О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6 състав в закрито заседание на дванадесети октомври
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело №
8934 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба подадена от „И.Г.“ АД против А. Германия - в несъстоятелност за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 75 000 лв.-представляваща частичен
иск за вреди възникнали вследствие на обезпечение наложено в периода 15.06.2015
г-15.06.2017 г.
С
уточнителна молба от 30.08.2017 г. и в изпълнение указанията на съда, дадени с
разпореждане от 21.07.2017 г. ищецът сочи, че вреди още не са настъпили, а
същите са бъдещи претенции от страна на наемателя, подробно посочени по пера в
уточнителната молба.
Настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради което
и на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
По общо правило исковия ред е предвиден за
защита на накърнени материални права, които са възникнали и поради това законът
изисква ищецът да ги посочи в обстоятелствената част на своята искова молба. Не може да се претендира
обезщетение за бъдеще време и за вреди, които не са
настъпили и които не е сигурно, че изобщо ще настъпят. Недопустимостта на подобен иск произтича от общите
принципи на гражданския процес. Осъдителният иск предпоставя твърдение за нарушено право.
В случая и видно от фактическите
твърдения на ищеца претендираното от него притезание не е възникнало, а е
бъдеща претенция от страна на наемателя, което сочи на недопустимост на
предяваните искови претенции. Ако ищецът твърдеше, че притежава изискуемо
притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява, то тогава това
твърдение съдът не би проверил и не би преценил като липса на правен интерес,
тъй като дали вземането съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на
допустимост, а на основателност на иска. В случая обаче ищецът твърди, че
вземането му не съществува, тъй като не е възникнало, което сочи на липсата на
нарушено право, респ. липсата на правен интерес от търсената защита. Безспорно
има случаи, в които може да се предяви осъдителен иск относно притезание, което
не е възникнало, но то е в хипотезите на съединяване с друг иск, чието
уважаване ще породи и ще направи изискуемо притезанието, предмет на осъдителния
иск, каквато хипотеза в случая не е налице.
Водим
от горните съображения и на основание чл.130 ГПК Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА искова молба, подадена
от „И.Г.“ АД против А. Германия-в несъстоятелност за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 75 000 лв.-представляваща частичен иск
за не настъпили вреди от обезпечение на бъдещ иск, наложено в периода
15.06.2015 г-15.06.2017 г.и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8934/17 г. по
описа на СГС, І-6 състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: