ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224
гр. Монтана, 28.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Е. Й. А.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно
наказателно дело № 20231600600268 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 64, ал. 6 от НПК по жалба на
защитника на М. Х. от гр. М., обвиняем по ДП №724/2023г. по описа на РУ-
М. срещу определение на РС М. от 21.07.2023г. постановено по ЧНД №
864/2023г. по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по отношение
на жалбоподателя „задържане под стража“.
Обвиняемия Х. лично и чрез защитника си поддържа жалбата с искане за
определяне по - лека мярка. Считат, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото не може да се
наложи извода, че е налице към настоящият момент реална опасност
обвиняемият да извърши и друго престъпление, в това число да се опита да
повлияе на свидетели по досъдебното производство, да възпрепятства
разследването и откриването по горещи следи на отнетия лек автомобил.
Представителят на Окръжна прокуратурата М. оспорва жалбата като
неоснователна, като излага доводи в тази насока.
Съдът, след преценка данните по приложените ЧНД № 864/2023г. на РС
М., досъдебно производство № 724/2023г. по описа на РУ М., предвид
постъпилата жалба, становището на страните и въз основа на закона, приема
следното:
Досъдебно производство № 724/2023 г. по описа на РУ М. е образувано
на 17.07.2023г. затова, че от автокъща, находяща се в град М. е отнета чужда
движима вещ- лек автомобил, марка“*“, *. на цвят, без съгласието на
собственика и с намерение да бъде присвоен- престъпление по чл. 195, ал.1,
т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
1
С Постановление от 20.07.2023г. М. Х. е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че за времето от 18.07.2023 г. до 19.07.2023г. в гр.М.,
област М. е предложил съдействие на Х. Х. от гр.М. за връщане на
противозаконно отнето на 17.07.2023г. моторно превозно средство - лек
автомобил марка „*“, с рама № ***, * на цвят, собственост на фирма „М.“
ЕООД гр.С., което е било във владение на X. Х., срещу получаване на имотна
облага от него - парична сума в размер на 30 000 лв. първоначално, a
впоследствие - 28 000 лв. - престъпление пo чл.346, ал.3 във вр. с ал.2 от НК.
Обвиняемият М. Х. не е осъждан за извършени престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от
НК, видно от приложената електронна справка за съдимост по досъдебното
производство.
От приложената справка - характеристика /л.47 от ДП/ е видно, че
спрямо обв.Х. няма заведени заявителски материали и няма
криминалистическа регистрация. Има постоянна месторабота и доходи.
В хода на разследването са извършени множество процесуално
следствени действия – разпити на свидетели, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум, два броя протоколи за оглед на
веществени доказателства, ведно с албуми, протокол за доброволно
предаване, с който е предаден мобилния телефон на обвиняемия и други
писмени доказателства касаещи липсващото МПС.
Всички тези доказателства навеждат на обосновано предположение по
смисъла на чл. 63, ал.1 НПК, а именно, че обвиняемия Х. е извършил тежко
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание от една до десет
години лишаване от свобода, както и право да се управлява МПС.
Обстоятелство прието и от първостепенния съд. В случаят, правилно още
съдът е приел, че не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие.
Настоящата инстанция не намира обаче, че съществува реална опасност
обвиняемия Х. да извърши друго престъпление и не споделя доводите на
първостепенния съд в тази насока, поради което се обуславя и
необходимостта за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража”. Наличието на реална опасност за извършване на престъпление се
обосновава при наличие обременено съдебно минало със скорошни
осъждания, преди сегашното деяние, осъждания за тежки престъпления, за
множество престъпления от един и същи вид. Осъждания преди много време,
или за леки престъпления, водят до извод за нисък риск от извършване на
ново престъпление. В конкретният случай, обвиняемият не е осъждан за
извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. Други неприключили наказателни
производства, както и полицейски регистрации не се вземат предвид от съда,
като основателна предпоставка за задържане. Необосновано е и съждението
на първостепенния съд, че обвиняемия Х. би могъл да повлияе на свидетели
по досъдебното производство, да възпрепятства разследването и откриването
2
по горещи следи на отнетия лек автомобил. Такива данни изобщо липсват.
Липсата на обективни данни в тази насока налага извод, че приетото от
първостепенния съд се явява предположение, а не довод формиран въз основа
на обективни данни. Липсата на обективен критерии за този извод го прави
неправилен и незаконосъобразен.
В тази връзка, следва да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано
под стража, законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че
съществува основателна опасност обвиняемия да се укрие или да извършил
престъпление. Когато тази опасност не съществува, както е в настоящия
случай, основания за задържане на лицето под стража липсват. Действително
обвинението е за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода.
Установено е обаче безспорно по делото, че обвиняемия Х. има постоянен
адрес и работа. Не е налице опасност да се укрие, както и да извърши друго
престъпление, тази опасност следва да е реална и не може да се предполага.
Съблюдавайки законодателната идея и тълкувателна практика на
вътрешното ни законодателство, както и изискванията на ЕКЗПЧОС,
настоящият състав намира, че е недопустимо мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в досъдебното производство да се превръща в
предварително наложено и съответно търпяно наказание „лишаване от
свобода“.
С оглед целите на мерките за неотклонение визирани в чл. 57 НПК и
като взе предвид събраните по делото доказателства и личността на
обвиняемия, съдът намира, че спрямо обвиняемия М. Х. адекватната мярка за
неотклонение би била „парична гаранция“.
По отношение на обвиняемия Х. паричната гаранция ще е в размер на
5 000.00 /пет хиляди/ лева.
На основание чл.61 ал.2 от НПК съдът при вземане на мярка „парична
гаранция“ следва да определи размера й според имущественото положение на
лицето, спрямо което се прилага. Към настоящият момент съдът не разполага
с пълен обем информация за имущественото положение на обвиняемия, но
базира решението си по отношение на Х. с оглед на възможността му да плати
адвокатско възнаграждение и сигурния и траен доход, който получава,
предвид обстоятелството, че работи и реализира доходи. Съдът изхожда и от
факта, че освен, че има постоянна работа, с лицето, с което е във фактическо
съжителство, има собствено жилище, има и собствен автомобил.
Условията на изпълнение на тази мярка настоящият съд намира за
достатъчна гаранция, че обвиняемият няма да се отклони или укрие от
воденото срещу него разследване, нито би извършил междувременно друго
престъпление.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното определение
следва да бъде отменено, като по отношение на обвиняемия бъде взета мярка
3
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000.00/пет хиляди/лева.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд М.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение на РС М. от 21.07.2023г. постановено по ЧНД
№864/2023г. по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по
отношение на М. Х.- роден на *** година в град М., живущ в град М., ул.“Г.“
№*, вх.*, ет.*, ап.*, българин, български гражданин, неженен, работещ, не
осъждан, с ЕГН********** „задържане под стража“ – обвиняем по ДП №
724/2023г. по описа на РУ М*, вместо което ПОСТАНОВИ:
ВЗЕМА по отношение на М. Х.- роден на *** година в град М., живущ в
град М., ул.“Г.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, българин, български гражданин, неженен,
работещ, не осъждан, с ЕГН**********- обвиняем по ДП № 724/2023г. по
описа на РУ М., мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ “ в размер
на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, вносима в 15- дневен срок, считано от днес.
На основание чл.64 ал.9 от НПК обвиняемия да бъде освободен след
внасяне на гаранцията, ако не е задържан на друго основание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началник Следствен арест
Враца към Затвора Враца – за сведение и изпълнение, на ОД МВР Монтана и
РУ МВР Монтана.
ПРЕПИС от определението да се приложи към ДП № 724/2023г. по описа
на РУ Монтана.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4