Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЪР САНТИРОВ

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 584 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 14.05.2016 г., постановено по гр. д. № 68807/2014 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 47 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *****срещу В.В.И. с ЕГН********** обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване, че В.В.И. с ЕГН********** дължи сумата от 944.75 лева главница, стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2012г. до м.04.2013г. и 107.91 лева лихва за забава за периода от 31.03.2012г. до 15.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.дело №32761/2014г. на Софийски районен съд , 47-ми състав. С решението е осъден ищецът „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал. 3 от ГПК да заплати на В.В.И. с направените по делото разноски в размер на 500 лева, платено адвокатско възнаграждение. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Н.и.“ ООД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, чрез юрк. Ж.Ж., като са изложени съображения за неправилност на решението, което било постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че неправилно било прието, че В.И. не бил потребител на топлинна енергия, тъй като след прекратяване на брака между В.И. и К.Г.имотът станал обикновена съсобственост, като В.И. притежавал 1/3 ид. ч. от същия. Като в случая нямало значение обстоятелството, че К.Г.притежавала вещно право на ползване. Пред въззивния съд поддържа въззивната жалба, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въззиваемата страна В.В.И., чрез адв. В.К. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита жалбата за неоснователна. Посочва се, че след постановения развод ползвател на имота бил К.Р., което обстоятелство било отразено в партидата на имота водена от ищеца. Посочва се, че с влязло в сила решение било установено прекъсване на облигационната връзка между ищеца и ответника. Пред въззивния съд поддържа отговора на въззивната жалба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач „Н.и.“ ООД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на „Т.С.” ЕАД    е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

За уважаване на предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 47 състав, решение в обжалваната част за валидно, допустимо. По отношение на правилността на решението, настоящият състав намира следното:

С решение № 139 от 18.12.2018 г. постановено по гр. д. № 2455/2018 г. по описа на ВКС е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила въззивно решение, постановено на 21.11.2016 г. по в. гр. д. № 10197/2016 г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на СГС.

В производството по чл. 303 от ГПК е представено решение № 282586 от 30.11.2017 г. постановено по гр. д. № 13328/2017 г. по описа на СРС, 29 състав, с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от В.В.И., ЕГН-**********,*** против „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление ***, че между В.В.И. и „Т.С.” ЕАД не съществува облигационно правоотношение, в съдържанието на което да е включено задължение на ответното дружество за доставка на топлинна енергия до имот в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, ул. „*******, партида с № 287971, а за ищеца – задължение за заплащане на стойност на топлинна енергия за този имот. На решението е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 29.12.2018 г.

По делото е представено удостоверение с изх. № 68-00-1435/09.11.2012 г. от ГИС София, съгласно което адрес ж.к. „Фондови жилища“, блок 218А с вх. А, вх. Б, вх. Г и вх. Д, има стари адреси, както следва: ж.к. „Фондови жилища“, блок 1, вх. А, „*******, „*******.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, като понятието „потребител на топлинна енергия“ е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, /която разпоредба е действаща за част от процесния имот/, съгласно която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице -собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Настоящият въззивен състав намира, че доколкото по делото е представено влязлото в сила решение № 282586 от 30.11.2017 г. постановено по гр. д. № 13328/2017 г. по описа на СРС, 29 състав, с оглед разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК, то между В.В.И. и „Т.С.” ЕАД не съществува облигационно правоотношение, в съдържанието на което да е включено задължение на „Т.С.” ЕАД за доставка на топлинна енергия до имот в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, ул. „*******, партида с № 287971, а за В.В.И. – задължение за заплащане на стойност на топлинна енергия за този имот. В настоящият случай въпреки, че по отношение на процесния имот ответника притежава идеални части от правото на собственост, това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като с влязло в сила решение е установена липсата на облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество по отношение на целия имот. Следователно между В.В.И. и ищцовото дружество не е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период не е бил В.В.И. и той не се явява носител на правните задължения за заплащане на доставената топлинна енергия. С оглед на гореизложеното така подадената въззивна жалба се явява неоснователна.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на спора на въззиваемия В.В.И. се дължат разноски в настоящото производство в размер на 500 лв., която сума представлява заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за основателно възражението на въззивника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде намалено до сумата от 305 лв. На В.В.И. се дължат и сторените разноски направени в производството по реда на чл. 303 от ГПК при разглеждането на гр. д. № 2455/2018 г., като на страната следва да бъде присъдена сумата от 1063.15 лв., представляваща заплатена д. т. в размер на 63.15 лв. и 1000 лв. изплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.05.2016 г., постановено по гр. д. № 68807/2014 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 47 състав.

ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.В.И. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 305 лв. съдебни разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.В.И. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1063.15 лв. съдебни разноски в производството по отмяна на влязло в сила решение.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Н.и.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1                                              2.