Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 471 05.05.2023 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен
съд, първи състав, в публично заседание на пети април две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 43 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по оспорване на индивидуален административен
акт, по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят Община Приморско, ЕИК *********, представлявана от Кмета
на общината, оспорва Решение № 02/07/2/0/00304/3/01/03/01 от 12.12.2022г., издадено
от заместник- изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“. за изплащане на финансова помощ, В ЧАСТТА, в която е отказано частично
изплащане спрямо общата заявена сума в Искане за плащане № 2 от 10.06.2022г. и
само досежно сумите по компоненти т.3 и т.4 от обстоятелствената част на
решението, а именно приетите за недопустими за подпомагане разходи в размер на
35 106.52 лева /без ДДС/ по т.3 и в размер на 9 620.83 лева /без ДДС/
по т.4. Следователно, предмет на оспорване е частичния отказ на
административния орган да изплати финансова помощ в размер на 50 058.44
лева спрямо общата заявена сума в Искане № 2 от 10.06.2022г. /посочена като сума в размер на
619 742.12 лева/, но само по отношение на сумите в т.3 /35 106.52 лева без ДДС/ и т.4 /9 620.83 лева без ДДС/, т.е. от
постановеният отказ да се изплати сумата от 50058.44 лева се оспорват само
двата компонента по т.3 и т.4 възлизащи
общо на 44 727.35 лева.
В останалата част отказът не е оспорен и в другата част актът не е
предмет на делото.
Ответникът- Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
оспорва жалбата, като неоснователна. В съдебно заседание, редовно призован, не
изпраща представител. С писмени молби, чрез упълномощен юрисконсулт поддържа
тезата си за неоснователност на оспорването и се иска потвърждаване на
административния акт в оспорената пред съда част.
Административен съд-Бургас, обсъди доводите и
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от активно легитимиран
субект- адресат на акта, който е неблагоприятен за оспорващото юридическо лице,
в преклузивния срок. Оспореният акт има характер на индивидуален
административен акт–властническо волеизявление на ответния административен
орган, пораждащо конкретни неблагоприятни последици за адресата, съответно
подлежащ на съдебен контрол. Следователно, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е отказът на ответния
орган да се изплати стойността по двата компонента в т.3 и т.4 от обстоятелствената част на
административния акт, чийто сбор възлиза общо на 44 727.35 лева. В останалата част, административният акт не се
оспорва и не е предмет на настоящото дело.
Процесният отказ е постановен, въз основа на следните обстоятелства:
Между Община Приморско и ДФ „Земеделие“ е сключен Договор № BG06RDNP001-7.004-0009-C01 от 13.06.2019г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на
селските райони 2014-2020г. /ПРСР/ по процедура чрез подбор на проектни
предложения по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването и
разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 от
ПРСР 2014-2020г., ведно с приложенията към него, вкл. Анекс от 26.01.2021г.
Изготвено е проектно предложение от страна на общинската администрация
от 20.05.2019г. с идентификационен номер BG06RDNP001-7.004-0009 в ИСУН по процедура
чрез подбор по мярка 7.2 от посочената по-горе мярка 7.
Въз основа на административният договор и проведена обществена поръчка е
сключен Договор за обществена поръчка за строителство № Д-82 от 30.04.2020г. между
Община Приморско и фирмата „Тандемстрой“ ЕООД, както и Договор № 161 от
30.07.2020г., като не се спори по делото, че дейностите по двата са изпълнени.
Въз основа на Заявка за плащане № 2 от 10.06.2022г. е поискано от страна на
община Приморско да й бъде изплатена финансова помощ по процесния
административен договор от 13.06.2019г. с предмет на инвестиция „Ремонт и
реконструкция на детска градина „Русалка“ в гр.Приморско, като според
обстоятелствата посочени и в оспореното решение е заявена сума от
619 742.12 лева, но е оторизирана сумата от 569 683.68 лева. Съгласно
раздел Втори на решението е отказана сумата от 50 058.44 лева, в чийто
размер е включен и отказаното финансиране по т.3. и т.4 от обстоятелствената
част на решението, с което жалбоподателят община Приморско изразява несъгласие.
Съгласно т.3 от обстоятелствената част на решението, при извършване на административни
проверки е установено, че не е спазен срокът за изпълнение на дейностите по
Договор № 82 от 30.04.20г. между общината и „Тандемстрой“ ЕООД, като СМР по
проекта са просрочени с 512 дни. Ответният орган се позовава на нормата на
чл.34 от договора между общината и фирмата-изпълнител на обществената поръчка,
според която е уговорена неустойка. Позовава се и на Условията за
кандидатстване по процедура чрез подбор BG06RDNP001-7.004 детска градина,
като според 14.3 „недопустими разходи“ са: 16. Неустойки за неизпълнение по
договорите с избраните изпълнители, в резултат на което разходите в размер на
35 106.52 лева без ДДС са приети за недопустими за подпомагане.
Съгласно т.4 от обстоятелствената част на решението, при извършване на
административни проверки е установено, че не е спазен срокът за изпълнение на
дейностите съгласно чл.4, ал.2, раздел трети от Договор № 161 от 30.07.20г.
между общината и „Тандемстрой“ ЕООД, като СМР по проекта са просрочени с 13
дни. Ответният орган се позовава на нормата на чл.14 от договора между общината
и фирмата-изпълнител на обществената поръчка, според която е уговорена
неустойка. Позовава се и на Условията за кандидатстване по процедура чрез
подбор BG06RDNP001-7.004 детска градина, като според
14.3 „недопустими разходи“ са: 16. Неустойки за неизпълнение по договорите с
избраните изпълнители, в резултат на което разходите в размер на 9 620.83
лева без ДДС са приети за недопустими за подпомагане.
При направените от страните изявления в открито заседание по делото на 22.02.2023г.,
с оглед отделяне на спорното от безспорното, съдът с протоколно определение обяви за безспорно по делото, че
описаните дейности в т.3 и т.4 от оспореното решение са осъществени със забава
от посочената фирма с конкретизираното в дни просрочие, съответно по т.3 със
забава от 512 дни и по т.4 със забава от 13 дни. Наред с това е обявено за
безспорно и обстоятелството, че сумите описани в двете точки, а именно
35 106.52 лева без ДДС по т.3 и сумата от 9 620.83 лева без ДДС са получени
от Община Приморско под формата на неустойка, платена по договорите между
възложител и изпълнител на обществената поръчка, т.е. са изплатени на общината
от страна на „Тандемстрой“ ЕООД.
При така установените факти, въз основа
на извършена служебна проверка на акта в оспорената ЧАСТ, съобразно изискването
на чл.168 от АПК и като взе предвид доводите на страните, съдът прие следното:
Актът е издаден от
компетентен орган- заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Това е така,
защото, съгласно чл.20а, ал.2 от ЗПЗП актовете от категорията на процесния се
издават от изпълнителния директор на ДФЗ, в качеството на ръководител и
представляващ разплащателната агенция. Съгласно чл.20а, ал.3 от ЗПЗП
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си във връзка
с административните договори и издавани в тази връзка актове по смисъла на
чл.12, ал.7 от ЗПЗП на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. В случаят, такава делегация е надлежно осъществена
с делегиращата заповед № 03-РД/3089/22.08.2022г. на изпълнителния директор на
ДФЗ (л.9-14 от том първи) и конкретно от упоменатото в т.1.7 от делегиращата заповед, поради което ответникът се явява
компетентен орган, с оглед проверката на процесния акт по чл.146 т.1 от АПК, а
доводите на жалбоподателя в насока за
нищожност на акта, са неоснователни. Решението е подписано от ответника с
квалифициран електронен подпис /КЕП/, който е валиден към датата на
постановяване на административния акт, видно от представените доказателства,
изискани допълнително от съда /отговор на л.955 и л.961-962 от том трети на
делото/.
Актът е издаден в писмена форма, съдържа необходимите реквизити,
съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Изложени са мотиви, съдържащи обстоятелствата, които
органа е приел за установени и произтичащи от тях правни изводи, съответстващи
на постановения резултат. Не е налице отменително основание на процесния акт,
съгласно чл.146 т.2 от АПК.
Съдът не констатира допускането
на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, с издаването на акта, по-конкретно в неговата оспорена ЧАСТ, респективно
не е налице основание за отмяна на акта в атакуваната част, съгласно чл.146,
т.3 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че органът е изяснил
фактическата обстановка относно подадената заявка за плащане, като се е позовал
на конкретни установени факти досежно осъществена обществена поръчка с
изпълнител „Тандемстрой“ ЕООД, възложена от Община Приморско, респективно е
обсъдил с точност допуснатото забавяне при изпълнение на строително-монтажните
работи и обусловената от този факт договорна отговорност на фирмата-изпълнител,
съгласно която юридическото лице е платило на общината неустойки в цитираните
размери по двата сключени договора. Именно този размер е отказал да изплати
ответният орган, като финансова помощ на общинската администрация, а спорът
между страните е на плоскостта на приложимите материалноправни норми, т.е. дали
основателно или неоснователно е отказано плащането на сумите по т.3 и т.4 от
решението.
Във връзка с проверката
дали е приложен правилно материалният
закон, с оглед проверката по чл.146, т.4 от АПК, съдът констатира следното:
Фактическото основание за отказа
да се изплати подпомагане, посочено от органа в т.3 и т.4 от обстоятелствената
част на решението, е обстоятелството, че при подаването на заявката за второ
плащане на 10.06.2022г. от страна на общината, като ползвател на безвъзмездна
финансова помощ по процесния договор по ПРСР 2014-2020г., Община Приморско не следва
да получи тези суми, съответстващи на размерите на двете неустойки получени от
„Тандемстрой“ЕООД, като се позовава на Условия за кандидатстване и по-конкретно
разпоредбата на 14.3 недопустими разходи-
в частност хипотезата на т.16, съгласно която са включени неустойките за
неизпълнение по договорите с избраните изпълнители, в резултат на което тези
суми се явяват недопустими за подпомагане.
Видно от посочената
част на Условията, на основание т.14.3 са лимитативно изброени недопустимите
разходи, доколкото съгласно т.14.2 безвъзмездната финансова помощ се предоставя
в рамките на наличните средства по ПРСР 2014-2020г. под формата на действително направени и платени допустими
разходи. /л.71-73 от делото/. Действително, както сочи ответният орган, в
т.16 от раздела за недопустимите разходи фигурират неустойките за неизпълнение
по договорите с избраните доставчици/изпълнители.
Според тезата на
жалбоподателя, института на неустойката е облигационен, т.е. уреден от
договорното право и това е договорна клауза, която съставлява своеобразна
санкция на неизправната по договора страна, в случаят изпадналият в забава
изпълнител. Позовава се на чл.111, ал.1 от ЗОП, според който възложителят може
да изисква от изпълнителя да предостави гаранция, която да обезпечи
изпълнението на договора и/или авансово предоставените средства. Точно такава
клауза е въведена в договорите между общината и „Тандемстрой“ЕООД, като в
нарочно разяснително писмо на община Приморско до ДФЗ /л.967 от том трети на делото/ е пояснено, че в тази връзка
посочената фирма-изпълнител е избрала да предостави парична гаранция при
сключването на договорите си с жалбоподателя. Съответно, при осъществяване на
фактическият състав привеждащ в изпълнение въведената санкционна клауза на неустойката,
община Приморско е направила прихващане на сумата по единия договор, а по
другия договор, същата фирма езаплатила
доброволно описаната сума, като неустойка за осъществена забава при изпълнение
на СМР. Изрично се сочи в това писмо, че общината не търси възстановяване на
неустойки от Държавен фонд „Земеделие“. Изрично е посочено, че дейностите по
договорите са извършени, а сумите, чието възстановяване се иска от страна на
Фонда са само и единствено разплащане на суми, които изпълнителите следва да
получат за действително извършени от тях дейности по съответните договори.
В мотивите на решението,
с което се отказва изплащането на суми с посочените размери по т.3 и т.4 въобще
не се твърди от страна на ответния орган, че описаните в заявката за плащане
стойности се отнасят за дейности, които не са извършени. Единственият аргумент
за постановяване на отказа еналичието на
платена неустойко отс страна на фирма-изпълнител по два договора с община
Приморско, с което фактически Фонда прихваща част от заявените за плащане
стойности позовавайки се на констатираните отношения между възложителя и
изпълнителя, по повод платени неустойки. Последните обаче, макар и да
съставляват недопустими разходи, по смисъла на раздел 14.3 и неговата т.16 от
Условията за кандидатстване, не могат да бъдат основание за постановяване на
такъв отказ от страна на ДФЗ, предвид факта, че в случаят неустойките са
платени от страна на изпълнителя в полза на общината и не са направени разходи
от общината, по силата на сключения с Фонда административен договор.
Тълкуването на ответният орган и позоваването на отрицателните предпоставки за
подпомагане на ползвателя на безвъзмездната помощ, обективирани в раздел 14.3 и
т.16 от е неправилно. Това е така, защото съгласно раздел 14.2 безвъзмездната
помощ по реда на тези Условия се предоставя под формата на „действително направени и платени допустими
разходи“, а пречките в раздел 14.3 освен, че са изчерпателно посочени
следва да се тълкуват систематично и логически във връзка с упоменатото в
раздел 14.2. В този смисъл, пречка за финансиране би било наличието на плащане
от страна на възложителя, което да е с това правно основание, за да се приеме
за недопустим разход. В случаят, община Приморско не е направила такъв
недопустим разход, защото неизправната страна по тези договори не е общинската
администрация. Фактът, че Община Приморско е получила двете неустойки от тази
фирма не може да обоснове изваждането на сумите с този размер от сборът, който
подлежи на подпомагане, защото подобно законово основание не съществува. По
този начин недопустимо се разширява обхвата на недопустимите разходи, които са
изчерпателно описани в съответният раздел, като при позоваването си на
съответните хипотези органът превратно тълкува установените факти и обстоятелства.
Само при наличие на недопустим разход, направен от жалбоподателя тази сума
следва да се приеме за недопустима за подпомагане, а в случаят такъв разход не
е налице. В случаят, в оспореното решение не се и твърди сумите обхванати от
Искане за плащане № 2 от 10.06.2022г. да са за неизвършени дейности или такива,
които на някакво основание не са приети за извършени, за да се отказва
подпомагането впоследствие. При това положение, обективно е невъзможно да се
изследват подобни обстоятелства след като самият ответен орган не се позовава
на тях при постановяване на отказа. Решението в оспорената част е постановено
при неправилно тълкуване на материалноправните норми и целите на подпомагането,
което се извършва за реално осъществени дейности и извършени разходи, а
ответникът дори не твърди наличието на такива пречки, които от своя страна да
обосноват недопустимост на подпомагането в конкретна част.
Обобщено, в оспорената част
решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и неговите цели
и следва да бъде отменено, респективно преписката да се върне на ответния орган
за ново произнасяне в тази част, при съблюдаване на указанията по тълкуване и
прилагане на закона. В този смисъл, оспорването е основателно и следва да бъде
уважено.
При този изход на спора ДФ“Земеделие“ следва
да заплати на жалбоподателя Община Приморско направените по делото разноски, възлизащи
на сумата от 3600 лева платено адвокатско възнаграждение /л.973 от том трети/ и
50 лева платена държавна такса или общо 3650 лева
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд –гр.Бургас,
в настоящия състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 02/07/2/0/00304/3/01/03/01,
издадено от заместник- изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, за изплащане на финансова помощ, В
ЧАСТТА, в която е отказано частично изплащане спрямо общата заявена сума в
Искане за плащане № 2 от 10.06.2022г. и само досежно сумите по компоненти т.3 и
т.4 от обстоятелствената част на решението, а именно приетите за недопустими за
подпомагане разходи в размер на 35 106.52 лева /без ДДС/ по т.3 и в размер
на 9 620.83 лева /без ДДС/ по т.4., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в съответната
ЧАСТ.
ИЗПРАЩА
административната преписка на заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за ново произнасяне в съответната отменена част на решението, при
съблюдаване на дадените в настоящият съдебен акт указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на Община Приморско, представлявана от Кмета на
общината, сумата от 3650.00 /три хиляди шестстотин и петдесет/ лева, разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните, с касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: