Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013 / 30.7.2022г. , град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На девети май две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ДОБРЕВ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар………………МАРИЯНА ТАСЕВА ...........................................
Като разгледа докладваното от съдията …….ДОБРЕВ ……….
Гражданско дело номер….....15.....по описа
за............2020…...............година, установи:
Производството по делото е образувано по
постъпила исковата молба на С.С.Т., ЕГН **********
*** и К.Ч.Л., ЕГН **********,*** чрез адв. М.Т.,*** против Т.Р.Т., ЕГН **********,***
и Д.М.Н., ЕГН **********,***.
След многократни уточнения, както и след
извършаното оттегляне на исковете по отношение на исканията за обявяване за
нищожни на извършените покупко продажби
обективирани в нотариални актове: 1. Нотариален акт № 45, том XXIII, рег. № 12852, дело № 2833 от 2007 г. на нотариус
Таньо Великов, с район на действие Районен съд Карнобат; 2. Нотариален акт №
46, том XXIII, рег. № 12853, дело № 2834 от 2007 г. на нотариус
Таньо Великов, с район на действие Районен съд Карнобат; 3. Нотариален акт №
48, том XXIII, рег. № 12855, дело № 2836 от 2007 г. на нотариус
Таньо Великов, с район на действие Районен съд Карнобат, по което оттегляне
съдът се е произнесъл с Определение № 260312 от 21. 07. 2021 г. по настоящото
дело, като е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по гр. д. №
15 / 2020 г. на РС- Карнобат, в тази му част, която не е обжалвана и е влязла в
сила, съдът е разгледал единствено подържаните от ищците искови претенции за
описаните имоти в нотариален акт № 44, том XXIII,
рег. № 12851, дело № 2832 от 2007 г. на нотариус Таньо Великов, с район на
действие Районен съд Карнобат, за които се желае да бъдат обявени за
собственост на ищците в квоти по 1/108
идеална част, за всяка една от тях, както и да бъде отменен нотариалният
акт за покупко продажба, с който е прехвърлена
собствеността на процесните имоти досежно собствения на ищците дял,
поради нищожност на същия в тази му част на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а
именно липса на съгласие, както и да се постанови връщането в патримониума на
ищците С.С.Т. и К.Ч.Л. на посочените идеални части от правото на собственост
върху имотите, както и да се присъдят сторените разноски.
Предвид изложените съображения съдът
намира, че с исковата молба са предявени обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, с който се желае прогласяване на
нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 44, том XXIII, рег. № 12851, дело № 2832 от 2007 г. на нотариус
Таньо Великов, с район на действие Районен съд Карнобат, поради липса на
съгласие; Иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, с който се иска
отмяната на нотариален акт № 44, том XXIII, рег. № 12851,
дело № 2832 от 2007 г. на нотариус Таньо Великов, с район на действие Районен
съд Карнобат; Положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК- с който се желае да се приеме за установено, че
всеки един от ищците- С.С.Т. и К.Ч.Л. са собственици на по 1/108 ид. ч. от
всеки имотите посочени в нотариален акт
№ 44, том XXIII, рег. № 12851, дело № 2832 от 2007 г. на нотариус
Таньо Великов, с район на действие Районен съд Карнобат; Ревандикационен иск по
чл. 108 от ЗС, с
който се желае да се осъди държателя на имотите, ответницата Д.М.Н. да придаде на ищците техните собствени
идеални части от описаните имоти, находящи се в землището на с. Вълчин, общ.
Сунгурларе – ниви и изоставени трайни насаждения, като имотите са посочени
изрично с техните номера и граници.
В исковата молба се твърди, че ищците
имат правен интерес от предявените искове, тъй като считат себе си за собственици на идеални части от
недвижимите имоти, които са били продадени на лице без валидно дадено съгласие
за това, което правило прехвърлителната
сделка нищожна, което от своя страна обосновавало нейната отмяна /от така
изложеното не става ясно чие съгласие е невалидно, но с оглед приетото с
Определение № 22 / 06. 01. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 20212100501737 на БОС, че
исковете са уточнени, съдът следва да се произнесе по тях, както са предявени/.
Ищите твърдят, че наследник на общият им
наследодател Русчо Т.Р., починал на 31. 03. 1952 г. се явява съпругът на
първата ищца и баща на втората ищца, Чаню Тодев Т., починал на 29. 04. 2009г. и
оставяйки тях за наследници по закон, като същите се явяват собственици на
1/108 идеална част от горепосочените земи. Твърдят, че въпреки, че продавачът по
гореописания договор за продажба е собственик само на 1/ 6 идеална част от
имотите- предмет на сделката, той се разпоредил с тях изцяло, а не само със собствените
си идеални части. Във връзка с извършеното разпореждане, част от
съсобствениците на ответника Т.Т., са предявили пред РС- Карнобат искова
претенция с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, по която е
било образувано гр. д. № 314 / 2011 г., с ответници по иска Т.Р.Т. и Д.М.Н.. Ищците по настоящото дело
твърдят, че Т. в писмен отговор, е посочил, че му е известно, получаването в
наследство от неговия дядо, който също се казва Т.Р.Т. 12 дка земеделски земи, и
не е знаел със сигурност размера на земеделските земи, за които е получавал
чрез своя баща Русчо Т.Р. рента, поради което е упълномощил своя чичо Тодор Т.Р.,
с пълномощно № 4439 / 24. 08. 2007 г. на Нотариус с рег. № 173 на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд- Ловеч, да го представлява пред
нотариус, като от негово име и за негова сметка да продаде на когото намери за
добре всички оставени в наследство от и чрез неговия баща имоти, за което е
представил и удостоверение за наследници на неговия баща Русчо Т.Р.. Ищците по
настоящото дело, също така твърдят, че освен изложеното до момента в отговора
си по гр. дело № 314 / 2011 г., ответника Т. твърдял, че в края на 2007 г.
неговият чичо Тодор Т.Р., с ЕГН ********** е осъществил връзка с него по телефона,
и му съобщил, че са продадени земите на неговия дядо, като за целта чичо му
преупълномощил Марин Христов Николов, с ЕГН **********, който е продал на
дъщеря си и ответница в настоящото производството земеделските земи предмет на
исковете по настоящото дело. Отново позовавайки се на отговора на ответника подаден по гр. д. № 314 / 2011
г., ищците по настоящото дело твърдят, че ответника по горепосоченото дело и по
настоящото дело Т., твърдял, че за извършването на сделката със земеделските
земи на неговия наследодател не бил известен от пълномощника и не е знаел за
извършеното преупълномощаване, за което не бил дал съгласие, поради което било
явно, че е налице опорочаване на неговата воля и с продажбата не били
прехвърлени само неговите собствени идеални части, но и тези които били
собственост на останалите съсобственици.
В същата молба, в която са изложени тези
обстоятелства, а именно тази от 04. 06. 2021 г. се излагат твърдения за
допусната грешка от нотариуса изповядал сделката, като се твърди, че същия е
приел, че сделката се извършва от Т.Р.Т., починал на 04. 04. 1968 г., а в
действителност това бил ответника Т.Р.Т.. Твърди се, че сключения договор за
покупко продажба на недвижим имот засягал правата на трети лица, които не били
страна по него, каквито се явявали двете ищци. Твърди се, че по гр. дело № 1262
/ 2019 г. по описа на КРС е постановено
влязло в сила на 02. 02. 2021 г. решение № 260068 от 23. 12. 2020 г. по което исковете
на ищците били уважени и те били признати за собственици на 1/108 ид. ч. от
процесните имоти , а ответницата била осъдена да им предаде владението върху
тях.
Съдът е разпоредил
да се връчи препис от исковата молба на ответниците, ведно с приложенията към
същата по реда на чл. 131 и сл. от ГПК и
е указано същите да дадат писмен отговор в едномесечен срок. В
императивния едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответника Д.М.Н., чрез
пълномощник е подала отговор на исковата молба, с който отговор оспорва изцяло
исковете, като неоснователни и недоказани. Твърдят, че по отношение на същите страни
и същите искания в КбРС е образувано преди това друго дело- гр. д. № 1262 /
2019 г. , за което няма данни дали е приключено, поради което се твърди че
съвсен недобросъвестно ищците са предявили исковата молба отново. Счита, че
настоящото дело следва да се прекрати. Твърди се, че нотариален акт № 47 / 2007
г. въдно от решения № 174 / 07. 11. 2011 г. по гр. д. № 314 / 2011 г. по описа
на КРС и Решение № ІІІ- 67 / 03. 05. 2012 г. по гр. Д. № 466 / 2012 г. по описа
на БОС за описаните имоти е обезсилен в размера на 297/360 ид. ч. , а
останалите 59, 602 дка са придобити от Н. по надлежен ред от правоимащи
наследници. Твърди се, че на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД сделката по този
нотариален акт е прогласена за нищожна
по иск от сънаследник с решение по гр. Д. № 1323 / 2017 г. на КРС, като
в диспозитива на решението не е посочен размера на прогласената за нищожна
част. Желае се съдът да задължи ищците да уточнят исканията си, както и да
изпълнят всички други изисквания и реквизити за редовност на исковата молба.
Твърди се, че
ответницата Н. не е във владение на процесните имоти , а същите се владеят и
ползват от останалите сънаследници , поради което искането за предаването им е
неоснователно. Желае се присъждане на разноските, както и се прави възражение
за прекомерност на претендираните от ищците разноски. Представен е договор за
правна защита и съдействие и пълномощно с договорено възнаграждение в размер на
1200 лева, платени в брой.
С подаден от
ответника Т.Р.Т. отговор на исковата молба същия оспорва допустимостта на
исковата молба, като твърди, че ищците нямат правен интерес от водене на
настоящото дело. Твърди, че при сключване на сделката предмет на НА № 44, том
23, рег. 12851, дело 2832/2007 г. на нотариус Таньо Великов, като страни са
участвали наследниците на Т.Р.Т. починал 1968 г., като изброява наследниците
поименто и посочва, че към датата на сделката 11. 12. 2007 г. всички преки
наследници на Т.Р.Т., без баща му са били живи и са дали изрични нотариално
заверени пълномощни за изповяданата сделка, включително и наследодателя на
ищците Тоди Т. Рухчев, който е починал след изповядване на сделката с негово
пълномощно. Твърди също, че по тази сделка е участвал с пълномощно, нотариално
заверено и по тази сделка е прехвърлил само собствените си наследствени идеални
части -1/6 ид. ч. по наследство от баща му Русчо Р., син на Т.Т.. Ответника
твърди, че по тази сделка не се е разпоредил с повече права от които има, което
да даде повод и основание на ищците да искат спрямо него да им бъде признато
правото на собственост. Твърди, че евентуалните правата на ищците произтичат от
качеството им наследници на Тоди Рухчев, но в тази оспорена сделка Тоди Рухчев
е участвал, и е продал своите идеални части, макар и чрез пълномощник. Налице е
съгласие от негова страна за продажбата, и няма възникнали за неговите
наследници права върху тези недвижими имоти, тъй като приживе това имущество е
прехвърлено по волята на собственика Тоди Рухчев.
Освен допустимостта
на исковете, ответника Т. оспорва и основателността на същите, за което сочи,
че ищците са посочили като порок на
оспорваната сделка - липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, но не са
посочили съгласието на кой от съсобствениците / наследници липсва при
изповядването на конкретната сделка. Твърди, че земите продадени с НА 44 / 2007
година, са наследствени от неговия дядо - Т.Р.Т., а той е имал към онзи момент
6 наследника. Тези земи, по НА № 44 / 2007 година, не са наследство от техния прадядо
Русчо Т. Русев, починал 1952 година, а са наследство от неговия дядо- Т.Р.Т.,
починал 1968 година, и по оспорваната сделка има съгласие на всички наследници
дадено с посочените в акта пълномощни. Посочва, че в оспорвания НА не са
посочени квотите, при които продавачите са прехвърлили имотите, но е видно, че са
участвали всички наследници. Недоумявам защо исковата претенция е насочена
срещу него като ответник, но не е посочено защо тази претенция е отнесена към него
и какъв е правният интерес на С.Т. и К.Л.
именно спрямо мен да бъдат обявени те за собственици при квоти за всеки по 1/ 108
ид. ч.. Ответника Т. твърди, че ищците няма правно основание да оспорват цялата
сделка и да сочат него като ответник относно наследствени права от баща му,
твърди че същите не могат да претендират отмяна на цялата сделка понеже не
притежават повече права от тези, които евентуално биха наследили ако оспорят
сделката или ако техния наследодател не беше прехвърли сам имотите.
Към отговора на
исковата молба ответника Т. е представил заверено копие от нотариален акт № 44
том ХХІІІ, рег. 12851, дело 2832/2007 г. на нотариус Таньо Великов, нотариално
пълномощно от 24. 08. 2007 г. , рег. №
4439 на нотариус № 173, район на действие р. с. Ловеч, удостоверение за
наследници на Русчо Т. Русев починал на 31. 03. 1952 г., № 56 от 24. 11. 2014
г. на кметство с. Вълчин, община Сунгурларе, област Бургас.
Съдът е приел
писмените доказателства представени с исковата молба и с отговорите на исковите
молби, допуснал е исканите от ищцовата страна гласни доказателства- разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, от които същата се е отказала в
насроченото открито съдебно заседание.
В съдебно заседание
ищците редовно призовани не се явяват, представляват се от упълномощен
представител. Същия подържа предявения иск, не ангажира доказателства.
В съдебно заседание
ответниците редовно призовани не се явяват, не се представляват.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 11. 12. 2007 г.
е сключен договор за покупко- продажба на съсобствени недвижими имоти-
земеделска земя в землището на село Вълчин, община Сунгурларе, област Бургас,
обективиран в нотариален акт № 44 том
ХХІІІ, рег. 12851, дело 2832/2007 г. на нотариус Таньо Великов № 323 на НК, с
район на действие районна на РС- Карнобат, а именно: 1.
Нива от 8.000 дка (осем декара), пета категория, в местността „КУРБАЛЪКА",
образуваща поземлен имот № 105046 (сто и пет хиляди четиридесет и шест)
по плана на землището на селото, при граници: № 000132 - полски път, № 105045 -
нива на Пеню Пенев Вълков, № 105044- нива на Атанаска Господинова Желязкова, №
105047 - нива на Тодор Т.Р., № 00214 - полски път; 2. Нива от 39.001 дка (тридесет и
девет декара и един квадратни метра), четвърта категория, в местността „НОВИНАТА“,
образуваща поземлен имот № 109050 (сто и девет хиляди и петдесети) по
плана на землището на селото, при граници: № 109111 - нива на Тодорка Радиева
Илчева, № 109112- нива на Димка Радиева С., № 000237- полски път, № 109049 -
нива на насл. Русчо Т.Р., № 000097 - полски път; 3. Изоставена нива от 2.095 дка
(два декара деветнадесет и пет квадратни метра), седма категория, в местността
„СТАРИТЕ ЛОЗЯ“, образуваща поземлен имот № 120019 (сто и двадесет хиляди
деветнадесети) по плана на землището на селото, при граници: № 120018 -
изоставена нива на Желязко Байчев Дочев, № 120003 - изоставена нива на насл. на
Желяза Михалева Илиева, № 120020- изоставена нива на насл. на Георги Тодоров
Узунов, № 000289- полски път; 4. Изоставени
трайни насаждения от 14.000 дка (четиринадесет дка), трета категория, в местността
„АЛАН БАИР“, образуваща поземлен имот № 126009 (сто двадесет и шест
хиляди и девети) по плана на землището на селото, при граници: № 126008 –
изоставени трайни насаждения на насл. на Русчо Т.Р., № 000226 - полски път, №
126010- лозе на Димитър Тодев Чанков, № 126013- изоставени трайни насаждения на
„Винекс-Славянци“ АД, № 000233 - полски път; 5. Нива от 0.557 дка (петстотин петдесет и сеем квадратни метра),
седма категория, в местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ“, образуваща поземлен имот № 010003
(десет хиляди и трети) по плана на землището на селото, при граници: № 000007 -
др.селскост.т. на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 010004 - нива на насл. на Т.Р.Т.; 6. Нива от 0.950 дка (деветстотин и
петдесет квадратни метра), седма категория, в местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ“,
образуваща поземлен имот № 010004 (десет хиляди и четвърти) по плана на
землището на селото, при граници: № 000007 - др.селскост.т. на земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ, № 010003 - нива на наел, на Т.Р.Т.; № 010005 - нива на насл. на Т.Р.Т.;
7. Нива от 0.950 дка (деветстотин и
петдесет квадратни метра), седма категория, в местността „СТАРИТЕ ЛОЗЯ“,
образуваща поземлен имот № 010005 (десет хиляди и пети) по плана на землището
на селото, при граници: № 000328 - пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, №
000007 - др.селскост.т. на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 010004 - нива на насл. на
Т. Русечев Т., № 000007 - др.селскост.т. на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Като продавачи по
договора са посочени Тодор Т.Р. ЕГН **********; Т.Р.Т. **********; Тоди Т.
Рухчев **********; Иван Т.Р. ЕГН **********; Тодор Т.Р. ЕГН **********; Станка Т.
Златева ЕГН **********, като всички продавачи са били представлявани от
пълномощник и преупълномощен пълномощник Марин Христов Николов.
Упълномощаването и преупълномощаването е било извършено с посочени в
нотариалния акт пълномощни, нотариално заверени според изискванията на закона.
В качеството на купувач по договора е посочена Д.М.Н., действаща чрез
пълномощник Росен Йовчев Манолов.
В нотариалният акт като документи удостоверяващи правото
на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона са посочени:
Решение № 20504/ 07. 10. 1998 г. по пр. № 3312 на ОСЗГ Сунгурларе, Решение №
20505 / 07. 10. 1998 г. по пр. № 3312 на ОСЗГ Сунгурларе, скици на имотите, удостоверение
за наследници № 47 / 12. 09. 2007 г. на кметство с. Вълчин, община Сунгурларе,
област Бургас, пълномощни изрично изброени.
С отговора си
ответника Т. е представил посоченото в атакуваният акт пълнномощно с нотариална
заверка на подписа от 24. 08. 2007 г. , рег. № 4439 на нотариус № 173, район на
действие р. с. Ловеч от което много ясно е видно, че същия е упълномощил Тодор Т.Р.
с ЕГН **********, да го представлява пред нотариус № 323 на НК, като от негово
име и за негова сметка да продаде на когото намери за добре, при цена и условия
каквито сметне за добри и подходящи
собствените му идеални части от всички оставени му в наследство от дядо му Т.Р.Т. земеделски земи описани в
решение № 20504 / 07. 10. 1998 г. по пр. № 3312 и Решение № 20505 / 07. 10.
1998 г. по пр. № 3312 на ОСЗГ Сунгурларе. Пълномощното съдържа и още една
точка, с която ответника Т. упълномощава пълномощника да го представлява пред
нотариус № 323 на НК, като от негово име и за негова сметка да продаде на
когото намери за добре, при цена и условия каквито сметне за добри и подходящи, всички заедно или поотделно оставените
му в наследство от баща му Русчо Т.Р. б. ж. на София поземлени имоти, находящи
се в землището на село Вълчин, правото на собственост върху които е
възстановено на негово име с решение 20504 / 07. 10. 1998 г. по преписка № 6335
/ 12. 03. 1992 г., както и да получи договорената покупно-продажна цена. С така
представеното пълномощно е дадена възможност пълномощника да преупълномощава
трети лица с клаузите на настоящото пълномощно.
Именно посочената в
описания нотариален акт сделка се атакува от ищците с предявеният от тях иск по
чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД.
Предвид
представените доказателства и установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
По предявеният иск
по чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД. Съдът счита така предявеният иск за
недоказан. Никъде в исковата молба, допълненията на същата не е посочено чие
съгласие за сключване на сделката липсва. Въпреки многократните оставяния без
движение и даваните указания, в представените допълнени, уточнени и т. н. молби
не е посочено чие съгласие липсва според ищците и техния процесуален
представител. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД
е разгледана в ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, в същото е посочено, че всяка нищожност по чл. 26 от ЗЗД, включително
и тази по чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД (поради липса на съгласие) е
абсолютна– изначална и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената
сделка да породи правни последици, т.е. – непоправима, неоздравима, без
възможност за саниране. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2
от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението
е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“, например– изтръгнато е с
насилие, направено е без намерение за обвързване– на шега, като учебен пример и
др. подобни. Този тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи
действие, договорът трябва да бъде сключен отново. В същото решение е посочено,
че липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е
обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево
решение. Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но
някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без
намерение за обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си,
договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва
елементът „съзнаване”/. Използваният от доктрината и съдебната практика
разграничителен критерий- „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на
воля“ - съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която означава
„зная, разбирам какво върша, имам ясна представа за постъпките и състоянието
си“. В представените доказателства, ищците по никакъв начин не обосноваха, а
още по малко доказаха и то при условията на пълно и главно доказване, както се
твърди в писмените бележки, липсата на съгласие у някоя от страните за
сключването на договора за покупко продажба обективиран в НА № 44 / 2007 г..
Едва в писмените бележки пълномощника на ищците най после, се установи, че
същите претендират липсата на съгласие от ответника Т.Р.Т. за сключване на
сделката. Неизвестно по какви пътища ищците и техния пълномощник са достигнали
до това заключение, след като по настоящото дело е представен отговор на
ответника Т., в който отговор същия твърди, че земите предмет на сделката
обективирана с НА № 44 / 2007 г. са наследствени от неговия дядо Т.Р.Т. ,
починал през 1968 г., като е оставил шест наследника, всички от които са
участвали в сделката чрез пълномощник с валидно дадени пълномощни, в които е
изразено тяхното съгласие. Видно и от пълномощното, дадено от ответника Т.,
същия е упълномощил Тодор Т.Р. да преупълномощава трети лица с правата по
пълномощното, както и да продаде собствените му идеални части от наследените от
дядо му Т.Р.Т. земеделски земи, както и да продаде оставените му в наследство
от баща му поземлени имоти, всички находящи се в землището на с. Вълчин. От
така подаденият отговор може единствено да се извлече твърдението на ответника Т.Р.Т.,
че същия е имал съгласие както за упълномощаването, така и за
преупълномощаването, както и съгласието за извършване на сделката- покупко
продажба посочена в оспорвания нотариален акт. В тази връзка ищците и съответно
техния пълномощник не представиха каквито и да било доказателства за изложените
от тях твърдения в исковата молба, а именно в тяхна тежест е да докажат липсата
на съгласие каквото се твърди. Вероятно същите приемат за доказателство изложеното
в мотивите към решение № 174 / 07. 11. 2011 г. по гр. д. № 314 / 2011 г. на
КбРС, което са приложили към исковата молба. Но нито въпросните мотиви, нито
въпросното решение могат да се приемат като доказателство по настоящото дело и
това е така, понеже нееднократно в практика си ВКС е посочил, че е налице ясно
разграничаване между понятията решение и мотиви, същите са две различни неща,
като ролята на мотивите е да посочат съображенията на съда, поради които той е
стигнал до дадено заключение, съдържащо се в диспозитива на решението.Мотивите
като част от съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава решението.
Мотивите съдържат редица доказателствени факти, но те не се ползват със
задължителна сила по отношение на тези факти и доказателствената им сила може
да се опровергава с всякакви доказателствени средства.
Освен това
твърдението на ищците за идентичност на сделките обект на нотариален акт № 47 / 2007 г. на нотариус Т. Великов
и нотариален акт № 44 / 2007 г. на същия нотариус не отговоря на истината .
Видно от представеното съдебно решение по гр. д. № 314 / 2011 г. по описа на
КбРС , касае сделки извършени с идеални части от имоти наследени от Русчо Т.
Русев, починал на 31. 03. 1952 г. , докато в нотариален акт № 44 / 2007 г. е
прехвърлена собствеността върху идеални части от наследствени имоти на Т.Р.Т.,
починал на 04. 04. 1968 г. ,както се твърди от ответника Т. и което твърдение
не е опровергано от ищците. Представеното от тях заявление по гр. д. № 1323 / 2017 г. на КбРС изхождащо от Т.Р.Т. е направено по искова молба,
касаеща сделката изповядана с НА № 47 / 2007 г. , но не и НА № 44 / 2007 г.
предмет на настоящото дело.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД от ищците С.С.Т. и К.Ч.Л. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се
желае имотите описани в нотариален акт № 44 том ХХІІІ, рег. 12851, дело
2832/2007 г. на нотариус Таньо Великов № 323 на НК, с район на действие районна
на РС- Карнобат, да бъдат обявени за собственост на ищците в квоти от по 1/108 ид. ч. за всяка от тях.
Съдът намира така предявеният иск за неоснователен и
недоказан. На първо място ищците не са представили каквито и да било доказателства,
с които да обосноват твърдението си. Твърди, че имотите обект на сделката по НА
№ 44 / 2007 г. са наследствени от Русчо Т. Русев починал на 31. 03. 1952 г., но
доказателства в тази насока не са представени- липсват каквито и да било данни,
а още по малко доказателства, че въпросните имоти по процесния нотариален акт
са възстановени именно на общия наследодател Русчо Т. Русев, а не на неговия
син Т.Р.Т. или на бащата на ответника, Русчо Т.Р.. Видно от представеното
удостоверение за наследници изх. № 56 от 24. 11. 2014 г., което определено е
неактуално, във всеки един от случаите според това на кого от наследодателите е
възстановена собствеността на земеделската земя, квотите на ищците биха били
различни, а в последния случай, същите не се явяват и наследници на Русчо Т.Р..
Обстоятелството, че в процесния
нотариален акт, не са отразени размера на идеалните части притежавани и
съответно продадени от всеки един от продавачите определено е пречка да се
установи начина на придобиване от продавачите на недвижимите имоти и от кого са
наследили същите. Участието в сделката единствено на наследниците на Т.Р.Т. е
инцдиция, потвърждаваща изложеното от ответника Т., че с процесния нотариален
акт е извършено разпореждане с недвижимите имоти- земеделски земи придобити от
продавачите по наследство от техния баща и дядо Т.Р.Т., а доказателства
опровергаващи това твърдение не са представени. Освен липсата на доказателства
на чие име са възстановени земеделските земи, съдът счита че иска е
неоснователен и по друга причина. Видно от нотариалният акт № 44 том ХХІІІ,
рег. 12851, дело 2832/2007 г. на нотариус Таньо Великов № 323 на НК в
извършената покупко продажба, като продавач, чрез пълномощник е участвал и
наследодателят на ищците Чаню Тодев Т., макар и чрез пълномощник. Към дата на
сделката 11. 12. 2007 г. същия е бил жив /починал е на 29. 04. 2009 г./ и е
имал пълното право да се разпореди с оставените му в наследство земи, след като
същия се е разпоредил с тях лично, като ги е продал на втората ответница,
означава, че същите не могат да бъдат включени в наследствената маса и
съответно не могат да бъдат наследени в каквито и да било квоти от ищците, а
още по малко същите могат да се легитимират като собственици на посочените земи.
Абсолютно неоснователно е твърдението на ищците, че
ответника Т. въпреки е собственик само на 1/6 идеална част от имотите - предмет на сделката, той
се разпорежда с тях изцяло, а не само по отношение на собствените му идеални
части. Ответника Т. не е бил единствен продавач по сключената сделка, в
нотариалния акт не са посочени идеалните части, на които продавачите са
собственици и ответника не се е разпоредил самостоятелно и изцяло с имотите.
По
отношение на иска по чл. 108 от ЗС, след като искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е
отхвърлен и съдът счита, че ищците не са собственици на
предендираните идеални части от посочените в нотариалният акт имоти, този иск
също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан- ищците на са
доказали собствеността на претендираните идеални части, а още по малко са
доказали, че претендираните идеални части от недвижим имот се държат от
ответницата Н. без основание. Съдът счита, че същата държи въпросните имоти на
основание извършена покупко продажба, обективирана в НА № 44 / 2007 г. и не
следва да бъде осъдена да предаде въпросните имоти на ищците.
По отношение на иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът
счита, че и така предявения иск е неоснователен, на първо място с процесния акт
не се засягат каквито и да било техни права, понеже те не са придобити от тях,
тъй като по отношение на изброените в нотариалния акт имоти не е налице
наследствено правоприемство, понеже сочения като наследодател на ищците се е
парзпоредил с имотите приживе. Освен това съгласно ТР № 3 / 29. 11. 2012г. на
ОСГК на ВКС „На отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим
имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот.“ В случая е налице нотариален акт
удостоверяващ правна сделка- договор за покупко продажба, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
Съдът се занима и с разноските по чл. 78 от ГПК, като
предвид отхвърлянето изцяло на предявените искове, направените разноски на
основание, чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат възложени на ищците. От
процесуалният представител на ответника Дияна М.Н., е представен списък с
разноски и претендира за направени разноски в размер на 1200 лева, като в
уверение на това е представил пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че по настоящото дело е договорено
възнаграждение от 1200 лева, което е заплатено в брой и съгласно константната
практика, договорът служи като разписка за заплатената сума, съдът счита, че
следва да уважи така направеното искане и да присъди на ответника
претендираните разноски в посочения размер.
Ответника Т. не претендира разноски и такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от гореизложените си
съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С.С.Т., ЕГН **********,*** и К.Ч.Л.,
ЕГН **********,*** чрез адв. М.Т., БАК, със съдебен адрес: ***, против Т.Р.Т., ЕГН **********,*** и Д.М.Н.,
ЕГН **********,*** с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ГП, за
прогласяване на нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот
обективиран в Н. А. № 44, том XXIII, рег. № 12851, дело № 2832 от 2007 г. на
нотариус Таньо Великов, рег. №323 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд Карнобат, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от
С.С.Т., ЕГН **********,*** и К.Ч.Л., ЕГН **********,*** чрез адв. М.Т., БАК,
със съдебен адрес: ***, против Т.Р.Т.,
ЕГН **********,*** и Д.М.Н., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален
акт № 44, том XXIII, рег. № 12851, дело № 2832 от 2007 г. на нотариус Таньо Великов, рег.
№323 в регистъра на НК, с район на
действие Районен съд Карнобат, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С.С.Т., ЕГН
**********,*** и К.Ч.Л., ЕГН **********,*** чрез адв. М.Т., БАК, със съдебен
адрес: ***, с който се желае съдът да
приеме за установено по отношение на Т.Р.Т., ЕГН **********,*** и Д.М.Н., ЕГН **********,***
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 108 от ЗС от С.С.Т., ЕГН **********,*** и К.Ч.Л.,
ЕГН **********,*** чрез адв. М.Т., БАК, със съдебен адрес: ***, за осъждане на Д.М.Н., ЕГН **********,***, да
предаде на ищците собствените им по 1/ 108 идеална част от имотите посочени в
нотариален акт № 44, том XXIII, рег. № 12851, дело № 2832 от 2007 г. на нотариус
Таньо Великов, рег. №323 в регистъра на НК,
с район на действие Районен съд Карнобат, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, адвокат Марияна Т., да
заплати на Д.М.Н., ЕГН **********,***,
черз адвокат В.А. – САК , със съдебен адрес ***, „Търговски дом“ ет. 1, кантора
152, сумата от 600 лева, представляваща
½ част от направените разноски в размер на 1200 лева за адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 15 / 2020 г. по описа на КбРС.
ОСЪЖДА К.Ч.Л., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, адвокат Марияна Т., да
заплати на Д.М.Н., ЕГН **********,***,
черз адвокат В.А. – САК , със съдебен адрес ***, „Търговски дом“ ет. 1, кантора
152, сумата от 600 лева, представляваща
½ част от направените разноски в размер на 1200 лева за адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 15 / 2020 г. по описа на КбРС .
ОТХВЪРЛЯ искането на ищците за присъждане на направените по делото разноски като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: