Решение по дело №3335/2021 на Софийски градски съд

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 19.01.2023 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски градски съд, гражданско отделение, втори „В” въззивен състав в публичното заседание, проведено на втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                       мл. съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 3335 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 71524 от 30.03.2020 г., постановено по гр. д. № 60330/2017 г. на  Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.А.Х. и Б.Г.Х. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането им да заплатят, както следва: Р.А.Х. – сумата 1237,36 лв. – главница, представляваща стойността на доставена до имот в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 143365, съответна на 4/6 от собствеността върху имота, топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., сумата 283,44 лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.08.2014 г. до 09.08.2017 г., както и сумата 19,04 лв. – цена за дялово разпределение за периода от м. 06.2014 г. до м. 05.2015 г.  и сумата 4,96 лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.08.2014 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането; Б.Г.Х. - сумата 309,34 лв. – главница, представляваща стойността на доставена до имот в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 143365, съответна на 1/6 от собствеността върху имота, топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., сумата 70,86 лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.08.2014 г. до 09.08.2017 г., както и сумата 4,76 лв. – цена за дялово разпределение за периода от м. 06.2014 г. до м. 05.2015 г.  и сумата 1,24 лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.08.2014 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането.

С решението е прекратено производството по отношение на ответниците В.Д.Х. и В.В.Х..

            Решението е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД във всичките му части като неправилно, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказано наличието на облигационно правоотношение между страните. Сочи се, че от представените по делото документи са установява, че ответниците по силата на наследствено правоприемство от Г.Б.Х. са потребители на топлинна енергия и дължат заплащане на доставена енергия за процесния период.

            С писмения си отговор въззиваемите оспорват въззивната жалба.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът ”Т.-С.” ЕАД е предявил срещу всеки от ответниците В.Г.Х., Р.А.Х. и Б.Г.Х., искове за заплащане на суми, представляващи съответните части от стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. /главница/, мораторна лихва върху главницата за периода от 08.08.2014 г. до 09.08.2017 г., както и суми за дялово разпределение за период от м. 06.2014 г. до м. 05.2015 г. и лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 08.08.2014 г. до 09.08.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както следва:

В.Г.Х. – сумата 309,34 лв. главница, 70,86 лв. – мораторна лихва, 4,76 лв. за дялово разпределение и 1,24 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, представляващи 1/6 част от общо дължимите за имота суми;

 Р.А.Х. – сумата 1237,36 лв. главница, 283,44 лв. – мораторна лихва, 19,04 лв. за дялово разпределение и 4,96 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, съответстващи на 4/6 част от общо дължимите за имота суми;

 Б.Г.Х. - – сумата 309,34 лв. главница, 70,86 лв. – мораторна лихва, 4,76 лв. за дялово разпределение и 1,24 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, съответстващи на 1/6 част от общо дължимите за имота суми;

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици топлоснабден имот, находящ се в  гр. София, ж.к. „*********, абонатен № 143365, са битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 2а от ДР  на ЗЕ. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., но не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия, както и  дължимите такси за дялово разпределение.

След извършена служебна справка в НБД „Население” е установено, че ответникът В.Г.Х. е починал, и с определение от 19.01.2018 г. районният съд е конституирал като ответници в производството на негово място наследниците му В.Д.Х. и В.В.Х..

С писмения си отговор въззиваемите В.Х. и В.Х. оспорват предявените срещу тях искове. Оспорват твърдението на ищеца за наличие на облигационна връзка между тях по смисъл на ЗЕ с довод за липса на представени доказателства, че те са собственици или ползватели на имота, или че техният наследодател е бил такъв. Оспорват и твърдението, че те са ползвали доставена топлинна енергия в процесния период, тъй като зад посочения абонатен номер****не стоят техните имена, а и този номер изхождал от ищцовото дружество. Твърдят, че сключеният договор за дялово разпределение не ги обвързва. Излагат възражение за погасяване по давност на претендираните суми преди 31.08.2014 г., а именно – сумата за дялово разпределение по фактура от 30.06.2014 г., както и сумата по общата фактура от 31.07.2014 г., като последната обективира суми за предходен отоплителен сезон /от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г./. Погасени по давност били и част от сумите по обща фактура от 31.07.2015 г., която също касаела суми за предходен отоплителен сезон – от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.

С писмения си отговор оветниците Б.Х. и Р.Х. оспорват предявените срещу тях искове. По идентични с отговора на горепосочените ответници съображения оспорват наличието на облигационно правоотношение между тях и ищцовото дружество, както и твърдението, че са ползвали топлинна енергия в процесния период. Сочат, че освен липсата на доказателства за собственост върху процесния имот, не са налице и доказателства относно квотите, на база на които ищецът е основал размерите на претенциите си срещу ответниците. Правят възражение за погасяване по давност на претенциите за суми, дължими преди 31.08.2014 г.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Х.и Р.” ЕООД. 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира  следното от фактическа  и правна страна:

          Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,  вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

            Исковете се предявени срещу три лица – В.Г.Х., Р.А.Х. и Б.Г.Х., като от всеки от тях се претендират суми за топлинна енергия, равняващи се на притежаваните от тях квоти в собствеността върху имота. Видно от твърденията в исковата молба, качеството им на собственици на имота и респ. на потребители на топлинна енергия е основано на наследствено правоприемство от Г.Б.Х., който е починал през 2001 г. /съгласно представеното с исковата молба удостоверение за наследници/.

