Р Е Ш Е Н ИЕ
№ .........
03.05.2018г.
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, ІХ - ти наказателен състав в публичното заседание на двадесет и пети април
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА |
при
секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдията ЯКИМОВА НАХ дело № 349 по
описа за 2018 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0938-005180/2017г. на Началник група
към ОДМВР Плевен с-р Пътна Полиция, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.
177 ал.4 предл.1 вр.чл.177
ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП и чл.177, ал.1, т.4, от ЗДвП на В.Н.Н.,
ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: 1. Глоба в размер на 00 лева за нарушение на
чл.150 от ЗДвП, 2. Глоба в размер на 300
лева за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна
на атакуваното НП по т.2 , поради нарушения на процесуалните и материалните
правила, липса на подробно описание на нарушението,т.к. не са посочени
обстоятелства, обуславящи обективни елементи от състава на нарушението .
За
въззиваемата страна, Сектор ПП при ОДМВР Плевен,
редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В придружително с жалбата писмо от АНО се прави искане да се
потвърди атакуваното НП.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбоподателят не притежава СУМПС.Същия е
многократно наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП / справка за
водач / лист 12 – 21 от делото /.
Атакуваното
НП е
издадено въз основа на съставен на 11.11.2017г. от свидетеля В.В. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №5180/2017г.
срещу жалбоподателя Н. и съгласно който, жалбоподателя, на 11.10.2017г.,
около 09,50 часа в на ПП-3 км.97+971 пътен възел НХК в посока ***управлява лек
автомобил ***:1.като не притежава СУМПС/неправоспособен и 2.управлява автомобил,който е спрян от
движение на 12.11.2014г., с което виновно е нарушил 1.чл.150 от ЗДвП и 2. чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя който
саморъчно е вписал в него възражение,че има „аглиска”
книжка . Актът е подписан от лицата посочени в него и на същата дата е връчен
препис от него на жалбоподателя. В законоустановения три дневен срок пред
контролните органи не са били представени писмени обяснения или възражения
относно съставения акт от страна на жалбоподателя. Въз основа констатациите в
АУАН е издадено атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Не съгласен с наложеното му административно
наказание по пункт 2 от НП,в срок пред РС Плевен е обжалвано издаденото
НП.
Разпитани в съдебно заседание
като свидетели В. /актосъставител/ и А. твърдят, че на
процесната дата спрели отбелязаното МПС,управлявано от
жалбоподателя,установили двете нарушени,а именно,че автомобила се управлявал от
Н.,който бил неправоспособен и управляваният автомобил бил спрян от движение на
12.11.2014г. За констатираните нарушения по ЗДвП , в присъствието на
жалбоподателя, съставили АУАН.
Съдът кредитира свидетелските
показания като логични и в съответствие с отразеното по АУАН. Съдът възприема
описаната в АУАН фактическа обстановка, като безспорно установена и в
съответствие с показанията на свидетелите.Те на практика не се оспорват и от
жалбоподателя,т.к. в жалбата не се твърди,че отразеното в пункт 2 на НП
нарушение не е извършено,а че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение
,като не е посочил въз основа на какъв акт МПС е спряно от движение ,кога е
издаден,връчен ли е и влязъл ли е в сила.
По делото са представени
изготвена от сектор”ПП” при ОДМВР Плевен справка за наложени наказания по ЗДвП
на В.Н.Н., ЕГН ********** /Л.12-21/ и за регистрация
на МПС- за спиране от движение на МПС - ***, собственост на ***/л.9/
Горната фактическа обстановка съдът намира за
безспорно и категорично доказана от събраните
и приложени по делото доказателства,
каквито са показанията на свидетелите, документите
съдържащи се в приложената административно - наказателна преписка на сектор ПП Плевен, както и от представените
писмени доказателства в съдебно заседание. Съдът кредитира с
доверие посочените доказателства тъй като те са последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви. От същите може
да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Същественото
при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне
на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и
правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези
случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Плевенски районен съд счита, че наказателно постановление в атакуваната част /пункт 2/ е
законосъобразно и правилно, поради, което и следва да бъде потвърдено, като
съображенията на съда за това са
следните:
Съдът намира че при съставянето на АУАН не са
налице процесуални нарушения, както и че посочената в него фактическа
обстановка, не се опровергава от събраните доказателства. Актът е съставен от
полицейски служител, който с има право
да съставя АУАН при констатиране на нарушения на Закона за движение по
пътищата. Актосъставителят при изпълнение на
служебните си задължения е съставил АУАН съгласно изискванията за това, в
присъствието на свидетел – очевидец, присъствал при установяване на нарушението.
Атакуваното НП е издадено от Началник ГРУПА към ОДМВР сектор ПП в изпълнение
правомощията му произтичащи от Заповед 8121з – 952/20.07.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадена в съответствие разпоредбата на чл.189, ал.1 и ал.12
от ЗДвП.
С оглед
изложеното, съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия произтичащи от ЗДвП.
