Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
……………..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, IV въззивен състав
в публично заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Силва Абаджиева и прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия
Атанасов ВНЧХД № 5903/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 27.09.2017 г. по НЧХД № 17546/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 96-ти с-в, подсъдимият В.Д.П. е признат за невиновен в това, че на
30.09.2016 г. в гр. София чрез изпращане на текстово съобщение от е-мейл адрес *******.com
до е-мейл адрес *******.bg е казал нещо унизително за честта и достойнството на
П.Г.Д., употребявайки изразите „Господ гледа, не го *******“; „Господ ще те
накаже *** долен“ и „защо излезна толкова жалка и долна курва. Сега отново се
оплачи, ще те тормозя боклук долен“, поради което на основание чл. 304 НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал.
1, пр. 1 НК.
Със
същата присъда подсъдимият В.Д.П. е признат за невиновен в това, че на
30.09.2016г. в гр. София чрез изпратено текстово съобщение от е-мейл адрес *******.com
до е-мейл *******.bg е разгласил пред Н.Н. (колега на П. Д. в ЗАД „А.“) позорни
обстоятелства за П. Г.Д., в качеството й на длъжностно лице –Директор отдел
„Ликвидация и регреси” в ЗАД „А.“, със следните изрази: „върша своеволия...в
отдела си“; „тя си назначава свои
близки хора на работа при положение, че имате разпореждане да няма конфликт на
интереси още повече нейните хора не са много с добро минало“, както и й
приписал в качеството й на длъжностно лице – Директор отдел „Ликвидация и
регреси” в ЗАД „А.“ извършване на престъпление подкуп по чл. 301, ал. 1 НК с
изразите: „...че за да ми се свърши някаква работа трябва да се отчета към
нея“; „Благодаря ви предварително и се надявам да вземете отношение, защото
корупцията е навсякъде“, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1,
вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро НК.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към
нея от повереника на частния тъжител П. Д. – адв. В.Т.. В жалбата и в представеното след
изготвянето на мотивите към първоинстанционната присъда допълнение се излагат
доводи, че присъдата е неправилна, като се иска нейната отмяна и постановяване
на нова, с която подсъдимият да бъде осъден и наказан. С допълнението на
въззивната жалба се прави искане за издаване на съдебни удостоверения до всички
мобилни оператори, съгласно които да бъде предоставена информация за
регистрираните мобилни номера на името на подсъдимия, с оглед установяване дали
някой от тях е послужил при регистрацията/дерегистрацията на процесния имейл адрес
*******.com.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от
подсъдимия П. чрез неговия защитник – адв. К. – САК, с който се моли жалбата да
бъде оставена без уважение, а постановената оправдателна присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
В разпоредително заседание на 20.12.2017 г. въззивният
съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че не се налага разпит на подсъдимия,
изслушване на свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства, като е оставил искането за събиране на доказателства
от страна на повереника на частния тъжител без уважение, като неоснователни.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител адв. Т.
подържа жалбата и допълненията към нея по изложените в тях съображения, като моли
съда да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Защитникът на
подс. П. – адв. К. оспорва въззивната жалба срещу постановената от първата инстанция
оправдателна присъда, като намира последната за правилна, законосъобразна и
пледира същата да бъде потвърдена.
Подсъдимият П.,
редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на
атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивната част на присъдата.
Районният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по
делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и
възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери
основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият В.Д.П. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работи в БФС
като „треньор по футбол“, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Частната тъжителка П.Г.Д. към инкриминираната дата работила
на длъжност директор в отдел „Ликвидация и регреси“ в ЗАД „А.“.
П.Д. и подс. В.Д.П. се запознали във връзка с
обстоятелството, че синът на тъжителката тренирал футбол при подс. В.П.. След
кратка интимна връзка между подсъдимия и тъжителката, отношенията между двамата
се влошили и те преустановили връзката си.
На 30.09.2016 г. в 09.28 часа неустановено по делото
лице изпратило от имейл адрес *******.com до имейл адрес *******.bg, ползван от
тъжителката Д., съобщение със следното съдържание: „*********** ***********
Ha 30.09.2016 г. в 09.39 часа неустановено по делото
лице изпратило от имейл адрес *******.com до имейл *******.bg, ползван от св. Н.Н.,
съобщение със следното съдържание: „Г-нН.надявам се че ще вземете отношение по
въпроса с вашата слежителка от ликвидацията за нейните своеволия и нещата който
върши в отдела си. Имах едни неща за който трябваше да мина през този отдел и
ми бише подсказано че зада ми се свърши работа трябва да се отчета към нея.
Попитайтея и как тя си назначава свой близки хора на работа при полужение че
имате разпореждане дане нямя конфликт на интереси още повече нейните хора неса
много с добро минало. Има още доста неща с който мога дави запозная но има
време за всичко. Благодаря ви предварително и се надявам да вземете отношение
защото корупцията е навсякъде но всичко си има граници. Надявам се на отговор
от ваша страна“.
Св.Н.препратил на същата дата в 10.06 часа получения
имейл на имейл адреса, ползван от тъжителката Д..
След получаване посочените съобщения П.Д. подала
частна тъжба срещу В.П., която инициирала настоящото производство.
Въззивният съдебен състав намира, че така възприетата
фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства: обясненията на подс. В.П.;
показанията на свидетелите Н.Н., Н.Н.и В.П.; извлечения от имейли (л. 13, л.14
53 от СП); длъжностна характеристика на П.Д. (л. 214-215 от СП); справки от ГД „БОП“ към МВР (л.
239 и л. 241
СП) и
справка за съдимост на подсъдимия.
Според настоящия съдебен състав, първоинстанционният
съд е интерпретирал правилно доказателствената съвкупност, събрана по делото,
като и е извел обосновани изводи относно фактите, които е приел за установени.
Подобно на контролираната инстанция, настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият П. за виновен в извършване на
вменените му с тъжбата престъпления.
Обосновано първата съдебна инстанция е приела, че в
доказателствената съвкупност няма противоречие относно факта, че на инкриминираната
дата 30.09.2016 г. от имейл адрес *******.com са изпратени съобщения на
посочените в тъжбата имейли адреси, ползвани съответно от св. Н.Н. (*******@*****.bg)
и тъжителката П.Д. (*******.bg). Съдържанието на процесните съобщения се
установяват по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства –
извлечения от имейли (л. 13 и 14 от СП), като не се оспорват и от страните.
Пряка доказателствена информация за полученото
съобщение до имейл адрес – *******@*****.bg дава и св. Н.Н. (колега на частната
тъжителка Д. в ЗАД „А.“), който по време на разпита си пред първоинстанционния
съд потвърждава обстоятелството, че е получил процесното електронно съобщение
(с идентично съдържание с това на приложеното по делото извлечение от имейл на
л. 14 от СП) на служебния си имейл, както и че датата и часът, посочени в
приложеното по делото извлечение, съвпадат с датата и часа на действителното
получаване на съобщението. В показанията си свидетелят дава сведения, че е
препратил процесното съобщение на тъжителката Д., което се потвърждава и от
приложеното по делото извлечение на л. 53 от СП. На показанията на свидетеля
въззивният се довери, като намира същите са обективно и добросъвестно изнесени,
намиращи подкрепа в събраните по делото писмени доказателства. Както правилно е
констатирал и районният, изложеното от свидетеля не допринася за изясняване на
самоличността на авторът на изпратеното електронно съобщение, доколкото
последният заявява пред съда, че в съдържанието на получения имейл никой не се
е представил за негов автор.
Първият съд е стигнал до верен извод, че авторството
на инкриминираните електронни съобщения (лицето, което ги е изпратило) не се
установява по безспорен и категоричен начин и от останалите ангажирани по
делото доказателства. Въззивната инстанция намира за нужно да отбележи, че
първоинстанционния съд е изчерпал всички възможности за събиране на относимите
за установяване на обективна истина по делото доказателства, извършил е
коректен анализ на събраните, като е изяснил точния им смисъл. От приложената
по делото справка от ГД „БОП“ към МВР се установява, че е била изискана
информация относно лицето, което е регистрирало имейл адреса *******.com, от който са изпратени инкриминираните
електронни съобщения. Видно от отговора на ГД „БОП“ обаче, се установява, че такава информация не
може да бъде предоставена, доколкото електронната поща е регистрирана в мейл
провайдъра „Gmail”, който се
притежава от компанията „GOOGLE INC, е регистрирана в САЩ. Във връзка с
предоставената информация от дирекцията, че данни за лицето регистрирало
посочения имейл могат да се съберат чрез надлежно изпратена съдебна поръчка до
САЩ, въззивният съд споделя извода на контролираната инстанция, че доколкото
дори чрез съдебна поръчка да успее да се събере информация, в която се
установява, че именно подсъдимият П. е регистрирал процесната електронна поща,
посоченото обстоятелство не би доказало по безспорен и категоричен начин, че
именно той е изпратил процесните съобщения, в които се съдържат инкриминираните
от частната тъжителка изрази.
По отношение на направеното от повереника на частната
тъжителка с допълнението на въззивната жалба доказателствено искане за издаване
на съдебни удостоверения до всички мобилни оператори, чрез които да бъде
предоставена информация за регистрираните от подсъдимия мобилни номера и дали
са ползвани при регистрация/дерегистрацията на процесния е-мейл адрес *******.com
настоящият съдебен състав намира, че последното обосновано е било оставено без
уважение от страна на първия съд, поради което е прието за неоснователното и от
настоящата инстанция, още с определението за насрочване на делото. В тази
връзка въззивната инстанция изцяло споделя изложените от контролираната
инстанция аргументи, че изискването на такава информация е недопустимо,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 251б, ал. 2 ЗЕС, предоставянето на трафични
данни, каквато е информацията относно регистрираните на подсъдимия телефонни
номера, респективно ползването им за регистрация на имейли, се съхраняват за
нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване
на тежки престъпления, каквито в настоящия случай безспорно не са налице. От
друга страна, дори да бъде изискана подобно информация, то видно от ал. 1 на
същата разпоредба (чл. 251б от ЗЕС) е изтекъл и максимално допустимият
шестмесечен срок за съхраняване на информацията от предприятията, предоставящи
обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. В тази връзка въззивната
инстанция намира за нужно да отбележи, че дори и да се събере информация, че процесният
имейл е регистриран с телефонен номер, на името на подсъдимото лице, то за
обстоятелството, че именно подсъдимият е изпратил от него въпросните съобщения,
може само да се предполага.
Извод за съпричастност на подсъдимия П. към
инкриминираните в тъжбата деяния не могат да бъдат направени и след анализ на
изложеното от останалите разпитани по делото свидетели – Н.Н.и В.П., като прави
впечатление, че в показанията си свидетелите дават сведения в противоположна
посока, а именно, че подсъдимият не е регистрирал и ползвал процесния имейл
адрес *******.com.
При преценка за достоверност на обясненията на
подсъдимото лице, следва да се отчита обстоятелството, че те са както важен
източник на доказателства, така и основно средство за защита. Принципът е, че
подсъдимият има право да депозира обяснения, каквито намери за нужно, без да
държи сметка за тяхната истинност, като посоченото обстоятелство не е основание
за безкритичното им отхвърляне. Предвид горното за съда възниква задължението
да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство в контекста
останалите събрани обективни доказателства по делото. Съгласно правилата за
доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни обясненията на
подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други доказателства, а да не
се опровергават от несъмнено установени доказателства.
В настоящия случай, доколкото по делото не беше
събрана еднопосочна и убедителна и категорична информация в подкрепа на
обвинителната теза, че именно подсъдимото лице е изпратило на 30.09.2016 г. от
имейл *******.com процесиите две съобщения до имейлите, ползвани от св.Н.и
тъжителката Д., въззивният съд се довери на изложеното от подсъдимия, че никога
не е регистрирал или ползвал имейл *******.com, както и че не изпращал
процесните съобщения, като намери, че обясненията му не се опровергават
категорично от ангажирания по делото доказателствен материал. Горният извод не
се разколебава и от твърденията на тъжителката, че именно подсъдимото лице е
ползвател на въпросния имейл адрес, доколкото както правилно е отбелязала
първата инстанция твърденията на частния тъжител не могат да послужат за
доказване на правнорелевантни факти, посочени в тъжбата. Частният тъжител е
лице, което встъпва в наказателния процес, за да защити своите права и законни
интереси, които са били нарушени от извършено престъпление, с оглед на което той
повдига и поддържа обвинението пред съда и очертава неговите рамки в тъжбата
си, но не може да бъде разпитван в качество на свидетел по делото (чл. 118 НПК), поради което твърденията му не представляват доказателствено средство по
смисъла на НПК. Верен е и изводът на първата инстанция, че обстоятелството, че
е налице частично съвпадение между имената на подсъдимия и наименованието на
имейл адреса, не представлява доказателство годно да установи съпричастност на
подсъдимото лице към инкриминираните деяния, доколкото, имейл адресът може да е
регистриран и от друго лице със сходни имена, а от друга страна, дори да се
докаже, че подсъдимият е регистрирал процесния адрес, както беше посочено вече
по-горе в настоящото изложение, за обстоятелството, че именно той е изпратил
процесните съобщения, съдържащи инкриминираните от тъжителката изрази може само
да се предполага.
При така установената фактическа обстановка, както
правилно и мотивирано е приел районният съд, остава недоказано по безспорен и
категоричен начин авторството на инкриминираните деяния.
Анализът на доказателствените материали поотделно и в
тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на
съпричастност на подсъдимия към вменените му престъпни посегателства, доколкото
не се доказа по безспорен начин, че именно подсъдимият П. е изпратил от имейл *******.com процесиите две
съобщения (л.13 и 14 от СП), в които се съдържат инкриминираните от частната
тъжителка изрази. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не е налично
нито едно пряко доказателство в подкрепа на обвинението, че подсъдимият е автор
на процесните съобщения. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява
обстоятелството, че никой от разпитаните по делото свидетели не дава сведения в
посока, че подсъдимият е ползвал и регистрирал процесния имейл, а от друга
страна, както правилно е посочил районният съд, справка за IP-адрес, адрес на
регистрирането му и ползвател на процесния имейл към 30.09.2016 г., по който
начин единствено би могло да се докаже от кой адрес и кое лице е изпратило
инкриминираните две съобщения, съгласно чл. 251б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕС не би могла
да се изиска, с оглед тежестта на инкриминираните в тъжбата престъпления
(доколкото обидата и клеветата не се явяват тежки умишлени престъпление), като
е изтекъл и шестмесечния срок, през който се пази процесната информация. От
друга страна, при евентуално изпратена съдебна поръчка и получена информация от
„GOOGLE INC“
за лицето регистрирало процесния имейл, не би могло да се установи, че
последното е изпратило и инкриминираните съобщения.
За постановяването на осъдителна присъда са необходими
положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда
за виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият
възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин,
което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото
оправдаване. В конкретния случай анализът на доказателствените източници и
установените въз основа на тях факти не позволяват да се направи еднозначен,
категоричен и единствено възможен извод, че подсъдимия П. на инкриминираните в
тъжбата дата е изпратил от имейл *******.com процесиите две съобщения (л.13 и
14 от СП), в които се съдържат инкриминираните от частната тъжителка изрази до
имейлите, ползвани от св.Н.и тъжителката Д..
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че
правилно подс. В.П. е оправдан по повдигнатите му с тъжбата на тъжителката Д.
обвинения за извършени престъпления по чл. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК и по чл.
148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро НК.
По изложените съображения атакуваната присъдата се
явява правилна, а депозираната срещу нея жалба, с която се иска нейната отмяна
– неоснователна.
Предвид обстоятелството, че не се
доказа по категоричен начин авторът на процесните съобщения (лицето, което ги е
изпратили) принципно не се налага извършването на детайлна преценка на
инкриминираните от частната тъжителка изрази, съдържащи се във въпросните
съобщения, относно това, дали последните изпълват състава на инкриминираните
престъпления „обида“ и „клевета“. Доколкото обаче такава е направена от страна
на първоинстанционния съд по отношение на израза „ ...че за да ми се свърши
някаква работа трябва да се отчета към нея благодаря ви предварително и се
надявам да вземете отношение, защото корупцията е навсякъде“, въззивната
инстанция изцяло споделя заключението на първия съд, че с фразата не е
осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК, доколкото според практиката на ВКС, за да се приеме, че е извършена клевета
чрез приписване на престъпление е необходимо твърдяното деяние да е
конкретизирано, а в случая с цитирания по-горе израз не са посочени конкретни
данни за твърдяното престъпление (време, място и обективни признаци на
извършването му).
С оглед това, че подсъдимият В.П. е признат за невинен
и оправдан по вмененото му с тъжбата обвинение, въззивната инстанция намира, че на основание чл. 190, ал. 1 от НК в
тежест на частната тъжителка П.Д. следва да се възложат направените от
подсъдимия в хода на производството пред СРС разноски, а именно сума в размер
на 500 (петстотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за
защитник по делото пред първия съд. Противно на изводите на контролираната
инстанция, настоящият съдебен състав счита, че доколкото в представения по
делото договор за правна защита и съдействие (л.244 от СП пред СРС) е посочено,
че В.П. заплаща в брой сумата от 500 (петстотин) лева,
то вписването за направеното плащане е достатъчно и има характера на разписка,
удостоверяваща заплащането на посочената в него сума (в този смисъл ТР 6/2013
по т.д. 6/2012 на ОСГТК на ВКС), с оглед на което искането на адв. К. за
осъждане на частната тъжителка да заплати на подсъдимия определения размер на
адвокатско възнаграждение, следва да се уважи.
По същите съображения и с оглед представения по делото
договор за правна защита и съдействие пред въззивния съд (л. 23 от въззивното
производство) в тежест на частната тъжителка следва да бъдат възложени и направените
от подсъдимия разноски пред въззивната съдебна инстанция в размер на 1000
(хиляда), представляващи платено адвокатско възнаграждение за защитник по делото
пред въззивния съд.
При цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че
присъдата на СРС следва да се измени в частта относно разноските, като частната
тъжителка следва да бъде осъдена да заплати на подсъдимия определения размер на
адвокатско възнаграждение от 500 лева, а в останалата част присъдата, като
правилна и законосъобразна следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът на основание чл.337,
ал.3, вр. чл.334, т.3 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 27.09.2017г. по НЧХД №
17546/2016 г. на СРС, НО, 96-ти състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител П.Г.Д., с ЕГН ********** да заплати на подсъдимия В.Д.П., с
ЕГН **********, сума в размер на 500 (петстотин) лева, разноски по делото пред
първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител
П.Г.Д., с ЕГН **********, да заплати на подсъдимия В.Д.П., с ЕГН **********,
сума в размер на 1000 (хиляда) лева, направени разноски по делото пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.