Решение по дело №77/2019 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 73
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 10 август 2019 г.)
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20193240200077
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       /18.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар А.М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 77/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Д.” ООД, чрез управителя Т.Т.Е., срещу Наказателно постановление № 08-000498/309 от 16.11.2017 г., издадено от А.Н.П. – Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и чл. 48в, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ.

НП е обжалвано от наказаното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила. Релевират се доводи, за неправилно установена фактическа обстановка, с оглед обстоятелството, че посоченото в НП лице Е.Я., не полага труд за „Д.” ООД гр. Сливен, поради което и на последното не може да се вмени във вина посоченото нарушение на трудовото законодателство. Навеждат се доводи за нарушение на процедурата по извършване на проверката, с твърдения, че на Я., който е украински гражданин, не е осигурен преводач, на разбираем за него език. С изложените мотиви се настоява за цялостна отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания. Допълнително излага подробни аргументи за отмяна на атакуваното наказателно постановление с оглед установеното в процеса, че лицето Е.Я. не е полагал труд за „Д.” ООД гр. Сливен, а за украинския им партньор „Д.-У.” ООД, поради което неправилно е санкциониран за посоченото в НП нарушение.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2017 г. в 04.00 ч. и 05.20 ч. на ГКПП „Дуранкулак“ Г.В.В. и Е.К.И. - инспектори в Дирекция “Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич извършили съвместна проверка със служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. Добрич, Гранична полиция и на ОД на МВР гр. Добрич, сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ на туристически автобуси с рег. № *** и рег. № ***, собственост на фирма „Д.“ ООД ЕИК ***, извършваща превоз на пътници по автобусна линия с маршрут У. - България и обратно. В автобус с рег.№ *** били заварени двама шофьори, от които С.П.С. управлявал превозното средство, а К.П.К.почивал и двамата граждани на Република България, които попълнили декларации относно  трудовите им правоотношения и представили сключени писмени договори с „Д.“ ООД. В автобуса било заварено и лицето Е.Я., работещо като стюард, на който също била предоставена декларация, във връзка с трудовите му правоотношения, на украински език.  От попълнената декларация служителите на ИТ установили, че Я. е гражданин на Република У., който по време на проверката не представил сключен писмен трудов договор с „Д.“ ООД.

На 08.08.2017 г. с писмо изх. № 17241184 от група „Миграция“ към ОД на МВР гр. Добрич била поискана писмена информация относно обстоятелството  пребивава ли законно, на какво основание и с какъв срок в Република България, лицето Е.Я.. От писмения отговор е установено, че Я. няма разрешен статут на пребиваване в Република България. Изпратено е запитване до Агенция по заетостта дали посоченото лице има достъп до пазара на труда и има ли издадено разрешение, като от писмо вх. № 17278553/15.08.2017 г. е установено, че за  Е.Я. не е давано разрешение за достъп до пазара на труда в Р.България, като нает по трудово правоотношение и не е издавано разрешение за работа като командирован специалист по Закона за трудовата миграция и трудовата заетост.

От възприетото по време на проверката и от  събраните документи служителите на ИТ приели, че „Д.“ ООД в качеството си на работодател в нарушение на законовата забрана е наел на 30.07.2017 г. като стюард лицето Е.Я. гражданин на Република У., който е незаконно пребиваващ на територията на Република България, гражданин на трета държава. Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол за извършена проверка  № ПР 1731556 от 31.08.2017 г.

На 20.09.2017 г. въз основа на събраните писмени доказателства, св. Г.В. съставил АУАН № 08-000498, в който описал словесно констатираното нарушение, а именно, че на 30.07.2017 г. около 05:20 ч. на ГКПП с. Дуранкулак, при извършена проверка на автобус рег. № *** собственост на „Д.” ООД, извършващ превоз на пътници по автобусна линия с маршрут У. –България и обратна, е заварено лицето Е.Я., който работел като стюард. От попълнената декларация на украински език относно трудовото му правоотношение е установено, че е гражданин на Република У., като няма сключен писмен трудов договор с „Д.” ООД. Прието е, че от събраните в хода на проверката доказателства е установено, че „Д.” ЕООД в качеството си на работодател е допуснало до работа Е.Я., гражданин на Република У., притежаващ паспорт № ***, издаден на 17.11.2016 г., който е незаконно пребиваващ на територията на Република България, гражданин на трета държава, с което е нарушил чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ.

Въз основа на съставения АУАН на 16.11.2017 г. било издадено обжалваното НП, в което била отразена идентична фактическа обстановка описана в АУАН, като административнонаказващия орган приел, че „Д.” ООД в качеството си на работодател в нарушение на законовата забрана е наел на работа на 30.07.2017 г. като стюард лицето Е.Я., гражданин на Република У., който е незаконно пребиваващ на територията на Република България, гражданин на трета държава, с което е нарушил чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ. За извършеното нарушение на осн. чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ и чл. 48а, ал. 2 от ЗЧРБ, на „Д.” ООД  в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на разпитания свидетел Г.В.В., протокол  за извършена проверка изх.№ ПР1731556/31.08.2017г.; писмо от група „Миграция“ към ОД на МВР-Добрич с изх.№ 17241184/08.08.2017 г.; писмо от ОД на МВР-Добрич, група „Миграция“ с вх. № 17278530/15.08.2017 г.; писмена информация от Агенция по заетостта с изх. № 10 003219; писмо от Агенция по заетостта с вх. № 17280030/21-08.2017 г.; писмо от директор на Дирекция МТМП Агенция по заетостта; Възражение относно съставен протокол № 1731556/31.08.2017 г.; становище относно възражение за съставен протокол № 1731556/31.08.2017 г. ведно с обратна разписка за получаването му; известие за доставяне № ИД PS 9300 00 PTYTO 9, обратна разписка за връчване на НП; Декларация по чл. 68 ал. 1 т. 3 от ЗТМТ – в оригинал и в превод; трудов договор № 0307-1/2017 г.; писмо-уведомление изх. № 10806-1/10.06.2019 г.; заповед № 1-В/15.07.2017 г.; договор за фрахтоване на транспортни средства за превоз на пътници и багаж от 01.05.2017 г.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.

Разгледана по същество, същата се явява  основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. Връчването на НП също е надлежно извършено, въпреки, че това има отношение единствено към началото на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване.

Съгласно нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ (действаща към момента на установяване на нарушението) на работодател, нарушил разпоредбата на чл. 13 ал. 1 от ЗТМТМ, когато нарушението не съставлява престъпление, се налага глоба или имуществена санкция в размер определен по чл. 48в от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Според чл. 48в, ал. 2 ЗЧРБ наказва се с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв. юридическо лице, наело на работа незаконно пребиваващ чужденец, доколкото извършеното не съставлява престъпление. С отмяна на последната разпоредба ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., за извършено нарушение по посочената норма не е отпаднала наказуемостта, тъй като в чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ е предвидено същото по размер наказание в относително определени размери от 3000 до 30 000 лв.                       

При прилагане на санкционната нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ наказващият орган следва да съобрази на първо място кой е субектът на административнонаказателната отговорност, т.е  кой притежава качеството „работодател“ по смисъла на &1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, спрямо наетото по трудово правоотношение лице. Според законовата дефиниция „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образование (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

В случая от представените от жалбоподателя писмени доказателства: трудов договор № 0307-1, сключен на 03.07.2017 г. между „Д.-У.” ООД и физическото лице Е.В.Я., писмо-уведомление изх. № 10/06-1/10.06.2019 г. и заповед № 1-В/15.07.2017 г., се установи, че не жалбоподателят, а друго юридическо лице - „Д.-У.” ООД е наело на робота украинския гражданин Е.Я., поради което „Д.” ООД не притежава качеството работодател спрямо това лице и не се явява субект на вмененото му административно нарушение.

Обстоятелството, че украинският гражданин Я., не е престирал труда си за „Д.” ООД гр. Сливен, е обективирано още по време на самата проверка, когато лицето собственоръчно в предоставената му декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ е декларирало, че работи за „Д. У.” ООД.

По горните съображения настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, пр. последно от ЗАНН, Каварненският районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-000498/309 от 16.11.2017 г.  издадено от А.Н.П. на длъжност директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и чл. 48в, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, на „Д.” ООД с ЕИК ***, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение на чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……….………..