От правна страна, настоящият съдебен състав на ПРС не споделя направените
от жалбоподателя възражения и изложените от него доводи. В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е
консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител, който извод
кореспондира, както с неоспореното от самия жалбоподател с жалбата а именно че
е управлявал МПС – лек автомобил. Актът е съставен в присъствието на лицето посоченото в
него като нарушител, който се е запознал с неговото съдържание, и саморъчно е
вписал наличие на възражение в
предвиденото място в АУАН за вписване на обяснения и възражения. Актът е подписан от всички лица посочени в
него, като е връчен и препис от него на жалбоподателят веднага след съставянето
му.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл.34 ЗАНН.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира по
отношение на приложението на материалния закон следното:
При
реализиране на административно-наказателната отговорност не са допуснати
твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила. При
съобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
административно-наказващия орган е направил конкретно описание на
констатираното административно нарушение пълно, точно и ясно – управление на
МПС ,спряно от движение на 12.11.2014г. Посочени са обстоятелствата, при които
е установено административното нарушение – извършена полицейска проверка,
конкретизирано е административното нарушение. Предвид изложеното настоящия
състав на съда намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато
нарушение по чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП гласи, че на водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство,
спряно от движение. От събраните по
делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят
е имал качеството на водач на МПС – лек
автомобил МПС - ***, собственост на ***. Следователно той е адресат на посочената правна норма и е бил длъжен да
спазва предписаното от нея поведение.
Нарушението
по т. 2 от НП е свързано с това, че водачът управлява МПС, спряно от движение в
нарушение на задължението по чл. 5, ал.3, т.2
от ЗДвП, което деяние се
наказва по чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от Закона. Във фактическите обстоятелства
на НП правилно е посочено поведението на дееца. Има данни, предоставени по
делото,че МПС е било спряно от движение и основанието за това спиране. Неоснователно
е възражението в жалбата, касаещо действието на заповедта, с която е наложена
принудителната административна мярка. Към момента на проверката и съставянето
на АУАН, заповедта за налагане на ПАМ е била влязла в сила, поради което
автомобилът е бил спрян от движение. Поради това е бил налице елемент от
обективната страна на нарушението, за което Н. е бил санкциониран. След като
наложената принудителна административна мярка била влязла в сила, установено е и
че жалбоподателя е управлявал, спреният от движение автомобил на Георги Пипков. Следователно правилно наказващият орган ангажира административнонаказателната отговорност на Н. за нарушение по чл. 177, ал.
1, т. 4, предл.1 ЗДвП.
Отразеното в АУАН и
последвалото го НП, че автомобила е спрян от движение на 12.11.2014г. е в
резултат извършена преди това справка в ОДЧ
на ОДМВР гр.Плевен, се потвърди от показанията на свидетелите дадени в съдебно заседание,както и от
приложеното писмено доказателство /л.11 от делото/. Това е обективната страна
на деянието. А от субективна страна съдът също намира, че деянието е извършено
от жалбоподателя и е извършено от него виновно. Жалбоподателят е знаел това
обстоятелство, тъй като той като участник в движението и е бил длъжен да знае
какви са задълженията му като такъв, а в тях се включва и задължението,
предписано от нормата на чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП. Ето защо съдът намира, че
законосъобразно АНО е наложил на жалбоподателя административно наказание по
чл.177, ал.1, т.4 пр.1 от ЗДвП като му определил наказание Глоба в размер на 300
лева. С оглед на това съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление в частта му относно посоченото в т.2
нарушение на ЗДвП като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При
определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В разглеждания случай следва да се има предвид от една
страна, че административното нарушение е поредно – жалбоподателят е системен
нарушител, което налага извода за по-висока обществена опасност – същият не се
е повлиял от наложените му наказания и продължава на извършва системно
административни нарушения,а е неправоспособен и дори никога не е имал свидетелство
за управление на МПС. От друга страна не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, които да обуславят по-ниско по размер административно наказание.
С оглед на това съдът намира, че глобата която е наложена на жалбоподателя от
страна на АНО за извършеното от него виновно, нарушение по ЗДвП в размер на 300 лева е правилно и
законосъобразно определена. Съдът намира, че този размер на административното
наказание би могъл да окаже въздействие на нарушителя за спазване на
задълженията му по ЗДвП и да го превъзпита в положителна насока. С оглед на
това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта му относно
посоченото в т.2 нарушение на ЗДвП като законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0938-005180/2017г. на
Началник група към ОДМВР Плевен с-р Пътна Полиция, В ЧАСТТА МУ , в която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177,
ал.1, т.4, от ЗДвП на В.Н.Н., ЕГН ********** е
наложено административно наказание:
Глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без разглеждане Наказателно
постановление № 17-0938-005180/2017г. на Началник група към ОДМВР Плевен с-р
Пътна Полиция, В ЧАСТТА МУ , в която на основание чл.53 от ЗАНН чл. 177 ал.4 предл.1 вр.чл.177 ал.1 т.2 пр.1
от ЗДвП на В.Н.Н., ЕГН ********** е наложено
административно наказание: 1. Глоба в размер на 00 лева за нарушение на чл.150
от ЗДвП.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалване пред
Административен съд Плевен в 14 дневен срок от съобщаване му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: