Р Е Ш
Е Н И Е
№ /25.07.2018 година, гр.
Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Свиленград, втори граждански състав
на
дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава Тодорова
секретар:
Ангелина Добрева
прокурор:
като
разгледа гражданско дело № 199 по описа за 2018 г. на Съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от И.Ж.Д. против „Евн България Електроснабдяване” ЕАД за установяване по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 940,46 лева, представляваща продажна цена за доставена електрическа енергия за периода 03.11.2017-01.02.2018 г. по Фактура № ********** от 06.03.2018 г. за абонатен номер **********, с ИТН 1621214, за обект в гр. Свиленград, ул. „Христо Ботев“ № 38.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът e потребител
на електрическа енергия предоставяна от ответника за обект в гр. Свиленград, ул. „Христо Ботев“ № 38., с клиентски номер ********** и измервателна
точка 1621214. Посочва, че ответното дружество издало Фактура № **********/06.03.2018
г. за използвана електрическа енергия за процесния период на стойност 940,46
лева. Ответникът претендирал сумата с твърдения, че е извършена на 01.02.2018
г. проверка, от която се установило, че средството за търговско измерване /СТИ/
отчитало с грешка минус 76,91%, поради което сумата се дължала за неизмерване,
непълно или неточно отчитане на количеството електрическата енергия. Ищецът
оспорва да е потребил електричество за претендираната стойност. Посочва, че
едностранната корекция е извършена в нарушение на ЗЗП и договорната
отговорност; както и че не е извършвал неправомерни действия спрямо СТИ. Твърди,
че не е присъствал на проверката. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва иска по основание и размер.
Изложени са подробни съображения за това, че процесната сума е начислена
съобразно действащите нормативни актове, включително Общите условия за доставяне на електрическа
енергия на ЕВН ЕС. Твърди се, че са спазени всички изисквания на новата правна уредба
относно извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за
изминал период. Посочва се, че през време на проверката от 01.02.2018 г. са
присъствали двама служители на МВР, тъй като ищецът не е бил открит. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 51, ал. 1,
вр. чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ. Начисленото
допълнително количество ел. енергия е вследствие на непълно измерване поради установена
промяна в схемата за свързване в СТИ. Поддържа се, че периодът от време,
за който е извършена корекцията е от 90 дни, съобразно предвиденото в ПИКЕЕ.Твърди
се, че в случая се касае за безвиновна отговорност, на основание чл.98а, ал.2,
т.6 от Закон за енергетиката. Посочва се, че ОУ на ЕВН ЕС, одобрени от ДКЕВР с
решение от 10.05.2008 г отговарят на законовите изисквания и в тях е предвид
ред за уведомяване на клиентите, който в случая е спазен. Прави се възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди
въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото доказателства и
поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК.
По правилата на чл.
154 от ГПК в
доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на пораждащите
спорното право факти, респективно валидно основание за възникване на вземането и неговия размер, а
именно, че между страните е съществувало облигационно правоотношение с описаното в отговора на исковата
молба съдържание и че са били налице посочените там основания за едностранно
коригиране сметката на ищеца за доставената му през изминалия релевантен период
електрическа енергия поради непълното й измерване, която съответства на
стойността по издадената от ответника фактура.
Страните не спорят, че за процесния период са се намирали в
облигационни отношения по силата на договор за продажба на електрическа енергия
по чл. 98а от ЗЕ. По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно и
обстоятелството, че на 01.02.2018г. е извършена проверка от служители на
ответното дружество на средството за търговско измерване (СТИ), поставено да измерва количеството доставена и потребена
електрическа енергия в гр. Свиленград, ул. „Христо Ботев“ № 38 на измервателна точка №1621214
и с клиентски номер на ищеца –**********;
както и че въз основа на извършената проверка и съставения констативен протокол
е издадена Фактура № ********** от 06.03.2018 г. на
стойност 940,46 лева за потребена за минал период неизмерена електрическа
енергия.
От писмо на ответника до И. Димитрова се изяснява, че ищецът е уведомен, че на 01.2.2018г. при
извършена проверка на процесния обект е
установил, че електромерът отчитал с грешка минус 76,91 %, за което е съставен
констативен протокол № 4017686/01.02.2018г. За ответника останало неизмерено
количеството електрическа енергия в посочения процент и на основание чл. 48,
ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ПИККЕ съобщил, че сметката на абоната е коригирана за
периода 03.11.2017-01.02.2018г. и претендирал неизмерена ел. енергия на
стойност 940,46 лв.
От представения по делото констативен протокол №
4017686/01.02.2018г. се установява, че на 01.02.2018 г. е извършена от
служители на ответника проверка на процесното СТИ в присъствие на двама
полицаи. В документа е удостоверено, че електромерът е обезопасен, а при
отваряне капачката на клемния блок е открит чужд елемент- алуминиева шина,
монтирана между клем 1 и 3 на устройството.
Разпитан като
свидетел Мария Димитрова, съпруга на ищеца, посочва, че живее на адреса в гр. Свиленград, ул. „Христо
Ботев“ № 38. Съобщава, че електромерът им е поставен в метално табло на улицата
и достъп до вътрешността му е невъзможна.
От заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, ценено при условията на чл.
202 от ГПК, се установява, че констативен протокол № 4017686/01.02.2018г. отразява
действителното техническо състояние на СТИ, което е в резултат на външно
неправомерно въздействие довело до промяна схемата на свързване и предизвикало
частично неизмерване на електрическата енергия. Изяснява, че не е възможно да
се установи кога се е появила грешката в уреда, довела до неточното му
отчитане. В заключението е отбелязано, че при проверка на корекцията на
сметката е установено, че изчисленията са математически верни и съответстват на
одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от ДКЕВР.
Спорът между страните се
концентрира около въпроса налице ли е законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметката за потребена електрическа
енергия в имота на ищеца за процесния период. Ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД в отговора на исковата молба посочи, че неговото вземане
е било породено от измененията от 2012 г. в нормативната уредба на Закона за
енергетиката в чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от
14.10.2013 г., обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.,
които предвиждат възможност за ответника да извърши едностранно корекция на
дължимата цена от клиента за електрическа енергия за минал период при нейно
неточно или непълно измерване, както и че се касае за обективна отговорност на
потребителя.
Съдът намира, че коригирането на
сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност, уреден в чл. 82 от ЗЗД. В тази връзка, следва да се отбележи, че
Закона за енергетиката и ПИКЕЕ регламентират единствено начинът за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и начините за извършване на корекция на количеството консумирана електрическа
енергия, но те не въвежда изключение от принципа за виновния характер на
неизпълнението при договорните задължения, каквито са тези на страните в спора,
поради което твърдението за обективна отговорност не намира подкрепа в закона.
С оглед насрещните права и задължения по договора за продажба на електрическа
енергия – потребителят-купувач да плати цената на стоката, а
продавачът-доставчик да я предаде,
претендираната сума за потребена за минал период електроенергия е нужно да се
основава на реално използвана такава. Липсата на конкретен момент, от който е
започнало неточното отчитане, както в случая СТЕ установи, води до невъзможност
да се определи реално доставената електрическа енергия за минал период и в този
смисъл извършената от ответника корекция се явява произволна и позволява на
доставчика да получи цена за недоставена от него електрическа енергия. Следва
да се отбележи, че разпоредбата на чл. 120 от ЗЕ регламентира, че средството за
търговско измерване е собственост на доставчика на електрическа енергия, с
оглед което негово е задължението да осигури правилното и коректно
функциониране на устройството, и следователно носи риска за това. След като
ответното дружество претендира правото да получи сума за консумирана енергия
поради неточно отчетена и незаплатена електрическа енергия, вследствие на
осъществена промяна схемата на свързване в електромера, довело до установяване
на несъответствие между реално консумираната
и отчетената енергия, то единствено наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на абоната и техническото състояние на СТИ, каквато не се
установи по делото, може да е основание да се търси изпълнение на договорното
задължение за заплащане на консумирана електрическа енергия, респективно
обезщетение за неизпълнение на договора за продажба. Не се доказа потребителят да осъществил
въздействие върху СТИ, поради което при промяна на изчислителните параметри на
устройството, дължаща се на други причини, ответникът е този, който следва да
положи грижата на добрия търговец и да обезпечи нормалното функциониране на
електромера, чрез което впрочем изпълнява задължението си да достави
електрическа енергия. За настъпилите вреди от недостатъци на собственото на
ответника СТИ, купувачът не следва да отговаря по арг. от чл. 83, ал. 2 ЗЗД. В
тази връзка, следва да се отбележи, че в противоречие с чл. 146, т. 14 от ЗЗП
ответникът изисква от ищеца-потребител
да изпълни своите задължения по договора, въпреки че дружеството-доставчик не е
предоставя и поддържа изправно СТИ.
Отделно
от горното, в тежест на ответника е да установи, че е получил процесната сума
съобразно приложимата договорна и нормативна уредба. Общите условия за продажба
на електрическа енергия на ответника обаче не отговарят на изискванията на
Закона за енергетиката, тъй като не се установи дружеството да е изпълнило
кумулативно условията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, а именно в ОУ да е предвиден реда и условията за уведомяване на клиента за
извършване на корекционна сметка, с оглед което да се счита, че страните са
обвързани с тях. В настоящия случай не се установи снабдителят да е изпълнил
задължението си да издаде и публикува нови ОУ или да измени действащите така,
че съдържанието им да отговаря на посочената нормативна уредба след 16.11.2013
г.
Предвид
изложеното предявеният иск подлежи на уважение изцяло.
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да се пресъдят сторените от него деловодни разноски в общ размер от
350,00 лв. за платена държавна такса от 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение.
В тази връзка, възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно. Претендираните разноски за правна помощ са в размер на 300,00
лева, като съобразно защитимия материален интерес, се явяват предвидения дължим
минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за една
съдебна инстанция.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че И.Ж.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 940,46 лева,
представляваща продажна цена за доставена електрическа енергия за периода от
03.11.2017 г. до 01.02.2018 г. по
Фактура № **********/06.03.2018 г. за абонатен номер-**********, с ИТН 1621214,
за обект в гр. Свиленград, ул. „Христо Ботев“ № 38.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Ж.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 350,00 лева – съдебни
разноски пред РС – Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото
Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Д. Тодорова/