РЕШЕНИЕ
№ 792
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501282 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 04.01.2024г по гр.д. № 445/2023г Окръжен съд- Перник е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Б. Б. сумата от 30 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2023г. ОС- Перник е отхвърлил
иска за сумата над 30 000лв до претендираните 80 000лв- неимуществени вреди. С
решението ОС-Перник е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
С определение от 15.04.2024г по същото дело ОС-Перник е оставил без уважение
молбата на Прокуратурата на РБ за изменение на постановеното решение в частта за
разноските.
Решението на ОС- Перник се обжалва с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, с
оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че съдът е приложил
неправилно материалния закон . Поддържа, че съдът не е съобразил, че част от
вредите са причинени не само от ответника, че са налице основания за намаляване
отговорността на прокуратурата, че необосновано съдът е приел, че ищецът е доказал
1
неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване, както и не е обосновал по
размер обезщетението. Поддържа, че определеното обезщетение е завишено по размер.
Моли след като се съобразят оплакванията във въззивната жалба решението на ОС-
Перник да бъде отменено, а предявеният иск- изцяло отхвърлен, евентуално моли
размера на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.
Ищецът Н. Б. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата.
На свой ред ищецът Б. депозира насрещна въззивна жалба, с която обжалва
решението на ПОС в отхвърлителната част. Поддържа, че неправилно е приложен
материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е занижено по размер,
като не са съобразени всички претърпени от ищеца вреди. Моли решението на ОС-
Перник да бъде отменено в обжалваната част и предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.
Прокуратурата на РБ не е депозирала отговор на жалбата на насрещната страна.
В о.с.з. въззивникът Прокуратура на РБ се представлява от прок. П. от САП,
която моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена по съображения изложени
в нея. Моли жалбата на ищеца да бъде оставена без уважение. Заявява,че
Прокуратурата не спори, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, но
счита, че не се доказват вреди, чието справедливо обезщетение да е в размер на
възприятия от ПОС. Поддържа, че на ищеца се дължи обезщетение в по-нисък размер.
Въззивникът с НВЖ Н. Б. оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на РБ и
поддържа своята въззивна жалба. Заявява, че пред първата съдебна инстанция
представителят на ответника се е съгласил с обезщетение в размер на 30 000лв. Моли
да се съобразят претърпените от него неимуществени вреди и предявеният иск за
заплащане на обезщетение за тези вреди да бъде уважен изцяло. Претендира разноски
по делото.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците, посочени в двете въззивни жалби.
2
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл. 286, ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК, като твърди, че първоначално
производството е образувано по негова жалба през 2018г , а на 04.02.2020г му е било
повдигнато на него обвинение за набеждаване. Твърди, че е бил 26 часа задържан под
стража, а в периода от 05.06.2020г до 14.07.2020г бил с мярка за неотклонение
домашен арест. Твърди, че наказателното производството е продължило до
16.12.2022г. Твърди,че по време на изтърпяване на мярката домашен арест му се е
наложило да търси психиатрична помощ, че страда от алкохолна зависимост, която до
момента на повдигане на обвинението успешно лекувал, но докато бил обвиняем
прекратил лечението си и състоянието му се влошило. Поддържа, че на два пъти е бил
на лечение в Държавната психиатрична болница в Раднево и на два пъти в
Психиатрично отделение в Перник. Твърди,че състоянието ме су влошило дотолкова,
че майка му поискала да бъде настанен за лечение.
По делото видно от заявеното от представителя на ответника в о.с.з. на
13.06.2024г няма спор за основателността на иска.
По делото се установява, че в периода от 04.02.2020г до 16.12.2022г ищецът е бил
обвиняем и подсъдим по обвинение за набеждаване по чл. 286, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК
за това, че в периода 18.07.2017 г. – 21.02.2018 г. в условията на продължавано
престъпление пред надлежен орган на властта /Районна прокуратура гр. Перник и
Окръжна прокуратура гр. Перник /в писмени жалби набедил З. Б.- съпруга на неговия
баща- в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /че след смъртта
на Б. Б. отказвала на Н. Б. всякакъв достъп до лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Ксара“,- съсобствен между З. Б. и Н. Б. и криела същия от него и че е започнала
разпродаването на части на лекия автомобил
Установява се по делото твърдението на ищеца, че първоначално той е пуснал
жалба за обсебване на оставеното в наследство общо със З. Б. имущество- този факт се
3
установява от представените постановления на РП- Перник от 24.08.2018г и
23.11.2018г, както и доклад на СлО на ОП-Перник.
Няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът
е бил задържан под стража за период от 26часа, за да се осигури явяването му пред
съда за разглеждане на мярката му за неотклонение.
Установява се още, че ищецът е бил с мярка за неотклонение домашен арест в
периода от 05.06.2020г до 14.07.2020г.
Установява се още, че по образуваното против Б. НОХД № 01192/2020г по описа
на РС-Перник същият е бил признат за невиновен от първата съдебна инстанция. ОС-
Перник по ВНОХД № 51/2022 е признал Б. за виновен и го е осъдил на една година
лишаване от свобода.С Решение от 16.12.2022г по КНД № 861/2022 по описа на ВКС Б.
е признат окончателно за невиновен.
Видно от представеното решение по ЧНД № 02050/2019г Б. е настанен на
задължително лечение. В решението е посочено, че Б. е имал проблеми с алкохола от
ученическите си години и страда от психическо разстройство, което представлява
опасност за околните и за здравето му.
Представени са доказателства, че Н. Б. е бил на психиатрично лечение в периода
от 17.03.2020г до 20.05.2020г в ДПБ-Раднево, от 05.03. до 17.03.2020г и от 14.09.2020г
до 30.09.2020г в МБАЛ Р.Ангелова- Перник, Психиатрично отделение от където е
изписан с диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се наупотреба на
алкохол. Видно от епикриза от ВМА, Б. е бил на лечение в Клиника по спешна
токсикология в периода от 16.04.2021г до 17.04.2021г. Видно от писмо от ДПБ-Раднево
Б. е бил на лечение и в периода от 29.07.2020г до 07.08.2020г.
По делото е представена електронна справка за съдимост, от която се
установява,че Б. е бил осъждан за отнемане на чужди движими вещи , като деянието е
извършено през 2014г, като е реабилитиран по право считано от 02.12.2019г. Бил е
осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол на 14.04.2016г, като е
реабилитиран считано от 24.11.2020г. Б. е подсъдим по дело за измама, извършена на
28.08.2020г, което е висящо.
Видно от представеното свидетелство за съдимост на Н. Б., издадено от РС-
Перник лицето към 19.11.2021г не е осъждано.
В о.с.з. на 27.09.2023г са изслушани свидетелите Д. и С..
Свидетелят М. Д. , приятел на ищеца, установява, че поддържа връзка с ищеца.
Установява, че от него знае, че е имал проблеми с оставено наследство, оплаквал се е,
че искат да го лишат от наследство. Според свидетелят след като станал обвиняем
ищецът започнал да пие много и ставал агресивен.
Свидетелката Б. С., майка на ищеца, установява, че с бащата на ищеца са били
4
разведени отдавна и тя сама отгледала сина си. Установява,че 2015г бащата починал,
но ищецът не разбрал веднага. Установява,че ищецът разбрал когато започнали да го
търсят във връзка със задължения на баща му. Тогава разбрал,че втората съпруга на
бащата З. Б. продала наследствено имущество. Според свидетелката Н. пуснал жалба ,
но от пострадал станал подсъдим. Установява, че след задържането на ищеца той
станал агресивен. По време на домашния арест правел скандали,бил постоянно
затворен вкъщи, имало побоища, започнал да пие.
Свидетелските показания са взаимоподкрепящи се , не се опровергават от
доказателства по делото. Свидетелите съобщават факти, които са възприели лично и за
които няма основание да се приеме, че не са достоверни.
Представена е справка от РП-Перник, от която се установява, че в периода от
2018г до 2023г Н. Б. и Б. С. са депозирали 99 жалби против различни лица.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице състава на чл.2, т.3 от ЗОДОВ ,
тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер,
което обвинение е приключило с оправдателна присъда. Поради доказаността на този
състав на ЗОДОВ пораждащ отговорността на Прокуратурата на РБ за вреди от
незаконно обвинение съдебният състав приема, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. Не се спори, че
отговорността за незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБ,
доколкото длъжностни лице в нейната структура са отговорни за повдигането на
обвинението против ищеца.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г
и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
5
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на започване на действия по наказателното преследване против Б.
ищецът е бил на 28г. Наказателното производство водено против него е продължило
повече от 2 години и 10 месеца. Обвиненията повдигнати на Б. по чл.286 НК са били
за тежки престъпления и законът е предвиждал за тях наказание над 5 години ЛС.
Ищецът е изтърпял задържане под стража и наложена мярка за неотклонение
„домашен арест” за периода от 39 дни.
От гореизложените факти се установява още, че периода , през който е
продължило наказателното производство не е дълъг и обосноваващ по- висок размер
на обезщетението, дължимо се на ищеца не като обезщетение за бавно правосъдие , а
като обезщетение за по-дълъг период на търпене на незаконосъобразно повдигнато
обвинение и последиците от него.
През този период , през който е била обвиняем и подсъдима ищецът е претърпял
обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване,
неимуществени вреди - притеснения за изхода на производството, страх от осъждане,
засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати.
По- интензивни, дълбоки от обичайните болки и страдания от незаконно
обвинение неимуществени вреди са причинени на ищеца от неговото задържане под
стража и взетата мярка за неотклонение ”домашен арест”. До по- интензивни болки и
страдания е довело личностното разстройство на ищеца, което е ескалирало при
започването на наказателното производство против него и превръщането му от
пострадал в обвиняем. По делото няма доказателства, че ищецът е започнал да пие във
връзка с повдигнатото му обвинение. Напротив, доказателствата говорят , че той е
страдал от психично и поведенческо разстройство и алкохолизъм преди започването на
наказателното производство и също така, преди повдигане на обвинението е
постъпвал на лечение в различни психиатрични клиникиз – този факт се установява от
решението по ЧНД № 02050/2019г , образувано преди на Б. да бъде повдигнато
обвинение по чл. 286,ал.1 от НК. Тези заболявания на ищеца се установява по делото,
че са засилили проявлението си по време на наказателното производство. Този факт се
установява от многократното постъпване на Б. на лечение в психиатрични отделения и
клиники. Установява се и от разпита на свидетелите по делото, които
безпротиворечиво свързват засилената консумация на алкохол, проявите на агресия
при ищеца с повдигнатото му обвинение. Преценени в съвкупност тези доказателства-
епикризи и свидетелски показания- навеждат на безпротиворечив извод, че
повдигнатото наказателно обвинение е влошило заболяването на ищеца до трудно
контролируемо ниво. Ищецът се е възприел като жертва, след като не е получил
6
търсената защита , а ответникът се е намесил активно в гражданскоправните
отношения между сънаследниците Н. Б. и З. Б.. Като обуславящ по-висок размер на
обезщетението, поради причиняване на болки и страдания в завишен обем и с траен
характер съдът възприема описаното , претърпяно от ищеца тежко влошаване на
здравето.
На следващо място съдът съобразява, че на ищецът са повдигнати обвинения за
две набеждавания, както и обстоятелството , че на една от съдебните инстанции той е
бил признат за виновен и осъден. Тези две обстоятелства също обосновават извод за
завишен размер на обезщетението , тъй като са причинили на ищеца неимуществени
вреди- стрес, страх, чувство за несправедливост в обем и интензитет по-високи от
обичайното.
Съдебният състав намира, че факта, че ищецът е бил осъждан преди повдигането
на обвинението няма значение по делото. Неимуществените вреди обезщетявани по
настоящото дело са именно от повдигнатото обвинение по чл.286 от НК, което се
установява от разпитаните по делото свидетели. Свидетелите установяват, че ищецът е
бил съкрушен от липсата на защита на неговите права на наследник. Към тези вреди
нямат отношение миналите осъждания на Б..
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него вреди. В тази връзка съдът
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
7
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2,т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 30 000.00лв. При определяне на
този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав съобразява
както обичайните , претърпени от ищеца , вреди от повдигнатите му обвинения, така и
голямото количество установени вреди над обичайните при сходни случаи, които
обосновават по-висок размер на обезщетението на неимуществени вреди. В същото
време срокът на висящност на производството е разумен и се установява , че той се
ползва от подкрепата на своята майка- т.е. не е загубил подкрепата и близостта на
семейството си. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът
съобразява и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да
служи за неоснователно обогатяване.
С така посоченото обезщетение се репарират в относително пълен и справедлив
размер причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконните действия на
ответника, като над посочената сума предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на двете въззивни жалби съдът намира,че разноските
по делото следва да останат върху страните, както са направени.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5 от 04.01.2024г, постановено по гр.д. № 445/2023г
по описа на Окръжен съд- Перник, изцяло.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8