Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 28.11.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                             Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Мирослава Пенева и в присъствието на  прокурора…………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 1352/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е образувано по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №18-20/10.06.2019г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол“ – Централен Дунав“ – гр.Русе, към ГД“Рибарство и контрол“ при ИАРА, против „Кала Транспортинг“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано и управлявано от К. И. И., с ЕГН - **********, за нарушение на чл.39а, ал.1, т.2 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв., на основание чл.73, ал.2 от ЗРА, а на основание чл.90, ал.1 от ЗРА за отнети в полза на държавата са отнети мрежените риболовни уреди, който са използвани за извършване на нарушението.

Срещу НП е подадена жалба от наказаното ю.л., която е процесуално допустима. В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли съдът да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата.

За административнонаказващият орган, редовно призовани, се явява упълномощен представител, който поддържа НП.

Русенска районна прокуратура, редовно призовани, не се явява представител.

Съдът, след като се запозна с писмените и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка :

На 10.05.2019г., около 19.50ч., св.св.В.В. и К.Л. посетили частен недвижим имот  №000253, находящ се в землището на с.Бъзън, общ. Русе. При извършената проверка установили, че имота представлява обособен водоем предназначен за отглеждане и развъждане на риба, в който под ръководството на К.И. И., с ЕГН – ********** /управител на ю.л.-жалбоподател/, две лица поставяли за улов и реализирали дефакто такъв с мрежови съоръжения /8 на бр. – писани в НП/. Като установили също, че с тях /мрежите/ били уловени 12 бр. риба „толтолоб“, с прибл. тегло 18 кг. и 2 бр. „шаран“, с прибл. тегло 2 кг. Тези действия били извършвани от лицата без ю.л.-жалбоподател да е законово регистрирано по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗРА.

Въз основа на гореустановеното, св.В.В. издал АУАН №В 0009738/10.05.2019г., връчен лично на управителя на ю.л.-жалбоподател К. И., в законоустановения срок постъпило възражение срещу акта, а в последствие е издадено и атакуваното НП.

При така очертаната фактическа обстановка въз основа на приложените и приети по делото писмени и гласни доказателства се налагат следните правни изводи :

Жалбата е неоснователна.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са съставени спрямо изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а издаденото НП не страда от съществени материалноправни и процесуалноправни пороци, поради което е обосновано и законосъобразно.

Наведените в жалбата срещу НП, във възражението срещу АУАН и в хода по същество на въззивното производство оплаквания от жалбоподателя, са главно относно  неправилно приложение на материалния закон и се свеждат до оспорване квалифицирането на съоръжението като „Рибарник“, респективно дали това съоражение подлежи на регистрация и административен контрол съгласно чл.25 от ЗРА. Оспорва се също и начина на извършването на улова на риба в това съоражение.Същите са неоснователни по следните съображения :

В хода на административното производство пред административния орган са били представени писмени доказателства от които е видно, че проверявания обект е бил регистриран още от 2000г. като недвижим имот – определен като вид/тип  „Рибарник“, през 2009г. е закупен от физическо лице В. Д. Д., чрез договор с продавач Община Ветово /в която отново е вписано, че имота е предназначен за трайно ползване като „Рибарник“/, а в последствие с договор за наем от 08.07.2014г. В. Д. е отдал под наем имота на ю.л.-жалбоподател по настоящото производство. В чл.1, ал.1 от ЗРА се указва целта на закона и неговия обхват : „С този закон се уреждат отношенията, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми.“. В чл.3, ал.1 от ЗРА се посочва, че - „рибностопански обекти“ са : 1. естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата; 2. изкуствени водни обекти - язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми, хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на други индустриални предприятия или земеделски стопанства; 3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., бр. 36 от 2008 г.) специализирани обекти за аквакултури - басейни и други съоръжения, изградени за тази цел.“. В чл.2, ал.1 от ЗРА се посочва, че : „Рибностопанските обекти“ са собственост на държавата и общините, на юридически и физически лица“, а в чл.2, ал.3 от ЗРА се посочва, че : „Правото на собственост върху рибните ресурси в обектите и съоръженията за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми принадлежи на лицето, регистрирано по реда на чл. 25.“. В случая е без значение, дали проверявания обект е посочен в договорите за покупко-продажба и за наем, както и в скицата, приложени като писмени доказателства по делото - като „Рибарник“, както първоначално е посочен в обстоятелствената част на АУАН и НП или „Язовир“, какъвто е спора по същество между страните. Обекта безспорно е отговарял на изискванията на чл.чл.1, 2, 3 от ЗРА, представлявал е „рибностопански обект“ и е позволявал „развъждането и отглеждането на риба и други водни организми и производството на носители на генетичен материал от хидробионти“, което безспорно е установено да е извършвано физически от ю.л.-жалбоподател, видно от писмените и гласни доказателства по делото, която дейност несъмнено подлежи на законова регистрация по надлежен ред в ИАРА. В конкретния случай юридическото лице, което я осъществявало - „Кала Транспортинг“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано и управлявано от К. И. И., с ЕГН – **********, е следвало след като развива активно дейност свързана с развъждане и улов на риба в този обект да го регистрира по смисъла на чл.25 от ЗРА, но не го е сторило. Фактът, че на територията на с.Бъзън, обл.Русе към 10.05.2019г. за Община Русе не били известни да са налични каквито и да са изкуствени водни басейни /отговор, който е крайно лаконичен/, е извън предмета на делото. Безспорно такъв водоем съществува, /видно от приложената по делото скица от 29.01.2018г./, и който водоем поради начина на използване и експлоатация  подлежи на регистрация от ю.л.-жалбоподател по реда на чл. 25 от ЗРА, по мотивите посочени по-горе, но към дата 10.05.2019г. ю.л.-жалбоподател не е било извършило такава регистрация.

В следствие от това, че съдът приема за безспорно установено, че проверявания обект е такъв по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗРА и въз основа на гласните показания на св.св.В.В. и К.Л., отнетите в полза на държавата веществените доказателства– мрежови риболовни уреди, вида и количеството уловената риба, както и периода през който е извършвана тази дейност /10.05.2019г./, съдът приема за несъмнено и безспорно установено по делото, че ю.л.-жалбоподател е извършило нарушението по чл.39а, ал.1, т.2 от ЗРА.

Съдът достига до извода, че административнонаказващият орган неправилно и в несъответствие със закона е наложил наказание „глоба” в максимален размер от 2000 лв. на ю.л. - жалбоподател, тъй като се касае за извършено нарушение от този вид за първи път /доказателства за противното липсват по делото/, поради което наложеното наказание е незаконосъобразно във връзка с чл.12 и чл.27 от ЗАНН и следва да се редуцира до законовия минимум.

По гореизложените мотиви, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №18-20/10.06.2019г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол“ – Централен Дунав“ – гр.Русе, към ГД“Рибарство и контрол“ при ИАРА, против „Кала Транспортинг“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано и управлявано от К. И. И., с ЕГН - **********, с което за нарушение на чл.39а, ал.1, т.2 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв., на основание чл.73, ал.2 от ЗРА, а на основание чл.90, ал.1 от ЗРА за отнети в полза на държавата са отнети мрежените риболовни уреди, който са използвани за извършване на нарушението, като намалява наказанието „Глоба“ от  2 000 лв. – на 1000лв.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на известието, че решението е изготвено.

 

 

                                      Районен съдия :