Р Е Ш Е Н И Е
№2566/23.6.2020г.
гр. Варна, 23.06.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при участието на
секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19886/2019 година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.50 от СК.
В
молбата си до съда молителите
– П.А.Я., ЕГН:********** с адрес: *** и Д.П.Я., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, твърдят, че
са законни съпрузи, сключили граждански брак на 21.07.2001г. в гр.Н. От този брак имали родено едно
дете, към момента вече пълнолетно-А. П. Я., ЕГН:**********.
Двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие
за прекратяване на брака. Представят споразумение по
смисъла на чл.51 от СК.
Молят съда да постанови решение,
по силата на което да
прекрати брака им и да одобри
изложеното в съдебно заседание споразумение, с което са уредили
всички лични и имуществени отношения помежду си, както
следва:
Семейното жилище, находящо се в гр.В., е напуснато и от двамата
молители и е отчуждено.
След прекратяване на брака
страните не си дължат издръжка един на друг.
След прекратяване на брака,
съпругата ще запази брачното си фамилно име Я..
Съпрузите нямат придобити по време на брака недвижими имоти и МПС.
Движимото имущество, придобито по време на брака, е поделено доброволно и страните нямат взаимни претенции от имуществен характер.
Разноските по делото се поемат от П.А.Я..
В открито съдебно заседание молителите се явяват лично. Поддържат молбата за развод и депозираното
споразумение по чл. 51 СК.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак на 21.07.2001 г. в гр.Н., за което е съставен акт за граждански брак № 40. От този брак имат родено едно дете: А. П. Я., ЕГН:**********, към момента навършило пълнолетие. Двамата молители са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им следва да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.
С представеното по смисъла на чл.51 от СК споразумение молителите са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си. Съдът намира, че така представеното споразумение не противоречи на закона и морала, поради което и следва да бъде одобрено.
На основание чл.6, т.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да
бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 40 лева
и същата следва да се възложена на съпруга П.Я..
Водим от горното, и на основание чл.50 от СК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА чрез развод гражданския брак на П.А.Я., ЕГН:********** с адрес: *** и Д.П.Я., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, сключен
на 21.07.2001 г.,
с акт № 40, съставен от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Н., по взаимно съгласие, на
основание чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА
на основание чл. 51, ал. 2 СК споразумението, с което съпрузите заявяват, че уреждат всички лични и
имуществени отношения помежду си и нямат имуществени претенции един към друг
след прекратяване на брака, както
следва:
КОНСТАТИРА, че семейното жилище, находящо се в гр.В., е напуснато и от двамата
молители и е отчуждено.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да
запази брачното си фамилно име Я..
ОБЯВЯВА, че съпрузите след прекратяване на
брака няма да си дължат издръжка един на друг.
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат придобити по време на брака недвижими имоти и МПС.
ОБЯВЯВА, че движимото имущество, придобито по време на брака, е поделено между страните извънсъдебно и същите нямат взаимни претенции от имуществен характер.
ОБЯВЯВА, че разноските по делото се поемат от П.А.Я..
ОСЪЖДА П.А.Я., ЕГН:********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 40,00лв. /четиридесет лева/, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: