.), представляваща направени от застрахователното дружество съдебно-деловодни разноски за адвокатски хонорар с ДДС, за представителството му в производството по в.т.д. №33/2020г. по описа на Апелативен съд Б.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: