№ 1721
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110202587 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Т. Г. Т. против Наказателно постановление № 269 от 08.06.22 г. ,
издадено от Зам. Кмета на Община - Варна, с което за нарушение на чл.94
ал.3, на основание чл. 178е от ЗДвП, на Т. Т. е наложено наказание глоба в
размер на 50 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона
срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е приета от
съда за разглеждане по същество.
В жалбата въззивната страна твърди съществени процесуални
нарушения. Не било описано нарушението и не ставало ясно за какво е
наказано лицето.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.Д., който изразява становище НП да бъде отменено. До
сградите оставало разстояние от близо два метра, извод за което можело да се
направи от приложените снимки. Не било налице паркиране, а само престой
за товаро-разтоварна дейност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
становище по същество изразява в писмени бележки. Мястото не било
обозначено от собственика на пътя като място за паркиране, поради което
било без значение какво е разстоянието до сградите.
В хода на съденото производство съдът прие за установена следната
1
фактическа обстановка:
На 27.05.22г. около 10.35ч. било установено, че т.а. „Дачия Докер“ с
рег. № В 9382 ТХ, собственост на „Градина кетъринг“ е паркиран на ул.
„С.Врачански“ срещу № 18, върху тротоар, на неопределено от собственика
на пътя, или администрацията място, с което пречил на преминаването на
пешеходците.
Към момента на проверката автомобилът бил с отворени задни врати,
но водачът бил извън колата и се появил след около пет минути от
пристигането на служителите на реда. Обяснил, че извършва товаро-
разтоварна дейност. Спирането на описаното място се налагало по повод на
това, че на адреса се намирал обект на „Градина кетъринг“, от където
следвало да се натовари обедното меню за техните ресторанти. Това била
единствената възможност за паркиране на товарните автомобили, тъй като
улицата била натоварена и пресичането до отсрещната й страна ставало
трудно.
На водача на автомобила била наложена глоба с фиш, която той
оспорил, поради което срещу него бил съставен АУАН, а в последствие било
издадено и обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на св. Х. и С.,
които са непротиворечиви, логични и добросъвестни. Съдът кредитира и
показанията на св. Е., с изключение на онази им част, в която той твърди, че
вратите на автомобила са били затворени. В тази им част те противоречат на
твърденията на другите двама свидетели. Като взе предвид, че въпросното
обстоятелство се сочи от двама други свидетели, както и че в съдебно
заседание св. Е. първоначално твърди, че не си спомня конкретния случай,
съдът прие да не цени показанията му в тази им част.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
АУАН, фиш, заповед за компетентност.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган. АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това с нищо не ограничава
правото на защита и не е съществено процесуално нарушение. Описани са
съставомерните признаци на нарушението и фактите, относими към извода за
осъществяването му.
Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са
2
неоснователни. Според чл. 94 ал.3 от ЗДвП паркирането и престоят следва да
се извършва в най-дясната част на платното за движение, от което по
аргумент на противното следва изводът, че върху тротоар те не са позволени.
Законът предвижда изключение от това правило, според което „ …Допуска се
престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална
маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на
пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци.“ В АУАН и НП са описани съставомерните елементи на това
нарушение. Действително, не са описани фактите, от които е направен извод
дали МПС е над 2,5 т., дали паркирането е успоредно на пътя и дали остава
разстояние 2 метра за преминаване на пешеходци. За да е налице нарушение
обаче, е достатъчно да не е изпълнено едно от тези условия. В случая е
описано, че не е изпълнено условието това място да е определено за
паркиране от собственика на пътя, или администрацията. Въззивникът е
наказан въз основа именно на това обстоятелство, а не защото е имало, или
нямало 2 метра разстояние до сградите, или защото автомобилът му е над 2,5
тона, или защото не е спрял успоредно и т.н. По тези съображения съдът
намира, че в НП са описани фактите, които имат пряко отношение към извода
за извършено нарушение. Описаните факти са достатъчни за да се направи
извод за осъществен състав на нарушението и неописването на други факти
не ограничава правото на защита.
Става ясно и къде е извършено нарушението, а именно това е на
ул.“С.Врачански“ срещу № 18.
Предвид горното, съдът намира, че възраженията на защитата относно
допуснати съществени процесуални нарушения са несъстоятелни.
Правилно е приложен материалният закон.
Както е по- горе изложено, достатъчно е, че паркирането е на тротоар,
който не е определен за тази цел от собственика на пътя, или от
администрацията, за да е осъществен съставът на нарушението. В случая не е
необходимо от обективна страна да не е спазено разстоянието от 2 м. до
сградите, или пък да е налице затрудняване на движението на пешеходците.
Неоснователно е и възражението, че не е налице паркиране, а товаро-
разтоварна дейност. Върху тротоар е непозволено не само паркирането, но и
спирането. Доколкото обаче въззивникът е наказан за паркиране, следва да се
посочи, че спирането за престой, независимо от причината за това, изисква
водачът да не е напуснал превозното средство. В случая въззивникът е Т. Т. не
е бил на мястото на водача, нито дори в близост до МПС, поради което и не е
налице спиране, независимо че поводът е бил натоварване на продукция от
помещаващата се там „Градина кетъринг“.
Предвид горното, съдът намира, че водачът Т. Т. е осъществил състава
на нарушението, за което е наказан.
Обстоятелството, че превозването на продукция от обекта на „Градина
кетъринг“ е част от служебните задължения на въззивника и това, че
паркирането в близост е изключително затруднено, не е обстоятелство
3
изключващо вината, нито отговорността. То следва да бъде отчетено
единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Този проблем
няма как да бъде разрешен от съда в това производство, още повече, че
съгласно чл.189з от ЗДвП, чл.28 от ЗАНН е неприложим по отношение
нарушенията по ЗДвП.
Предвид горното, правилно е приложен материалният закон, като
фактите са правилно отнесени към нарушената правна норма и към тази,
регламентираща санкцията. Правилно е определен и субектът на
нарушението.Наложеното наказание е справедливо, като същото е в
минимално определения от закона размер.
С оглед аргументите за потвърждаване на НП, искането на въззивната
страна за присъждане на разноски в тяхна полза следва да бъде оставено без
уважение. Следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
въззиваемата страна, направено с представените писмени бележки. Предвид
липсата на правна сложност по делото, съдът намира, че възнаграждението
следва да е в размер на 80.00 лв. Разноските следва да се присъдят в полза на
учреждението, при което е административно наказващия орган.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 269 от 08.06.22 г. ,
издадено от Зам. Кмета на Община - Варна, с което за нарушение на чл.94
ал.3, на основание чл. 178е от ЗДвП, на Т. Т. е наложено наказание глоба в
размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Т. Г. Т. да заплати на Община – Варна направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4