Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3821 12.12.2016 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на десети ноември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Радка
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10380 по
описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от М.Р.А. с ЕГН: **********, с
адрес ***, чрез пълномощника адв. Т.В. против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД –
Пловдив, ЕИК: ********* за признаване за установено спрямо ответното дружество,
че ищецът не дължи следните суми: 788,43 лева- главница, представляваща
неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2007 г. – 31.01.2009 г.; сумата от
190,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от 01.11.2007 г. до 11.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.05.2010 г. до окончателното изплащане, както разноските в размер
на 125 лева, които суми са погасени по давност.
Ищецът твърди, че с молба от 17.06.2011г. ответното
дружество образувало изп. дело № *** по описа на ЧСИ ***, продължено под № ***
по описа на ЧСИ ***, като по делото не били осъществявани валидни действия по
принудително изпълнение, тъй като ПДИ не му била връчена лично, наложеният
запор върху трудово възнаграждение не достигнало до знанието на третото
задължено лице, а реално не бил валидно наложен запор на МПС, тъй като същото
не било описано. Твърди, че на 11.04.2013 г. било направено искане за
извършване на принудителни изпълнителни действия, които не били предприети, а
последващо искане било направено на 11.05.2015 г., когато двугодишният срок бил
изтекъл. Изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, т. 8 от ГПК
съгласно удостоверение на ЧСИ *** от 13.05.2016 г. В тази хипотеза според
изложеното в исковата молба започвала да тече нова погасителна давност за
вземането, считано от датата на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие. Според ищеца последното и единствено
изпълнително действие било предприето на 11.04.2013 г., от който момент е
започнал да тече и давностния срок, който твърди да е изтекъл на 11.04.2016 г.
Твърди се също в исковата молба, че получил ПДИ по изп. дело № *** на ЧСИ ***
за същото вземане, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.04.2011г.
на основание заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №
6607/2010г. на ПРС и изп. лист за съдебни разноски по гр.д. № 12714/2010г. в
размер на 125 лева, като предмет на изпълнението били следните суми: главница,
представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода 01.09.2007г.
– 31.01.2009г. в размер на 788,43 лева,обезщетение за забавено плащане в размер
на 190,57 лева за периода 01.11.2007г. – 11.05.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
12.05.2010г., както и разноски в размер на 125 лева. Ищецът твърди, че образуваното ново
изпълнително дело № *** и връчването на ПДИ до него е извършено след погасяване
на вземането на ответното дружество по давност.
В
молбата – уточнение /приложена на л. 22 от делото/ ищецът твърди, че към
момента на образуване на новото висящо изпълнително дело
№ *** на ЧСИ *** били налице правопрепятстващи и правопогасяващи факти за
принудително събиране на дължимите суми, тъй като били изтекли повече от три години,
поради което всички главни и акцесорни вземания били погасени по давност.
Въз основа на гореизложените твърдения ищецът
е сезирал съдът с искане да признае за установено, че не дължи на ответното
дружество описаните в исковата молба суми поради погасяването им по давност.
Претендират се и разноските по делото.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответното дружество „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, чрез процесуалния му представител – юриск. П.П. е постъпил
писмен отговор, в който се излага становище за недопустимост, респективно- за
неоснователност на предявения иск. Сочи се, че съгласно чл. 117 от ЗЗД,
доколкото по отношение на процесното вземане било налице влязло в сила съдебно
решение, то погасителната давност следвало да бъде петгодишна, а не тригодишна.
Давността била прекъсната по изп.д № *** и същата започнала отново да тече от
11.04.2013 г.- от който момент било предприето и последното валидно изпълнително действие. Твърди се, че на
09.06.2016 г. давността била отново прекъсната с образуването на изп.д № *** по
описа на ЧСИ ***, но на основание чл. 115, б. „ж“ от ГПК, докато
траело изпълнителното дело давност не
следвало да тече. Въз основа на гореизложеното моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на
адв.ското възнаграждение на ищеца, ако то надвишавало минималните размери по
Наредбата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма
спор между страните, че ищецът е бил потребител на топлинна енергия за
процесния период. От събраните по делото доказателства се установява, че с
Решение № 966/21.03.2011г. по гр. д. 12714/2010г. на ПРС, постановено по реда
на чл. 238 и сл. ГПК е признато за установено, че ищецът дължи на ответника
сумата от 979 лева, от която 788,43 лева главница, представляваща стойността на
доставена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД топлинна енергия за периода
01.09.2007г.-31.01.2009г., ведно с обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 01.11.2007г.-11.05.2010г в размер на 190,57 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 12.05.2010г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата от 125 лева деловодни разноски, от които 25 лева за
държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 6607/2010г. на ПРС. За
посоченото вземане ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 27.04.2011г.
В полза на ответното дружество е издаден и изпълнителен лист по гр.
12714/2010г. на ПРС за сумата от 125 лева, представляваща направени разноски в
исковото производство, от които 25 лева за ДТ и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на двата изпълнителни листа и по молба на ответника
е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***. По изпълнителното
дело са извършени проучвания на семейното положение и имуществото състояние на
длъжника- ищец в настоящото производство. На 01.09.2011г. на същия е изпратена
покана за доброволно изпълнение. На 30.11.2011г. е изпратено запорно съобщение до работодателя
на длъжника, с която да се наложи запор върху получаваното от последния трудово
възнаграждения. Изпратено е и съобщение изх. № 9335/29.11.2011г. /л. 88 д./
за налагане на запор върху МПС на длъжника, а именно на автомобил марка
„Москвич 408“ с рег. №П *** и на автомобил марка „ДЕУ ТИКО“ с рег. № ***.
Посоченото запорно съобщение е входирано в КАТ при ОДП Пловдив на 02.12.2011г.,
а върху него има отбелязване, че запорът е наложен на 05.12.2011г. Длъжникът е
бил уведомен за наложеният запор на МПС със съобщение изх. № *** /л. 85 д./,
връчено му лично на 14.12.2011г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне /л. 89 д./. На 11.04.2013г. и 11.05.2015г. до ЧСИ са постъпили
искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника.
Впоследствие са извършени проучвания относно имущественото състояние на
длъжника. На 31.01.2016г. изпълнителното производство е продължено от ЧСИ ***
под № ***. Изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК на 13.05.2016г., за което обстоятелство е издадено постановление с изх.
№ 6876/13.05.2016г. на ЧСИ ***.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
От представените
доказателства по делото се установи, че вземането на ответника е признато с
влязло в сила съдебно решение. В
тази връзка не се споделят доводите на ищеца, че процесното вземане се погасява
с изтичането на тригодишен давностен срок, тъй като същото е установено със
сила на пресъдено нещо и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, срокът на новата давност
е винаги пет години. Новият давностен срок започва да тече от влизане в сила на
съдебното решение, а именно от 21.03.2011г., тъй като решението е постановено
по реда на чл. 239 ГПК и не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 116,
б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. С т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с извършването на всяко
изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и др. За да бъде прекъсната давността е
необходимо предприемането на което и да е действие в рамките на определен
изпълнителен способ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора, извършването на опис и оценка на вещ и
др. Установи се, че на 30.11.2011г. е било изпратено съобщение до работодателя
на ищеца за налагане на запор върху получаването от последния трудово
възнаграждение. По делото обаче липсват данни съобщението да е получено от
работодателя, поради което съдът счита, че не е било извършено валидно
изпълнително действие, тъй като съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК, запорът върху
вземането на длъжника спрямо третото лице се смята за наложен от деня, в който
му е връчено съобщението. Също така са били предприети действия по налагане на
запор върху МПС, собственост на длъжника, като са били изпратени съобщения до
КАТ при ОДП Пловдив и длъжника. Съгласно чл. 450, ал. 2 ГПК запор върху движима
вещ може да бъде наложен и с получаване на съобщението, поради което следва да
се приеме, че запорът върху посочените МПС е породил своето правно действие с
получаване на съобщението от длъжника на 14.12.2011г., предвид факта, че същото
съдържа индивидуализацията им. С
получаването на запорното съобщение от длъжника е осъществено валидно
изпълнително действие, прекъсващо давността. На основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността на 14.12.2011г. е започнала да тече нова давност. В
настоящото производство не се установява да са осъществени други факти, годни
да прекъснат давността. Извършените след 14.12.2011г. проучвания на
имущественото състояние на длъжника, образуването на ново изпълнително дело не
представляват изпълнителни действия. Не прекъсват давността и исканията на
взискателя за извършване на действия от 11.04.2013г. и 11.05.2015г., тъй като, за да бъде
прекъсната давността е необходимо изпълнителното действие да е реално
извършено.
След прекъсването
на давността на 14.12.2011г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок,
който изтича на 14.12.2016г. В настоящото производство съдебното дирене е
приключило на 10.11.2016г., поради което съдът приема, че към момента не е
изтекъл предвидения срок, с който се погасява по давност процесното вземане.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, в който
титулярът на едно вземане бездейства и изричното позоваване от страна на
задълженото лице на давността. В случая не е осъществен един от елементите на
фактическия състав на погасителната давност, а именно изтичането на определения
от закона срок, с който се погасява по давност процесното вземане. Ето защо
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на
делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
направените по делото разноски. Същите се констатираха от съда в размер на
307,28 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Р.А., ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от пълномощника адв. Т.В. иск против „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 788,43 лева (седемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки) - главница,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.09.2007 г. – 31.01.2009
г.; сумата от 190,57 лева (сто и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.11.2007
г. до 11.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.05.2010 г. до окончателното изплащане, както разноските в размер на 125 лева
(сто двадесет и пет лева) като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, представляван от пълномощника адв. Т.В. да заплати
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от 307,28 лева /триста и седем лева и двадесет
и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия:/п/
/Диляна Славова/
Вярно с оригинала
РС