Установено е, че ответникът В.Г.Х. е починал на 31.10.2002 г. – преди подаване на исковата молба, поради което искът срещу този ответник е недопустим, тъй като е предявен срещу процесуално неправосубектно лице. Липсата на първоначална процесуална легитимация на страната обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 от ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, т.е. при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. С оглед на това конституирането от съда на наследниците на починалия преди предявяване на иска ответник В.Г.Х. на негово място е било незаконосъобразно, като последицата е недопустимост на производството и срещу така конституираните наследници, както е приел и първоинстанционният съд в решението си. Поради това производството срещу ответниците В.Д. и В.Х. правилно е прекратено, поради което решението в тази му част, имащо характер на определение, следва да бъде потвърдено.

Исковете срещу останалите двама ответници Р.А.Х. и Б.Г.Х. са допустими.

            От представените писмени доказателства и експертно заключение се установява, че имот с абонатен номер****-  апартамент № ********, ет. 8, находящ се в гр. София, ж.к. „********”, е топлоснабден, като в процесния период от  01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. в имота е доставяна топлинна енергия.

            Правото на топлопреносното предприятие по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ да претендира заплащане на доставена топлинна енергия е предпоставено от наличие на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и потребителите на топлинна енергия.

            В случая по делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че ответницата Р.А.Х. е била потребител на топлинна енергия за горепосочения имот в процесния период. Няма никакви данни по делото за наличие на продажбено правоотношение на топлинна енергия за процесния имот между тази ответница и ищцовото дружество, възникнало на основание качеството й на собственик или носител на вещно право върху имота по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, или в качеството й на трето лице по силата на сключен с топлопреносното предприятие договор. Доказателства, че тя или нейният наследодател е бил собственик на имота, не са представени по делото, нито са представени доказателства за ползване от нея на топлоснабдения имот и сключване на договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие. От представените от ищеца писмени доказателства – списък на броя на живущите в бл. ****, в кв. „********” от 1977 г., удостоверение за наследници, списък на етажните собственици, молба-декларация за откриване на партида, не може да се направи извод, че ответницата Р.Х. е била битов клиент на топлинна енергия за процесния имот в посочения период, а други доказателства за това не са ангажирани от ищеца. С оглед на това исковете срещу ответницата Р.Х. за заплащане на суми за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение, както и акцесорните искове, са неоснователни.

            Настоящият състав намира, че по отношение на ответника Б.Г.Х. е доказано наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за процесния имот. В представения списък на етажните собственици на вх. ****в кв. „********” фигурира името на Б.Х..  Същият е подал молба-декларация на 03.10.2001 г. за откриване на партида на посочения адрес, като е декларирал, че ще използва имота за жилищни нужди. Той се е подписал на протокола за извършени на 17.05.2015 г. и на 21.05.2015 г. от фирмата за дялово разпределение отчети на уредите в процесия имот с аб. № 143365. Тези документи не са оспорени от ответника. Съдържанието на лично подписаните от ответника в качеството му на собственик на апартамента подписи върху тези документи следва да се приеме за извънсъдебно признание на обстоятелството, че в отчетния период той е бил потребител на топлинна енергия и между него и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия за процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от „Х.и Р.” ЕООД, въз основа на сключен с Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в процесия имот, което се установява от заключението на съдебно-техническа експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални справки.

Установено е от приетото като неоспорено от страните заключение на СТЕ, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция.  В процесния период в имота на ответниците е имало 3 броя отоплителни тела и монтирани 3 броя топлоразпределители. За процесния период топлинната енергия за отопление от отоплителните тела е начислена на база реален отчет от уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС, като протоколите са представени по делото.  Показанията от документите за главен отчет са нанесени коректно в изравнителните сметки. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 15-334/06.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от отчетената топлинна енергия. В табличен вид в заключението са посочени дължимите за всеки месец от процесния период суми за топлинна енергия за отопление на имота. Сумите са начислявани в съответствие с действащата към периода  нормативна уредба.

Видно от таблиците в заключенията на СТЕ и СЧЕ е, че за процесния период от м. май 2014 г. до м. април 2015 г. общият размер на фактурираните суми за доставена топлинна енергия за процесния абонатен номер****възлиза на сумата 1200,31 лв., представляваща сбор от сумата за отопление /1143,73 лв./ и изравнителната сума /56,58 лв./. За месеците май-септември 2014 г. не са начислявани суми за топлинна енергия, като начислените суми в общ размер 1200,31 лв. се отнасят за периода от м. октомври 2014 г. до края на исковия период – април 2015 г. съгласно изравнителна сметка по общата фактура от 31.07.2015 г. Сумите по представената с исковата молба обща фактура от 31.07.2014 г. касаят период от 01.08.2013 г. до 30.04.2014 г., който е извън процесния  период  от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., т.е. сумата по тази фактура не следва да се включва в общото задължение, тъй като е извън предмета на заявената претенция. Така следва да се приеме, че за процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. дължимата за доставената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот сума е общо 1200,31 лв., която сума не е заплатена до момента на приключване на устните състезания.

Ищецът претендира от ответника Б.Г.Х. част от дължимата за този период сума, равняваща се на 1/6 част. От приетата като дължима сума за доставена в имота топлинна енергия в размер на 1200,31 лв. така претендираната от този ответник 1/6 част възлиза на сумата 200,05 лв., за която сума предявеният срещу него иск за главница е основателен. С оглед факта, че за месеците от май до септември 2014 г. не са начислявани суми за топлинна енергия, неоснователно е направеното от ответника възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност. Исковата молба е подадена на 31.08.2017 г. – преди изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД относно фактурираните задължения за прогнозни месечни вноски в периода от м. октомври 2014 г. до края на исковия период април 2015 г.

С оглед на горното искът за главница спрямо ответника Б.Г.Х. е основателен за сумата 200,05 лв., представляваща 1/6 част от общото задължение за доставена топлинна енергия в процесния апартамент в размер на 1200,31 лв., дължимо за периода от м. май 2014 г. до м. април 2015 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 309,34 лв. следва да се отхвърли.

На основание чл. 36 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД от 2014 г. ответникът Б.Х. дължи на ищеца цената на услугата дялово разпределение. За процесния период от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. дължимата такса за дялово разпределение е 14,28 лв., съгласно експертното заключение. Стойностното изражение на претендираната 1/6 част от тази такса възлиза на сумата 2,38 лв., за която сума искът е основателен, а за разликата над тази сума до пълния предявен срещу този ответник размер от 4,76 лв. следва да се отхвърли.

Изцяло неоснователни за акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия и върху таксата за дялово разпределение за претендираните периоди преди подаване на исковата молба.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите с оглед исковия период ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г., клиентите са длъжни за заплащат месечните вноски в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана.  В случая няма представени доказателства за публикуване на фактурите за дължимите суми за топлинна енергия в интернет страницата на дружеството, поради което следва да се приеме, че ответникът не е изпаднал в забава за заплащането на главницата преди подаването на исковата молба, имаща характер на покана, и не дължи лихва за забава за процесните периоди.

С оглед на всичко гореизложено, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения срещу ответника Б.Г.Х. иск за главница до размера на сумата 200,05 лв., представляваща 1/6 част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия в имот с абонатен номер 143365, представляващ  апартамент № ********, ет. 8, находящ се в гр. София, ж.к. „********”, и за такса за дялово разпределение до размера на сумата 2,38 лв., дължими за периода от  01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., и вместо него постановено друго, с което исковете срещу този ответник за главница и такса за дялово разпределение се уважат за посочените суми.

Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е прекратено производството по отношение на ответниците В.Д.Х. и В.В.Х., в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете срещу ответницата  Р.А.Х., както и в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответника Б.Г.Х. за главница за разликата над сумата 200,05 лв. до пълния предявен размер от 309,04 лв. и за такса за дялово разпределение за разликата над сумата 2,38 лв. до пълния предявен размер от 4,76 лв., както и в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на лихва за забава върху главницата и  таксата за дялово разпределение за исковите периоди.

С оглед частичното уважаване на исковете срещу ответника Б.Х. първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над дължимия размер от 360 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.  

 Въззиваемият Б.Х. следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в минималния предвиден в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер, съобразно уважената част от жалбата, възлизащи общо на сумата 128 лв.

             

       Воден от горното, Софийски градски  съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 71524/30.03.2020 г., постановено по гр. д. № 60330/2017 г. на  Софийски районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Топлофкация София” ЕАД срещу Б.Г.Х. искове за заплащане на сумата 200,05 лв., представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия в имот в гр. София, ж.к. „********” , ****за периода от 01.05.2014 г. до 01.04.2015 г.,  и сумата 2,38 лв., представляваща 1/6 част от цената на услуга дялово разпределение за периода от м. 06.2014 г. до м. 05.2015 г., както и в частта, с която „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на Б.Г.Х. разноски за горницата над сумата 360 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ сумата 200,05 лв., представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия в имот в гр. София, ж.к. „********” , ****за периода от 01.05.2014 г. до 01.04.2015 г.,  и сумата 2,38 лв., представляваща 1/6 част от цената на услуга дялово разпределение за периода от м. 06.2014 г. до м. 05.2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта,  с която е прекратено производството по отношение на ответниците В.Д.Х. и В.В.Х., както и в останалите отхвърлителни части по отношение на ответниците   Р.А.Х. и Б.Г.Х..

 

ОСЪЖДА Б.Г.Х. да заплати на „Т.-С.” ЕАД  сумата 128 лв. за разноски по делото.

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                      

                                                                             2.