Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 20.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 октомври………………………………………… през две хиляди и
деветнадесета година……..……...………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 175 по описа за 2017г…………..…………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и 3, вр. чл.225, ал.1 и чл. 128, т.2 и чл. 224,
ал.1 КТ .
Ищецът Б.И.Б. твърди, че работил по трудово правоотношение с
ответника повече от две години, като изпълнявал съвестно и коректно трудовите си задължения, както и всички
други които му възлагал работодателя и
няма нарушения на трудовата дисциплина, както и не са му налагани дисциплинарни
наказания. Твърди още, че на 31.01.2019 г. бил повикан да подпише допълнително
споразумение с оглед изменение на осигурителните прагове от началото на 2019
година. При пристигането си му били предоставени куп листя, като най- отгоре
било допълнителното споразумение. При опита му да разлисти документите не му
било позволено, а бил накаран да подпише всеки един лист хартия, като му било
казано допълнителното споразумение да подпише с дата 02.01.2019 г. Свидетел на
случващото се бил негов колега, за който в последствие разбрал, че също бил
принуден да подписва документи без да ги чете. В последствие негов колега му се
обадил, че за него има оставен документ
на портала и се върнал да го вземе. Оказало се, че е заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание подадена от него молба. Твърди, че не е
подавал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че не му е
заплатено трудовото възнаграждение за м.
Моли съда, да
постанови решение, с което признае уволнението
за незаконно и отмени издадената заповед; да осъди ответника да му
заплати сумата от 280.00 лева – обезщетение за времето, през което е
останал без работа за периода 01.02.2019
– 21.02.2019, сумата от 702.14 лева обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 25 работни дни, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковете до окончателното им изплащане и сумата от 588.16, ведно със законната
лихва, считано от 25.02.2019 г. до окончателното
й изплащане, представляваща неизплатено трудово възнаграждение, ведно с
доплащане за положен нощен труд за м.01.2019 година. Претендира и направените в
производството разноски.
В срока за отговор ответникът „Бързия Холидей Клуб” ЕАД с. Бързия
оспорва предявения иск. Излага подробни съображения за законосъобразност на
издадената заповед. По отношение на претендираните суми за обезщетение заявява,
че последните са начислени и след направени нормативно установени удръжки на
12.02.2019 година са му заплатени. Моли съда, да постанови решение, с което
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира и направените в
производството разноски.
В съдебно
заседание страните поддържат твърденията и възраженията си. В хода на съдебното
дирене са събрани писмени и гласни доказателства, изпълнени са съдебно –
икономическа и съдебно – почеркова експертизи. Заключенията по последните съдът
възприема изцяло като обективно и професионално изготвени и неоспорени от
страните.
Не се спори
между страните, че между тях е било налице трудово правоотношение. Спорен между
страните е въпросът прекратено ли е то законосъобразно на основание чл.325,
ал.1, т.1 КТ.
За изясняване
на фактите бяха събрани доказателства, от които несъмнено се установи, че
ищецът е подписал отправено до работодателя заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение на 31.01.2019 година, което е прието веднага, а
съвпадащата воля на страните е обективирана в заповед 4/31.01.2019 година.
Съдът не приема доводите на ищеца, че не е имал намерение да напуска работа и е
подписал документите, без да се е запознал с тяхното съдържание. От показанията
на свидетеля, посочен от ищеца и присъствал по време на подписване на
документите, недвусмислено се установява, че към момента на полагане на
подписите, ищецът е разбрал, че трудовото му правоотношение се прекратява. По
разбиране на настоящия състав, дори да не е имал намерение да прекрати трудовия
си договор, след като към момента на подписването им е узнал този факт и
въпреки това ги е подписал, то следва да се приеме, че се е съгласил с факта на
прекратяване на трудовото правоотношение. Ако не е бил съгласен, нямало е да
подпише предоставените му за подпис документи. Ако не беше узнал към момента на
полагане на подписа си, че освен допълнително споразумение, уговарящо по –
висок размер на трудовото възнаграждение, трудовото му правоотношение се
прекратява, то би било мислимо да се разсъждава за евентуално въвеждане в
заблуждение. Свидетелят обаче е категоричен – към момента на подписване на
документите, представителят на работодателя неколкократно го е уведомил, че го
освобождава(показанията, дадени в съдебно заседание на 17.09.2019 година).
Прекратяването на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 КТ настъпва в
момента на приемане на волеизявлението на отсрещната страна. След като за това
съвпадащо волеизявление са налице доказателства чрез полагане на подписите и на
двете срани, то следва да се приеме, че ефектът на това основание е настъпил.
Ако ищецът не беше съгласен с „освобождаването” си от работа, нямаше да положи
подписа си под всички предоставени му документи.
Ето защо
съдът намира, че предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Една от последиците
на незаконното уволнение е дължимост на обезщетение за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа или е заемал по – ниско платена
такава - чл.344, т.3 КТ във връзка с чл.225 КТ. Обезщетението за оставане без
работа е предвидена в закона последица от незаконното уволнение. Задължението
за заплащане на това обезщетение възниква по силата на закона с обявяване на
уволнението за незаконно. Искът е акцесорен и основателността му е в пряка
зависимост от уважаване на главния иск за признаване на уволнението за
незаконно. След като искът по чл.344, т.1 КТ е неоснователен, то неоснователен
е и предявеният иск по чл.344, т.3 във връзка с чл.225 КТ.
Ищецът е
предявил и два осъдителни иска – за заплащане на дължимо трудово възнаграждение
с правно основание чл.128 КТ и за обезщетение за неползван платен годишен
отпуск – чл.224 КТ. От заключението на съдебно – икономическата експертиза (а
този факт не се оспори от страните) общата дължима сума за трудово
възнаграждение, дължимо за месец януари 2019 година, ведно с допълнително
възнаграждение за прослужено време и полагане на нощен труд, както и за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, възлиза на 1088.32 лева (след
приспадане на дължимите удръжки). Установи се, че сумата е заплатена с РКО 245.
Касовият ордер е подписан от ищеца, както установи съдебно – почерковата
експертиза. Съдебно – икономическата експертиза установи, че сумата е
осчетоводена във ведомостите за заплати на дружеството за месец януари, а
удръжките към НАП са преведени към НАП на 25.02.2019 година. РКО 245 е
осчетоводен на 12.02.2019 година. Според записите в касовата книга е съставен
между 10.01 и 12.02.2019 година. От съвкупната преценка на тези доказателства,
както и от показанията на разпитаната свидетелка – касиерка в обекта на работодателя
в с.Бързия, се налага извод за неоснователност и на тези два иска.
В
производствата по трудови спорове ищецът е освободен от заплащане на ДТ, но при
неоснователност на иска, последният дължи заплащане на направените в
производството разноски. С оглед изхода на делото, последните следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
При такъв разбор на доказателствата ,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.И.Б. с ЕГН ********** *** срещу „Бързия Холидей Клуб” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Бързия, местност „Поплавовица”, ул.
Пръшковица № 7, представлявано от В.А.М.
искове с правно основание чл.344, т.1, чл.344, т.3 във връзка с чл.225,
чл.128 и чл.224 КТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА от Б.И.Б.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на„Бързишя Холидей Клуб” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.
Бързия, местност „Поплавовица”, ул. Пръшковица № 7, представлявано от В.А.М.
сумата от 1000.00 лв. направени в производството разноски.
ОСЪЖДА Б.И.Б. с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ по
сметка на БРС сумата 505.00 лева изплатени възнаграждения на вещите
лица, както и 5.00 лева ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: