Производството е по чл.278 във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК. С разпореждане № 485/09.04.2009 г., постановено по гр.д. № 218 по описа за 2009 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от “В и К” ООД – гр.Кърджали, бул. ”България” № 88, срещу Зехрагюл Байрям Тахир от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” бл.92, вх.В, ап.31, с ЕГН **********, като неотговарящо на изискванията на чл.410 от ГПК. Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбодател “В и К” ООД – гр.Кърджали, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок като непълно и неправилно. В жалбата се сочи, че разпореждането е непълно, тъй като не отговаря на изискванията на чл.236, ал.3 от ГПК. Твърди се също, че разпореждането е неправилно – необосновано и постановено при незачитане на приложения документ – справка за просрочено задължение по фактури с номер и дата на издаване, отчетен период, главница и лихви. Това бил официалният документ, в който изложените обстоятелства били конкретизирани и искането било обосновано. Представената справка от заявителя била единственото доказателство за наличие на просрочено задължение. Подаденото заявление било съобразено с изискванията за редовност по чл.410, ал.2, във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК. С оглед целта на заповедното производство да се провери безспорността на претенциите по вземания за парични суми и факултативния му характер, в подаденото заявление изрично приложение имало само искането за издаване на изпълнителен лист и изискванията на чл.127, ал.1, ал.3, което заявителят посочил в конкретните фактури, по които претендиралвземането си. Моли съда даотмени обжалваното разпореждане на РС – Кърджали, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 т. и чл.128 от ГПК. В случая, заявителят не е изложил пълно и точно обстоятелствата, на които основава възражението си, като не е посочил по кои фактури какви суми се дължат с оглед периодичния характер на задълженията за плащане на доставена вода. Препращането към справка – извлечение, приложена към заявлението не може да обоснове наличието на задължителните реквизити на заявлението. В тази връзка неоснователни са доводите, изложени в частната жалба, че справката – извлечение е официалният документ, в който били конкретизирани изложените обстоятелство. В случая не се касае за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поради което и реквизитите на заявлението следва да се съдържат в него, а не в приложен към заявлението документ. На следващо място в заявлението не е посочен адресът, на който са извършвани доставките на вода. Отразено е, че това е жилището на потребителя, като не става ясно кое е жилището на длъжника, дали той съвпада с посочения адрес на длъжника или не. Без точната индивидуализация на недвижимия имот, на който са извършвани доставките, заявлението не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4, във вр. с чл.410, ал.2 от ГПК и следва да бъде отхвърлено като такова. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да съдържа реквизите на искова молба и най – вече да обосновава наличието на ликвидно и изискуемо вземане. В този смисъл е и Определение № 37 от 19.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 286/2008 г., II т. о., ТК. По отношение на претендираната законна лихва за забава, то периодът на същата не е конкретизиран, като веднъж е посочено, че се дължи, считано от 29.08.2007 г. и втори път, че се дължи, считано от 29.09.2007 г. Освен това, не е ясно дали се претендира законна лихва за забава върху цялата претендирана сума или за определени части, касаещи рÓзлични периоди и фактури. Ето защо обосновано и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението и в тази му част. Що се касае до довода, че обжалваното разпореждане е непълно, тъй като не отговаряло на изискванията на чл.236, ал.3 от ГПК, то същият е напълно голословен. Цитираната разпоредба изисква постановеното по делото решение да бъде подписано. В тази връзка безспорно е, че атакуваното разпореждане на районния съд е подписано от съдията – докладчик. Тук следва да се отбележи, че изискването на чл.236, ал.3 от ГПК съответният съдебен акт да е подписан, се отнася до съдебния акт по делото, а не до връчения на страната такъв. Имайки предвид изложеното следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставена без уважение частната жалба на “В и К” ООД – гр.Кърджали против разпореждане № 485 от 09.04.2009 г., постановено от Кърджалийският районен съд по гр.д. № 218 по описа за 2009 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “В и К” ООД – гр.Кърджали против разпореждане № 485 от 09.04.2009 г., постановено от Кърджалийският районен съд по гр.д. № 218 по описа за 2009 г. на същия съд. Определението подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбодателя.
Председател: Членове:1.
2.
|