Решение по дело №204/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 99

гр. Видин, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесет и осми октомври

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 204

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Съдът е сезиран с жалба от Х.Х.В. против Заповед № РД-05-01-1191 от 21.09.2021 година на Директор на ОД „Земеделие“ Видин за прекратяване на служебно правоотношение, на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че хипотезата на  чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е неотносима, тъй като касае отложено наказание на основание чл.66,ал.1 от НК и тази отрицателна предпоставка за заемане на длъжността е била неприложима по отношение на нея; неправилно е взето решение за прекратяване на служебното правоотношение, като преди това и е отказано ползването на платен годишен отпуск. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателката В. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита.

Ответната страна – Директор на ОД „Земеделие“ Видин – не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита. Не претендира присъждане на разноски.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, указан от административния орган в оспорения акт. Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателката на 21.09.2021 година, видно от отбелязването върху самата заповед /л.5/, а жалбата срещу заповедта е подадена на 05.10.21 год.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалб. Х.В. е назначена на длъжност .,младши експерт" в ОСЗ Брегово със Заповед № ЧР-10-748/29.07.2016г. на Директора на ОД „Земеделие" Видин. Същата е била в отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст до 20.09.2021г. включително. Със Заповед №РД-05-03-383/20.09.21 год. е отказано ползването на платен годишен отпуск за 2018, 2019, 2020 и 2021 год. По делото е приложено свидетелство за съдимост, от което е видно, че със споразумение от 09.06.2020 год. по НОХД 575/2020год. по описа на РС Видин, в сила от 09.06.2020 год. на лицето Х.Х.В. с ЕГН **********, е било наложено наказание на основание чл. 343б. ал. 1, във връзка с чл. 55. ал. 1, т.1 от НК „лишаване от свобода за срок от 3 месеца", изпълнението, на което е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

С оспорената Заповед № РД-05-01-1191 от 21.09.2021 година на Директор на ОД „Земеделие“ Видин служебното правоотношение на В. е прекратено, считано от 21.09.2021 година, на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – държавният служител е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

В заповедта е посочено, че е налице и несъвместимост по смисъла на  чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, според която разпоредба за държавен служител може да бъде назначено лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода.

От тълкуването на нормата на чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл следва изводът, че за да е налице посочената хипотеза по отношение на държавния служител следва да има влязла в сила присъда, с която на лицето е наложено именно наказанието лишаване от свобода за извършено от него умишлено престъпление от общ характер. За да е налице обстоятелството, визирано в чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, посочените предпоставки следва да са налице кумулативно, а не алтернативно. В този смисъл е и разпоредбата на  чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, регламентираща условията за назначаване на държавни служители - за държавен служител може да бъде назначено лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Видно от посочените разпоредби, фактът на осъждането с наказание лишаване от свобода е релевантен, както за допустимостта при сключване на служебно правоотношение, така и за прекратяването му. В този смисъл са мотивите на Решение № 1771 от 13.02.2017 година по адм. дело № 6102/2016 година на ВАС, V отделение. Хипотезата на посочената по-горе правна норма изчерпателно и точно очертава предпоставките, при които възникват последиците – прекратяване на служебното правоотношение, като законът не прави разграничение между ефективно изтърпяване на наказанието и такова, чието изтърпяване е отложено за определен срок. Отложеното изтърпяване на наказанието не означава липса на наказание. То може да бъде приведено в изпълнение, ако осъденият не промени съзнанието и поведението си в насока към спазване на законите в страната и извърши друго престъпление в рамките на изпитателния срок.

Ирелевантни за законосъобразността на процесната заповед са наведените от жалбоподателката доводи за това, че и е отказано ползването на платен годишен отпуск.

Ирелевантно е и твърдяното от нея, че в ОД“Земеделие“ работи и друг служител, който е осъден.

Прекратяването на служебното правоотношение на служител от администрацията на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е в правомощията на Директора на ОД „Земеделие“ и реализирането на това правомощие в процесния случай нито самостоятелно, нито в съвкупност със събраните по делото доказателства, сочи на превратно упражняване на власт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заповедта е в съответствие с целта на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

                                            РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.В. против Заповед № РД-05-01-1191 от 21.09.2021 година на Директор на ОД „Земеделие“ Видин за прекратяване на служебно правоотношение, на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: