Р Е Ш Е Н И Е
№
/18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 77/2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Д.” ООД,
чрез управителя Т.Т.Е., срещу Наказателно постановление № 08-000498/309 от
16.11.2017 г., издадено от А.Н.П. – Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на
основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и чл. 48в, ал. 2 от Закона за чужденците
в Република България, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ.
НП е
обжалвано от наказаното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила. Релевират се доводи, за
неправилно установена фактическа обстановка, с оглед обстоятелството, че
посоченото в НП лице Е.Я., не полага труд за „Д.” ООД гр. Сливен, поради което
и на последното не може да се вмени във вина посоченото нарушение на трудовото
законодателство. Навеждат се доводи за нарушение на процедурата по извършване
на проверката, с твърдения, че на Я., който е украински гражданин, не е
осигурен преводач, на разбираем за него език. С изложените мотиви се настоява
за цялостна отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея
основания. Допълнително излага подробни аргументи за отмяна на атакуваното
наказателно постановление с оглед установеното в процеса, че лицето Е.Я. не е
полагал труд за „Д.”
ООД гр. Сливен, а за украинския им партньор „Д.-У.” ООД, поради което неправилно
е санкциониран за посоченото в НП нарушение.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 30.07.2017 г. в
04.00 ч. и 05.20 ч. на ГКПП „Дуранкулак“ Г.В.В. и Е.К.И. - инспектори в
Дирекция “Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич извършили съвместна
проверка със служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. Добрич,
Гранична полиция и на ОД на МВР гр. Добрич, сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ на туристически автобуси с рег. № *** и рег. № ***,
собственост на фирма „Д.“ ООД ЕИК ***, извършваща превоз на пътници по
автобусна линия с маршрут У. - България и обратно. В автобус с рег.№ *** били
заварени двама шофьори, от които С.П.С. управлявал превозното средство, а К.П.К.почивал
и двамата граждани на Република България, които попълнили декларации
относно трудовите им правоотношения и представили сключени писмени
договори с „Д.“ ООД. В автобуса било заварено и лицето Е.Я., работещо като
стюард, на който също била предоставена декларация, във връзка с трудовите му
правоотношения, на украински език. От
попълнената декларация служителите на ИТ установили, че Я. е гражданин на
Република У., който по време на проверката не представил сключен писмен трудов
договор с „Д.“ ООД.
На 08.08.2017 г. с
писмо изх. № 17241184 от група „Миграция“ към ОД на МВР гр. Добрич била поискана
писмена информация относно обстоятелството пребивава ли законно, на какво основание и с
какъв срок в Република България, лицето Е.Я.. От писмения отговор е установено,
че Я. няма разрешен статут на пребиваване в Република България. Изпратено е
запитване до Агенция по заетостта дали посоченото лице има достъп до пазара на
труда и има ли издадено разрешение, като от писмо вх. № 17278553/15.08.2017 г.
е установено, че за Е.Я. не е давано разрешение за достъп до пазара
на труда в Р.България, като нает по трудово правоотношение и не е издавано
разрешение за работа като командирован специалист по Закона за трудовата
миграция и трудовата заетост.
От възприетото по
време на проверката и от събраните документи служителите на ИТ
приели, че „Д.“ ООД в качеството си на работодател в нарушение на законовата
забрана е наел на 30.07.2017 г. като стюард лицето Е.Я. гражданин на Република У.,
който е незаконно пребиваващ на територията на Република България, гражданин на
трета държава. Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол
за извършена проверка № ПР 1731556 от 31.08.2017 г.
На 20.09.2017 г. въз основа на събраните писмени
доказателства, св. Г.В. съставил АУАН № 08-000498, в който описал словесно
констатираното нарушение, а именно, че на 30.07.2017 г. около 05:20 ч. на ГКПП с. Дуранкулак, при извършена проверка на
автобус рег. № *** собственост на „Д.” ООД, извършващ
превоз на пътници по автобусна линия с маршрут У. –България и обратна, е
заварено лицето Е.Я., който работел като стюард. От попълнената декларация на
украински език относно трудовото му правоотношение е установено, че е гражданин
на Република У., като няма сключен писмен трудов договор с „Д.” ООД. Прието е,
че от събраните в хода на проверката доказателства е установено, че „Д.” ЕООД в
качеството си на работодател е допуснало до работа Е.Я., гражданин на Република
У., притежаващ паспорт № ***, издаден на 17.11.2016 г., който е незаконно
пребиваващ на територията на Република България, гражданин на трета държава, с което е нарушил чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1
от ЗТМТМ.
Въз основа на съставения АУАН на 16.11.2017 г. било
издадено обжалваното НП, в което била отразена идентична фактическа обстановка
описана в АУАН, като административнонаказващия орган приел, че „Д.” ООД в
качеството си на работодател в нарушение на законовата забрана е наел на работа
на 30.07.2017 г. като стюард лицето Е.Я., гражданин на Република У., който е
незаконно пребиваващ на територията на Република България, гражданин на трета
държава, с което е нарушил чл. 13, ал. 1, във
вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ. За извършеното нарушение на осн. чл. 79, ал. 4,
във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ и чл. 48а, ал. 2 от ЗЧРБ, на
„Д.” ООД в качеството му на работодател
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за
тяхното установяване: показанията на разпитания свидетел Г.В.В., протокол за
извършена проверка изх.№ ПР1731556/31.08.2017г.; писмо от група „Миграция“ към
ОД на МВР-Добрич с изх.№ 17241184/08.08.2017 г.; писмо от ОД на МВР-Добрич, група
„Миграция“ с вх. № 17278530/15.08.2017 г.; писмена информация от Агенция по
заетостта с изх. № 10 003219; писмо от Агенция по заетостта с вх. №
17280030/21-08.2017 г.; писмо от директор на Дирекция МТМП Агенция по
заетостта; Възражение относно съставен протокол № 1731556/31.08.2017 г.; становище
относно възражение за съставен протокол № 1731556/31.08.2017 г. ведно с обратна
разписка за получаването му; известие за доставяне № ИД PS 9300 00 PTYTO 9, обратна
разписка за връчване на НП; Декларация по чл. 68 ал. 1 т. 3 от ЗТМТ – в
оригинал и в превод; трудов договор № 0307-1/2017 г.; писмо-уведомление изх. №
10806-1/10.06.2019 г.; заповед № 1-В/15.07.2017 г.; договор за фрахтоване на
транспортни средства за превоз на пътници и багаж от 01.05.2017 г.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка
настоящият състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена
от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.
Разгледана по същество,
същата се явява основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма, съдържание и срокове.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. Връчването на НП също е надлежно извършено, въпреки, че това има
отношение единствено към началото на срока по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване.
Съгласно нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ (действаща към
момента на установяване на нарушението) на работодател, нарушил разпоредбата на
чл. 13 ал. 1 от ЗТМТМ, когато нарушението не съставлява престъпление, се налага
глоба или имуществена санкция в размер определен по чл. 48в от Закона за
чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Според чл. 48в, ал.
2 ЗЧРБ наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000
лв. юридическо лице, наело на работа незаконно пребиваващ чужденец, доколкото
извършеното не съставлява престъпление. С отмяна на последната разпоредба ДВ,
бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., за извършено нарушение по
посочената норма не е отпаднала наказуемостта, тъй като в чл. 77, ал. 2
ЗТМТМ е предвидено същото по размер наказание в относително определени
размери от 3000 до 30 000 лв.
При прилагане на санкционната нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ наказващият орган
следва да съобрази на първо място кой е субектът на
административнонаказателната отговорност, т.е кой притежава качеството
„работодател“ по смисъла на &1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда, спрямо наетото по трудово правоотношение лице. Според законовата
дефиниция „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образование (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение.
В случая от
представените от жалбоподателя писмени доказателства: трудов договор № 0307-1,
сключен на 03.07.2017 г. между „Д.-У.” ООД и физическото лице Е.В.Я.,
писмо-уведомление изх. № 10/06-1/10.06.2019 г. и заповед № 1-В/15.07.2017 г.,
се установи, че не жалбоподателят, а друго юридическо лице - „Д.-У.” ООД е
наело на робота украинския гражданин Е.Я., поради което „Д.” ООД не притежава
качеството работодател спрямо това лице и не се явява субект на вмененото му
административно нарушение.
Обстоятелството,
че украинският гражданин Я., не е престирал труда си за „Д.” ООД гр. Сливен, е
обективирано още по време на самата проверка, когато лицето собственоръчно в
предоставената му декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ е декларирало, че
работи за „Д. У.” ООД.
По горните съображения настоящият съдебен състав
приема, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание
чл. 63, ал. 1, изр.1, пр. последно от ЗАНН, Каварненският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 08-000498/309 от 16.11.2017 г. издадено от А.Н.П. на длъжност директор на
Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, с което на основание чл. 79,
ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност и чл. 48в, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, на „Д.”
ООД с ЕИК ***, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение на чл. 13, ал. 1, във вр. с чл.
77, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени
в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……….………..