Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.02.2020 г. гр.А.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
А.КИ
РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар
Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия
Спасова гражданско дело № 875 по описа
за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на С.Ш.С. с ЕГН **********,
чрез адв. И.А., със съдебен адрес ***. ***, като ответника по делото е
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, ***, представлявано от К.Х.Ч. – гл.
изпълнителен директор и Б.В. – изпълнителен директор, чрез адв. М.В., със
съдебен адрес *** /сградата на ДЗИ/.
Поддържа се, че ищецът е внук на С. М. О.,
който починал в следствие на ПТП на 29.11.2013 г. по пътя гр. Л., РТ. – гр. А.,
РБ.. Лекият автомобил марка ***, модел ***, с рег. № *** бил управляван от Д. Ш.С.,
а дядото на ищеца седял на предната пасажерска седалка. Лекият автомобил имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, като
виновен за настъпване на ПТП бил водачът Д. Ш.С., за което имало решение на
съда в Република Т.. Неимуществените вреди, които търпял ищецът от смъртта на
дядо си, не били покрити от застрахователя. Той бил единствен негов законен
наследник, тъй като баща му Ш. С. О. починал на 24.11.2009 г. и негов
най-близък роднина по права линия. Между тях съществувала изключителна връзка,
основана на обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, изградена от
ранна детска възраст. Ищецът се променил до неузнаваемост – затворил се,
изпаднал в депресия, плачел постоянно, с неспокоен сън, без апетит. Ето защо е
поискал с исковата молба да бъде обезщетен със сумата от 60 000 лева и 18 072,
02 лева обезщетение за забава. В последствие и след оттегляне на частично на
претенциите сумите са 6 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и
1 802, 06 лева обезщетение за забава, поради което с определение от
15.07.2019 г. производството е частично прекратено от Бургаския окръжен съд по
т.д. № 611/2018 г. и изпратено по подсъдност на РС-А., където е образувано
настоящото дело.
Постъпил е писмен отговор от
застрахователя, който оспорва правото на ищеца да получи обезщетение, като
подчертава, че да получи такова в качеството на внук на починалия, то следва да
са касае до връзка на изключителност, надхвърляща обичайните естествени
отношения между внук и дядо. Оспорва се
иска по основание и размер, като се поддържа, че на пълнолетните деца на
починалия са изплатени общо 258 000 лева имуществени и неимуществени
вреди, а ищецът не е доказал изключителност на връзката. При условията на
евентуалност, ако се установят все пак предпоставките за обезщетение, се сочи,
че размерът се оспорва за сумата над 5 000 лева, като се прави възражение
за съпричиняване и принос от пострадалия С. М. О.,
който бил напълно парализиран и същевременно е пътувал без поставен предпазен
колан. Прави се възражение за изтекла погасителна давност и и за това че претендираното обезщетение не съответства на критериите на
справедливост. По оношение на лихвата също се прави
възражение за давност. Правят се доказателствени
искания.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени писмени
доказателства, от които е видно, че на 29.11.2013 г. по държавен път Е – 87 К.-Б.,
при 22 км + 800 метра, настъпило ПТП, при което водачът Д. Ш.С. загубил контол върху управляваното от него МПС и не могъл да го
овладее, като излязъл от очертанията на пътната настилка, навлязъл в
крайпътната канавка и ударил предната страна на МПС, което се обърнало неколкратно. На предната седалка до водача се намирал С. М.
О., който починал в резултат на получените увреждания от ПТП. В същото МПС на
задната седалка бил С.Ш.С., който е внук на починалия.
От показанията на свидетелите Д. Ш.С.
и Н. Р. С.ова се установява, че същите са съответно
брат и съпруга на ищеца. Установява се, че отношенията между ищеца и неговия
дядо били много добри и между тях съществувала емоционална привързаност и
топлота. До 2011 г. дядо му живял в Република Т. заедно със съпругата си. След
нейната смърт през 2011 г. същият се върнал в Република Б., като се настанил в
къщата, в която живеели заедно със семействата си синовете на неговия починал
син – ищеца С.С. и свидетеля Д. С.. Дядо им заел
третия етаж на многоетажната къща, в която живеели семействата на двамата му
внуци, като всички взаимно си помагали както морално, така и финансово. Няколко
месеца преди да почине в настъпилото ПТП дядо им получил инсулт, като основните
грижи се поели от ищеца. Дядо му търсел него, за да го къпе и да се приказват,
като изпитвал особена гордост от постиженията на внука си, който завършил висше
образование и вече работел като зъболекар.
