РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20231450200371 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0300-000502 от
19.10.2023 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.,
упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на
нарушителя Р. К. П. от гр.М., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на
чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр.
с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
Р. К. П. от гр.М., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 23-
0300-000502 от 19.10.2023 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ
гр.М.
Жалбоподателят редовно призован, се явява в предпоследното по ред
съдебно заседание и прилага писмено становище. С последното се иска да
бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление. Акцентува се,
че твърденията в обстоятелствената част на наказателното постановление , а
именно че е спрял за престой с лекия си автомобил се опровергават от
събраните по делото доказателства. Визира се, че престой по смисъла на чл.
93 от ЗДвП е спиране за ограничено време необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товаро-разтоварни работи в присъствието
на водача. Такива твърдения не се съдържат в показанията на свидетеля Д. Н.
Отделно от това се поставя въпроса за евентуален конфликт на интереси на
единствения свидетел в лицето на Д. Н., който може да удостоверява
извършеното нарушение като този свидетел е в положение на старши по
отношение на издалия атакуваното наказателно постановление. Визира се, че
не е налице свързаност между фактическата обстановка описваща твърдяното
нарушение и точна квалификация на норми, които наказващия орган приеме
за установени към тази фактология.Като алтернативност се моли прилагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Към писменото становище е приложено
ксерокопие на свидетелство за управление на МПС касателно жалбоподателя.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно,
че жалбоподателят е получил препис от атакуваното НП на 31.10.2023 год.
Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 14.11.2023 год.
Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е
спазен.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
2
доказателствени средства, а именно: НП №23-0300- 000502/19.10.2023 год.,
АУАН №500/11.10.2023 год., Справка под рег. №300р-14440/12.10.2023 год.,
Възражение под вх. №300000-6439/28.09.2023 год., Глоба с фиш
№2138164/28.09.2023год., Заповед №8121з-1632/02.12.2021 год. на
Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач и Справка от
Кмета на общ. М. под вх. №440/30.01.2024г. ведно със скица извадка от
цифровия модел на действащия план за регулация на гр. М. одобрен със
Заповед №111/20.02.1989г. в зоната на кръстовището на ул. „Св. Св. К. и М.“
и ул. „Д. П.“.Съответно са разпитани свидетелите М. Н., Д. Г. и С. С. и
тримата служители в РУ гр.М. като първият от тях е актосъставител, а
останалите са свидетели при съставяне на акта. За разкриване на обективната
истина по делото бяха допуснати в качеството на свидетели и лицата Н. М. и
Д. Н., като първият от тях е съставил глоба с фиш на жалбоподателя, а втория
изпълнява длъжността Началник на РУ М. и се явява свидетел, който е
констатирал нарушението.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.09.2023г.
на жалбоподателя бил съставен фиш №2138164 от същата дата от свидетеля
Н. М. работещ като младши автоконтрольор в РУ М., в който фиш било
отразено, че жалбоподателят като водач на МПС – „Тойота Корола Версо“ с
рег. № ВР .... СВ на 28.09.2023г. в 14:15 часа в гр. М., ул. „ Св. Св. К. и М.“ и
ул. „Д. П.“ е извършил нарушение като спира за престой и паркиране на по-
малко от 5 м. от кръстовище или на него. С това е прието, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП на последния било наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. Процесният фиш за
извършеното нарушение на ЗДвП бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го подписал и още същия ден депозирал възражение до
Началника на РУ М., в което изразил своето несъгласие с така издадения
фиш. Във възражението било отразено, че не отговаря на обективната истина
твърдението на съставилия процесния фиш, че е спрял на кръстовище за
престой и паркиране на по-малко от 5 м. Отразено е, че действително в този
момент жалбоподателят е преминавал в района на кръстовището на ул. „ Св.
Св. К. и М.“ и ул. „Д. П.“ когато пред него по обозначена пешеходна пътека
тип зебра е преминал пешеходец.Това е наложило внезапното спиране на
жалбоподателя, за да осигури предимство на пешеходеца, като се подчертава,
3
че автомобилът му е изгаснал. Безспорно депозираното възражение на
жалбоподателя е в 7-дневен срок от датата на съставяне на фиша преди
същият да е влязъл в законна сила. В хода на проверката е анулиран фиш
№2138164 от 28.09.2023г. като за това обстоятелство е запознат
жалбоподателя срещу подпис положен в преписката на 11.10.2023г. След
анулиране на фиша е съставен АУАН №500/11.10.2023г. от свидетеля М. Н. в
присъствието на жалбоподателя и в присъствието на свидетелите Д. Г. и С. С.
всички служители на РУ М. В акта било отразено, че на 28.09.2023г. около
14:15 часа в гр. М. на кръстовището на ул. „ Св. Св. К. и М.“ и ул. „Д. П.“
жалбоподателят спира за престой с лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с
рег. № .... лична собственост на кръстовището и на по-малко от 5м. от него.
Актосъставителят приел че жалбоподателя е нарушил Разпоредбата на чл. 98
ал. 1 от ЗДвП без да уточни, коя хипотеза от посочената разпоредба е
нарушена, тъй като последната визира 8 точки. Актът бил подписан от всички
свидетели по делото както и от жалбоподателя като същият отново
саморъчно вписал в акта, че има възражения и ще обжалва процесния акт,
защото отразеното в него не отговаря на истината. Препис от акта е връчен на
жалбоподателя. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление като за първи път в него е уточнено, че
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП. Както бе
отразено и в по-горните абзаци на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. От събраните по делото
гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели М. Н., Д. Г. и С. С. се
установява, че нито един от тях не е свидетел при констатиране на
процесното нарушение. От своя страна свидетелят М. Н., който е и
актосъставител подчертава, че акта е съставен на жалбоподателя във връзка с
това, че на 28.09.2023г. около 14:15 часа му е бил съставен фиш №2138164 от
свидетеля Н. М. Във връзка с този съставен фиш жалбоподателя е депозирал
възражение, че не е съгласен с фиша като желае той да се анулира и да му
бъде съставен акт за да обжалва, респективно наказателно постановление.
Прави впечатление, че за разлика от съставения фиш, в който е било
отразено, че жалбоподателят спира за престой и паркиране на по-малко от 5м.
от кръстовище или на него в акта като нарушение е отразено единствено и
само, че спира за престой на кръстовището и на по-малко от 5 м. от него.
Както бе подчертано свидетелят Н. не е присъствал на проверката за разлика
4
от свидетелите Г. и С., които обаче констатират единствено и само, че са
оказали съдействие на свидетеля Н. М. и на Началника на РУ М., свидетеля Д.
Н. във връзка с установени от свидетеля Н. неправилно паркирани
автомобили. И двамата свидетели Г. и С. ,всеки един от тях е съставил фиш
на водачите, които са били паркирали неправилно като твърдят в показанията
си, че свидетелят Н. М. е съставил фиш на жалбоподателя, който е бил спрял
в зоната на кръстовището, но не могат да конкретизират къде точно се е
намирал процесния автомобил, тъй като е имало много автомобили. Ето защо
по почин на съдия-докладчика по делото и с оглед разкриване на обективната
истина по делото бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели
лицата Н. М. съставил процесния фиш на жалбоподателя и Д. Н. изпълняващ
длъжността Началник на РУ М. Видно от показанията на свидетелят М. на
28.09.2023г. за времето от 07:00 до 19:00 часа е бил назначен в наряд
автопатрул на територията на гр. М., когато около 14:15 часа дежурният го е
изпратил в гр. М. на кръстовище на ул. „ Св. Св. К. и М.“ и ул. „Д. П.“ за
констатиране нарушение относно паркирането им констатирани от свидетеля
Д. Н. Свидетелят М. уточнява, че при пристигане на място визуално е видял 4
бр. неправилно паркирани автомобила като свидетеля Н. е предал
документите относно процесния автомобил управляван от жалбоподателя.
Свидетелят М. съставил на жалбоподателя, който се оказал и собственик на
лекия автомобил фиш за престой на автомобила. На практика свидетелят М.
не разкрива никакви съществени детайли касателно обстоятелства при, които
е констатирано претендираното нарушение. Ето защо единственият свидетел
очевидец се явява Началника на РУ М. в лицето на свидетеля Д. Н., по чийто
почин са съставени процесните фишове. В показанията си свидетелят Н.
