Решение по КНАХД №327/2025 на Административен съд - Враца

   Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – *** срещу Решение № 122/12.05.2025 г. по АНД № 141/2025 г. на Районен съд – Враца, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 26-0001260/26.11.2024 г., издадено от същия административнонаказващ орган, с което за нарушение по чл.32, §3, изр.2, пр.3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. относно правилното използване на тахографа и дигиталната карта на водача, на основание чл.93в, ал.19 пр.3 ЗАвП на П.Ц.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

С касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложим по силата на чл. 63в, ал. 1 ЗАНН. Касаторът развива доводи, че съдът неправилно е приел липса на умисъл и е тълкувал ограничително състава на чл. 93в, ал. 19 ЗАвП, като е изискал доказателства за физическа манипулация на тахографа, каквото изискване законът не съдържа. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът - Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – ***се явява лично, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът – П.Ц.В., чрез пълномощник ***, оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че  административното нарушение е доказано по безспорен начин, а първоинстанционният съд е постановил неправилно решение

 В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Касационният съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  основателна по следните съображения:

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 122/12.05.2025 г. по АНД № 141/2025 г. на Районен съд – Враца, с което е отменено издаденото от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – ***НП № 26-0001260/26.11.2024 г. Със същото на П.Ц.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, на основание чл. 93в, ал. 19 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), за нарушение на чл. 32 от Регламент (ЕС) № 165/2014 относно правилното използване на тахографа и дигиталната карта на водача.

За да отмени НП въззивният съд е приел, че нарушението по чл. 93в, ал. 19 от Закона за автомобилните превози не е доказано по безспорен начин. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че в хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства за умишлено манипулиране на тахографа или дигиталната карта на водача, нито е доказано конкретно действие, довело до подправяне на данните. Съдът е счел, че отчетеното несъответствие – водачът да се намира в движение, докато тахографът отчита „почивка“ – може да се дължи на небрежност или техническа грешка, а не на умишлено поведение. Поради това е приел, че липсва субективният елемент на административното нарушение. Допълнително районният съд е отбелязал, че дори да е налице нарушение, то би следвало да се квалифицира по чл. 93в, ал. 2 ЗАвП, но тъй като наказателното постановление е издадено по ал. 19, а съдът няма право да преквалифицира нарушението, постановлението следва да бъде отменено изцяло.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е неправилно и следва да се отмени и да се потвърди наказателното постановление. Съображенията за това са следните:

Безспорно е установено, че на 26.11.2024 г., при извършена проверка на МПС ДАФ ХФ 460 ФТ с рег.№ ******, управлявано от П.В., оборудвано с дигитален тахограф, е констатирано, че към момента на проверката водачът реално управлява превозното средство, докато според данните, отчетени от дигиталната карта, е бил в режим „почивка“. Фактите са удостоверени в съставения АУАН № 00389/04.10.2024 г. и потвърдени от тахографските разпечатки, които съдържат несъответствие между реалната дейност и отчетените данни.

Настоящият съдебен състав приема, че изводите на районния съд за липса на доказан умисъл и неправилна квалификация са неправилни.

Разпоредбата на чл. 32 от Регламент (ЕС) № 165/2014 забранява всякакви действия или бездействия, които водят до невярно регистриране на данните от тахографа. Няма спор, че по време на движение на автомобила системата е отчела „почивка“ – обективен резултат от поведение на водача, противоречащо на правилното използване на устройството. Затова правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието по чл. 93в, ал. 19 ЗАвП, като „манипулиране“ или действие, водещо до подправяне на данните. Съдът приема, че е налице най-малкото евентуален умисъл, тъй като водачът съзнава, че управлява МПС и следи показанията на устройството. Липсата на технически дефект и наличието на конкретно несъответствие изключват случайна грешка. Водачът е бил длъжен да следи правилната работа на картата и тахографа, а неизпълнението на това задължение се квалифицира като умишлено бездействие. Наложената глоба от 1500 лв. е предвидена в закона като фиксиран размер и е съразмерна на нарушението. Тя съответства на изискванията на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 561/2006 за наличие на ефективни и възпиращи санкции. Решенията на Съда на ЕС, на които се позовава ответникът, не забраняват фиксирани размери на глоби, когато те са обосновани от целта за гарантиране на пътната безопасност и контрола върху времето за управление и почивка.

Следователно, наказателното постановление е законосъобразно и правилно, а решението на Районния съд – Враца, с което то е отменено, е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В  този смисъл жалбата се явява  основателна.

          Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав,                      

                                 РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 122/12.05.2025 г., постановено по АНД № 141/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0001260/26.11.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – ***, с което на П.Ц.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93в, ал. 19 от ЗАвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.