По делото са приети заключенията на
назначената съдебно автотехническа експертиза и
съдебно психологична експертиза.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя.
Няма спор, че е налице възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите, по силата на който застрахователят
се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Няма спор също така, че в рамките
на срока на действие на
застраховката е настъпило застрахователно събитие - възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди, в резултат
от причинено от същия пътнотранспортно
произшествие.
Съгласно разпоредбата
на чл. 226, ал.1
от КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя и именно предвид горното и във връзка с чл.45 от ЗЗД ищецът иска да бъде възмезден за претърпените от него вреди от смъртта на
неговия дядо по бащина линия С. М. О..
За да има право на
претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди, ищецът следваше да докаже, че е от кръга онези лица,
имащи право да получат такова
във връзка със смъртта на
С. М. О.. Този кръг
е определен с Постановление
№ 4/1961 г. и разширен с Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд. Тези постановления имат задължителна сила и не
са загубили действието си, доколкото и до настоящия момент няма нормативен акт, в който да
са посочени лицата, имащи право
на обезщетение за вреди от
причинена смърт. Първото постановление легитимира
най-близките роднини на починалия с правото да получат
обезщетение във връзка със смъртта
му, като изчерпателно ги изброява – низходящите, възходящите и съпругът. С второто се допълва
т. 2 от раздел ІІІ на Постановление 4/61 г. като се признава
правото на обезщетение и на други лица, които
са имали с пострадалия отношения „сходни с отношенията между роднините, които вече бяха
посочени”. В постановлението
се разглеждат две основни хипотези
– отношенията между съжителстващи на съпружески начала, и тези между отглеждано,
но неосиновено дете и отглеждащия го. В същата материя е постановено и задължителното за съдилищата ППВС № 2/1984 г., в което
еднозначно се установява, че най-близките роднини по права линия
по см. на
ППВС № 4/1961 г. възходящи са родителите, а низходящи - децата.
Съгласно приетото
в т.1 от ТР №1/2016 г. на
ОСГТНК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са
лицата, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, които търпят продължителни болки и страдания от неговата смърт.
Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Ищецът като внук на починалия не е изключен
от кръга на лицата, които
имат право да бъдат обезщетени
справедливо при доказана особено близка връзка с починалия. В конкретния случай ищецът
не доказа твърдените в исковата молба сериозен стрес и продължителни душевни
мъки. Действително от събраните доказателства се установи безспорно и
категорично, че връзките между ищеца и дядо му са се характеризирали с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но това само по себе си
не е достатъчно от гледна точка на справедливостта, за да обоснове право на
обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да са налице и конкретни
житейски обстоятелства в резултат на които привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интезитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Такива по вид и продължителност изключителни морални болки и
страдания, подлежащи на обезщетение, не се установиха по настоящото дело.
Обратно, от заключението на вещото лице по съдебно психологическата експертиза
се установи, че ищецът е преминал адекватно през отделните етапи на траурене, с осъзнато разбиране за неизбежния край на живота
и отговорността за настоящето, без да има остатъчни емоционални и
психологически негативни последици, с негативно влияние върху бъдещи периоди. Ето защо, съдът намира,
че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, следва да
бъдат присъдени разноски на ответника в размер на 1030 лева, от които 630 лева
за адв. възнаграждение и 400 лева за възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на основание
чл.226 вр. чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Ш.С. с ЕГН **********, чрез адв. И.А., със
съдебен адрес ***. ***, против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, ***,
представлявано от К.Х.Ч. – гл. изпълнителен директор и Б.В. – изпълнителен
директор, чрез адв. М.В., със съдебен адрес *** /сградата на ДЗИ/, за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 6 000 лева, причинени от смъртта на неговия дядо С. М. О. при ПТП на 29.11.2013 г., обезщетение за
забава в размер на 1 802, 06 лева за периода от 11.12.2015 г. до
28.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
С.Ш.С. с ЕГН **********, чрез адв. И.А., със съдебен адрес ***. ***, да заплати
на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, ***, представлявано от К.Х.Ч. – гл.
изпълнителен директор и Б.В. – изпълнителен директор, чрез адв. М.В., със
съдебен адрес *** /сградата на ДЗИ/, сумата от 1 030 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването
му до страните.
Препис от решението да
се връчи на страните.
Районен съдия……………………………..