уточнява, че на 28.09.2023г. е бил назначен за Началник на РУ М. и в това си
качество е пристигал пред съдебната палата, за да се представи на
съответните административни ръководители на Районен съд гр. М. и РП В.,
ТО-М. Свидетелят Н. уточнява, че пред сградата на съда се намира
кръстовището на ул. „ Св. Св. К. и М.“ и ул. „Д. П.“ като твърди, че съгласно
ЗДвП е забранено всякакъв вид МПС да спират и да паркират. В конкретика
свидетелят Н. посочва, че е констатирал процесното МПС на жалбоподателя в
момент, когато е спирал като твърди, че същото е спряло в района на
кръстовището. Това е мотивирало свидетелят Н. да отиде до жалбоподателя ,
да вземе документите му и да извика униформени служители да вземат
5
отношение за процесните МПС-та спрели и паркирали неправилно в района
на кръстовището. Свидетеля Н. конкретизира, че процесният автомобил обект
на настоящето дело е бил спрял в района на кръстовището като водача е бил в
автомобила си и същият автомобил е бил изгасен. Свидетелят не отрича, че
жалбоподателя непосредствено е обяснил, че е спрял поради това, че е имало
пешеходец, който е изчакал да премине на пешеходната пътека. Свидетелят
Н. не може да конкретизира, нито да уточни констатирал ли е такъв
пешеходец, но прави предположение, че по принцип когато е в района на
кръстовището, когато е пред пешеходната пътека, ако желае да премине
автомобила той преминава с включен двигател. Смята, че жалбоподателят
нарушил ЗДвП, тъй като двигателя е бил изгасен и според него по този начин
се осъществява спиране или паркиране след изгасването на автомобила.
Обект на коментар от страна на свидетеля Н. не е така направеното
възражение от страна на жалбоподателя за това, че двигателя на лекия
автомобил е бил изгаснал. За това, че улица ул. „ Св. Св. К. и М.“ и ул. „Д. П.“
попадат в обхвата на кръстовището на посочените улици в гр. М.
свидетелствува справка от Кмета на общ. М. ведно със скица – извадка от
цифровия модел на действащия план за регулация на гр. М. одобрен със
Заповед №111/20.02.1989г.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Процесните АУАН и Наказателно постановление са били издадени от
компетентни органи. Компетентността на издаващия наказателното
постановление Началник група в ОД на МВР В., РУ- М. се извежда от
изричен акт на Министъра на вътрешните работи - Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят
АУАН по ЗДвП и да издават наказателно постановление по ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено от Началник група в РУ-М., а
според т. 3. 9 от същата заповед сред определените да издават наказателно
постановление по ЗДвП длъжностни лица са началниците на сектори/групи
"Охранителна полиция" в РУ при ОДМВР. Според т. 2. 1 вр. т. 1.3.2 от
цитираната Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават
фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП имат право
полицейски органи, заемащи длъжност "полицейски инспектор VI-IV степен"
6
с функционални задължения по контрол на пътното движение.
Актосъставителят М. Н. в качеството си на полицейски инспектор е,
определен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по
пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП и КЗ /след проведено
учебно занятие и изпит/, с което са му дадени функционални задължения по
контрол на пътното движение.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като
провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление,
намери че наказателното постановление е незаконосъобразно.Съдът намери,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като както в
АУАН, така и в наказателното постановление, не се съдържа описание на
всички признаци от състава на нарушението и на обстоятелствата по
извършването му в нарушение съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Покриването на изискванията на тези разпоредби
включва посочване на обективните признаци на нарушението, което в
конкретния случай не е сторено. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление, първото визирано нарушение е описано по идентичен начин,
като "спира за престой личното си МПС в зоната на кръстовище" и на по-
малко от 5м. от него. В акта е отразено, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 98 ал. 1 от ЗДвП която разпоредба има 8 точки с
конкретни нарушения. На практика жалбоподателя не може да наруши
всичките хипотези, както неправилно е приел актосъставителят. За първи път
в наказателното постановление се посочва, че жалбоподателя нарушил
разпоредбата на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП. Посочената като нарушена
разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП забранява престоят и паркирането на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от такова, т.е. посочената разпоредба
визира две различни хипотези. Нито от посоченото в АУАН, нито от
посоченото в наказателното постановление става ясно къде точно е бил спрял
за престой управляваният от жалбоподателя лек автомобил - дали "в
кръстовището" или "на разстояние по-малко от 5 метра от него". Двете
понятия обаче са различни и едно лице би могло да паркира или "в зоната на
кръстовището", т.е. "в самото кръстовище" или "на по-малко от 5 метра от
7
кръстовище". От записаното в АУАН и наказателното постановление, тъй
като няма прецизност, не може да се установи дали е прието, че лицето е
спряло за престой "в кръстовището" или "на по-малко от 5 метра от
кръстовището" и ако се касае за втората хипотеза- на колко точно отстояние
от кръстовището е бил спрял автомобилът. Липсва единство между
фактическото описание на нарушението и посоченото като нарушено правило
за поведение. Липсата на правилно описание на елементите от състава на
нарушенията и на обстоятелствата по извършването им представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава
правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Непосочването на фактите и обстоятелствата във връзка с
нарушението би довело до предположения относно това, какво наказващият
орган е приел за нарушено, а в случая предположенията в репресивно
производство по налагане на наказания, каквото е и настоящото, са
недопустими.
Във връзка с направените от страна на жалбоподателя възражения, че
същият е спрял управлявания от него автомобил, тъй като на обозначена
пешеходна пътека тип зебра е преминавал пешеходец и с оглед приетото от
административнонаказващия орган, че същият е спрял за престой следва да се
отбележи следното:Легални дефиниции за понятията "престой" и "паркиране"
се съдържат съответно в разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл. 93, ал. 2 от ЗДвП.
Така пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта
да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване
с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
Следователно разграничителният критерий между поведението, което се
квалифицира като паркиране и като престой, е в целта на преустановяването
на движението. Присъствието на водача в превозното средство само по себе
си не е достатъчно, за да се направи категоричен извод дали МПС е
паркирано или престояващо. В този смисъл присъствието на водача в
автомобила е съвместимо с квалификацията паркиране по смисъла на чл. 93,
8
ал. 2 от ЗДвП - като в тази насока е Решение № 1984 от 04.11.2020 г. по к. а.
н. д. № 2343/2020г. на XXIII състав на Административен съд – П.; Решение №
678 от 06.04.2021 г. по к. а. н. д. № 332/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив. За да бъде превозното средство
престояващо освен присъствие на водача, е необходимо то да е спряло за
ограничено време, като нормалната продължителност на спирането е
определена чрез посочване на причините, които са го предизвикали – качване
и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи.
Съдебната практика последователно е изяснила, че МПС е в престой, когато
самото му спиране е, за да се качат или да слязат пътници, тоест пасажери,
които присъстват на мястото и веднага пристъпват към тази дейност. Затова и
в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП спирането на МПС е определено за
ограничено време, а неговата продължителност е дефинирана като
необходимото за качването и слизането на пътниците. Все в тази връзка,
когато автомобилът спира с цел да се качат пътници, които обаче не
присъстват на мястото, тоест първо трябва да бъде изчакано тяхното
пристигане или завръщане, тази дейност вече не представлява престой, а
прераства в паркиране (Решение № 7919 от 17.12.2014 г. по к. а. н. д. №
8332/2014 г. на Административен съд – С.). Това е така, защото обективно се
наслагва допълнителна причина за спирането на превозното средство–
изчакване на пристигането/завръщането на пътника, която не е обхваната от
изчерпателния каталог по чл. 93, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай се
установява, че спирането е било с цел преминаване на пешеходец по
обозначена пешеходна пътека тип зебра, както и изгасване двигателя на лекия
автомобил.Така мотивиран, съдът приема, че установеното по делото
поведение на жалбоподателя не се квалифицира от правна страна като
спиране за престой, макар и да има съвпадащи елементи с престоя по смисъла
на ЗДвП.
Отделно от това за пълнота на изложението следва да се посочи, че
наказателното постановление е необосновано от фактическа страна. В АУАН
изпълнителното Д.ие е описано по следния начин – "спира за престой на
кръстовището м/у ул. „ Св. Св. К. и М.“ и ул. „Д. П.“ и на по-малко от 5 м. от
него ". От една страна не се посочва точното положение на автомобила
спрямо пътното платно – на платното, на тротоара или частично на пътя и
частично на тротоара. Последното е от значение предвид факта, че съгласно
9
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е забранено паркирането на кръстовище и на по-
малко от 5 метра от тях, по отношение паркирането на тротоар не е налице
абсолютна забрана, а само в определени случаи. Съгласно чл. 94, ал. 3, изр.
ІІ-ро от ЗДвП паркиране в населено място върху тротоар се допуска за
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, като се забранява
паркиране върху тротоар в случаите по чл. 98, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗДвП, а
именно на тротоар, непосредствено пред входовете на жилищни сгради и
гаражи, когато това затруднява достъпа до тях, както и на прилежащите
тротоари на детските заведения и училищата. В настоящия случай не се сочат
никакви данни да е изпълнена някоя от хипотезите, в които е налице забрана
за спиране за престой, ако процесният автомобил се е намирал на тротоара
например.
От друга страна пък в наказателното постановление нарушението е
описано като "спира за престой на кръстовище и на по-малко от 5м. от него".
Текстът е напълно бланкетен и преповтаря единствено сочената като
нарушена норма на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, но без да се описват
фактическите обстоятелства по извършването на нарушението. Например не
става ясно дали нарушителят е спрял МПС за престой или за паркиране.
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП административното
нарушение може да бъде осъществено с две изпълнителни Д.ия – неправилен
престой и неправилно паркиране. В този смисъл не е описано точно
изпълнителното Д.ие в наказателното постановление . По този начин е налице
неяснота в обвинението за извършено административно нарушение, което
препятства нарушителя да разбере в какво точно е обвинен – неправилно
паркиране или неправилен престой още повече, че такова обвинение му е
било предявено с издадения фиш.
Фактическото обвинение по обжалваното наказателно постановление
не е едно, а са две – спира за престой на кръстовище и на разстояние по-малко
от пет метра от него. Освен това е и непълно, видно от състава на чл. 183,
ал.4, т.8 от ЗДвП, която норма изисква и паркирането да е неправилно т.е.
въпреки законова забрана, която следва да е посочена в наказателното
постановление. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
10
установява, че жалбоподателят е престоял, видно от показанията на
свидетелят Н. на пешеходна пътека като такава норма не е вписана в акта и в
наказателното постановление . Следва да се отбележи, че нормата на чл. 98,
ал.1, т.5 предл. трето от Закона за движение по пътищата, предвижда
забраняването паркирането на пешеходни пътеки и на разстояние по-малко
от пет метра преди тях – като това посочване липсва в наказателното
постановление на този факт. Наказание е наложено за спиране за престой на
кръстовище при това без да е посочена нормата, според, която това е
неправилно, а състава на чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП изисква позоваване на
правилата за поведение на водачите на МПС на кръстовища, съответно на
правилата за паркиране и престой на такива места. Липсва единство и между
фактите по АУАН и вписаното в наказателното постановление фактическо
обвинение, а именно, че водача е спрял за престой на кръстовище по начин,
който създава опасност за движението, защото не е оставил повече от пет
метра разстояние от пешеходната пътека, но преди или след нея не е вписано.
В жалбата си обаче, жалбоподателя посочва, че е спрял, за да премине
преминаващ пешеходец на обозначена пешеходна пътека, след което
двигателят на автомобила му е изгаснал. Как е измерено разстоянието до
пешеходната пътека, а съответно и от кръстовището не е ясно, като в
показанията си контролните органи не уточняват преди или след
кръстовището, съобразно посоката на движение е спрял водача на
автомобила. Не става ясно от АУАН и от наказателното постановление, както
и от показанията им, пешеходната пътека къде се намира съобразно посоката
на движение – преди или след кръстовището, най-малко за да се проверяват
възраженията на наказаното лице, изложени в жалбата. Но дори и да бяха
установени тези съставомерни факти, пороците в наказателното
постановление не могат да бъдат отстранени във фазата на въззивното
съдебно обжалване, и е следвало да бъдат констатирани непълното описание
на нарушението, противоречието му с правната квалификация, както и
противоречието между фактическото обвинение по АУАН и по НП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 23-0300-000502 от
19.10.2023 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.
От страните не са претендирани разноски и съдът не дължи произнасяне
11
по този въпрос.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
12