Р Е Ш Е Н И Е № 260671
град Пловдив, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа
докладваното от съдия Румяна Андреева гражданско въззивно
дело № 63/2021 г. по описа на Пловдивския Окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Е.И.И.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Л.Ц. против решение № 261357/19.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 6504/2020 г. на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. състав,
с което е отхвърлен предявеният от нея против “Туристстрой - Ц.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ц., Пловдивска обл., иск
с правно основание чл.200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 30 722 лв., представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука,
претърпяна от нея на 28.03.2019 г., след приспадане на изплатено
застрахователно обезщетение от 19 278 лв., както и сумата от 1 169, 68
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди от
същата трудова злополука, изразяващи се в разходите на ищцата за лечение на
получените травми, заедно със законната лихва върху двете главници.
Оплакванията в жалбата са за това решението да е неправилно, като се
счита, че първостепенният съд неправилно е определил размера на дължимото се
обезщетение за неимуществени вреди на 30 000 лв., като се поддържа, че
справедливият размер на същото е 50 000 лв. На следващо място се поддържа,
че изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение от покрива само
претърпените от нея неимуществени вреди, а претърпените имуществени вреди не са
репарирани. На следващо място се поддържа, че неправилно районният съд е приел
да е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносносния резултат в размер
на 50 %, като счита, че такова съпричиняване не е било налице, но ако въпреки
това съдът приеме наличието на съпричиняване, то то би било най-много в размер
на 10%. При тези оплаквания жалбоподателката моли за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго решение по същество, с което исковете и да
бъдат уважени в пълен размер. Претендира заплащането на разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата страна “Туристстрой - Ц.”
ЕООД чрез процесуалните му представители адв. П.Т. оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Намира решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. С отговора на въззивната
жалба се излагат възражения, че приетият от първоинстанционния съд дължим
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв. е дори завишен
предвид степента на уврежданията, които е претърпяла ищцата. На следващо място
се поддържа, че изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение покрива
всички вреди от злополуката, както неимуществените, така и имуществените.
Счита, че трудовата злополука е настъпила изключително поради грубото
неспазване на правилата за безопасно боравене с машината, на която е работела
ищцата, като това и поведение представлява груба небрежност и е основание за
намаляване на неговата отговорност като работодател. Ето защо счита, че
процентът на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата е дори по-висок от
приетия от районния съд - 50 %. На последно място счита, че обезщетение не се
дължи от него като работодател, тъй като в следствие на трудовата злополука
ищцата е получила 45% намалена трудоспособност, което е под законово
определения минимум от 50 %. Претендира заплащане на разноски за въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.
По същество:
При извършената служебна
проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът
намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и
при служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд, като инстанция по същество,
се произнесе по съществуващия между страните
правен спор.
Между страните не се спори относно механизма на трудовата злополука и
настъпилите от нея вреди. Не се оспорват пред настоящата инстанция описаните в
исковата молба факти, установени и с първоинстанционното решение – че ищцата е
работила по трудово правоотношение при ответника, с последно заемана
длъжност “***”, от 15.05.1989 г. до 30.11.2019 г., считано от която дата
трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ със Заповед № 451/14.11.2019 г. на Управителя на ответното дружество.
Пред въззивната инстанция не се оспорва установената от районния съд
фактическа обстановка – фактът, че на 23.08.2019 г. около 08.05 ч. по време на
работната и смяна в производствената база на ответника в с. Ц. ищцата Е.И.
е включила пресата от ключа на захранването и е натиснала бутона за пускане на
двигателя, подготвила е подлежащия на обработка детайл, като го е намазала със
смазка, поставила го е в инструмента и е натиснала с две ръце бутоните за
задействане на работния орган на машината, като след вдигане на инструмента в
горно положение, е бръкнала с двете си ръце, за да извади обработения детайл и
в този момент работният орган на пресата е произвел последващ удар и е
притиснал ръцете и. В следствие на инцидента ищцата е получила ампутация
на втори пръсти на длани на ниво проксимални фаланги, конквасация на трети
пръсти с множество кожни дефекти, конквасация на дистална фаланга на първи пръст
на дясната ръка с увреда на нокътната плочка и смазване на палеца и друг(и)
пръст(и) на ръката. С Разпореждане № 5104-15-135/28.05.2019 г. на Длъжностно
лице от ТП на НОИ – гр. Пловдив злополуката е била приета за трудова по чл.55,
ал.1 от КСО. Не е спорно пред въззивната инстанция и обстоятелството, че
за лечение на получените в следствие на трудовата злополука травми ищцата е
заплатила сумата от 1 169, 68 лв.
Спорните пред настоящата инстанция въпроси са относно това какъв е
справедливият размер на дължимото се от работодателя обезщетение за
неимуществени вреди предвид степента на уврежданията на ищцата и преживяните от
нея болки и страдания; дължи ли работодателят обезщетение по реда на чл.200 от КТ, като се вземе предвид действителния процент на намалената трудоспособност
на ищцата в следствие на трудовата злополука, налице ли е съпричиняване от
страна на ищцата и ако е така – в какъв размер, заплатеното застрахователно
обезщетение покрива ли претърпените в резултат на злополуката имуществени
вреди.
Относно размера на дължимото се от работодателя обезщетение Пловдивският
окръжен съд в настоящия съдебен състав приема, че претендираният от ищцата размер
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от 50 000 лв. е справедлив
и отговаря на интензитета на преживените болки и страдания, както и на
претърпените от ищцата телесни уврежданията, имащи траен характер. Установява
се от приетото пред РС заключение на вещото лице по СМЕ М. Б., че в резултата
на злополуката ищцата е претърпяла ампутация на ІІ-ри пръсти на двете ръце на
ниво основата на пръстите, размачкване на ІІІ-ти пръсти на двете ръце,
размачкване на палеца на лявата ръка до нивото на нокътната плоча. Ампутацията
на втория пръст на дясната ръка до нивото на основата на пръстите, ампутацията
на втория пръст на лявата ръка до нивото на основата на пръстите,
размачкването на трети пръст на лявата ръка и размачкването на палеца на лявата
ръка на нивото на нокътната плоча е довело до трайно затрудняване
движенията на двата горни крайници завинаги. Непосредствено след инцидента Е.И.
е изпитвала значителни до нетърпими по сила и интензитет болки и страдания,
които са затихвали постепенно в хода на оздравителния процес. Възможно е за
продължителен период от време ищцата да изпитва неприятни усещания и епизодични
болки в ампутационните чукани и третия пръст на лявата ръка при физически
усилия и промяна във времето.
Установява се от показанията на разпитаната като свидетел пред РС С. И.,
дъщеря на ищцата, че след злополуката майка и постъпила в Окръжна болница,
където претопляла операция. След операцията Е.И. била гипсирана почти до
лактите, не можела да прави нищо от ежедневния си бит – не можела да се храни,
да ходи до тоалетна, да се обслужва, да се къпе, да се облича. Помагали тя,
сестрата и други роднини. В болницата останала около две седмици, като след
изписването продължавала да изпитва болки и да има нужда от чужда помощ в
ежедневието. През м.септември – м.октомври претърпяла втора операция в
„София Мед“ , като и били отстранени неврони на чоканите на ампутиранитие
пръсти и била направена реконструкция на счупения пръст. От удара имала липсващ
костен хрущял, пръстът и не можел да се сгъва.
Въз основа на тези доказателства съдът приема за установено по делото, че
ищцата е претърпяла значителни по интензитет болки и негативни преживявания,
които са в пряка причинна връзка с процесната трудова злополука. Наложило и се
е двукратно да проведе оперативно лечение, а проведените ампутации на вторите
пръсти на лявата и дясната ръка до нивото на основата на пръстите,
размачкването на третия пръст на лявата ръка и размачкването на палеца на
лявата ръка на нивото на нокътната плоча са довели до трайно затрудняване
движенията на двата горни крайници завинаги. Ето защо съдът приема, че
търсеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв. за справедлив
и съответен на степента на тези вреди. Съдът приема, че работодателят носи
отговорност за същите на основание чл.200, ал.1 КТ, по силата на която
разпоредба отговорността му следва да се ангажира винаги в случаите, когато
трудовата злополука или професионалното заболяване са довели до временна
неработоспособност, или когато работоспособността е трайно намалена, вкл. до
50%, или е изгубена. След както законодателят е предвидил отговорност за
работодателя за вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване в
случаите на временна неработоспособност, с още по-голяма сила същият дължи
обезщетение за вредите при трайно намалена работоспособност, дори и под 50%. /В
този смисъл са Решение № 64 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 374/2010 г.,
ГК, Решение № 323 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 483/2009 г., Решение № 230/10.05.2010 г. по гр. д. №
2487/2008 г. на ВКС/.
Ал.2 на чл.201 КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност.
Като взе предвид доказателствата по
делото, съдът прима за основателно възражението на ответника, че е налице
съпричиняване на вредите от страна на ищцата поради допусната от нея груба
небрежност. Установява се от представените пред РС писмени доказателства –
Правила за осигуряване на безопасността и хигиената на труда на работника при
работа на преса, че в опасната зона на машината следва да се бърка само с
пинцети, клещи куки и други ръчни инструменти, или при спрян двигател и маховик
на пресата. Видно от личния картон на ищцата, на същата е била зачислена
пинсета. В обясненията, дадена на работодателя / л. 65 от делото пред РС/
същата е заявила, че в деня на инцидента
е натиснала с двете ръце бутоните. След вдигане на инструмента бръкнала
с ръце да го извади и в този момент пресата повторила два удара. Не е работила с пинцетите.
Установява се от показанията на свидетелката Н. Т. – Я., че работодателят е
въвел инструкции за работа и на работниците се провежда периодичен инструктаж
на всеки три месеца. Има инструкции и за работа, залепени на всяка машина.
Машините са настроени за работа „на две ръце“, което означава, че стартирането
им става с два бутона, които трябва да бъдат натиснати едновременно, за да се
възпроизведе удар. Ищцата Е.И., макар и да е била инструктирана за работа с
машината и да е разполагала с необходимите инструменти за безопасна работа с машината,
вместо да използва предназначените за целта помощни средства за изваждане на
обработения детайл, е бръкнала в машината с двете си ръце, за да извади
детайла.
Въз основа на тези доказателства и признанието на
неблагоприятни за ищцата факти в дадените от нея писмени обяснения, съдът
приема за установено, че ищцата е разполагала с пинцети, но не ги е използвала
при изваждане на детайла от машината, нито е спряла двигателя на машината,
преди да извади от нея детайла с двете си ръце.
При тези данни съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че в
процесния случай ищцата е допуснала при работата си груба небрежност,
като е съпричинила вредоносния резултат и съпричиняването и е в размер на 50 %.
Ето защо дължимото се от работодателя обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде намалено на половина, като дължимите се от
работодателя обезщетения са в размер на 25 000 лв. за неимуществените и
584,84 лв. за имуществените вреди.
Ищцата признава в исковата си молба, че е
получила застрахователно обезщетение от ЗК „Уника – живот“ АД в размер на
19 278 лв. по сключен договор за застраховка, сключен с
работодателя-ответник за риска „трудова злополука“ .
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Законодателят не
е ограничил приспадането на застрахователните суми само от обезщетението за
имуществени вреди или само от това, дължимо за неимуществени вреди. В случай, че изплатеното
от застрахователя е равно или надхвърля размера на дължимите съгласно чл. 200 КТ обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, работодателят се освобождава изцяло от
имуществена отговорност към увредения, а ако платеното е по-малко от това,
което дължи работодателят, последният остава задължен за разликата до пълния
размер на вредите /В този смисъл е решение №
211/29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. на ВКС/ .
Ето защо съдът приема, че от дължимия се
от работодателя общ размер на обезщетенията следва да се приспадне изплатеното
на ищцата застрахователно обезщетение. Съдът приема, че дължима остава
разликата от 6 306,84 лв. за обезщетението за неимуществени вреди, за който
размер искът за заплащане на същите е основателен и доказан и следва да се
уважи. Сумата по главницата следва да се присъди ведно с обезщетение за
забавеното и плащане в размер на законната лихва, считано от деня на злополуката – 28.03.2019 г.
до окончателното й изплащане, тъй като
се претендират вреди от трудова злополука, при която обезщетението за забава да
се дължи от датата на увреждането. За разликата над посочената сума до пълния
предявен размер искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователен е искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, за които съдът приема, че са покрити изцяло
от заплатеното застрахователно обезщетение.
Поради изложените мотиви въззивната
инстанция намира, че решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 6 306,84
лв. е неправилно, поради което в тази му част същото ще се отмени и ще се
постанови друго решение по същество в казания смисъл. В останалата обжалвана
част решението е правилно и
законосъобразно, поради което същото ще бъде потвърдено.
Предвид частичната
основателност на въззивната жалба, въззиваемата страна ще бъде осъдена да
заплати на жалбоподателката съответната част от разноските за адвокатско
възнаграждение. Доколкото адвокатската помощ е осъществена безплатно, видно от
представения договор за правна защита, то на основание чл.38 ал.2
от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния
представител на ищцата адв. Л.Ц. следва
да се присъди сумата от 294 лв., съответстваща на уважената част от иска
и изчислена съобразно минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение
според правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид отхвърлената част
от иска, жалбоподателката ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна съответната
част от направените разноски за въззивното производство, които се изразяват
в изплатен адвокатски хонорар за един адвокат и се изчисляват от съда на 1043 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата в размер
на 378,48 лв., представляваща дължима държавна такса за двете инстанции за
уважената част от иска, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - Пловдив и 39,55 лв. – съответна част разноски по допуснатата СМЕ,
или общо сумата от 418 лв..
По
тези съображения Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 261357/19.11.2020 г., постановено по гр.д. № 6504/2020 г.
на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. състав, в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от Е.И.И. с ЕГН ********** *** против “Туристстрой - Ц.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ц., Пловдивска
обл., иск с правно основание чл.200 от КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от нея на 28.03.2019 г., до размера от 6 306,84 лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Туристстрой - Ц.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Ц., Пловдивска обл. да заплати на Е.И.И. с ЕГН ********** *** сумата от 6
306,84 /шест хиляди триста и шест лв. и 84 ст./ лв., представляваща дължима се
част на обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от трудова злополука, претърпяна от нея на 28.03.2019 г., след приспадане
на изплатено застрахователно обезщение в размер на 19 278 лв. от ЗК „Уника
– живот“ АД, ведно с обезщетение за забавеното плащане на сумата в размер на
законната лихва от 28.03.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261357/19.11.2020
г., постановено по гр.д. № 6504/2020 г. на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр.
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Туристстрой
- Ц.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ц.,
Пловдивска обл. да заплати на адв. Л.Я.Ц., САК, с ЕГН **********, вписан в регистъра
на адвокатите с личен номер **********, с адрес на упражнявана дейност: гр.София, ул.“Братя Миладинови“
№ 16, ет.3, ап.5, сумата от 294 лв., /двеста деветдесет и четири/ лв. - адвокатско възнаграждение,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Е.И.И. с ЕГН **********
*** да заплати на„Туристстрой
- Ц.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ц.,
Пловдивска обл. сумата от 1043 /хиляда четиридесет и три / лв. разноски по
делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Туристстрой
- Ц.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ц.,
Пловдивска обл. да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сума в размер на 418 лв. в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив, представляваща дължима държавна такса
и депозит за експертиза в производството.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: