Решение по дело №3123/2017 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

 

 

 

 

 

     Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

          №  1252

 

 

             гр. Пловдив,06.06. 2018 год.

 

 

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публичното съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П. и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3123 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК вр. чл. 226 от АПК.

2. Производството по делото е образувано след като с решение № 13281 от 03.11.2017г. на ВАС, постановено по адм. дело № 8846//2016г. е отменено решение № 1212/14.06.2016г., поставено по адм. дело № 38/2015г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пловдив.

Указанията на ВАС са при новото разглеждане на делото са да се извърши преценка на събраните доказателства и доводите на страните, като  се изложат мотиви относно реалността на спорните доставки за всяко от дружествата издали спорните фактури, като при необходимост да се допусне изслушване на допълнителна задача по приетата съдебно - счетоводна експертиза, която да даде заключение, дали ревизираното дружество е получавало идентични билки и дърва за огрев от други доставчици в посочения период, респективно може ли да се приеме за установено, че отразените като „продадени“ от жалбоподателя билки са именно процесните такива.  

3. Производството по адм. дело № 38 по описа на Административен съд Пловдив за 2015г. е било образувано по жалба на ****ЕООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя С.Н.К.против Ревизионен акт №*********/11.09.2014г., издаден от Л.П.Ц.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и С.Д.П.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1173/25.11.2014г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 554341,34 лева и са определени съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 123377,80 лева.

Наведените в жалбата доводи се свеждат до незаконосъобразност и необоснованост на ревизионния акт. Оспорва се констатацията на органите по приходите, че процесните фактури не обективират реално осъществени доставки на стоки и услуги. Твърди се, че констатациите на органите по приходите са неправилни и немотивирани, а сочените несъответствия в придружаващите стоката документи не обосновават извод за нереалност на доставките. Подробни съображения в тази насока са развити и в депозираната по делото писмена защита.

Претендира се отмяна на РА  и присъждане на сторените по делото разноски.

4. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.,е на становище, че РА е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Подробни съображения са обективирани в представената по делото писмена защита.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

5.Участвалия по делото прокурор – представител на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата, която като такава следва да бъде оставена без уважение.

 

ІІ. За допустимостта :

6. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За процедурата:

7. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1400520/06.02.2014г. издадена от Л.П.Ц.– Началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на данъчна ревизия на жалбоподателя, като със заповедта е определен предметния и времеви обхват на ревизията – установяване на задължения по ЗДДС за периода 01.06.2011г. - 31.12.2013г. Определен е срок от 3 месеца за извършване на ревизията. Заповедта е редовно връчена на 18.02.2014г. С последваща ЗВР №1402179/19.05.2014г., издадена от органа по възлагане, срокът за извършване на ревизията  е съответно продължен до 18.07.2014 г.

В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1402179/01.08.2014г., връчен на 14.08.2014 г. В надлежно предвидения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение от ревизираното лице.

Въз основа на съставения ревизионен доклад е издаден обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт №*********/11.09.2014г. от Л.П.Ц.на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и С.Д.П.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.

Така издаденият РА е бил обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, който със свое Решение № 1173/25.11.2014г. го е потвърдил в съдебно обжалваната му част.

8. С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 и чл.119, ал.2 от ДПОК, по делото са представени Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г. и Заповед № РД-09-1358/12.11.2012г., издадени от Териториален директор на НАП – гр. Пловдив.

Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за това  форма. Ревизионният акт е валиден административен акт, като издаден от материално компетентен, териториално компетентен и компетентен по степен административен орган, в съответствие и с приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016г. Съгласно това решение, ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен.

 

ІV. За фактите :

9.1. С обжалвания ревизионен акт за данъчни периоди м. 09 и м.10.2011г. не е приз­нато претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 25623,80 лв. по 13 броя данъчни фактури, издадени от доставчика ***** с предмет на доставките „зелена ябълка“.

Към фактурите са приложени фискални бонове, издадени от ЕКАФП с инд. номер на ФУ: DY ***** обект заводски стол, *****************

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК,  при която е констатирано, че на декларирания адрес за кореспонденция не е открит представляващ търговеца, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но изисканите документи и писмени обяснения не са представени. При проверката е констатирано, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и в СД на доставчика за съответния данъчен период.

При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че ***** има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г., в която е посочена основна дейност – Други дейности по приготвяне и доставяне на храна. За 2011г. има подадени уведомления по реда на чл.62 от КТ за наети лица по трудови правоотношения на длъжности готвач и шофьор на товарен автомобил, но няма подадени декларации обр.6 - Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ за периода м.01.2011г. до м.12.2013г., въз основа на което е прието, че не са изплащани възнаграждения.

Представено е обяснение от М.Г.Г.назначен като шофьор в ****, че е имал сключен договор с ****, но не притежава копие от него. Имал е личен товарен автомобил Ивеко, модел Турбо Дейли 35.10 с рег.№ РВ*********Т, който е отдаден под наем на **** ЕТ, но лично Г.  не е транспортирал ябълки.   

Според данните от информационния масив на НАП М.Г.Г.няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г. и 2012г. и не е декларирал получени доходи от наем. От страна на **** ЕТ не е подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения за заплатен наем.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от **** ЕТ, тъй като доставчикът не е представил доказателства, че е притежавал ябълки и че ги е транспортирал до ****ЕООД. Нито един от установените факти в хода на ревизията не сочи, че доставчикът е извършвал производство или търговия с ябълки. Напротив, назначеният работник на длъжност „готвач“, подадената годишна данъчна декларация и касовите бележки сочат, че ЕТ е извършвал дейност в общественото хранене, но не и производство и продажба на ябълки.

С оглед на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е налице реално прехвърляне на собствеността върху процесните стоки – „зелена ябълка“, поради което и не са налице осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и съответно не е признато претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по обсъжданите данъчни фактури, издадени  от доставчика **** ЕТ на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

9.2. С обжалвания ревизионен акт за данъчни периоди м.06, м.07 и м.08.2011г. не е приз­нато претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 121756,40 лв. по 51 броя данъчни фактури, издадени от доставчика ****ЕООД с предмет на доставките  „билки“ и „дърва за огрев“.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, при която е констатирано, че на декларирания адрес за кореспонденция не е открит представляващ търговеца, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но изисканите документи и писмени обяснения не са представени. При проверката е констатирано, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и в СД на доставчика за съответния данъчен период.

Констатирано е, че ****ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС лице на 26.09.2011г. по инициатива на орган по приходите; има данъчни задължения в особено големи размери; няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2011г., поради  което не може да се установи вида на извършваната дейност; няма подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения за 2011г.; няма подадена декларация обр.6 за дължими данъци и осигурителни вноски за периода от м.11.2011г. до настоящия момент. На 10.06.2011г. собственик на капитала и управител на дружеството е станал К. Ц. К., който е придобил по същото време множество дружества, в т.ч. ****ЕООД и ****ЕООД, всички дерегистрирани по ЗДДС. За 2011г. няма публикуван финансов отчет на ****ЕООД в търговския регистър.

Относно установяване транспортирането на стоките е извършена насрещна проверка на Я.Я.Д.назначен като шофьор в ******ЕООД. Лицето е декларирало, че има сключен договор с ******ЕООД за периода м.03.2011г. до м.12.2011г., който не пази поради пенсионирането си. Заявява, че е работил в дружеството като шофьор на товарен бус - бял цвят с две седящи места. Не помни регистрационния номер и марката на МПС. Транспортирал е перилни и санитарни материали. Никога не е извършвал транспорт на билки и дърва. Представено е копие от свидетелство за управелние на МПС на Я.Я.Д., категория В и М.

Съгласно получените отговори от ДГС, РИОСВ и общините е установено, че на ******ЕООД не са издавани позволителни за странични ползвания и позволителни за лечебни растения. Дружеството няма регистрирани пунктове или складове за изкупуване на билки  и горски плодове.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от ******ЕООД, тъй като доставчикът не е представил доказателства, че е притежавал билки и дърва за огрев и че ги е транспортирал до ****ЕООД. Не са представени доказателства и за приемо-предаването на стоките.  Нито един от установените факти в хода на ревизията не сочи, че доставчикът е извършвал добив и търговия с билки и дърва за огрев. Напротив, назначеното като шофьор лице твърди, че е превозвал санитарни материали.

С оглед на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е налице реално прехвърляне на собствеността върху процесните стоки – „билки“ и „дърва за огрев“, поради което и не са налице осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и съответно не е признато претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по обсъжданите данъчни фактури, издадени от доставчика ******ЕООД на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

9.3. С обжалвания ревизионен акт за данъчни периоди м.08 и м.11.2011г.  не е приз­нато претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16200,80 лв. по 10 броя данъчни фактури, издадени от доставчика ***** ЕООД с предмет на доставките „дърва за огрев“.

Към фактурите са приложени фискални бонове, издадени от ЕКАФП с инд.№ на ФУ: DY****** с № на ФП : ******за обект – склад  в ********, липсва друга посочена информация улица и др.  Към фактурите са приложени приемо- предавателни протоколи и копия от превозни билети. Съгласно превозните билети продавач на стоката дърва за огрев на *****ЕООД е ******ЕООД, транспортът се е осъществявал с автомобили с рег.№ СА******АТ и РА******ЕЕ с водач М. М., от временен склад в гр. ******* до с. Соколица. В превозните билети не е посочено от кое държавно лесничейство са издадени, поради което е прието, че не е възможно да се провери тяхната автентичност.

Съгласно информация от отдел „Пътна полиция“ при  ОД на МВР – Пазарджик лек автомобил Фолксваген транспортер с рег.№ СА******* АТ, брой седящи места вкл. водач 8+1, е регистриран на името на Национален исторически музей. Полуремарке Ш. М.  с рег. № РА******* е регистрирано на ЕТ *****От страна на ЕТ *****е дадено обяснение, че не са извършвани транспротни услуги през 2011г. на *****ЕООД, ******ЕООД, ***** ЕООД и *****ЕООД.

Въз основа на тези доказателства от страна на органите по приходите е формиран извод, че е било невъзможно доставките на дърва за огрев да бъдат транспортирани с посочените в превозните билети превозни средства, което, заедно с липсата на издател на същите, ги прави документи с недостоверно съдържание.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, при която е констатирано, че на декларирания адрес за кореспонденция не е открит представляващ търговеца, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но изисканите документи и писмени обяснения не са представени. При проверката е констатирано, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и в СД на доставчика за съответния данъчен период.

Констатирано е, че *****ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС лице на основание чл.176, т.1 по инициатива на орган по приходите на 12.09.2011г.; има данъчни задължения в особено големи размери; няма подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2011г., поради  което не може да се установи видът на извършваната дейност от дружеството, както и извършвана ли е такава през периода и има ли получени приходи. Няма подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения за 2011г. *****ЕООД е декларирало сключени трудови договори само за две лица на срочни договори и на длъжности сервитьор и барман за периода от 29.06.2011г. до 29.12.2011г. Няма данни за подавани декларации обр.6. В дневниците за покупки на *****ЕООД за периода 01.07.2011г. до м.09.2011г. не са декларирани покупки на стоки от ******ЕООД, което опровергава данните в превозните билети, че доставчик  на стоките е ******ЕООД. Констатирано е, че ***** ЕООД няма регистрирано фискално устройство с инд.№ на ФУ DY****** с № на ФП ******* Съгласно данните от информационния масив на НАП, ЕКАФП с посочения номер на ФУ е регистриран на *****ООД. Въз основа на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че представените касови бележки не са издадени от регистрирано фискално устройство на доставчика  и не доказват извършено плащане в брой.

Констатирано е още, че ***** ЕООД е образувано на 25.11.2009г. с едноличен собственик на капитала К. Д. Н.. На 26.10.2010г. в търговския регистър е вписано прехвърляне на дружествени дялове и промяна собственика на капитала на дружеството, който от този момент е Й. Н. Б. По отношение на това лице е констатирано, че е придобило множество дружества, всички дерегистрирани по ЗДДС.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите е формиран извод, че не може да се установи наличието на стоките – дърва за огрев, респ. че *****ЕООД действително ги е притежавало, за да прехвърли собствеността върху тях на жалбоподателя. Не е доказано транспортиране на стоките до обект на ревизираното лице. Прието е, че е налице префактуриране и съставяне на привидни приемо-предавателни протоколи и превозни билети, без те да обективират реалното прехвърляне собствеността върху стоките чрез тяхното приемане, съхраняване и предаване.

С оглед на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е налице реално прехвърляне на собствеността върху процесните стоки – „дърва за огрев“, поради което и не са налице осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и съответно не е признато претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по обсъжданите данъчни фактури, издадени от доставчика *****ЕООД на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

9.4.     С обжалвания ревизионен акт за данъчни периоди м.11 и м.12.2011г. не е приз­нато претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4800,00 лв. по 2 броя данъчни фактури, издадени от доставчика ****ЕООД с предмет на доставките „дърва за огрев“.

Към фактурите са приложени фискални бонове, издадени от ЕКАФП с инд.№ на ФУ ВТ****** с № на ФП****** без стационарен обект. Към фактурите са приложени приемо - предавателни протоколи и копия от превозни билети. В превозните билети като продавач е посочен *****ЕООД, а като купувач е посочен ****ЕООД, съответно транспортните средства са автомобили с рег.№ СА******АТ и РА******ЕЕ с водач Й. К., посочено е ДГС Карнобат.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК,  при която е констатирано, че на декларирания адрес за кореспонденция не е открит представляващ търговеца, нито упълномощен лице за контакт с органите по приходите. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но изисканите документи и писмени обяснения не са представени. При проверката е констатирано, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и в СД на доставчика за съответния данъчен период.

Констатирано е, че *****ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице на 28.09.2007г. и е дерегистрирано по ЗДДС на 19.10.2012г. по инициатива на орган по приходите. Дружеството е вписано в търговския регистър на 12.03.2003г. с едноличен собственик Н.Т.П.. На 10.06.2011г. дружествените дялове са прехвърлени на К.Ц.К., който е придобил и ****ЕООД. *****ЕООД има данъчни задължения в особено големи размери; няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2011г., поради което не може да се установи вида на извършваната дейност от дружеството, извършвана ли е такава, има ли получени приходи. Не е подадена справка по чл.73 ат ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения за 2011г. Не са налице сключени трудови договори през периода на доставките.

Съгласно информация от отдел „Пътна полиция“ при  ОД на МВР – Пазарджик лек автомобил Фолксваген транспортер с рег.№ СА******* АТ, брой седящи места вкл. водач 8+1, е регистриран на името на Национален исторически музей. Полуремарке Ш. М.  с рег. № РА***** е регистрирано на ЕТ „*****От страна на ЕТ *****е дадено обяснение, че не са извършвани транспротни услуги през 2011г. на *****ЕООД, ******ЕООД, *****ЕООД и *****ЕООД.

Въз основа на тези доказателства от страна на органите по приходите е формиран извод, че е било невъзможно доставките на дърва за огрев да бъдат транспортирани с посочените в превозните билети превозни средства, което, заедно с липсата на издател на същите, ги прави документи с недостоверно съдържание.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите е формиран извод, че не може да се установи наличието на стоките – дърва за огрев,респ. че *****ЕООД действително ги е притежавало, за да прехвърли собствеността върху тях на жалбоподателя. Прието е, че е налице префактуриране и съставяне на привидни приемо-предавателни протоколи и превозни билети, без те да обективират реалното прехвърляне собствеността върху стоките чрез тяхното приемане, съхраняване и предаване.

С оглед на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е налице реално прехвърляне на собствеността върху процесните стоки – „дърва за огрев“, поради което и не са налице осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и съответно не е признато претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по обсъжданите данъчни фактури, издадени  от доставчика *****ЕООД на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

9.5.     С обжалвания ревизионен акт за данъчни периоди м.10 и м.11.2011г. не е приз­нато претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 45167,70 лв. по 19 броя данъчни фактури, издадени от доставчика ******ЕООД с предмет на доставките „плод шипка“.

Към фактурите са приложени фискални бонове, издадени от ЕКАФП с инд.№ на ФУ DY*****с № на ФП ****** без стационарен обект. Към фактурите са приложени приемо - предавателни протоколи и товарителници за обществен транспорт. Съгласно товарителниците като изпращач е посочен „******ЕООД, а като превозвач е посочен ****** ЕООД         и получател е посочен *****ЕООД. Посочен е само автомобил марка ДАФ, не е вписан регистрационен номер на автомобила, нито номер на пътния лист. Съгласно данните от товарителниците натоварването е осъществено от временен склад в с.Старосел. В товарителниците липсва подпис и печат на превозвача и получателя.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК,  при която е констатирано, че на декларирания адрес за кореспонденция не е открит представляващ търговеца, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но изисканите документи и писмени обяснения не са представени. При проверката е констатирано, че процесните фактури са отразени в дневника за продажби и в СД на доставчика за съответния данъчен период.

Констатирано е, че ******ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице на 10.11.2010г. и е дерегистрирано по ЗДДС на 21.06.2012г. по инициатива на орган по приходите. Дружеството е вписано в търговския регистър на 01.11.2010г. с едноличен собственик М.Г. Г.. На 10.08.2011г. дружествените дялове са прехвърлени на И. И.Р., който е придобил още няколко дружества, всичките дерегистрирани по ЗДДС. ******ЕООД има данъчни задължения в особено големи размери, няма назначени лица по трудови правоотношения за периода на издаване на фактурите, няма подадена справка по чл.73 ат ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения за 2011г. Съгласно данните от дневника за покупки на „******ЕООД за данъчен период м.09.2011г. са отразени доставки от ********* ЕООД, ******ЕООД и ****** ЕООД. Съгласно данните от дневника за продажби на „******ЕООД единствен клиент на ******ЕООД за м.09.2011г. е *****ЕООД.

Съгласно получените отговори от ДГС, РИОСВ и общините е уснтановено, че не са издавани позволителни за странични ползвания и позволителни за лечебни растения на „******ЕООД, ******ЕООД и ******ЕООД. Дружествата нямат регистрирани пунктове или складове за изкупуване на билки  и горски плодове.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на превозвача ****** ЕООД по реда на чл.45 от ДОПК,  при която е констатирано, че на декларирания адрес за кореспонденция не е открит представляващ търговеца, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но изисканите документи иписмени обяснения не са представени. Констатирано е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице на 20.08.2008г. и е дерегистрирано на 02.05.2012г. по инициатива на орган по приходите. Липсват данни в информационния масив на НАП за наличие на собствени превозни средства на ****** ЕООД. Има сключени трудови договори, но на длъжности обслужващ бензиностанция и управител склад. Декларираната икономическа дейност от ****** ЕООД е търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и подобни продукти. От страна на превозвача ****** ЕООД не са представени пътни листове и надлежно попълнени товарителници, не е установено с какво МПС са транспортирани стоките и няма документи за приемо-предаване на стоките. 

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от ******ЕООД, тъй като доставчикът не е представил доказателства, че е притежавал стоките и ги е транспортирал до ****ЕООД. Не са представени доказателства и за приемо-предаването на стоките. Нито един от установените факти в хода на ревизията не сочи, че доставчикът е извършвал добив и търговия с билки.

С оглед на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е налице реално прехвърляне на собствеността върху процесните стоки – „плод шипка“, поради което и не са налице осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и съответно не е признато претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по обсъжданите данъчни фактури, издадени  от доставчика ******ЕООД на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

9.6.     С обжалвания ревизионен акт за данъчни периоди м.07, м.08 и м.12.2013г. не е приз­нато претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24316,98 лв. по 29 броя данъчни фактури, издадени от доставчика „******ЕООД с предмет на доставките „ябълка киселица“, „дърва за огрев“, „транспорт“.

Към част от фактурите, издадени през м.07.2013г., са приложени фискални бонове, издадени от ЕКАФП с инд.№ на ФУ *****, с № на ФП *****, обект – офис ********. Към фактурите, издадени през м.11.2013г., е приложен фискален бон, издаден от ЕКАФП с инд.№ на ФУ ***** с № на ФП ******, няма вписан обект, посочен е само адресът на дружеството. Към фактури от № 2..062 до № 2..074/25.07.2013г. няма приложени фискални бонове.

Към фактурите с предмет ябълки не са приложени придружаващи стоката документи. Към фактурите с предмет  дърва за огрев са приложени стокова разписка; превозен билет с посочен продавач ******ЕООД и купувач ******ЕООД, товарителница с посочен изпращач и превозвач „******ЕООД, МПС РА***** и РА*****

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на превозвача „******ЕООД по реда на чл.45 от ДОПК,  при която е констатирано, че на декларирания адрес за кореспонденция не е открит представляващ търговеца, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но изисканите документи и писмени обяснения не са представени. Съгласно данните от информационните масиви на НАП ******ЕООД е имало регистриран само един ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП  с № ZK061036 № ФП 50099455 на обект офис, находящ се в *********; представляващ дружеството от 12.12.2012г. до 26.08.2013г. е М. Д. М.; за периода на доставките е имало наети две лица на длъжност обслужващ бензиностанция: Й. Й. Л.  до 19.08.2013г. и Б.В. И.за периода 04.02.2013г. до 02.09.2013г. Няма подадена декларация за изплатени суми по извънтрудови правоотношения по чл.73 от ЗДДФЛ за 2013г. В ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г. е декларирана основна дейност търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали.

Констатирано е, че ******ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС лице на 22.10.2013г., при което е прието, че 4 от фактурите, издадени през м.11.2013г., са издадени от нерегистрирано лице. ******ЕООД не е внасяло декларирания и дължим данък за внасяне по справки-декларации за периодите от м.01.2013г. до м.10.2013г., както има невнесени задължения за други данъци и осигурителни вноски в много големи размери.

В хода на ревизията е извършено посещение на адреса, на който е регистриран касовият апарат на доставчика - ********. При посещението на адреса е открито лице, което е заявило, че на този адрес  се помещават ******ЕООД и други фирми. При огледа на адреса е установено, че това е складова база с бетонна рампа във вътрешната страна на двора, а отвън към пътя също има рампа със складови помещения. При посещението на адреса не е открит офис или обект на ******ЕООД. Не е открит представляващ, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите. Работниците в складовете твърдят, че имотът е собственост на двама братя Ю. и В. К. след смъртта на баща им. Установен е контакт с В.Е. К.- собственик и управител на ******ЕООД. Лицето е заявило, че няма сключен договор за наем с ******ЕООД. Управителите на другите две фирми, собственици на имота - инж. Ю.Е. К. и З. А. Пеканова също са заявявили, че не са отдавали под наем имот на ******ЕООД.

Съгласно информация от отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик ДАФ влекач с рег.№ РА*******АК е регистриран на името на ******ЕООД, а полуремарке ШМИТЦ с рег. № РА******* е регистрирано на името на ******АД. Изпратени са ИПДПОТЛ до двете дружества, като ******АД е отказало получаването му, а ******ЕООД е с променен адрес. Съгласно данните в информационните масиви на НАП ******АД е дерегистрирано лице по ЗДДС от 17.12.2012г. Подадена е ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансова 2013г. с посочена дейност – отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти, всички трудови договори са прекратени, като последните са с дата на прекратяване 22.01.2013г. ******ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г., в която е посочило, че не е извършвало дейност за периода на доставките, всички трудови договори са прекратени към м.11.2010г., от м.01.2011г. от дружеството са подавани нулеви СД по ЗДДС.

Констатирано е още, че ******ЕООД не е декларирало получени доставки от ******АД и ******ЕООД.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите е формиран извод,    че не е доказано реалното осъществяване на доставки по фактурите, издадени от ******ЕООД, тъй като доставчикът не е представил доказателства, че е притежавал билки и дърва за огрев и ги е транспортирал до ****ЕООД. Нито един от установените факти в хода наревизията не сочи, че доставчикът е извършвал добив и търговия с билки и дърва за огрев.

С оглед на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е налице реално прехвърляне на собствеността върху процесните стоки –„ябълка киселица“, „дърва за огрев“, респективно извършване на процесните услуги с предмет „транспорт“, поради което и не са налице осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗДДС и съответно не е признато претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по обсъжданите данъчни фактури, издадени от доставчика ******ЕООД на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

9.7. С обжалвания ревизионен акт за данъчни периоди м.11.2011г., м.01, м.03 и м.04.2012г. не е приз­нато претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 99884,71 лв. по 41 броя данъчни фактури, издадени от доставчика ******ЕООД с предмет на доставките „плод шипка прясна“.

Фактурите са придружени с фискални бонове, издадени от ЕКАФП с регистриран обект – магазин, ******с № на ФУ ED*****и № на ФП ******. Към фактури от  № 23 до № 33 няма касови бележки. Към фактурите са представени кантарни бележки, подписани от лице предало стоките В.Х. и приемо-предавателни протоколи. Представени са  товарителници с място на натоварване с. Старосел, общ. Хисар или с. Марян, общ. Елена, място на разтоварване в с. Соколица, с посочен изпращач ******ЕООД или ******ЕООД.

Според данните от представените товарителници превозвачи са ****ЕООД с бус Мерцедес рег. № РВ******МА и Мерцедес РВ******МР и „******ЕООД с Мерцедес РВ*****МД, Мерцедес РВ*****МР, Форд Транзит РВ*****АК, ремарке РВ****** и РВ*****ЕН.

Съгласно информация от отдел „Пътна полиция“ при  ОД на МВР – Пазарджик:

- ремарке за лек автомобил ВМ Майер А3 20 с рег. № *******/стар регистрационен номер до 10.05.2011г. – РВ*********ЕН/ е регистрирано на Г. Д. К., собственик от 28.04.2011г.

- ремарке за лек автомобил ВМ Майер А3 20 с рег. № РВ****** е регистрирано на ****** ЕООД, собственик от 06.06.2011г.   

- товарен автомобил Мерцедес спринтер 316 ЦДИ с рег.№ РВ*******МР е регистриран на името на ****ЕООД. Автомобилът е поставен под запор за продажба от 08.02.2011г.

- товарен автомобил Мерцедес спринтер 316 ЦДИ с рег.№ РВ******МА  е регистриран на името на ******ООД от 01.06.2011г. до настоящия момент.

- лек автомобил Форд Транзит с рег.№ РВ********АК с допустима максимална маса 2800кг.  е регистриран на името на ********** ЕООД.

- няма данни за МПС РВ *******МД .

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика по реда на чл.45 от ДОПК, при която е констатирано, че на декларирания адрес за кореспонденция не е открит представляващ търговеца, нито упълномощено лице за контакт с органите по приходите. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но изисканите документи и писмени обяснения не са представени. Съгласно данните от информационните масиви на НАП 33 броя фактури са отразени в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период. Фактури от №  23/13.01.2012г. до № 40/30.01.2012г. не са отразени в дневника за продажби и в подадените СД.

Относно ****ЕООД в хода на ревизията органите по приходите са са констатирани съответните обстоятелства, описани в т.9.2 от настоящото решение.

Собствениците на МПС ******ЕООД и ************ ЕООД отричат да са извършвали транспортни услуги и да са отдавали МПС под наем.

Относно ремарке с рег. № РВ*****ЕН е установено, че такова не съществува през периода на доставките.

От страна на ******ЕООД  е декларирано, че дружеството е отдало под наем Форд Транзит D с рег.№ РВ*******АК на „******ЕООД за 2012г., за което прилага договор за наем на МПС № 25/01.01.2012г. и издадена фактура № 61/23.04.2012г. Според обяснението „******ЕООД е било клиент на *********** ЕООД през 2012г. и е закупувало тяхна продукция, която е доставяна на адрес ********************* 

Поради това, че не е доказано, че дружествата, посочени в товарителниците, са разполагали със съответното превозно средство и с ремарке към него, то е прието, че товарителниците са документи с невярно съдържание, не отразяват реално настъпили събития и не доказват реалното транспортиране и предаване на стоки от доставчика на получателя.

Съгласно получените отговори от ДГС, РИОСВ и общините е видно, че не са издавани позволителни за странични ползвания и позволителни за лечебни растения на „******ЕООД и ******ЕООД. Тези дружества нямат регистрирани пунктове или складове за изкупуване на билки  и горски плодове. Пунктове за изкупуване на билки са имали *****ЕООД и свързаното с него лице ЕТ ********************

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите е формиран извод, че не може да се установи наличието на стоките и че „******ЕООД действително ги е притежавало, за да прехвърли собствеността върху тях на жалбоподателя. Не е доказано транспортиране на стоките до обект на ревизираното лице. Прието е, че е налице префактуриране и съставяне на привидни приемо-предавателни протоколи, без те да обективират реалното прехвърляне собствеността върху стоките чрез тяхното приемане, съхраняване и предаване.

С оглед на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е налице реално прехвърляне на собствеността върху процесните стоки – „плод шипка прясна“, поради което и не са налице осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и съответно не е признато претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по обсъжданите данъчни фактури, издадени  от доставчика „******ЕООД на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

9.8.     С обжалвания ревизионен акт за данъчни периоди м.07, м.08, м.09, м.10, м.11.2012г. и м.05, м.06 и м.07.2013г. не е приз­нато претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 150701,00 лв. по 98  броя данъчни фактури, издадени от доставчика ******** ЕООД с предмет на доставките „суха ябълка“, „билки“, „сухи билки“. Плащането е извършено в брой, с изключение на една фактура, която е платена по банков път.

Съгласно данните от информационния масив на НАП ************* ЕООД има регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП, но няма регистрирани данни за периода след 03.08.2012г. до 31.12.2013г., следователно, е прието,че лицето не е приключвало ежедневно касовия апарат и не е изпращало данните в НАП. Съответно прието е, че издадените касови бележки не са отразени във фискалната памет на устройството.

Към фактурите са представени кантарни бележки, товарителници и приемо-предавателни протоколи. От представените товарителници е установено, че като превозвач е посочен ************ ЕООД с МПС Форд Транзит с рег. № РВ******КА и ******ЕООД с МПС с рег.№ СА********АВ.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика *********** ЕООД по реда на чл.45 от ДОПК.  Представени са документи и писмени обяснения, както следва: 

-           Фактури и всички съпроводителни документи, извлечения за сметки 453/2 и  701 за осчетоводяване на фактурите като приход и начисления ДДС, оборотна ведомост и главна книга за периодите 2012г. и 2013г.

-           Писмено обяснение, че дружеството няма сключени договори със *****ЕООД, доставките са договаряни устно в базата на клиента в с.Соколица, ул. „9-та“ № 2 между управителя на ******ЕООД и С. К.. Билките не са съхранявани, а са брани и директно извозени до клиента. В случаите, когато се е налагало тяхното сушене и съхранение, са ползвани бази на ******** ООД и ******** ЕООД, за което са приложени договор за наем на сушилни и договор за изработка.

За брането на диворастящите билки и плодове са приложени позволителни за странични ползвания и услуги, издадени от ДГС Пещера за участък Брацигово и участък Равногор и позволителни за лечебни растения, издадени от Община Калояново за землищата на различни села. Дружеството няма регистрирани пунктове за изкупуване на горски плодове, защото не изкупува билки и горски плодове от физически лица, а ползва трудов ресурс на негови контрагенти и няма необходимост от такива пунктове.

-           Относно транспорта по доставките е посочено, че е ползван нает автомобил Форд Транзит с рег. № РА******КА, за което е приложен договор от 01.06.2012г. с наемодател *********ЕООД. Като място на предаване на стоките е посочена базата на *****ЕООД, съгласно приложените пътни листове. 

Представени са само първите страници на пътни листове за автомобил Форд Транзит с рег. № РВ******КА, всички от м.06.2012г., издадени от  К.Х. К., водач. Не са представени страниците, в които е описан маршрутът на движение на автомобила, както и видът на превозваната стока. Някои от пътните листове не могат да бъдат обвързани с датите на издаването на фактурите и с кантарните бележки.

При проверка в информационните масиви на НАП и в търговския регистър е установено, че ******ЕООД е отразявало издадените фактури в дневниците за продажби през по-късни данъчни периоди. ******ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС лице от 02.07.2013г. по инициатива на орган по приходите. Собственик и представляващ дружеството до 12.07.2013г. е бил К. Х. К., след което е прехвърлил дяловете си на С. И. К., което е станало след дерегистрацията на дружеството по ЗДДС.

При проверка в търговския регистър е установено, че ******* ООД, ******** ЕООД и „******ЕООД са регистрирани в търговския регистър съответно на 18.12.2009г., 27.08.2010г. и на 18.02.2011г. Още през 2011г. и 2012г. са продадени през няколко дружества на настоящия собственик ******* ЕООД, който има големи задължения към НАП. Управител и собственик на ******* ЕООД, както и на десетки други дружества, също със задължения към НАП и към банки, е М.Д.М.ЕГН **********. Лицето е със задължения към НАП и към други институции, натрупани още от 2004г. и до настоящия момент. М.Д.М.ЕГН ********** е с постоянно местожителство в гр. Пазарджик.

Извършена е насрещна проверка на наемодателя ********* ЕООД. Представено е писмено обяснение, че основната дейност на дружеството е търговия с товарни автомобили, ремонти и извършване на годишни технически прегледи. Дейността се извършва в гр.Сопот. Съгласно договор за наем на ******ЕООД е отдаден под наем автомобил Форд транзит с рег.№ РВ*******КА. Не е уговаряна и не е заплащана наемна цена за периода на наема. Представено е свидетелство за регистрация на МПС, от което е видно, че същят е лек автомобил микробус с брой места 6+1 и товароносимост  2420  кг. Няма издавани фактури и няма представени други доказателства за реалното изпълнение на този договор. Не са представени приемо-предавателни протоколи за предаване на автомобила и оглед на състоянието му. Няма логично обяснение за причината за безвъзмездното предоставяне на автомобила.

-           Относно материално-техническа и кадрова обезпеченост е установено, че  ******ЕООД не разполага със собствени активи и трудов ресурс за извършване на дейността. Същите са наемани от негови контрагенти, за което са представени договори за наем и изработка и документи за извършените плащания.

Представен е договор за изработка от 01.07.2012г. сключен в гр.Перущица между ******* ЕООД - възложител и ********* ООД – изпълнител с предмет извършване на сушене на селскостопанска и диворастяща продукция. 

Представен е договор за наем от 01.02.2012г., сключен между А.А. С. - наемодател и ********* ООД - наемател за временно и възмездно ползване на сушилня за дървен материал, находяща се в УПИ – V-42720 по плана на стопански двор на гр.Перущица с наемна цена 100 лв. месечно, за срок от една година.

Представени са фактури, издадени от *********** ООД на ******ЕООД през м.07.2012г. с предмет – услуги по договор, придружени с приемо-предавателни протоколи за сушене на селско стопанска продукция по договор.

Извършена е насрещна проверка на А.А. С. - наемодател на сушилня за дървен материал на ********* ООД. В хода на проверката на проверяваното лице е връчено ИПДПОЗЛ в стопанския двор в гр. Перущица, като по време на проверката лицето е представило отговор – декларация, че сушилнята за дървен материал е негова собственост, за което е представило документи. За 2012г. и 2013г. има сключен договор за наем с ******** ООД, но не е получил наем и сушилнята не е използвана. Обемът на сушилнята е 30 куб.м. Не са издавани документи за отдаването под наем, наемодателят не е декларирал доходи от наем, поради което е прието, че не е доказано реалното изпълнение на договора за наем на сушилнята.

Представен е договор за изработка от 01.07.2012г., сключен между ******ЕООД - възложител и ******ЕООД – изпълнител с МОЛ М. М., с предмет извършване на сушене на селскостопанска и диворастяща продукция. Представени са фактури от м.12.2012г. с доставчик ******ЕООД и получател ******ЕООД с предмет авансово плащане, сушене на билки по договор, трудов ресурс по договор.

В хода на административното обжалване е извършена проверка в информационните масиви на НАП, при която е установено, че ******ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2012г., дерегистрирано е по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, считано от 13.03.2013г., през 2012г. не е имало назначени работници, преди това е имало назначени такива на длъжност готвач, сервитьор и др.подобни, свързани с общественото хранене. В дневника за покупки за м.12.2012г. са отразени само две фактури за покупка на гориво от „******ЕООД.

Представен е договор от 01.04.2013г., сключен между ******ЕООД - възложител и „******ЕООД - изпълнител с предмет предоставяне на трудов ресурс за периода от 01.04.2013г. до 30.08.2013г.

Представен е договор за изработка от 01.04.2013г., сключен между ******ЕООД - възложител и „******ЕООД - изпълнител с предмет извършване на транспорт и сушене на селскостопанска и диворсатяща продукция за срок от 01.04.2013г. до 30.08.2013г.

Представени са фактури, издадени от „******ЕООД на ******ЕООД, с предмет  сушене на готова продукция, транспорт, сортиране на сурова продукция, както и товарителници. Фактурите и товарителниците са от м.05, м.06 и м.08.2013г.

За „******ЕООД е установено, че не е разполагало с кадрова и материална обезпеченост да извършва подобни дейности.

За 2012г. не са представени никакви документи относно събиране и сушене на билки и плодове, няма данни за наличие нито на собствен, нито на нает ресурс за извършване на тази дейност от ******ЕООД.

В хода на административното обжалване е извършена проверка в информационите масиви на НАП, при която е установено, че единствените клиенти на ******ЕООД са ЕТ ******** и ****ЕООД /с едноличен собственик С.К./. От страна на дружеството – доставчик няма подадени уведомления за сключени трудови договори, както и няма подадена справка за изплатени суми  по извънтрудови правоотношения по реда на чл.73 от ЗДДФЛ за 2012г. и 2013г. ******ЕООД е декларирало дължим данък за внасяне по СД по ЗДДС, както и по ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансова 2012г. и 2013г., но същите не са внесени. Декларираният eлектронен адрес на ******ЕООД е идентичен с този на ЕТ ********** – свързано лице на ****ЕООД.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите са формирани следните  изводи :

Не може да се установи наличието на стоките – билки и плодове, предмет на процесните фактури, и дали ******ЕООД действително ги е притежавало, за да прехвърли собствеността върху тях на жалбоподателя. Не  е доказано от кого са брани билките и плодовете, не са представени доказателства за наети лица или ползване на трудов ресурс за периода. Представените договори за предоставяне на трудов ресурс и договор за изработка от ******ЕООД, сключени с ******ЕООД са от 01.04.2013г., както и фактурите и товарителниците, издадени от ******ЕООД са от м.05, м.06 и м.08.2013г., но същите не могат да се съотнесат към доставките по процесните фактури, които са издавани през предходни периоди на 2013г. и през 2012г.

Физическото лице А. С. е заявявило, че сушилнята за дървен материал не е използвана от *********** ЕООД през 2012г. и 2013г., поради което не е доказана техническа обезпеченост на дружеството за сушене на билки. От данните в информационните масиви на НАП е установено, че от лицето А. С. не са декларирани доходи от наеми за 2012г. и за 2013г.

Представените ползволителни за странични ползвания от ******ЕООД и представените от ДГС Пещера ползволителни за странични ползвания се различават по количествата, посочени в тях, а от кметство Калояново са отговорили, че през 2012г. няма издадени позволителни за лечебни растения на ******ЕООД.

Посоченият автомобил в товарителниците с рег.№ РВ*******КА е лек автомобил Форд транзит, пътнически с брой места 6+1 и е с товароносимост 2420 кг., а съгласно данните от товарителниците със същия е превозвно тройно по – голямо количество билки, което е невъзможно, още повече като се има предвид обема на сухите билки. Освен това, от ******ЕООД са представени пътни листове единствено за м.06.2012г. За останалите месеци такива не са представени.

Съгласно получените отговори от РИОСВ ******ЕООД,  „******ЕООД, ******ЕООД и ********** ООД нямат регистрирани пунктове или складове за изкупуване на гъби и горски плодове.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите е формиран извод, че предметът на процесните доставки съществува като материална вещ, но действителният изпълнител на доставките не се явява ******ЕООД, т.е. прието е, че стоката е доставена от друго лице, а не от посочения във фактурите доставчик. Този извод е формиран въз основа на обстоятелството, че ******ЕООД не е посочило нито откъде е добило стоките, нито къде ги е съхранявало. Доколкото с транспортирането на стоките е свързано прехвърлянето на собствеността върху тях, с което ЗДДС свързва момента на възникване на данъчното събитие, е прието, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства не дават основание да се приеме, че е доказано транспортирането на стоките

С оглед на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е налице реално прехвърляне на собствеността върху процесните стоки – „суха ябълка“,билки“ и „сухи билки“ от страна на доставчика ******ЕООД, поради което и не са налице осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС от този доставчик и съответно не е признато претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по обсъжданите данъчни фактури, издадени  от доставчика ******ЕООД на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

9.9.     С обжалвания ревизионен акт за данъчни периоди м.09, м.10, м.11 и м.12.2013г. не е приз­нато претендираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 65889,95 лв. по 69  броя данъчни фактури, издадени от доставчика ********* ЕООД с предмет на доставките „шипка плод“,

Според данните от представените от ревизираното лице товарителници стоките са товарени предимно от с. Горна махала, както и от още няколко села. Превозвачи са ******** ЕООД с МПС СА***** и РВ******, ******ЕООД с МПС РВ***** и РВ*******.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика ******* ЕООД, при която е установено, че доставчикът е регистрирано по ДОПК лице на 20.12.2011г. и по ЗДДС на 30.12.2011г. Дерегистрирано е на 18.02.2014г. на основание чл.176 от ЗДДС. Изготвено е искане за представяне на документи, което е изпратено на ел.адрес – ********** на 21.02.2014г., като е установена връзка и получаването е потвърдено на същата дата.

На 21.02.2014г. е извършено посещение на декларирания адрес за кореспонденция, идентичен с адреса по чл.8 от ДОПК - ********. Установено е, че това е адрес на дом за хора с психични отклонения и физически увреждания. Проведен е разговор с представител на пропусквателния пункт, който е заявявил, че не познава представители на ******ЕООД. 

По отношение на доставчика ******ЕООД в ТД на НАП са представени документи и писмени обяснения – три папки. Съгласно представените обяснения от Д. Ж.Н., не е налице посредник при сделките, кореспонденцията между дружествата е извършвана чрез фактури, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и товарителници, няма писмени договаряния. Приложени са оборотна ведомост, главна книга и хронологичен регистър на прихода от месец август 2013г. до месец декември 2013г.

Съгласно информация от отдел „Пътна полиция“ при  ОД на МВР – Пазарджик лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ РВ******ХА е собственост от 04.09.2013г. на К. Р.Р.. Лек автомобил Фолксваген транспортер с рег. № РВ*******АХ /стар регистрационен номер до 19.06.2006г. – РВ******Н/ е регистриран на П.М.В..

Съгласно обясненията на К.Р. Р. същият към м.12.2013г. е работил към РУ „Транспортна полиция” – ГДНП. Лицето притежава лек автомобил фолксваген голф с рег.№ РВ*******ХА /приложено е копие на свидетелството за регистрация на МПС/, но никога не е извършвал транспортна услуга с личен или чужд автомобил и не е осъществявал контакт с ******ЕООД и ******ЕООД. Видно от представените справки от ОД на МВР и от свидетелството за регистрация МПС с рег.№  РВ******ХА е лек автомобил Фолксваген голф с допустима максимална маса 1480кг., а не както е посочено в товарителниците Мерцедес товарен.

По отношение на автомобил Фиат Дукато с рег. № СА******АВ, РВ ****** и превозвач ******* ЕООД е извършена насрещна проверка, при която е установено следното:

Дружеството е регистрирано по ДОПК на 03.12.2010г. и по ЗДДС на 22.05.2012г. Дерегистрирано е на 19.10.2013г. по реда на чл.176 от ЗДДС.  Не може да бъде открито от органите по приходите на декларирания адрес за кореспонденция. Адресът на управление и адресът за кореспонденция е в гр. Пазарджик, в складовата база на братя Колеви, където е издирвано и ******ЕООД. Собствениците са отрекли да са отдавали под наем имота на ******** ЕООД. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но изисканите документи и писмени обяснения не са представени.  Съгласно данните от информационния масив на НАП ******** ЕООД не е декларирало извършени доставки в дневника за продажби и СД по ЗДДС за периода от 01.08.2013г. до 16.10.2013г. За периода м.09.2013г. дружеството няма наети лица по трудови правоотношения, както и не е декларирало в справка по чл.73 от ЗДДФЛ изплатени суми по извън трудови правоотношения за 2013г. В подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО  за финансова 2013г. е посочена основна дейност – отглеждане на грозде. Дружеството има задължения по ЗДДС, както и задължения за корпоративен данък в големи размери. ******* ЕООД няма декларирани собствени превозни средства. Собственик е М.Д. М..

Представени са копия от процесните фактури. Предходен доставчик на ******ЕООД се явява „******ЕООД. Представени са товарителници, пътни листове, кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи към всяка фактура и копия от дневни финансови отчети. Съгласно данните от посочените документи, предаването на стоката е извършено в с.Соколица. Дружеството не разполага с техническа база, използва трудовия ресурс на доставчика, за което получава фактури.

Извършена е насрещна проверка и на предходния доставчик ******ЕООД. Извършено е посещение на адреса за кореспонднция ********, където е адресът и на ******ЕООД. На посочения адрес се намира Комплекс за социални услуги ******** в който достъпът е ограничен. На портала служителка на комплекса е заявила¸ че на адреса няма настанени и работещи търговски фирми. На запитване за управителя Д.Ж. Н. е дадено обяснение, че сред хората от комплекса няма такова лице. Този човек е бил търсен на посочения адрес и от полиция и от съдия – изпълнител.

Съгласно получените отговори от ДГС, както и в Общините гр. Перущица и с. Калояново, не са издавани позволителни за странични ползвания и позволителни за лечебни растения  през 2013г. на ******ЕООД и ******ЕООД. ******ЕООД няма регистрирани пунктове или складове за изкупуване на билки и горски плодове, както и няма регистрирани такива посоченият предходен доставчик ******ЕООД.

Информацията в търговския регистър за прекия и предходния доставчик е следната:

******ЕООД, дата на основаване: 20.12.2011г., седалище и адрес на управление: *******. Прехвърлител: В.Д. Х., ЕГН: **********, дата, на която е възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял: 13.02.2012г., правоприемник Д. Ж. Н..

******ЕООД, дата на основаване: 03.09.2010г., седалище и адрес на управление: гр. **********. Прехвърлител: В. Д. Х., ЕГН: **********, дата, на която е възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял: 13.02.2012, правоприемник Д.Ж. Н..

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите е формиран извод, че не може да се установи наличието на стоките - билки, предмет на процесните фактури и дали ******ЕООД действително ги е притежавало, за да прехвърли собствеността върху тях на жалбоподателя. Не е доказано от кого са брани билките, къде са съхранявани и от кого, както и наличие на трудов ресурс за бране и сушене, не е доказано транспротирането на стоките до обект на ревизираното лице. Нито един от представените в хода на ревизията документи не доказват, че доставените на *****ЕООД количества билки са придобити именно от лицето, сочено като доставчик - ******ЕООД. Доколкото с транспортирането на стоките е свързано прехвърлянето на собствеността върху тях, с което  ЗДДС свързва момента на възникване на данъчното събитие, е прието, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства не дават основание да се приеме, че е доказано транспортирането на стоките

С оглед на тези данни от страна на органите по приходите е формиран извод, че не е налице реално прехвърляне на собствеността върху процесните стоки – „шипка плод“ от страна на доставчика ******ЕООД, поради което и не са налице осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС от този доставчик и съответно не е признато претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по обсъжданите данъчни фактури, издадени  от доставчика ******ЕООД на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

10. При тези данни относно посочените девет доставчика, от страна на органите по приходите е прието, че е налице префактуриране и съставяне на привидни приемо-предавателни протоколи, товарителници и кантарни бележки, без те да обективират реалното прехвърляне собствеността върху стоките, чрез тяхното приемане, съхраняване и предаване. Не е доказано транспортиране на билките,  плодовете и дървата, тъй като няма доказателства за действително наети автомобили, посочените автомобили нямат капацитет за превоз на посочените количства стоки, не са представени пътни листове. Не е доказано брането и сушенето на билките, тъй като посочените като изпълнители на тези услуги не разполагат нито с персонал, нито със сушилни. Между фактурите от предходни доставчици за сушене на билки и фактурите, издадени на ревизираното лице, има период, през който билките са съхранявани, но не е посочено къде.

11. По отношение на посочените доставчици в хода на ревизията от страна на представляващия ревизираното лице са представени писмени обяснения и документи, съгласно които същия не може да си спомни на кого точно са плащани фактурите, във фактурите е посочено лице, приело парите при плащания в брой, както и лице, съставило фактурите. Критериите, по които е избрано всяко от дружествата за доставчик, са качество на стоката и цената на която се предлага. При приемането на стоката е участвал лично С. К., както и работници в ЕТ ******** и *****ЕООД. Мястото, където са приемани стоките и подписвани фактурите от страна на ****ЕООД, е стопанисваната от него търговска база. Транспортът е за сметка на доставчика. Лице, предало стоката, не може да се посочи, защото са били различни. 

Представена е хронология на записванията по счетоводни сметки заведени гр.30 за отчитане на материалните запаси в натури и видове стоки и продукция, количества и стойности за ревизираният период. Представена е справка за стоковия поток за движение на стоките – закупено/продадено за ревизирания период. Съгласно представените счетоводни сметки закупените стоки са отразени по материалните сметки на ревизираното дружество по счетоводна сметка „Основни материали“ и счетоводна сметка  „Стоки“. Съгласно   представения стоков поток същите са реализирани основно за клиента ******** ООД. Транспортът до клиента е обикновено за негова сметка и с негови транспротни средства. Дадени са обяснения и за начина на сушене на билките, рандемана и др.

12. В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е изслушано и прието без заявени резерви от страните и заключение на вещото лице П.П.П. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, л.2849 и сл., том ІХ от а.х.дело № 38/2015г.

Вещото лице, въз основа на данните по делото и извършване на съответните проверки е дало заключение по поставените въпроси свързани с проследяване движението на стоковия поток от доставчиците до жалбоподателя, обработването и съхраняването на стоките от ****ЕООД, както и последващата им реализация, начина на воденото счетоводството на жалбоподателя, с оглед проследяване на заприходените и изписани количества стоки. Вещото лице е представило и конкретно описание на материално - техническата база за обслужване на дейността на ****ЕООД, с оглед заведените ДМА, свързани с упражняване на дейността на дружеството на обект за преработка и сушене на билки.

13. В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е изслушано и прието без заявени резерви от страните и заключение на вещото лице П.П.П. по допуснатата допълнителна съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, л.2925 и сл., том ІХ от а.х.дело № 38/2015г.

Вещото лице, въз основа на данните по делото и извършване на съответните проверки е дало следното заключение по поставените въпроси:

Закупените дърва за огрев по процесните фактури са заведени количествено и стойностно като краткотрайни материални активи в счетоводството на ******* ЕООД. Извършени са съответните за доставките счетоводни записвания:

Дт с/ка 302 Материали:Горива и смазочни материали:подсметка 9 Дърва

Дт с/ка 4531 Начислен ДДС на покупките

Кт с/ка 401 Доставчици: подсметка на съответния доставчик.

Заприхождаването на дървата по процесните фактури е извършено в хронологичен и аналитичен порядък. Вложените за сушенето на билките дърва са изписани, като разхода е разпределен към себестойността на различните преработвани билки. Извършени са следните счетоводни записвания Дт с/ка 601 Разходи за материали:подсметка на съответния вид билка Кт с/ка 302 Материали:Горива и смазочни материали:подсметка 9 Дърва.

На вещото лице не е представена информация за вътрешнофирмена разходна норма за изписването на дървата. Според дадени устни обяснения, изписването става на база конкретно определяне след завършил процес на изсушаване, за съответни продукти през определен период, наличност. По тази причина не е възможно да се определи някаква точна разходна норма. В един и същ момент се извършват дейности по изсушаването на различни билки, като разходите за всяка от тях са различни. Следва да се има предвид и обстоятелството, че процесните фактури не са единствените за периода. Дружеството е получавало идентични билки от множество доставчици. Няма как да се определи разход само за процесиите фактури.

Според отразеното в счетоводните регистри, придобитите от дружеството дърва за огрев са достатъчни за изсушаването на количеството билки и шипки по фактурите описани в ревизионния акт.

Процеса на изсушаване е невъзможен без използването на дърва, от качеството на които/влажност, дебелина/ също зависи разхода им.

Според отразената информация в Аналитичен дневник на с/ка с/ка 701 Приходи от продажби на продукция, получените количества преработени билки и закупени сухи билки, са предмет на последващи продажби. Продажбите са подробно описани в констативно съобразителна част от заключението. Във връзка с продажбите е начислен ДДС.

Придобитите билки по процесиите фактури са достатъчни за извършване на посочените последващи продажби. В случаите на закупуване на изсушени билки, последващите продажби точно съответстват на закупеното количество.

Когато предмет на продажба са собствена продукция/преработени от дружеството билки/ количеството на продадената продукция съответства на количеството налична продукция.

14. В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд към доказателствения материал по делото са приобщени и документите, по които е работило вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза, съгласно молба на л.2881 от и сл., том ІХ от а.х.дело № 38/2015г., които са оспорени от процесуалния представител на ответника по отношение на липса на достоверна дата и съдържание.

15. В хода на съдебното производство при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд е изслушано и прието без заявени резерви от страните и заключение на вещото лице П.П.П. по допуснатата допълнителна съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, л.21 и сл., от а.х.дело № 3123/2017г.

Вещото лице, въз основа на данните по делото и извършване на съответните проверки е дало заключение, че ревизираното дружество е получавало идентични билки и дърва за огрев от други доставчици в процесния период.

16. В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателствени средства, като са  разпитани свидетелите В.Д. Х., Х.Ш. Х. и К. Х. К..  

Разпитан по делото, свидетелят Х. е заявил, че *****ЕООД се занимава с изкупуване на билки. Има сведение, тъй като се занимава с продажба на билки. Много хора познават г-н К., той е голям изкупвач на билки. Свидетелят е предположил, че той е собственик на *****ЕООД. Базата на тази фирма се намира към Карлово, с.Соколица в самото село и се помещава на територия може би декар. Има халета и сушилни, в които се сушат билките и офис сграда. В  базата ходил по повод, препродажба на билки на управителя на дружеството *****ЕООД, работил е малко с него през 2011 г. – 2012 г. - 2013 г. През това време предавал лайка, бъз, шипка. За тези три години предал на *****ЕООД определени количества лайка, шипка, бъз, продал е тонове от цитираните билки. Получавал стоката при самото товарене, при самото разтоварване разтоварвал стоката. Товарили стоката във фирмата на свидетеля и я карали в с.Соколица,като свидетелят присъствал при разтоването й в цеха в.Соколица. Там стоката се разтоварвала и се теглела. Издавала се кантарна бележка при приемането на стоката, приемо-предавателен протокол, както и касови бележки и се плащало обикновено веднага. Работел от името на ******* ЕООД и ******** ЕООД. Стоката я прекупувал от временни пунктове в с.Старосел и с.Горна махала по пътя за Карлово. Действал като пълномощник на горните фирми. Имал нотариално заверено пълномощно. Билките се превозвали с бусове, товарен Мерцедес и Фолксваген транспортен, номерата не ги помни. Микробусите били собственост на фирма от която ползвали транспорта, а именно ****** ЕООД, които изпращали кола с шофьор. Свидетелят пътувал с шофьора за да предава стоката, като бил назначен на трудов договор към фирма *******

Разпитан по делото свидетелят Х. е заявил, че  ********* ЕООД изкупува билки и диворастящи гъби от цяла България. Базата й е в с.Соколица, Карловско. През 2011 г.  бил контрольор към ******* и рабоил при М. М.. Той бил управител на фирмата и за да не стават кражби от шофьорите свидетелят бил назначен за контрольор на шофьора при изкупуване на стоката. Бил назначен на граждански договор. Работил на камион Даф прицеп. Шофьорите били няколко, спомня си К. и Р.. Стоката била на склад в с.Старосел след община Калояново, там била складовата база в стопанския двор. Стоката се товарела в чували,  плод шипка и се превозвала до базата на ******ЕООД. Стоката от ******** отивала в ******ЕООД. Доставчика бил *****ЕООД и ******както и ******* Фирмата изпращач може да е била и ****** но може да е била и друга.

Разпитан по делото свидетелят К. е заявил, че ******ЕООД  изкупува билки.  Намира се в с.Соколица, знае за фирмата от 2012 г. и я познава по повод, че му продава билки. През 2012 г. вземал билки с бус и ги карал директно в базата. Вземал е билки от селата около Пещера, Перущица, край с. Калояново. Карал ги с микробус “Форд транзит”, който управлявал. Закарвал билките на място и там се разтоварвали. Имали са устни уговорки за приемането на продукцията. Стоката се разтоварвала плащало се на ръка. След 2012 г. не е  работил с тях. Разтоварването на билките се извършвало от работници. Представлявал фирма ********* ЕООД,  бил собственик и управител. Освен превоза от свидетеля, част от продукцията се извозвала от фирма *******. Имал сключен договор с нея, защото сам не можел да доставя цялото количество. Имал договор за сушене на билки с ***** в с.Перущица. Не е експлоатирал лично базата, защото имал договор, те да му сушат. Някои  билки били сушени, някои не, зависи от самата билка. Билките били суха ябълка, лайка, къпина, боровинка, т.е сезонни билки. С  дружеството - жалбоподател работил до м.юни, м.юли 2013 г. Договора бил сключен за 1 година.

 

V.За правото :

17. В случая, на първо място следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен в изискваната от закона писмена форма и съдържа законоустановените реквизити съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.

Впрочем спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.

18. Разрешаването на текущия административноправен спор по същество, налага в случая да се констатира, че противоположните становища на страните, поддържани в производството се концентрират по отношение на наличието на осъществени доставки, на стоки и услуги, като проявени юридически факти, последица от който е възникването на съответните данъчни права и задължения за страните по тях.

19. Описаните в предходния раздел на решението данни, налага да се приеме за установено следното :

Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:

Според чл. 6, ал.1 от ЗДДС – Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл. 8 от ЗДДС  - Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл.9, ал.1 от ЗДДС пък -  Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Общата формулировка на понятието “услуга” в чл.8 от ЗДДС включва в себе си, не само сделките, квалифицирани от гражданскоправна гледна точка, като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се определят като доставка по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗДДС, и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение, като законно платежно средство.

Съответно, според другата легална дефиниция, възведена в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

В чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС пък предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

20. Разрешаването на текущия административноправен спор, налага да се съобразят и някои разрешения, дадени от Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища преюдициални запитвания.

Така в Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното:

“……33. Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда понятието „доставка на стоки" по чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, С-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, С-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, С-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).

34. В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

35. От тук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла на чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.

36. По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки….“.

В същото решение, Съдът на Европейския съюз е посочил още, че „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването, да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали ******** може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. Във връзка с това, националните административни и съдебни органи, следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС……… Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС….“

В решението отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че приходната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал ли е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Това разбиране е застъпено изрично и в Решение от 13.02.2014г. по дело С-18/13, по преюдициално запитване отправено от Административен съд – София-град, в което съдът на ЕС се е произнесъл, че “Директива 2006/ 112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчно-задължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.”

С оглед  цитираните разпоредби на националното и общностно право и  съдебна практика следва извод, че за успешното доказване на правото на приспадане на данъчен кредит от получателя на стоки и услуги, следва да се установи по безспорен начин предоставяне на правото на разпореждане със стоката, респ. фактическото предаване на стоката и осъществяването на услугата, предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал.1 във връзка с чл. 25 ЗДДС и Директива 2006/ 112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Възникването на данъчното събитие чрез представяне на убедителни писмени доказателства от получателя по доставката винаги води до успешното приспадане на ДДС за него. Формалното писмено отчитане на доставките, без да се установи, че те реално са изпълнени, пък е основание за непризнаване на посоченото материално право. Наличието на реално осъществена облагаема доставка е предпоставка за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, но наред с това същата следва и да е осъществена между посочените в данъчния документ страни – доставчик и получател. Казано с други думи, не е достатъчно да се установи, че лицето претендиращо право на приспадане на данъчен кредит е получател на определена стока или услуга, а е необходимо да се установи и това, че стоката е предадена, съответно услугата е извършена, от посочения във фактурата  доставчик.

Повече от ясно е че, няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на конкретния административноправен спор, с който е сезиран административният съд.

21. Несъмнено е, че процесните първични счетоводни документи, издадени от доставчизите ********“,  ****ЕООД, ***** ЕООД, „******* ЕООД, „******ЕООД,“******ЕООД, ****** ЕООД, ******ЕООД, *****“ ЕООД касаят не нещо друго, а договор за продажба на родово определени вещи – билки, горски плодове, дърва за огрев, съответно процесните първични счетоводни документи, издадени от доставчика „******ЕООД касаят не нещо друго, а договор за поръчка -  транспорт.

Съответно, договора за търговска покупко – продажба на вещи определени по своя род е – двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип. Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Другото съществено условие от съдържанието на договора за търговска покупко – продажба на вещи, разбира се е и възнаграждението, което следва да плати насрещната страна.

Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24 ал.2 от ЗЗД. То се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито, са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

Според легалната дефиниция на чл.280 от ЗЗД, с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.

Това налага да се определи, че договорът за поръчка е –  двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. Договорът е за facere. С него изпълнителят се задължава да “извърши нещо” – един конкретен трудов резултат. Другото съществено условие от съдържанието и на договора за поръчка е възнаграждението, което следва да плати насрещната страна.

Очевидно, определянето или предаването на родово посочените вещи е фактическото действие, което има за последицата преминаването им във владение на получателя по доставката и съответно на добиването на възможността, той да се разпорежда с тях като собственик (независимо от обстоятелството, дали това вещно право е било в патримониума на неговия доставчик или не).  Напълно аналогична е ситуацията при договора за поръчка, по отношение на трудовия резултат, който изпълнителят се е задължил да престира.

22. В този контекст, отчитайки спецификата на обществените отношения, имащи за предмет облагане на оборота на стоки с данък върху добавената стойност, чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г.), не държи сметка за прехвърлителното правоприемство, като вещноправна последица от покупко - продажбата на стоки, а изрично дефинира, че - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

23. Изложените до тук съображения, съотнесени с конкретиката на текущия казус, налагат да се посочи, че за да се установи наличието на процесните доставки като позитивно проявени факти, необходимо бе да се установи конкретното, фактическо определяне или предаване на индивидуализираните по своя род вещи на получателя и съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото за разпореждане със стоките като собственик. Именно, съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящият процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача в разпореждане на купувача по сделката. Все в тази насока, необходимо бе в хода на производството да се установи къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя, от кого и на кого е предадена. Напълно аналогично е положението и с трудовия резултат, който изпълнителят се е задължил да престира по договора за поръчка.

В тази насока очевидно би следвало да се установи по несъмнен начин времето и начина на фактическо осъществяване на доставките и съответно предоставянето на стоките във владение на жалбоподателя и съответно времето и начина на фактическо осъществяване на процесните услуги, като конкретен трудов резултат по договора за поръчка и предоставянето му във владение на жалбоподателя.

Тези именно данни следваше да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.

В тази именно насока, нему бяха дадени изрични указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса. 

Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Тоест, данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154, чл. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК. В обсъжданата насока следва да се съобрази константната и последователна съдебна практика на ВАС, съгласно която за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка, е необходимо доказване прехвърлянето правото на собственост върху стоката, респ. извършването на услугата по самата нея, като това право не е обвързано по принцип от редовността на която и да е предходна доставка. Разбира се, при определени условия нередовността на предходна доставка би могла да рефлектива върху правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по пряката доставка, които хипотези и условия са развити в практиката на Съда на Европейския съюз и съобразно която практика доказването им е възложено в тежест на приходната администрация.

24. Данните описани  в предходния раздел на решението сочат следното.

24.1. По отношение на доставките на услуги с предмет - транспорт  по процесните фактури, издадени от доставчика „******ЕООД:

В случая не е доказана основната предпоставка за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1 във връзка с чл. 9, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Наличието на фактура не е достатъчно за доказване правото на получателя й да приспадне платения на доставчика и начислен от него ДДС, тъй като тя съобразно практиката на ВАС е доказателство само за възникнали облигационни правоотношения, но не е и за тяхната реалност. Когато се издават фактури за доставки на услуги, които не са конкретизирани и за които не са представени съпътстващи документи, които установяват действителното им осъществяване и предаване на получателя на резултата от договорената услуга, правото на данъчен кредит не възниква и ако е осъществено, то то е незаконосъобразно. В процесния случай освен фактурите от доставчика „******ЕООД няма ангажирани доказателства относно това какви са конкретните параметри на извършените транспортни услуги, тяхното извършване и предаването на резултата от тях на получателя. Фактурите, както вече се спомена по-горе не доказват реалността на доставката на услуги, поради което незаконосъобразно жалбоподателят е упражнил правото на данъчен кредит по тях. С жалбата макар да се обжалва РА изцяло, няма никакви оплаквания, доводи или твърдения относно доставките на транспортни услуги от доставчика „******ЕООД и предвид непредставянето на доказателства за тяхната реалност в хода на ревизията и пред съда, правилно е отказано правото на данъчен кредит.

24.2. По отношение на доставките на стоки с предмет – билки, горски плодове, дърва за огрев по процесните фактури, издадени от доставчиците *******“,  ****ЕООД, ***** ЕООД, „******“ ЕООД, „******ЕООД,“******ЕООД,“*******“ ЕООД, ******ЕООД,“***** ЕООД:

В случая също така не е доказана основната предпоставка за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Наличието на фактура, както бе казано не е достатъчно за доказване правото на получателя й да приспадне платения на доставчика  и начислен от него ДДС, тъй като тя съобразно практиката на ВАС е доказателство само за възникнали облигационни правоотношения, но не е и за тяхната реалност.

По отношение на посочените доставки е необходимо да се посочи, че в хода на ревизионното производство са събрани множеството писмени доказателства, неоспорени от жалбоподателя относно доставчиците, преобладаващата част от които не са намерени на адресите им, не са представили на органите по приходите поисканите от тях документи относно процесните доставки; значителна част от тези доставки не са отразени в дневниците за продажба и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди; доставчиците имат издадени РА, с които са установени задължения за данъци в особено големи размери; не са подадени ГДД по чл.92 ЗКПО, справки по чл.73 ЗДДФЛ и уведомления за трудови договори за част от доставчиците; част от тези доставчици са прехвърлени на лица, на които са били прехвърлени и множество други дружества с установени данъчни задължения в особено големи размери; не са представени убедителни писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, че обсъжданите доставчици са придобили и съхранявали билки, горски плодове, дърва за огрев в количества, които да им позволяват обективно да осъществяват процесните доставки; на доставчиците не са им издавани позволителни за странични ползвания и за лечебни растения; не са представени годни доказателствени средства относно транспортирането и физическото предаване на стоките от продавача в разпореждане на купувача по сделката.

Каза се, че в хода на административната процедура са представени  изобилие на писмени документи, така както бяха описани в предходния раздел на настоящото решение, включително по отношение на доставчиците ***** ЕООД, ******* ЕООД,“******ЕООД,“******ЕООД,“******“ ЕООД,“*******“ ЕООД,******** ЕООД са представени приемо - предавателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки,  товарителници за обществен транспорт, превозни билети. Действително, те съдържат някакви данни за извършването на сделки с процесните стоки, но тези данни, включително преценени в тяхната съвкупност и във връзка с останалите данни, събрани в хода на ревизионното производство и при насрещните проверки, не дават дори елементарно задоволителен отговор на въпросите – къде, кога и как дружеството - жалбоподател е придобило владението върху стоките и съответно правото да се разпорежда с тях като собственик. Несъмнено в случая обсъжданите, протоколи и пр. съпътстващи доставките документи са частни писмени документи и съдържанието им, включително и датата като част от съдържанитето им, не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти и обстоятелства, а същите се преценяват наред с всички останали доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Именно данните, събрани при извършените насрещни проверки на доставчиците, както и останалите данни, събрани от органите по приходите в хода на ревизията, дискредитират напълно доказателствената стойност на обсъжданите частни писмени документи,  поради което и въз основа на тези доказателства не е възможно да се обоснове категоричен извод за действително извършване на процесните доставки на стоки от посочените доставчици в поддържания от жалбоподателя аспект. Впрочем, в случая дори не може да се приеме, че тези писмени документи са автентични и са съставени от жалбоподателя, преките нему доставчици, за да обективират насрещните им волеизявления, относно фактическото осъществяване на престациите, за които те са се задължили по обсъжданите доставки. В този контекст, обсъжданите частни писмени документи (оспорени и от представителя на ответника) следва да се преценяват съгласно чл.180 и чл.181 ГПК, приложими във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК, с оглед на съдържанието и реквизитите им, и при съпоставката им с останалите писмени доказателства от насрещните проверки в хода на ревизионното производство, като значителна част от тях са опровергани от доказателствата, събрани при насрещните проверки в хода на ревизионното производство, както относно обектите за съхранение (за които не се потвърждава да са били наети), така и относно МПС и превозвачите, за които се твърди от ревизираното лице, че с тях е осъществен превоз на фактурираните стоки (вкл. посочване на МПС, с рег. номера, които не са били регистрирани, превозвачи, които отричат да са осъществявали превоз и да са имали отношение с посочените правни субекти и пр.)

Не водят до различен извод заключенията на вещото лице по допуснатите при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд съдебно- счетоводни експертизи. Експертните изводи на вещото лице се основават на проверки в счетоводството на ревизираното лице, но не и на проверки в счетоводствата на доставчиците (които и в хода на съдебното производство по повод допълнителната съдебно - счетоводна експертиза при новото разглеждане на делото, не са открити). Вещото лице е обосновало заключенията си единствено въз основа на счетоводството на ревизираното лице и представените по делото документи, които са оспорени по надлежния ред от представител на ответната страна, на документи, чието съдържание е непълно и се опровергава от извършените насрещни проверки. В този контекст е необходимо да се посочи, че по отношение на доставките от ******ЕООД в хода на ревизията не са представени заверени копия на страницата от пътните листове, в която е описан маршрута на движение на автомобила, както и вида на превозваната стока, като някои от пътните листове по отношение на тези доставки не могат да се обвържат с датите на издаване на фактурите, както и с представените кантарни бележки. Такава обвръзка не би могла да направи и от заключението на вещото лице по по основната ССЕ, където в таблицата в някои случаи са посочени дати на товарителници, в други не са посочени или не се четат и на нито една кантарна бележка не е посочена дата. Все в обсъждания контекст е необходимо да се посочи,че вещото лице по основната ССЕ не е направило обвръзка по отношение на процесните доставки от посочените девет доставчика между приемо-предавтелни протоколи, товарителници и кантарни бележки - в таблицата са посочени в някои случаи дати на товарителници, в други не са посочени или не се четат, или дати на приемо-предавателни протоколи, като на нито една кантарна бележка/превозен билет не е посочена дата. Така на практика е налице изброяване на документи, но действителна обвръзка по дати или количество между приемо-предавателни протоколи, товарителници и кантарни бележки/превозни билети няма. За ****** ЕООД и „******** ЕООД вещото лице е посочило само фактура и РКО, но без какъвто и да е съпътствац документ – приемо - предавателен протокол, товарителница или кантарна бележка, като това изрично е посочено след таблицата на стр.З и на стр.7 от заключението. Впрочем, необходимо е в случая да се посочи, че експертните изводи на вещото лице се основават на документи (счетоводни журнали : 302“Основни материали“,304“Стоки на склад“, 701 „Приходи от продажба на продукция“,702“ Приходи от продажба на стоки на едро“,303“Продукция“), които не са били представени нито в хода на ревизионното производство, нито при административното обжалване. Същите следва да се намират в ревизираното лице и в негов интерес е да бъдат представени на органите по приходите. Жалбоподателят не е дал логично обяснение защо представя тези документи едва пред съда, от което обстоятелство представителите на приходната администрация обосновават логичен извод, че същите са съставени за целите на съдебното производство.

Приетите по делото основна и дъпълнителна ССЕ всъщност доказват единствено само документално оформяне и счетоводно отразяване на процесните доставки. Счетоводното отчитане на доставките при издателя на процесните фактури и при получателя - ревизирания субект не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Редовно воденото счетоводство, без категорични доказателства за реалното предаване на стоката, не е достатъчно основание, за да се приеме, че е съществена реална доставка (предаване) на стока, а е основание да се откаже правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, както е и в настоящия казус. При наличие на данни по делото за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции и представените едва в съдебното производство счетоводни регистри, оспорени от страна на процесуалния  представител на Дирекция „ОДОП“- Пловдив (в с.з. на 02.12.2015 г.), приетите заключения на вещото лице по допуснатите ССЕ, които са изготвени на база на същите документи, обсъдени съвкупно с другите обстоятелства по делото (съобразно изискването на чл.202 ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК) не доказват реалното осъществяване на доставките по смисъла на чл.6 ЗДДС. Казано с други думи, с оглед конкретиката на текущия казус, извод за фактическото осъществяване на спорните доставки не може да се направи, единственно от наличието на самите пър­вич­ни сче­то­водни документи – процесните данъчни фактури и тяхното счетоводно отразя­ва­не във вторичните сче­то­вод­ни регистри в поддържания от жалбоподателя аспект. Каза се, според чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Тоест, не съставянето на данъчна фактура или друг данъчен документ, а прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ, съответно фактическото извършване на услугата е факта от действителността, който правната норма релевира като „доставка“ и съответно свързва с проявлението му, възникване на задължение за начисляване и разчитане на косвения данък с бюджета и съответно пораждане на право на данъчен кредит за получателя по доставката.

Следва в тази насока да се добави, че както вече бе казано, с оглед родово определения характер на процесните стоки, фактическото осъществяване на доставките не може да бъде установено въз основа на данни и счетоводни отразявания във връзка с последващата им реализация, посредством разпореждане в полза на последващ приобретател.

В този контекст следва да се посочи, че в заключението на вещото лице по приетата допълнителна съдебно - счетоводна експертиза при новото разглеждане на делото, изготвена в съответствие с указанията на ВАС, е посочено, че ревизираното дружество е получавало идентични билки и дърва за огрев от множество доставчици в посочения период, поради което и не е възможно да се приеме, че отразените като „продадени“ от жалбоподателя билки са именно процесните билки.

Не водят до различни изводи и показанията на разпитаните свидетели при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, които следва да се преценяват, съгласно чл.172 ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК, като се вземе предвид степента им на конкретност, относимост и правдоподобност, при съпоставка с дадени от тях обяснения в ревизионното производство, и данните за принадлежността им към определени правни субекти именно за процесните  ревизирани периоди.

В тази връзка следва да се посочи, че дадените показания от свидетелите са твърде общи, дори в определени части неясни и противоречиви, така, че въз основа на тях не е възможно да се формира категоричен извод относно конкретните доставки, а именно, че стоките предмет на спорните фактури са фактически предадени от доставчиците на жалбоподателя.

По - конкретно, в проведеното по а.х. дело № 38/2015г. с.з. на 28.03.2016г. св. Х., сочи, че през 2011 г. е бил контрольор към ******** ЕООД и работил при М. М., „…като месеца е 10, 11…". Св. Х. също така е посочил, че стоката е била на склад в с.Старосел, след община Калояново, там е складовата база в стопанския двор (без да става ясно чия складова база - бел. М.). Тя се товарела в чували, като мисли, че е била плод шипка и се превозвала до базата на ******** ЕООД. Свидетелят е посочил, че стоката от "****** ЕООД отивавала в ****** ЕООД. „…Доставчика е ******* ЕООД (жалбоподателят - бел. М.) и "*******" ЕООД, както и *******". Фирмата изпращач може да е била и "******, може да е била и друга, доста време е минало от 2011 г…".

Показанията на св. Х. от една страна са противоречиви, а от друга страна са твърде общи, като свидетелят очевидно няма преки впечатления от процесните доставки, тъй като споменава само един от преките доставчици по процесните фактури ******** ЕООД, както и ********", но в процесния ревизионен акт няма отказан данъчен кредит по фактури, издадени от този доставчик.

В проведеното по а.х. дело № 38/2015г. с.з. на 04.05.2016 г., свидетелят К. е посочил, че  след 2012 г. не е работил с жалбоподателя, а видно от стр.69 -71 от РД, преобладаващата част от процесните фактури от ******ЕООД са издадени през 2013 г. Св. К. също така е посочил, че е управлявал микробус "Форд транзит". В тази насока обаче следва да се посочи, че на органите по приходите са установили, че са представени само пътни листове - само първа страница и само за м. 06.2012 г. Не са представени заверени копия на страницата от пътните листове, в която е описан маршрута на движение на автомобила, както и вида на превозваната стока,  като някои от посочените пътни листове,  не могат да се обвържат  с датите на издаване на фактурите, както и с представените кантарни бележки.

Свидетелят К. е посочил също, че е имал договор за сушене на билки с ********ООД в с.Перущица.  В хода на ревизията обаче е била  извършена проверка на ******* ООД във връзка с представения договор за наем сключен с А.С. - наемодател, при която  същият е посочил, че въпреки сключения договор не е получил наем и сушилнята не е използвана от ********ООД.

В проведеното по а.х. дело № 38/2015г. с.з. на 07.10.2105г. св.Х. е посочил,  че е ходил в базата, в с. Соколица и е работил малко с него (предполага се С. К. - бел. М.) през 2011 г. - 2012 г. - 2013 г. Работил от името на ******** ЕООД и ******** ЕООД. Сочи, че е действал като пълномощник на тези фирми и че има нотариално заверено пълномощно (каквото не се открива в преписката - бел. М.). Бил на трудов договор към фирма ******* ЕООД. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства (справка за трудовите договори - т.VI, л. 1844-гръб до л. 1848 от а.х.д дело № 38/2015г.) се установява обаче, че В. Х. е имал сключен трудов договор в ********* ЕООД, а не с ***** ЕООД.

В  изложения по – горе смисъл, е и Решение № 13739 от 14.12.2016 по адм.дело №10065/16 на ВАС.

25. Повече от очевидно е, че прежде посочените данни, изключват възможността процесните стоки и услуги да са предадени от съответния доставчик в разпореждане на ******* ЕООД, така както това е отразено в процесните фактури и съпътстващите ги договори, приемо - предавателни протоколи и пр.

Впрочем, въпреки изрично дадените от съда указания, обстоятелствата свързани с времето, мястото и начина на натоварване на стоките, тяхното транспортиране и съответно предаване в разпореждане на жалбоподателя, както и обстоятелствата, свързани с конкретните параметри, времето, мястото и начина на осъществяване на трудовия резултат и предоставянето му в разпореждане на жалбоподателя дори не бяха заявени с необходимата яснота и конкретизация от страна на жалбоподателя.

Несъмнено е че ако процесните доставки бяха действително проявени юридически факти, то посочването и установяването на времето, мястото и начина на предаване и получаване на стоките и услугите в разпореждане на жалбоподателя не би съставлявало, каквото и затруднение за последния.

Крайният извод е че жалбоподателя в чиято тежест бе това задължение, с оглед общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим във връзка с нормата на § 2 от ДР ДОПК, не установи с предвидените от процесуалния закон доказателствени средства, физическото съществуване на процесните стоки, като обекти носители на вещни права и тяхното фактическо предаване именно от сочения доставчик в разпореждане като собственик на жалбоподателя, респективно не установи фактическото изпълнение са процесните услуги като конкретни трудови резултати и тяхното предаване от доставчика в разпореждане на жалбоподателя. 

Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основават правомощието си да откажат да зачетат декларираното от лицето право на данъчен кредит по процесните фактури, като констатациите им, свързани с непризнаване правото на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС са обосновани и законосъобразни и се основават на логичен анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, обосноваващи единствения възможен доказателствен извод, а именно - за липса на действително осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1  от ЗДДС по процесните фактури.

26. Все в тази насока, трябва да се добави, че указанията и поясненията дадени от Съда на Европейския съюз в сочените от жалбоподателя решения по дела С-80/11 и С-142/11, включително и решението по дело С-18/13 от 13.02.2014 г.  не променя в никаква степен възприетите вече изводи.

Действително, несъмнено е че при наличието на осъществена доставка на стока или услуга, спрямо получателя не следва да бъде отказано право на данъчен кредит, само заради това, че неговият доставчик/изпълнител или предходния доставчик/подизпълнител не са предоставили необходимите данни и респективно не разполагат с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките или пък, че доставката не е извършена от посочените във фактурата лица. Вярно е също така, че лице, което упражнява право на данъчен кредит, не може да носи обективната отговорност във връзка с получените от него фактури, които редовно е отразило и не е длъжно да доказва в случай на нарушение на издателя на фактурата, че изискванията на закона са спазени.

Това обаче е приложимо, единствено ако отразената в данъчната фактура доставка е действително проявен юридически факт. Невъзможността поради липса на конкретни и еднозначни данни, както е в случая, да се направи несъмнен извод в тази насока, не може да бъде заменена, посредством придаване на някаква отнапред установена, обвързваща доказателствена сила на първичния счетоводен документ, както очевидно счита жалбоподателя. Такава доказателствена сила не придадена на данъчната фактура нито от националното законодателство, нито от установения в рамките на Съюза нормативен ред, нито пък следва по какъвто и да е начин от решенията на Съда на Европейския съюз.   

27. Изложеното до тук, налага да се приеме, че оспорения административен акт е валиден и законосъобразен, постановен от снабдените с правомощията за това, компетентни органи на администрацията. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не са налице нарушения на материалния и процесуалния закони. При постановяването му е спазена в пълнота и целта, която закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

Жалбата на ****ЕООД е изцяло неоснователна и ще следва да се отхвърли.

 

VI. За разноските :

28. С оглед изхода на спора, на основание чл.226, ал.3 от АПК, приложим във връзка с разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК на ответника, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на  30168,76 лв., съставляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, на основание чл.8 т, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014г./, за касационното производство и за първоинстанционното производство при новото разглеждане на делото.

Ето защо и по изложените съображения, Пловдивски административен съд, IІ отделение, XIІ състав

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на ****ЕООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя С.Н.К.против Ревизионен акт № *********/11.09.2014г., издаден от Л.П.Ц.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и С.Д.П.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1173/25.11.2014г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 554341,34 лева и са определени съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 123377,80 лева.

ОСЪЖДА ****ЕООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя С.Н.К.да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 30 168,76 лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :