ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Гр. Сливен, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесета и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ДРАЖЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Като се запозна с докладваното от съдия
Яница Ченалова ВЧНД № 44 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе
съобрази:
Производството
е по реда на
чл.249 ал.3 вр.чл.341 и сл. от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Районна
прокуратура – Сливен против протоколно определение от 04.12.2020
г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1413/2020г. по описа на
Районен съд – Сливен. С атакувания
съдебен акт съдът е прекратил съдебното производство на основание чл.249 ал.1 и
ал.2 във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК и е върнал делото на РП – Сливен за
отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.
В частния протест се твърди неправилност на съдебния
акт, доколкото в последния е приета липса на конкретно описание на деянията,
включени в продължаваното престъпление по време, място и начин на извършване,
което рефлектирало в ограничаване процесуалните права на обвиняемите лица да
разберат в извършването на какво престъпление са обвинени. Изложени са доводи за коректно съдържание на обвинителния
акт – описание на правноотносимите
факти и обстоятелства, обосноваващи обвинението с очертаване рамката на
предмета на доказване в съдебното производство относно време, място и начин на
извършване. Подчертана е възприетата в обстоятелствената част на обвинителния
акт времева характеристика на продължаваното престъпление в периода от началото
на м. април 2020 г. до 23.06.2020 г. Пояснява се непосочването на конкретни
дати на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, поради
невъзможност същите да бъдат установени, включително от обясненията на
обвиняемите лица. С позоваване на съдебната практика и доктрина се претендира
възможността времето на извършване на престъплението да бъде посочено и като период
от време. Аналогично според прокурора в обвинителния акт в достатъчна степен
деянията са индивидуализирани по място и начин на извършване. След провеждането
на всички възможни процесуално-следствени действия по досъдебното производство
се счита за невъзможно да бъдат установени видът и количеството вещи, отнети
при всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, но по
безспорен начин било установено отнемането на всички описани в съвкупността
вещи именно от обвиняемите. Според частния протест по-детайлно описание и
изясняване не е възможно, тъй като дори самите участници в престъпното деяние
не могат да посочат конкретика относно тези обстоятелства. В същото време
формулираното обвинение е намерено съответно на изискванията на процесуалния
закон, съобразено с наличните доказателства и неограничаващо правото на защита
на всеки от обвиняемите да научи в какво точно е обвинен. Иска се отмяна на атакуваното определение
и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане на делото в съдебно
заседание по същество.
Окръжен съд – Сливен в настоящия състав, след като се
запозна с изложените съображения в частния протест на РП – Сливен и
постановеното протоколно определение, като взе предвид материалите по делото и
внесения за разглеждане обвинителен акт, намери за установено следното:
Частният протест е подаден от страна с правен интерес
от оспорване на съдебния акт и в срока по чл.342 ал.1 във вр. с чл. 249 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е основателен.
Производството по НОХД № 1413/2020 г. по описа на
Сливенския районен съд е образувано по внесен от РП – Сливен обвинителен акт, с
който са повдигнати обвинения по отношение на шест обвиняеми лица, както
следва:
- на Г.А.Д. – за престъпление по чл.196, ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.26, ал.1 от НК;
- на К.А.Г. – за престъпление по чл.196, ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.26, ал.1 от НК;
- на Г.К.Б. – за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4,
т.5 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК;
- на К.Д.Б. – за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4
и т.5 вр. чл.26, ал.1 от НК;
- на К.И.Д. – за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4
и т.5 вр. чл.26, ал.1 от НК;
- на Б.А.Д. – за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4
и т.5 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По идентичен начин са формулирани обвиненията и в
последно предявените постановления от 10.09.2020 г. за привличане на обвиняеми
лица в досъдебното производство. В протоколите за разпит на обвиняем след
предявяване на постановленията за привличане в качеството на обвиняеми, всеки
от обвиняемите лица е заявил, че разбира обвинението и е дал обяснения в
степен, каквато е преценил за необходимо. Материалите по разследването са
предявени, съгласно изричното искане на всеки от обвиняемите, на защитниците им,
всеки един от които е декларирал липсата на искания, бележки и възражения.
Внесеният за разглеждане пред първоинстанционния съд
обвинителен акт е намерен несъответен от СлРС на изискванията, поставени с ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Конкретно е приета липса на описание на включените в
продължаваното престъпление отделни деяния по време, място и начин на
извършване, както и посочване на отделните вещи, които са отнети при всяко от
деянията. Според решаващият съдебен състав това е ограничило възможността на обвиняемите
лица да разберат в какво са обвинени и съществувал риск да бъдат съдени по
неясно обвинение. Направена е препратка към съдебна практика на СлОС по друго
дело. Така мотивиран съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото
на прокурора за отстраняване на посочените нарушения, преценени като съществени
с оглед правото на защита на обвиняемите.
Определението е неправилно, а изложените в него доводи
не се споделят от настоящия въззивен състав.
В цитираната от СлРС задължителна съдебна практика – ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС са дадени указания, актуални и към настоящия момент, относно задължителните реквизити на постановлението за привличане като обвиняем и съдържанието на обвинителния акт. Съгласно посоченото тълкувателно решение обвинението за извършено престъпление срещу конкретно лице се повдига от страна на държавния обвинител пред съда. Производството пред съда е същностното наказателно производство, а досъдебната фаза – с подготвителен характер /чл.7 от НПК/. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. Ч
рез обвинителния акт
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен
орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението,
че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят и времето и мястото на
извършване на престъплението и данните за личността на обвиняемия. Липсата на
посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на
правата на бъдещите страни в съдебното производство. Някои реквизити на
обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не съставляват елементи на
обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.
Липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални
субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото
в досъдебната фаза. Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на
извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява
основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става
въпрос за елементи на престъпния състав. Когато не съставляват признаци на
престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на
съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда. Отделно
от това съдебната практика последователно приема, че времето на извършване на
престъпното деяние може да бъде посочено освен с конкретна дата, така също и с
времеви период, когато установяването на точна дата не е възможно. Преценката е
винаги конкретна и се извежда от обстоятелствата, установени в конкретното
производство.
С оглед горните принципни положения,
въззивният съд намира изводите в атакуваното определение за несъответни на
установената по настоящото дело конкретика.
Приложените в досъдебното производство
постановления за привличане на обвиняеми лица притежават изискуемите по закон
реквизити. Същите в съдържателно отношение отговарят на постановките в ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Запознати с тези постановления, всяко от обвиняемите
лица е заявило яснота по обвинението.
Несподелими са изводите на СлРС,
касателно съдържанието на обвинителния акт. Същият съдържа последователно изложение на
предложената от прокурора фактическа обстановка и правна оценка на деянието, по
което е привлечен към наказателна отговорност всеки от подсъдимите.
Обвинителният акт има ясно и достъпно съдържание, а структурата му е в
съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е описана хронология на действия, която в достатъчна степен,
съобразно проведеното разследване, обективира фактически деянията, включени
в продължаваното престъпление, за което
е предявено обвинение на всяко от обвинените лица. Наличното описание, макар да
не посочва конкретни дати на отделните деяния, ги определя в рамките на времеви
период, като излага твърдения за невъзможността точните дати да бъдат
установени. По идентичен начин е налице описание на
отнетите вещи, както и относно начина на извършване на деянията. Предложената
от прокурора фактология, съдържа в достатъчна степен яснота за твърденията, по
които от фактическа страна следва да се защитават подсъдимите. Дадена и правна
оценка, идентична за всеки подсъдим с тази в постановленията за привличане като
обвиняеми лица. Рамката на доказване е валидно поставена и не буди съмнение,
доколкото в обвинителния акт не се установяват противоречия, които да
препятстват възможността за разбиране на обвинението. Според настоящия състав
няма основание да се изисква в обвинителния акт да се описват факти, които не
могат да се установят от доказателствената наличност. Цитираната в
определението на СлРС съдебна практика на СлОС касае различна фактология, към
която е приложен диференциран подход, с оглед конкретните данни за повдигнатите
там обвинения. Същата е неотносима към конкретиката по настоящото дело.
Настоящият състав не констатира противоречия
и неясноти във внесения по настоящото дело обвинителен акт, а рамките на
предмета на доказване са в достатъчна степен очертани. Преценка на органите на
досъдебното производство е какво обвинение да повдигнат и как да бъде
формулирано конкретно, но същото следва да е подчинено на изискванията на
закона. Обвинителният акт в настоящия случай има изискуемото съдържание и не ограничава
правото на подсъдимите да разберат в извършването на какво престъпление са
обвинени. Факт е, че още при предявяване на постановленията за привличане като
обвиняеми, подсъдимите са заявили, че разбират обвинението. Идентично с
постановлението за привличане на обвиняем е обвинението в диспозитива на
обвинителния акт, като в обстоятелствената част на същия вече е налице и описание
на конкретното поведение, определено като съставомерно по съответния текст на
материалния закон. Също така е факт текущата позиция на защитата, като никой от
подсъдимите не е твърдял неяснота на обвинението и не е искал връщане на делото
на прокурора, поради неясно обвинение. Отделно от това, установената и
коментирана по-горе конкретика не дава основание за връщане делото на прокурора
за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.348,
ал.3, т.1 от НПК нарушението на процесуалните правила е винаги съществено,
когато е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на
другите страни в процеса, ако не е отстранено. Тоест определянето на едно
нарушение като съществено е резултат на преценка как това нарушение се отразява
на процесуалните права обвиняемия или другите страни в процеса и в каква степен
засяга тези права. След като обвинението е било ясно на всеки от подсъдимите още
в досъдебната фаза, а формално то отговаря и на изискванията на закона, няма
основание да се приеме, че с обвинителния акт и конкретното му съдържание
обсъдено по-горе, са нарушени правата на обвиняемите да разберат в какво са обвинени.
Обобщено, въззивният съд не констатира с
повдигнатото обвинение да са нарушени правата на подсъдимите, визирани в
разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК. Обвинението в обвинителния акт е
формулирано, както от фактическа, така и от правна страна. Обвинителният акт
съдържа необходимите реквизити, написан е на ясен и достъпен език, поради което
не е препятствана възможността на подсъдимите да разберат в извършването на
какво престъпление са обвинени. Всички възражения на защитата в писмени
отговори на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, касаят доказването на
обвинителната теза и следва да се разгледат в съдебната фаза по същество,
доколкото обвинителният акт е предопределил предмета на доказване с твърдените
от прокурора обстоятелства. Самото доказване следва да се извърши в хода на
съдебното следствие и е въпрос, по който съдът следва да се произнесе с
окончателния си съдебен акт.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
не споделя доводите, изложени в атакуваното определение, че предявеното на подсъдимите
лица обвинение не е ясно и достатъчно конкретизирано и ограничава правото на
защита да разберат в какво са обвинени. Частният протест е основателен, поради
което определението следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.12.2020 г. от
разпоредително заседание по НОХД № 1413/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен,
с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: