РЕШЕНИЕ
№ 179 дата 06 февруари
2020 год. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ХIII-ти състав,
в публично заседание на 23
януари 2020 год., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Л.
Прокурор: Г.М.
разгледа докладваното от
съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 2929 по описа за 2019 год. и за да се произнесе
взе предвид следните
обстоятелства
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Рива 2016“ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, к-кс „Стария възел“, бл.№ 6,
ап.6, против Решение № 280/28.10.2019г. постановено по НАХД № 1016/2019г. по
описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено Наказателно постановление №
24-002490/09.08.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора, с което, за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда и на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от с.к., на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 4000лв, като съдът е намалил размера й на
1 500лв.
Съдебното решение се обжалва като неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалните и процесуални правни
норми. Касаторът по същество отрича извършването на вмененото му нарушение,
като възразява, че в първоначално попълненанта декларация по чл.402, ал.1, т.3
от КТ от служителкатаБ., въз основа на която са формирани констатациите на
контролните органи, е допусната техническа грешка и тя не отразява
действителното фактическо и правно положение относно работното време и
осигуряването на междудневна й почивка. Иска се отмяна на съдебния акт и на
потвърденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
пълномощник, който поддържа становището, че съдът не е преценил правилно
събраните по делото доказателства.
Ответникът по касация не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна и депозирана в законоустановения срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд обсъди доводите на касатора, а
съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка
относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с
материалния закон.
Касаторът е санкциониран за това, че при извършена
проверка на място на 15.07.2019г. и 16.07.2019г. в търговски обект – Коктейл
бар „Веронели“, находящ се в гр.Несебър, курортен комплекс Слънчев бряг, Авеню
център, стопанисван от „Рива 2016“ ЕООД, както и по документи на 18.07.2019г., е установено, че дружеството, в качеството си
на работодател, не е осигурило дължимата непрекъсната междудневна почивка на
служителката РалицаБ., която почивка не може да бъде по-малка от 12 часа в
периода 15.07.2019г. – 16.07.2019г., като е било констатирано, че на
15.07.2019г. е работила до 24.00 часа, а на 16.07.2019г. е започнала работа от
11.00 часа, което е установено от попълнените декларации отБ. по чл.402, ал.1,
т.3 от КТ на 15.07.2019г. и на
16.07.2019г. За констатираното нарушение е съставен АУАН на касатора, въз
основа на който е издадено оспореното пред районния съд НП, с което, на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, на търговеца е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение на чл.152 от КТ.
Районният
съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът е обосновал извод за
съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране отговорността на
търговеца на посоченото в НП правно основание. Изложил е мотиви, че предвид
липсата на отегчаващи обстоятелства наложената на касатора имуществена санкция
над предвидения в закона минимален размер е необоснована и несправедлива, поради което е намалил нейния размер от 4000
лева на 1 500 лева.
Напълно
се споделят мотивите на съда относно доказания факт на извършване на
нарушението от страна на касатора. Изводът за съставомерност на констатираното
нарушение, районният съд е обосновал въз основа на декларация по чл.402, ал.1,
т.3 от КТ (л.36 от АХД № 1016/2019), собственоръчно попълнена от самата
служителка на 16.07.2019г. в хода на извършената проверка. Възражението на
санкционираното дружеството, че в тази декларация служителката е допуснала
грешка относно работното си време на 16.07.2019г., която е поправила с
последващо попълнена декларация, е било обсъдено от районния съд, който е
изложил подробни мотиви за неговата неоснователност. Неоснователно е и
възраженето на касатора, че районният съд е дал избирателно прироритет на
първоначално попълнената от служителката декларация. Фактическите изводи на
съда са формирани въз основа на обстоен анализ на двете декларации по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ, които са обсъдени и ценени в съвкупност с останалите писмени и
гласни доказателства по делото. Тези мотиви изцяло се споделят от настоящия
касационен състав и на основание чл.221, ал.2 от АПК не е необходимо
преповтарянето им. С основание районният
съд не е кредитирал свидетелските показания на служителкатаБ., която при разпита
й е посочила, че по време на проверката не е могла да си спомни точното си
работно време в този ден, тъй като била много натоварена и под изключителен
стрес. Съдът е отчел, че при разпита й свидетелката изрично е отказала да
отговори конкретно на въпроса за продължителността на работното си време на
16.07.2019г. с обяснението „защото стават проблеми като отговарям“.
Графикът
за явявяне и неявяване на работа и присъствена форма за месец юли 2019г,
представен за първи път от „Рива 2016“ЕООД
в проведеното съдебно заседание пред БРС правилно не е кредитиран от
съда, доколкото не се установява същият да е съществувал в посочения вид към
правнорелевантния момент. Напротив, на проверяващите е бил представен друг
график – на л.23 от НАХД 1016/2019г. по описа на БРС, съгласно койтоБ. е
следвало да почива на 16.07.2019г.
При
правилно установена фактическа обстановка, районният съд е приложил правилно
материалния закон, като е приел, че отговорността на „Рива 2016“ ЕООД е
законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.1 от КТ за извършено
нарушение на чл.152 от КТ. Размерът на имуществената санкция е намален от съда
при отчитане липсата на данни за обстоятелства, отегчаващи отговорността на
касатора в съответствие с правилото по чл.27, ал.2 от КТ.
На
основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на
решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение
№ 280/28.10.2019г. постановено по НАХД № 1016/2019г. по описа на Районен съд –
Несебър.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: