Р Е Ш Е Н И Е
№ 537
гр. Г.Оряховица, 29.11.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря M.К. и в присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното
от съдията Вардаров гр.дело№471/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Oбективно съединени искове по чл.27
ал.1 т.2 от ЗАЗ ввр. чл.87 ал.1 от ЗЗД, чл.28 ал.1 ввр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ; чл.30 ал.3 ввр. чл.93 от ЗС,
чл.86 ЗЗД.
Ищецът Й.И.Г.(чрез
адв.Ю.Й. от ВАК) твърди в исковата си молба, че
страни по аренден договор от 23.01.2014г. са: К.Д.Ш.(арендодател) и Д.К.Ш.(арендатор),
действащ в качеството си на едноличен собственик на ЕТ“Декаданс - Д.Ш.“ - в
качеството му на арендатор(с уговорено арендно плащане – 30.00лв./дка за всяка
стопанска година – след 20.декември. на съответната стопанска година и със срок
на договора – 20стопански години, считано от 2014г./2015г. до 2024г./2035г.). Й.И.Г. не бил страна по този аренден договор. Предмет
по този аренден договор - предоставяне
за временно ползване на земеделски земи, собственост на ищеца, представляваща 1/2ид.части от
всичките земеделски земи, които без негово знание и писмено съгласие, чрез
нотариално заверено пълномощно са били отдадени под аренда от К.Д.Ш.(съсобственик,
притежаващ 2/6ид.части) и без знанието и писменото съгласие на третия
съсобственик Й. Н.Р.(притежаващ към 23.01.2014г. 1/6ид.части от същите
земеделски земи. Твърди се, че в договора от 23.01.2014г. не е
отбелязано дали е имало или не, някакво събрание на съсобствениците, по което
те да са взели решение единодушно, дали К.Ш. да отдава собствения си
имот(неговите ид.части), а не и 1/2ид.части
на И.Г.Р.(баща на ищеца) към онзи момент. По действащата нормативна уредба(към 23.01.2014г.) К.Д.Ш. е притежавал само и
единствено 2/6ид.части от собствеността на процесните земеделски
земи и не е имал по
никакъв начин знанието и съгласието на останалите двама съсобственици Й. Н.Р.(братовчед
на ищеца) и И.Г.Р.(баща на ищеца). Впоследствие И.Г.Р. дарил на сина
си Й.И.Г. правото на собственост върху 1/2ид.част от недвижими земеделски
имоти, намиращи се в землището на с.Н.В.Oбщ.С.(нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 635, том IV, рег. № 6750, нот.дело№459/27.06.2018г. на нотариус
К.Б.с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС), а именно: - нива
от 3.000дка, втора категория, местност „Л.д.”, имот № 035008 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 035007, имот № 180013, имот №
035009, имот № 035030; - нива от 10,000 дка, пета категория, местност „с..”,
имот № 090008 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 090007,
имот № 180111, имот № 090009, имот № 090026, имот № 090020; - лозе от 0,660дка,
четвърта категория, местност „В..”, имот № 121061 по плана за земеразделяне,
при граници и съседи: имот № 121062, имот № 000235, имот № 121060, имот №
000235; - нива от 6,592дка, четвърта категория, местност „П...”, имот № 157025
по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 157027, имот № 157028,
имот № 157022, имот № 157024, имот № 180202, имот № 157026. На 07.08.2018г., с договор за цесия
с нотариална заверка на подписите, извършена на 07.08.2018г. от нотариус Кр.Б.
с район на действие ГОРС, рег.№296, И.Г.Р.(цедент) прехвърлил възмездно на сина
си Й.И.Г.(цесионер) вземането си от К.Д.Ш. по договор за аренда на земеделски
земи от 23.01.2014г. за стопанските 2014г-2015г., 2015г-2016г. и 2016г.-2017г.,
общо в размер на 911.34лв., заедно със законна лихва за забава в размер на
69.74лв., и всички принадлежности на вземането, срещу цена от 700.00лв.,
изплатена в брой и на ръка от цесионера на цедента. Страни
по аренден договор от 13.02.2015г. са: К.Д.Ш.(арендодател) и Д.К.Ш.(арендатор),
действащ в качеството си на едноличен собственик на ЕТ“Декаданс - Д.Ш.“ - в
качеството му на арендатор(с уговорено арендно плащане – 35.00лв./дка за всяка
стопанска година – след 20.декември. на съответната стопанска година и със срок
на договора: 01.10.2035г.-30.09.2050г.). Предметът на договора - предоставяне за временно ползване на земеделски
земи(идентични в договора от 23.01.2014г.). До К.Д.Ш. е изпратена Нотариална покана per.№
646/12.02.2018г. чрез пом.нотариус с район на действие РС-Бяла(получена лично
от К.Д.Ш. на 14.02.2018г.), с която е
уведомен и му е даден подходящ срок до 28.02.2018г. да изпълни задължението си
по процесния аренден договор от 23.01.2014г.
– заплащане на сумата 1417.64лв., ведно със законната лихва в срок до
28.02.2018г. Отправено е писмено предупреждение(едностранно предизвестие), че
след изтичането на срока ще счита договора за развален и потърси правата си по
съдебен ред. С писмо от 29.10.2018г., връчено лично на К.Д.Ш., Й.И.Г. го уведомява
за договора за цесия и за факта, че е собственик и надарен с описаните имоти,
находящи се в землището на с.Н.В.Oбщ.С., kaто кани на основание чл.31 ал.2 от
ЗС, ответникът К.Ш. да му заплати чрез пощенски запис сумата 303.78лв.,
представляваща арендно плащане за стопанската
2017г./2018г.(01.10.2017г.-01.10.2018г.). В същото уведомително писмо Й.И.Г. е изразил несъгласие К.Ш. да отдава под
аренда притежаваната от Й.И.Г. собственост(1/2ид.части от описаните земеделски
земи), поради което настоял К.Ш. незабавно да прекрати всички договори за
аренда на земеделски земи, по отношение само на тези, на които Й.И.Г. е
собственик, като в случай, че К.Ш. не изпълни задължението си, Й.И.Г. щял да
потърси правата си по съдебен ред. Договорът за аренда се прекратява при неизпълнение по общия
ред, вкл. и на предвиденото в чл. 28. ал. 1 ЗАЗ специфично основание за
разваляне - прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендно
плащане за повече от три месеца. В конкретния случай, по цитираните по-горе
арендни договори, от 27.06.2018г. е налице забава на арендно плащане за повече
от три месеца по договора от 23.01.2014г.(договорите са сключени за по-дълъг
период от 10г. т.е. в хипотезата на чл.28
ал.2 от ЗАЗ. С молба от 06.06.2019г. ищецът оттегля
претенцията си за прогласяване на нищожност на двата арендни договора,
„тъй като били сключени в съответствие с
чл.3 ал.4 от ЗАЗ, където изрично се признава възможността договорът за аренда
на земеделска земя да бъде сключен само
с един или с няколко съсобственици, предвиждайки взаимоотношенията с останалите
да се уредят съгласно правилото
на чл.30 ал.3 от ЗС“. Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС за К.Д.Ш. възниква задължението
да уреди взаимоотношенията си с останалите съсобственици, а именно да заплати
на Й.Г., съответната арендна сума за всяка една стопанска година, ведно със
законната лихва за забавата. Като не е сторил това, е налице е хипотезата на
чл.59 от ЗЗД, като К.Д.Ш., неоснователно се е обогатил,
вследствие на арендния договор от 23.01.2014г. и неизплатените арендни суми,
получени за цялата площ на процесиите земеделски земи за стопанските години –
2014г./2015г., 2015г./2016г., 2016г./2017г. и 2017г./2018г. Правните последици
от неоснователното обогатяване са, че обогатилото се лице дължи на обеднялото
връщане на неоснователно придобитото. Вземането е винаги парично и е до размера
на по-малкото между размера на това, с което се е обогатило едното лице, и
размера на това, с което се е обеднило другото. На връщане подлежи както полученото,
така и плодовете, придобити от него, от деня на поканването. Моли съда да
развали договорите за аренда, съответно:
-на договор за аренда от 23.10.2014г., на основание чл.28 ал.1 ввр. чл.8 ал.1
от ЗАЗ, поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендно плащане за
повече от три месеца за периода на стопанските години от 2014г. до 2018г.
включително; -на договор за аренда от 13.02.2015г., на основание чл.27 ал.1 т.2
от ЗАЗ ввр. чл.87 ал.1 от ЗЗД с едностранно предизвестие. Моли съда да осъди К.Д.Ш. да заплати на Й.И.Г., сума в размер на
1889.22лв., представляваща неизплатено арендно плащане по договор за аренда от
23.01.2014г., за периода 2014г./2018г., включително или за 4 стопански години
на стойност 1215.00лв.(30.00лв./дка за 20.252дка, или по 303.75лв.,
представляваща арендното плащане за
всяка стопанска година за 1/2ид.част от процесните имоти); сумата
69.74лв. – лихва за забава върху неизплатеното арендно плащане, считано от
датата на падежа на всяко плащане – съответно всеки 20.декември на съответната
година до датата на завеждане на исковата молба – 24.01.2019г.; сумата
610.00лв., представляваща направени допълнителни разходи по изпълнително
дело№2307/2018г. на ЧСИ Ив.Хаджииванов с район на действие ОС-Русе(500.00лв. -
адвокатско възнаграждение; 110.00лв. - такси за образуване на изп.дело). В съдебно заседание на 18.11.2019г.
поддържа предявените искове. Прави признание, че за стопанската 2014г./2015г.,
стопанската 2015г./2016г. и стопанската 2016г./2017г. било извършено арендно плащане и парите били преведени по банковата му сметка чрез
ЧСИ. Други плащания, касаещи стопанската 2017г./2018г. и стопанската
2018г./2019г. до момента не били
извършвани. Претендира направените по делото разноски, в т.ч. и пътни разноски.
Ответниците К.Д.Ш. и ЕТ„Декаданс–Д.Ш.“ с ЕИК***(двамата чрез адв.Р. Ив.Т.
от АК-Разград) оспорват предявените искове. Считат претенциите за разваляне на
двата арендни договора за недопустими, тъй като ищецът не бил страна по нито
един от двата арендни договора. Активно легитимирана за такова искане за
разваляне, респ. искане за провъзгласяване на нищожност на договор и др. можело
да бъде само страна по договора. Тъй
като ищецът не бил страна по нито един от двата арендни договора, поради което
е процесуално и материално недопустимо той да иска разваляне на който и да е от
двата арендни договора. В този смисъл искът е недопустим, поради което като
такъв, следва да бъде изцяло отхвърлен от съда. Относно основателността на
исковата претенция за наем/рента от процесните земеделски земи, че в случай, че сделките извършени от двамата
ответници по иска на К.Ш. срещу тях по чл.135 от ЗЗД по гр.дело№2297/2018г. на
ГОРС бъде уважен, исковите претенции на ищеца в настоящото производство, ще се
явяли и недопустими, и изцяло неоснователни. Съгласно чл.111 б.“В“ от ЗЗД, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем...“, като в
случай, че претенцията за наем е допустима, то същата би била основателна само
за последните три стопански години, а именно: 2015г./2016г., 2016г./2017г. и
2017г./2018г.,, предвид възражение за изтекла давност по отношение иска за наем
за стопанската година 2014г./2015г. В съдебно заседание на 18.11.2019г.
процесуалният представител на ответниците поддържа направените възражения в
отговора си, считайки също, че за стопанската 2018г./2019г. ответниците са
изправна страна към момента на приключване на устните състезания, тъй като
задължението за изплащане възниква след 20.декември на текущата година. Заявява
готовност за изплащане на арендното плащане по договора, в случай, че ищецът представи банкова сметка.
***тствало възможността да се извърши плащане. Претендират се направените по
делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, че страни по аренден
договор от 23.01.2014г. са: К.Д.Ш.(арендодател) и Д.К.Ш.(арендатор), действащ в
качеството си на едноличен собственик на ЕТ“Декаданс - Д.Ш.“ - в качеството му
на арендатор(с уговорено арендно плащане – 30.00лв./дка за всяка стопанска
година – след 20.декември. на съответната стопанска година, считано от
2014г./2015г. до 2024г./2035г.). Предмет
по този аренден договор - предоставяне
за временно ползване на земеделски земи, собственост на Й. Н.Р., представляваща 1/2ид.части от
всичките земеделски земи, които без негово знание и писмено съгласие, чрез
нотариално заверено пълномощно са били отдадени под аренда от К.Д.Ш.(съсобственик)
и без знанието и писменото съгласие на третия съсобственик Й. Н.Р.. И.Г.Р.
дарил на сина си Й.И.Г. правото на собственост върху 1/2ид.част от недвижими
земеделски имоти, намиращи се в землището на с.Н.В.Oбщ.С.(нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 635, том IV, рег. № 6750, нот.дело№459/27.06.2018г.
на нотариус К.Б.с рег. № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС), а
именно: - нива от 3.000дка, втора категория, местност „Л.д.”, имот № 035008 по
плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 035007, имот № 180013,
имот № 035009, имот № 035030; - нива от 10,000 дка, пета категория, местност „с..”,
имот №090008 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 090007,
имот № 180111, имот № 090009, имот № 090026, имот № 090020; - лозе от 0,660дка,
четвърта категория, местност „В..”, имот № 121061 по плана за земеразделяне,
при граници и съседи: имот № 121062, имот № 000235, имот № 121060, имот №
000235; - нива от 6,592 дка, четвърта категория, местност „П...”, имот № 157025
по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 157027, имот № 157028,
имот № 157022, имот № 157024, имот № 180202, имот № 157026.
От своя страна, К.Д.Ш. се
легитимира като съсобственик на описаните по-горе имоти, притежаващ 1/2ид.част
от имотите(земеделски земи), съгласно нот.акт№352 томII рег.№2949 нот.дело №296/02.08.2013г.
на нотариус А.М. с район на действие ГОРС и нот.акт№107 томI рег.№857
нот.дело№86/14.03.2014г. на нотариус А.М. с район на действие ГОРС(листи 65-66
и листи 69-70 от делото).
На
07.08.2018г., с договор за цесия с нотариална заверка на подписите, извършена
на 07.08.2018г. от нотариус Кр.Б. с район на действие ГОРС, рег.№296, И.Г.Р.(цедент)
прехвърлил възмездно на сина си Й.И.Г.(цесионер) вземането си от К.Д.Ш. по
договор за аренда на земеделски земи от 23.01.2014г. за стопанските
2014г-2015г., 2015г-2016г. и 2016г.-2017г., общо в размер на 911.34лв., заедно
със законна лихва за забава в размер на 69.74 лв., и всички принадлежности на
вземането, срещу цена от 700.00лв., изплатена в брой и на ръка от цесионера на
цедента.
Страни
по аренден договор от 13.02.2015г. са: К.Д.Ш.(арендодател) и Д.К.Ш.(арендатор),
действащ в качеството си на едноличен собственик на ЕТ“Декаданс - Д.Ш.“ - в
качеството му на арендатор(с уговорено арендно плащане – 35.00лв./дка за всяка
стопанска година – след 20.декември. на съответната стопанска година и със срок
на договора: 01.10.2035г.-30.09.2050г.). Предметът на договора от 13.02.2015г.
е предоставянето за временно ползване на
земеделски земи(идентични в договора от 23.01.2014г.). И в двата арендни
договора от 23.01.2014г. и от 13.02.2015г. страните са уговорили идентична
клауза(чл.7 от договорите), според която арендното плащане, дължимо от
арендатора е в размер, съответно - 30.00лв./дка и 35.00лв./дкa ползвана
земеделска земя, дължими всяка стопанска година, като същата може да бъде повишавана според инфлационните процеси с подписването на анекси към
договора. Арендното плащане се извършва
след 20.декември. на съответната година.
До К.Д.Ш. е изпратена Нотариална покана per.№
646/12.02.2018г. чрез пом.нотариус с район на действие РС-Бяла(получена лично
от К.Д.Ш. на 14.02.2018г.), с която е
уведомен и му е даден подходящ срок до 28.02.2018г. да изпълни задължението си
по процесния аренден договор от 23.01.2014г.
– заплащане на сумата 1417.64лв., ведно със законната лихва в срок до
28.02.2018г. Отправено е писмено предупреждение(едностранно предизвестие), че
след изтичането на срока ще счита договора за развален и потърси правата си по
съдебен ред. С писмо от 29.10.2018г., връчено лично на К.Д.Ш., Й.И.Г. го уведомява
за договора за цесия и за факта, че е собственик и надарен с описаните имоти,
находящи се в землището на с.Н.В.Oбщ.С., kaто кани на основание чл.31 ал.2 от
ЗС, ответникa К.Ш. да му заплати чрез пощенски запис сумата 303.78лв.,
представляваща арендно плащане за стопанската
2017г./2018г.(01.10.2017г.-01.10.2018г.). В същото уведомително писмо Й.И.Г. е изразил несъгласие К.Ш. да отдава под
аренда притежаваната от Й.И.Г. собственост(1/2ид.части от описаните земеделски
земи), поради което настоял К.Ш. незабавно да прекрати всички договори за
аренда на земеделски земи, по отношение само на тези, на които Й.И.Г. е
собственик, като в случай, че К.Ш. не изпълни задължението си, Й.И.Г. щял да
потърси правата си по съдебен ред.
Безспорни
между страните са и фактите, че Й.Г. е депозирал пред Районен съд - Бяла
заявление по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК, образувано е ч.гр.дело№900/2018г.
по описа на РС–Бяла, в хода на което са издадени Заповед№399/26.10.2018г. и
изпълнителен лист от 26.10.2018г., в полза на Й.И.Г. срещу длъжник К.Д.Ш., за
сумата от 981.08лв. – парично вземане, произтичащо от договор за цесия, сключен
на 07.08.2018г., както за сумата от 50.00лв. – разноски по делото.
Безспорни
в настоящото производство са и фактите, че
въз основа на Заповед№399/26.10.2018г. и изпълнителен лист от 26.10.2018г.,
издадени по ч.гр.дело№900/2018г. по описа на РС–Бяла, е образувано изпълнително
дело№20188320402307 по описа на ЧСИ И.Х.с район на действие ОС Русе, с
взискател Й.И.Г. и длъжник К.Д.Ш., на когото е връчена покана за доброволно
изпълнение изх. № 27576/12.11.2018г. за общата сума от 1812.07лв.
По делото
е представен отговор на нотариална покана от 16.02.2018г.(чрез нотариус Ан.М. с
район на действие ГОРС), от страна на К.Д.Ш.
адресирана до И.Г.Р.(на адрес ***.Търново), с която К.Д.Ш., заявявайки,
че притежава в собственост 1/2 (една втора) идеална част от недвижимите имоти(земеделски земи) поканва И.Г.Р.
в нотариалната кантора на 26.02.2018г.(13h30min.) за изясняване правото на
собственост/съсобственост на зем.земи и съответно правото на И.Г.Р. на рента относно посочените
земеделски земи и за стопанските години. Заявява се и готовност за
заплащане на арендното плащане за
посочените земеделски земи и стопански години на място в присъствието на
нотариуса. Приложен е Констативен протокол от 26.02.2018г.(13h45min.) от нотариус Ан.М. с район на действие ГОРС,
като в протокола е отразено явяването на К.Д.Ш. и неявяването на И.Г.Р. и Й.Г.,
заявявайки по телефон, че не са в състояние да пътуват за посочената дата, предвид влошените
метеорологични условия.
С оглед
направеното признание от страна на ищеца, то следва да се приеме за безспорно
установено, че за стопанската 2014г./2015г., стопанската 2015г./2016г. и
стопанската 2016г,/2017г. било извършено
арендно плащане и парите били преведени
по банковата сметка на Й.И.Г. чрез ЧСИ.
До И.Г.Р.(на адрес ***.Търново) е бил
изпратен пощенски запис-паричен превод за сумата 391.84лв., ведно с квитанция
за паричен превод за същата сума от страна на ЕТ„Декаданс–Д.Ш.“. В разписката е
отразен заявен отказ от страна на И.Г.Р. да получи сумата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на
белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащият
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
Развалянето на двустранните договори/наименовано в ЗАЗ - прекратяване,
поради неизпълнение/ се извършва по общия ред - с едностранно адресатно
волеизявление по чл.87 ал.1 от ЗЗД или чл.87 ал.2 т ЗЗД/с или без
предупреждение/, а по изключение, в изрично предвидените от закона случаи - по
съдебен ред – чл.87 ал.3 от ЗЗД и чл.28 ал.2 от ЗЗД, с влязло в сила
конститутивно решение. Редът за разваляне на двустранните договори, поради
неизпълнение, е начинът, по който се упражнява потестативното право на
разваляне - с едностранно волеизявление или с конститутивен иск. Той не
произтича от юридическите факти, в които се изразява самото неизпълнение на
задълженията и въз основа на които възниква потестативно право на разваляне.
Съгласно чл.28 ал.2, ал.3 от ЗАЗ, само развалянето на договор за аренда,
сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред, при
условие, че предмет на договора не са държавни или общински земи, при които
развалянето е извънсъдебно - с писмено предупреждение по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД. Установените от закона критерии за начина на разваляне на договора за
аренда са: продължителността на договора и собствеността върху арендуваните
земеделски земи. Следователно, развалянето на останалите арендни договори,
които не попадат в хипотезата на чл.28 ал.2 от ЗАЗ, поради тяхното
неизпълнение, тъй като ЗАЗ не предвижда друго по смисъла на чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ, се осъществява по
общия ред - с едностранно писмено волеизявление, съобразно чл.87 ал.1 или ал.2
от ЗЗД.
По
отношение на арендния договор се прилагат правилата на ЗЗД, там, където липсва
изрична регламентация в ЗАЗ. Доколкото правните последици на разтрогването на
облигационната връзка биха настъпили за всички страни в правоотношението, то те
следва да участват и като страни по делото.
Договорът за аренда се прекратява при неизпълнение, съгласно общата
хипотеза на чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ - по общия ред, доколкото в този закон не е
предвидено друго, т.е. налице е препращане и към общия ред за прекратяване на
договорите поради неизпълнение, дължащо се на причини, различни от предвидените
в ЗАЗ.
Съдът намира,
че макар и договорът за аренда да е сключен само от единия от съсобствениците, другият съсобственик е също процесуално
легитимиран да води иска за разваляне на арендния договор/договори. Съгласно
чл.3 ал.4 от ЗАЗ, когато договорът за аренда е сключен само от някои от
съсобствениците на земеделската земя отношенията помежду им се уреждат съгласно
чл.30 ал.3 от ЗС. Цитираната разпоредба гласи, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Това води до извода, че договорът за аренда
може да се сключи само от един или само от няколко от собствениците на
земеделската земя и когато някой от съсобствениците има претенции, то тези
отношения се уреждат между съсобствениците, съобразно квотите им от
съсобствеността. В настоящия случай договорът е сключен само от един от
съсобствениците, като този договор има действие и по отношение на другия
съсобственик, съгласно разпоредбата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ. Вярно е, че отдаването
под аренда, като действие на обикновено управление, е такова, което може да
бъде извършено самостоятелно и без съгласието на останалите участници в
общността. Нормата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ е императивна и директно
приложима, без да дава възможност за преценка. Тя препраща конкретно към чл.30
ал.3 от ЗС в императивна форма, поради което е недопустимо да се прилага друга
норма извън изрично посочената разпоредба. Действително, ЗАЗ урежда арендните
отношения в земеделието, които пък съгласно чл.1 ал.2 от ЗАЗ, се уреждат с
аренден договор. С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави
на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да
извърши определено арендно плащане. Настоящият състав счита, че по силата на
чл.3, ал.4 от ЗАЗ във чл.30 ал.3 от ЗС, поради гореизложеното качеството
„арендодател” - страна по договора за аренда, придобиват всички съсобственици
на земята - предмет на договора, макар и той да е сключен само от един от тях.
От това следва, че всеки от тях има право да иска разваляне на договора, поради
неизпълнение за своята част. Щом по смисъла на чл.3 ал.4 от ЗАЗ един
от съсобствениците на земеделската земя може да я арендова без значение от
притежаваната от него квота от същата, то по аналогия на закона при
неизпълнение на договора за аренда по отношение само на един от
съсобствениците, без значение от притежаваната от него квота от земеделската
земя, то той има правната възможност да иска развалянето на целия договор за
аренда, тъй като неговата част не е отделно обособена, а е в едно общо цяло с квотите
на останалите съсобственици. Противното разбиране и тълкуване на чл.28 ал.1 от
ЗАЗ ввр. чл.3 ал.4 от ЗАЗ би довело до неравнопоставеност и двойни стандарти по
отношение на възможността за отдаване под аренда на земеделски имот само от
един от съсобствениците му и възможността за прекратяване на договор за аренда
само от един от съсобствениците му, когато по отношение на него е налице
неизпълнение на договора за аренда и без значение дали това е така или не е по
отношение и на всички останали собственици. Предвид изложеното, процесуално легитимиран да води иск
за разваляне на договора за аренда е всеки съсобственик за своята част от
съсобствеността.
Налице са
сключени два договора за аренда от 23.01.2014г.
и от 13.02.2015г., при които арендодателят се легитимира като собственик
на 1/2ид.части от земеделски земи и които договори са сключени за срокове,
съответно – 20години и 15години. Както вече се посочи, отдаването под аренда е
могло да бъде извършено от един съсобственик без съгласието на останалите
участници в общността - по аргумент от чл.3 ал.4 от ЗАЗ и отношенията помежду
им се уреждат съгласно чл.30 ал.3 от ЗС. Поради това, договорите за аренда не
са нищожни, поради изпълнение на изискванията на чл.3 ал.4 от ЗАЗ, която изрично признава
възможността договорът за аренда на земеделска земя да бъде сключен само от
един или от няколко съсобственици. С §.6
на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ(обн. ДВ бр.13/07.02.2017г. - в сила от 07.02.2017г.) е изменен чл.3 ал.4
от ЗАЗ, като е предвидено, че договор за аренда може да бъде сключен със
съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50% идеални
части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици,
притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот.
В действалата до изменението редакция на чл.3 ал.4 от ЗАЗ е регламентирана
възможност за сключване на договор за аренда само от някои от съсобствениците,
т.е. и от съсобственик, притежаващ по-малко от половината от
дяловете(Тълкувателно решение№1/16.01.2019г. по тълк.дело№1/2018г. – ОСГТК
ВКС). Оспорваните по делото арендни
договори са сключени преди тази дата, когато е действала предходната редакция
на чл.3 ал.4 от ЗАЗ. Всеизвестно е, че по принцип общите правни норми, в това
число и законовите правни норми, действат за напред(ex nunc). В съвременните
правни системи това принципно положение се разглежда като гаранция за
предвидимост на правния ред и като елемент от правната сигурност. Обратното
действие(обратна сила - ex tunc) би било налице, когато една обща правна
норма преурежда правните последици от факти, който са се реализирали преди
нейното влизане в сила, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл
неоснователни се явяват възраженията на ищцовата страна.
Съгласно
нормата на §.1 от ДР на ЗАЗ за неуредените в този закон въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданското законодателство. Общ принцип в правото е, че право
да развали договора има само изправната страна в облигационната връзка. Не се
оспорва обстоятелството, че след сключването на договора за аренда имотите са
предадени на арендатора(втори ответник по делото), арендодателят е осигурил
спокойно и безпрепятствено ползване на арендуваната земеделска земя, с което са
изпълнили основните си задължения по договора. Фактът на неизпълнение е
отрицателен, поради което ответната страна е тази, която следва да ангажира доказателства, че е
изпълнила задълженията си по договора за заплащане на арендното възнаграждение
за процесните имоти и е изправна страна(Тълкувателно решение№1/02.04.2014г. по
тълк.дело№1/2014г. - ОСГТК на ВКС, Решение№361/31.05.2011г. по
гр.дело№484/2009г. - Iг.о. на ВКС). Ищецът
в настоящото дело се е позовал на нормата на чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ
ввр. чл.87 ал.1 от ЗЗД,
а именно - договорът за аренда се прекратява при неизпълнение - по общия ред,
доколкото в този закон не е предвидено друго, а също на чл.28 ал.1 ввр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ -
поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три
месеца.
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на
чл.27 от ЗАЗ и чл.28 от ЗАЗ е видно, че същите се намират в Глава VI
“Прекратяване на договора” от ЗАЗ, т.е.
двата текста регламентират два способа за прекратяване на договор за аренда.
Единият е извънсъдебен и е разгледан в разпоредбите на чл.27 от ЗАЗ, а другият
най-общо казано регламентира съдебната процедура за прекратяване на арендните
договори. Макар законодателят да е използвал две понятия в чл.27 от ЗАЗ
„прекратяване” на арендния договор, а в чл.28 от ЗАЗ – „разваля” арендния
договор, практически се касае за процедури, по които се цели да се постигне
прекратяване на договорните отношения между страните. В този смисъл и предвид разпоредбата на чл.9 от ЗЗД съгласно,
която страните са свободни да определят съдържанието на договорите, доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, съдът
намира, че следва да тълкува сключения между страните аренден договор в смисъл,
че те са се договорили да прекратят арендния договор при неизпълнение - по
общия ред, доколкото в ЗАЗ не е предвидено друго, т.е. и при неплащане на
арендни вноски по реда предвиден за разваляне на арендните договори. По
аргумент на противното(чл.28 ал.3 от ЗАЗ) договорът за аренда сключен за земи,
които не са част от държавния или общински поземлен фонд може да се развали от
страните по договора и без да е изпратено писмено предупреждение по реда на
чл.87 от ЗЗД(такова, все пак е изпратено от 14.02.2018г. с нот.покана от същата
дата, както и с покана-уведомление за договора за цесия).
Както се
посочи и в двата арендни договора от 23.01.2014г. и от 13.02.2015г. страните
са уговорили идентична клауза(чл.7 от договорите), според която арендното
плащане, дължимо от арендатора е в размер, съответно - 30.00лв./дка и
35.00лв./дкa ползвана земеделска земя, дължими всяка стопанска година, като
арендното плащане се извършва след
20.декември. на съответната година. Съдът, съобразно чл.235 ал.3 от ГПК, взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В тази връзка,
следва да се отбележи, предвид направеното признание от страна на ищеца, че за
стопанската 2014г./2015г., стопанската 2015г./2016г. и стопанската
2016г./2017г. било извършено арендно
плащане и парите били преведени по
банковата сметка на Й.И.Г.. При установено наличие на правоотношение
във връзка със сключен валиден договор за аренда и изпълнение на задължението
от страна на собствениците арендодатели, върху ответника-арендатор е
задължението да докаже изпълнение на насрещното си задължение - заплащане на
уговореното арендно плащане в посочения в договора срок и ред – за стопанската
2017г./2018г.(арендното плащане се извършва
след 20.декември. на съответната
година). Доказателства в тази насока по
делото не са представени. Съдът намира, че предявеният иск за прекратяване на договора за аренда от
23.01.2014г. чрез
развалянето му по съдебен ред е основателен. Ето защо, ищецът може да осъществи
разваляне на процесния договор(от 23.01.2014г.), поради неизпълнението му от
длъжника до 1/2ид.част, съобразно размера на дела му. Доколкото никой не може
да предявява чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, за
останалата 1/2ид.част искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
В тази
връзка следва да се отбележи, че при тълкуването на договора, съдът възприема,
че естеството на задължението, а и правилото в чл.68 б.“в“ от ЗЗД предполагат
ищецът да съдейства, а именно да се яви, за да получи арендното плащане в
пари(според клаузата в договора). По делото не бяха събрани данни ищцовата
страна да е изпълнила това си свое задължение, т.е. би била приложима
хипотезата визирана в чл.95 oт ЗЗД, а именно, че кредиторът-ищецът е изпаднал в
забава, тъй като не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би
могъл да изпълни задължението си. Въпреки горното, съдът счита, че ответната страна не е изпълнила
задължението си за заплащане на уговореното арендно плащане, тъй като,
съгласно чл.97 от ЗЗД, ако задължението
е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът(ответната страна) може
да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено
от районния съд по местоизпълнението. Отделно, съобразно чл.97 ал.1 изр.II от ЗЗД, е посочено, че пари могат да се оставят за пазене в банка по
местоизпълнението и без разрешението на съда. В настоящия случай няма
твърдения, че длъжникът е бил възпрепятстван да изпълнени задължението си от
страна на кредитора за получаване на арендно възнаграждение, макар че същият е
могъл да внесе възнаграждението по негова сметка в банка. Не е необходимо
такава сметка да бъде разплащателна, както не е необходимо да притежава повече от
достъпните му по договора лични данни. Кредиторът би могъл да разполага със
сумата по такава сметка, след представяне на документ за самоличност. Ако ответникът е искал да изпълни
задължението си в пари, то нищо не му е пречело да изпрати на ищеца пощенски
запис. В случая е налице неточно изпращане на паричния превод с пощенски запис
- не на съсобственика на процесните имоти. Предвид изложеното, неоснователно се
явява възражението на ответната страна, че ищецът не съдействал за изпълнение
задължението по изплащане на арендното плащане, във връзка с непредставянето на
банкова сметка.
Сделка,
сключена под отлагателно условие не поражда правно действие, но е действителна
и се намира във висящо положение до продължаване на правното очакване на страните,
а сбъдването на условието, според чл.25 ал.2 ЗЗД, има обратна сила и правните
последици се пораждат от момента на отлагателното условие, като дотогава правните последици на сделката не настъпват.
Ето защо съдът намира, че сключеният договор за аренда от 13.02.2015г.(със
срок на договора: 01.10.2035г.-30.09.2050г.) не е могъл да
произведе действието си, тъй като не е отговорил на очакванията за срочното
сбъдване на отлагателното условие(до дата 01.10.2035г.) и до настъпване на
правните последици на развалянето на договора от страна на ищеца, като самият
договор ще породи действието си при сбъдване на предвиденото отлагателно
условие. След като процесният договор не е влязъл в сила, следователно същият
не е произвел действието си и не подлежи на прекратяване или разваляне. В този смисъл искът за разваляне
на договора за аренда от 13.02.2015г. се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС ввр.
чл.93 от ЗС, всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му
част от естествените и граждански плодове, като възмездното предоставяне на
общата вещ на трето лице е действие по управление, а не акт на лично ползване
по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС(всяко поведение на съсобственик което
възпрепятства останалите съсобственици, без да се събират добиви и граждански
плодове - Тълкувателно решение№7/02.11.2012г. по тълк.дело№7/2012г. ОСГК ВКС).
В случая не се касае за лично ползване на вещта от съсобственик - не са
изложени и твърдения от ищцовата страна в тази насока. От една страна се касае
до ползи от обща вещ, получавани от един
съсобственик в повече от правата му, а от друга - до лишаване на другите съсобственици от
ползи, които им се следват, според техните права в съсобствеността. Когато
съсобственик получава ползите от общата вещ несъразмерно с частта си, той дължи
обезщетение на другите съсобственици съобразно дяловете им и без писмено
поискване. Законът в чл.30 ал.3 от ЗС не
съдържа изискване за предварителна писмена покана(Решение№512/1987г. по гр.дело№515/1986г. - ВС). В тази връзка и съобразно с чл.235 ал.3
от ГПК(безспорният факт на погасяване на задължението за аредни плащания за стопанската
2014г./2015г., стопанската 2015г./2016г. и стопанската 2016г./2017г.), както
признанието на ответната страна за дължимост на арендното плащане за
стопанската 2017г./2018г., то съдът следва да присъди в полза на Й.И.Г. сумата
303.75лв., представляваща договорено неизплатено аредно плащане за стопанската
2017г./2018г. на основание чл.7 от Аренден договор от 23.01.2014г. Следва да се
отхвърлят исковете за договорено неизплатено арендно плащане за стопанската
2014г./2015г., стопанската 2015г./2016г. и стопанската 2016г./2017г., на
основание чл.7 от Аренден договор от 23.01.2014г., предвид извършеното
изплащане от К.Ш.Г..
Предвид
основателността на главния иск е основателна и претенцията за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение върху припадащите се на ищеца
суми(задължението е парично) по договорите за наем, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД,
но от датата на забавата. Изпадането в забава в общия случай е фактически
състав от няколко елемента - изискуемост, покана и на трето място наличието на
вина за забавеното изпълнение от страна на длъжника, като в конкретния случай не
се изисква предварителна писмена покана, предвид възмездното предоставяне на
общата вещ на трето лице - действие по управление(не акт на лично ползване).
Вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване, каквито са тези по чл.30
ал.3 от ЗС са изискуеми от момента на неоснователното преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго, т.е. от получаване на
дохода(т.7 от ППВС№1/1979г. ВС). В тази връзка, в полза на ищцовата страна по
реда на чл.162 от ГПК(отчита се и фактът, че погасяване задълженията по
арендните плащания за стопанската 2014г./2015г., стопанската 2015г./2016г. и
стопанската 2016г./2017г. е извършено след образуване на настоящото
производство), то следва да бъде присъдена сумата 69.74лв. – лихва за
забава върху неизплатеното арендно плащане Аренден договор от 23.01.2014г.,
считано от датата на падежа на всяко плащане – съответно всеки 20.декември на
съответната година до датата на завеждане на исковата молба – 24.01.2019г.
която да бъде заплатена от страна на К.Ш.Г. в полза на Й.И.Г..
При този
изход на делото, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на
дължимото адвокатско възнаграждение съобразно Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78 ал.1
от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищецът е упълномощили редовно адв.Ю.Й.
от АК-Видин да го представлява по настоящото дело и адвокатът е реализирал
надлежно процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от
приложеното по делото адвокатско пълномощно от 02.04.2019г. и договор за правна
защита и съдействие от 02.04.2019г., в същите е удостоверено, че
упълномощаването е по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА/безплатна адвокатска помощ
на друг юрист/. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Както се посочи, предявени са обективно съединени искове
с правно основание: чл.27 ал.1 т.2 от ЗАЗ ввр. чл.87 ал.1 от ЗЗД,
чл.28 ал.1 ввр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ; чл.30 ал.3 ввр. чл.93 от ЗС,
чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.7 ал.6 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела за съществуване, за унищожаване или за
разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни
права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на
чл.7 ал.2 от наредбата, но не по-малко от 600.00лв. Съответно, според
чл.7 ал.2 т.2 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес от 1000.00лв. до 5000.00лв. е
300.00лв. + 7% за горницата над 1000.00лв. В този смисъл определеното
възнаграждение чл.38 ал.2 ввр. чл.38 ал.1 т.3 ввр. чл.36 ал.2 от ЗА следва да бъде
600.00лв.+600.00лв.+340.95лв.=1540.95лв. Претендират се и възстановяването на
разноски под формата на платена ДТ по Тарифата за ДТССГПК – 233.42лв. в списъка
за разноски по чл.80 от ГПК(в т.ч. и ДТ за осъдителния иск – 63.42лв.).
Осъществената от пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова
молба и процесуално представителство в съдебно заседание. Поради това и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК: -К.Ш.Г. и ЕТ“Декаданс
- Д.Ш.“ следва да
заплатят на Й.И.Г. сумата 85.00лв., представляваща направените разноски,
съобразно уважената част от исковете за разваляне на договорите; -К.Ш.Г. следва да заплати на Й.И.Г.
сумата 63.42лв., представляваща направените разноски, във връзка с исковете за
незаплатени арендни плащания(отчита се и фактът, че погасяване задълженията по
арендните плащания за стопанската 2014г./2015г., стопанската 2015г./2016г. и
стопанската 2016г./2017г. е извършено след образуване на настоящото
производство, т.е. ответната страна с
поведението сама е инициирала образуване на настоящото производство).. К.Ш.Г.
следва да заплати на адв.Ю.Й. от АК-Видин адвокатско възнаграждение, определено
на основание чл.38 ал.2 ввр. чл.38 ал.1 т.2 ввр. чл.36 ал.2 от ЗА ввр. чл.7 ал.6 и чл.7 ал.1 т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата 640.95лв., съобразно
и съразмерно на уважената част от исковете(отчита се и фактът, че погасяване
задълженията по арендните плащания за стопанската 2014г./2015г., стопанската
2015г./2016г. и стопанската 2016г./2017г. е извършено след образуване на
настоящото производство, т.е. ответната
страна с поведението сама е инициирала образуване на настоящото производство). ЕТ“Декаданс
- Д.Ш.“ следва да
заплати на адв.Ю.Й. от АК-Видин адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл.38 ал.2 ввр. чл.38 ал.1 т.2 ввр. чл.36 ал.2 от ЗА ввр. чл.7 ал.6 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения сумата 300.00лв., съобразно на уважената
част от исковете за разваляне на договор. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, съобразно и
съразмерно на отхвърлената част от
исковете(отчита се и фактът, че общият размер на посоченото адв.възнаграждение
за процесуалния представител на ответниците е 750.00лв., според приложените по
делото – листи 110/111 договори за правна защита и съдействие от 17.06.2019г.,
е по-малък от минималните размери на адв.възнаграждения по чл.7 ал.6
и чл.7 ал.1 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения), в полза на К.Ш.Г. и ЕТ“Декаданс
- Д.Ш.“ следва да бъде присъдена сумата 750.00лв., представляваща направените
по делото разноски, която да бъде заплатена от Й.И.Г..
Въпросът
за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в
чл.79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски в
изпълнителното производство е изрично уредено в чл.79 ал.1 от ГПК. Всъщност
произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в
изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на
общия принцип за отговорност за разноски. По аргумент от чл.79 от ГПК, в края
на изпълнителното производство съдебният изпълнител следва да начисли и
определи за сметка на длъжника всички направени разноски по изпълнителното
дело. Съдът не би могъл да извърши вместо съдебния изпълнител действия по
определяне на размера на разноските, респ. изменение на установените вече
разноски по аналогия с разпоредбата на чл.248 от ГПК(Определение№460/19.09.2011г. по ч.гр.дело№338/2011г. - IIIг.о. ВКС). Тези
разноски се заплащат по сметка на съответния компетентен орган/в случая съдебен
изпълнител/, в правомощията на който орган е да реши въпроса за разноските
направени в неговото производство, при което искането за присъждане на тези
разноски от 610.00лв. - допълнителни разходи по изпълнително
дело№2307/2018г. на ЧСИ Ив.Хаджииванов с район на действие ОС-Русе(500.00лв. -
адвокатско възнаграждение; 110.00лв. - такси за образуване на изп.дело) не се разглежда е настоящото исково
производство, като молбата в тази и част следва да бъде оставена без уважение.
Тълкувайки
понятието „разноски“ съобразно чл.78 и сл. от ГПК, се налага се изводът, че под
„разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са
изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални
действия(адвокатско възнаграждение за представителство в процеса,
възнаграждение за вещо лице, разноски за
призоваване на свидетел, разходи за извършване на оглед и др.). Следователно,
разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с
извършването на правните действия в процеса или за оказаната и правна защита,
докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните
процесуални представители по събиране на доказателствата(изготвяне на копия от
документи, банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи/в т.ч. и за
закупено гориво/ по повод пътуване до седалището на компетентния съд и др.) не
представляват разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, подлежащи на присъждане и
стоят извън обхвата на отговорността за разноски. Допълнителен аргумент в
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че личното явяване на страните и
техните процесуални представители в открито заседание не е задължително. Поради
това, направените от пълномощниците на ищцовата страна транспортни разходи до
гр.Г.Оряховица не се дължат от ответниците. Транспортните разходи се
възстановяват само на вещи лица и свидетели(по аргумент на чл.75 от ГПК), но не
и на страните или техни представители, за които присъствието в съдебно
заседание не е задължително, а е правна възможност. В този смисъл молбата за
присъждане на пътни разноски за съдебно
заседание в ГОРС в размер на 100.00лв. следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ по иск от страна на Й.И.Г. с ЕГН**********, с адрес: ***, против К.Д.Ш.
с ЕГН**********, с адрес: ***–Д.Ш.“ с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., представляван от Д.К.Ш., арендния
договор от 23.01.2014г., с предмет:
предоставяне за временно ползване на
земеделски земи – 20.250дка в землището на с.Н.В.Общ.С.(-нива от 3.000дка,
втора категория, местност „Л.д.”, представляваща имот№035008 по КВС на землището
на с.Н.В.; -нива от 9.999дка, пета категория, местност „с..”, представляваща
имот№090008 по КВС на землището на с.Н.В.; -лозе от 0.660дка, четвърта
категория, местност „В..”, представляваща имот№121061 по КВС на землището на с.Н.В.;
-нива от 6.591дка, четвърта категория, местност „П...”, представляваща
имот№157025 по КВС на землището на с.Н.В.), сключен между К.Д.Ш. и ЕТ„Декаданс–Д.Ш.“,
представляван от Д.К.Ш.(с уговорено арендно плащане – 30.00лв./дка за
всяка стопанска година – след 20.декември. на съответната стопанска година и
със срок на договора – 20стопански години, считано от 2014г./2015г. до 2024г./2035г.) до размера на притежаваните от Й.И.Г.
1/2ид.чaсти от земеделските земи в землището на с.Н.В.Общ.С.
– 20.250дка(-нива от 3.000дка, втора категория, местност „Л.д.”, представляваща
имот№035008 по КВС на землището на с.Н.В.; -нива от 9.999дка, пета категория,
местност „с..”, представляваща имот№090008 по КВС на землището на с.Н.В.; -лозе
от 0.660дка, четвърта категория, местност „В..”, представляваща имот№121061 по
КВС на землището на с.Н.В.; -нива от 6.591дка, четвърта категория, местност „П...”,
представляваща имот№157025 по КВС на землището на с.Н.В.).
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от страна на Й.И.Г. с ЕГН**********,
с адрес: ***, против К.Д.Ш. с ЕГН**********, с адрес: ***–Д.Ш.“ с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., представляван от Д.К.Ш., за разваляне на
арендния договор от 13.02.2015г., с предмет:
предоставяне за временно ползване на
земеделски земи – 20.250дка в землището на с.Н.В.Общ.С.(-нива от 3.000дка,
втора категория, местност „Л.д.”, представляваща имот№035008 по КВС на землището
на с.Н.В.; -нива от 9.999дка, пета категория, местност „с..”, представляваща
имот№090008 по КВС на землището на с.Н.В.; -лозе от 0.660дка, четвърта
категория, местност „В..”, представляваща имот№121061 по КВС на землището на с.Н.В.;
-нива от 6.591дка, четвърта категория, местност „П...”, представляваща
имот№157025 по КВС на землището на с.Н.В.), сключен между К.Д.Ш. и ЕТ„Декаданс–Д.Ш.“,
представляван от Д.К.Ш.(с уговорено арендно плащане – 35.00лв./дка за
всяка стопанска година – след 20.декември. на съответната стопанска година и
със срок на договора: 01.10.2035г.-30.09.2050г.) до размера на притежаваните от Й.И.Г. 1/2ид.чaсти
земеделски земи – 20.250дка в землището на с.Н.В.Общ.С.(-нива от 3.000дка,
втора категория, местност „Л.д.”, представляваща имот№035008 по КВС на
землището на с.Н.В.; -нива от 9.999дка, пета категория, местност „с..”,
представляваща имот№090008 по КВС на землището на с.Н.В.; -лозе от 0.660дка,
четвърта категория, местност „В..”, представляваща имот№121061 по КВС на
землището на с.Н.В.; -нива от 6.591дка, четвърта категория, местност „П...”,
представляваща имот№157025 по КВС на землището на с.Н.В.).
ОСЪЖДА К.Д.Ш.
с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.Г. с ЕГН**********, с адрес: ***:
сумата 303.75лв./триста и три лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща договорено неизплатено аредно плащане за стопанската
2017г./2018г. на основание чл.7 от Аренден договор от 23.01.2014г., сключен
между К.Д.Ш. и ЕТ„Декаданс–Д.Ш.“ с
предмет: предоставяне
за временно ползване на земеделски земи – 20.250дка в землището на с.Н.В.Общ.С.; сумата 69.74лв./шестдесет и девет лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща лихва за забава върху неизплатеното арендно плащане
по Аренден
договор от 23.01.2014г., считано от датата на падежа на всяко плащане
– съответно всеки 20.декември на съответната година до датата на завеждане на
исковата молба – 24.01.2019г.; сумата 63.42лв./шестдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща направените разноски по гр.дело№471/2019г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от страна на Й.И.Г. с ЕГН**********,
с адрес: ***, против К.Д.Ш. с ЕГН**********, с адрес: ***–Д.Ш.“ с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., представляван от Д.К.Ш., за сумата
911.25лв., представляваща общ размер на аредно плащане за стопанската
2014г./2015г., стопанската 2015г./2016г. и стопанската 2016г./2017г., на
основание чл.7 от Аренден договор от 23.01.2014г., сключен между К.Д.Ш. с ЕГН**********, с адрес: ***–Д.Ш.“ с
предмет: предоставяне
за временно ползване на земеделски земи – 20.250дка в землището на с.Н.В.Общ.С..
ОСЪЖДА К.Д.Ш.
с ЕГН**********, с адрес: ***–Д.Ш.“ с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., представляван от Д.К.Ш. ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.И.Г. с ЕГН**********,
с адрес: ***, сумата 85.00лв./осемдесет и пет лева/, представляваща направените
разноски по гр.дело№471/2019г. на ГОРС.
ОСЪЖДА К.Д.Ш.
с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Ю.Й. Й. от АК-Видин, със
съдебен адрес:***, сумата 640.95лв./шестстотин и
четиридесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38 ал.2 ввр. чл.38 ал.1 т.2 ввр.
чл.36 ал.2 от ЗА ввр. чл.7 ал.6 и чл.7
ал.1 т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА
ЕТ„ДЕКАДАНС–Д.Ш.“ с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
представляван от Д.К.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на адв.Ю.Й.Й. от АК-Видин, със съдебен
адрес:***, сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл.38 ал.2 ввр. чл.38 ал.1 т.2 ввр. чл.36 ал.2 от ЗА ввр.
чл.7 ал.6 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА Й.И.Г. с
ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Ш. с ЕГН**********, с адрес: ***–Д.Ш.“
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., представляван от Д.К.Ш., сумата 750.00лв./седемстотин и петдесет лева/, представляваща
направените разноски по
гр.дело№471/2019г. на ГОРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на Й.И.Г. с ЕГН**********, с адрес: *** против К.Д.Ш. с
ЕГН**********, с адрес: ***–Д.Ш.“ с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Б., представляван от Д.К.Ш., за присъждане на сумата 610.00лв., представляваща допълнителни разходи по
изпълнително дело№2307/2018г. на ЧСИ Ив.Хаджииванов с район на действие
ОС-Русе(500.00лв. - адвокатско възнаграждение; 110.00лв. - такси за образуване
на изп.дело).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на Й.И.Г. с ЕГН**********, с адрес: *** против К.Д.Ш. с
ЕГН**********, с адрес: ***–Д.Ш.“ с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Б., представляван от Д.К.Ш., за присъждане на сумата 100.00лв., представляваща пътни
разноски за съдебно заседание в ГОРС по гр.дело№471/2019г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: