РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Русе , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200298 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Г. К. против наказателно постановление № 21-1085-
000036/21.01.2021г. на Началника на сектор “ПП-КАТ” при ОД на МВР - гр.Русе. Същият
моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява упълномощен
процесуален представител, който взема становище по жалбата, като моли съда да я уважи.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В” и „АМ“.
На 01.01.2021г. около 02.20 часа служители на Второ РУ към ОДМВР-Русе извършват
обход по ул.“Братя Обретенови“ в близост до Националния музей на транспорта и
1
съобщенията. Те забелязват движещ се срещу тях по улицата лек автомобил, който спрял
спира пред музея на транспорта. Полицейските служители веднага приближили автомобила
и установили, че на мястото на водача е жалбоподателят. В колата са били още мъж, жена и
дете. Изискали документите на водача и го запитали дали е употребил алкохол, на което
той отговорил, че е изпил една бира. Служителите на Второ РУ повикали екип от
служители на сектор „Пътна полиция“ с цел извършване на проверка за алкохол с
техническо средство.След повикването, на място пристигнали служителите на „Пътна
полиция“ – С.И. и А. Н. Те установили, че жалбоподателят е водач на лекия автомобил по
сведения на колегите им от Второ РУ. Извършили тест за употреба на алкохол по отношение
на жалбоподателя с „Алкотест дрегер 7510“ ARDN 0010, проба № 1469, с който в 03.04 часа
на 01.01.2021г. отчел концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух 0.68 промила На място е издаден АУАН, с който жалбоподателят е обвинен за това,
че е нарушил забраната на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП
Издали талон за изследване № 0038819, връчен на жалбоподателя в 03.10 ч. на
01.01.2021г. (л.8). Последният се е явил в УМБАЛ“ Канев“, където му е взета кръвна проба в
03.45 ч. на 01.01.2021г. В протокола за медицинско изследване и вземане на биологични
проби жалбоподателят сочи, че е консумирал бира и ракия (л.9). От протокол за химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол №1/04.01.2021г. е видно, че в
кръвната проба на жалбоподателя се установява етилов алкохол в концентрация 0,94 на
хиляда. Св.С.И. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на АНО издал
обжалваното наказателно постановление. На жалбоподателя били наложени наказания глоба
в размер на 1 000лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице
– то е разбрало в какво е обвинено, не е депозирало възражения срещу АУАН и е упражнило
в срок процесуалното си право на жалба срещу НП. Правилно е приложен и материалният
закон.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП,
съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Безспорен факт по делото е
употребата на алкохол от жалбоподателя в концентрация над 0.5 на хиляда, установена по
2
надлежен ред (първоначално с техническо средство, а след това и с химическа експертиза).
Това не се оспорва от защитата, вкл. и е посочено и от жалбоподателя в протокола с който
ме у взета кръв за изследване.
Единственият спорен въпрос по делото е дали жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил, т.е. бил ли е водач на ППС, спрямо който действа забраната на чл.5 ал.3 т.1
ЗДвП. Съгласно §6 т.25 от ДР към ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство. Съдът приема, че жалбоподателят има такова качество след съвкупната преценка
на показанията на свидетелите Г. и М., и твърденията в жалбата. На първо място следва да
се посочи, че съдът изцяло изключва от доказателствения материал по делото показанията
на св.Киров, защото той не е възприел никакви релевантни факти, касаещи
съставомерността на деянието.Показанията на актосъставителя св.И. имат характер на
косвено доказателство, защото той не е очевидец на деянието, което в случая е възприето от
св.М., чиито показания имат характер вече на първични доказателства.
Св.М. дава показания, които съдът кредитира като дадени от незаинтересовано лице,
че лекият автомобил се е движил срещу полицейската кола и в един момент е спрял
(вероятно когато е забелязал полицейската кола), а при извършване на проверката
жалбоподателят е бил на шофьорското място. В показанията си този свидетел твърди :
„Забелязахме автомобила да се движи ……Автомобилът идваше към нас…..На шофьорското
място установихме, че седи жалбоподотелят…“, показанията му на л.37 от делото, гърба. От
своя страна св.Г. твърди, че жалбоподателят е бил седнал в колата заедно с членовете на
неговото семейство, а също и - „жалбоподателят сигурно е седнал в колата“ (л.29 лице и
гръб). Св. Георгиев дава показания, че „колата не е била запалена, не сме шофирали“, но
съдът не кредитира показанията в тази част предвид евентуална заинтересованост поради
близки приятелски отношения с жалбоподателя. В разрез с това по отношение на св.М. не се
констатира никаква заинтересованост от изхода на делото, вкл. пристрастност към
обвинителната теза само, защото е полицейски служител. Още повече св.М. изрично заявява,
че със своя колега е бил на 20 м. от автомобила когато той е спрял, което по преценка на
съда изключва всякаква възможност от грешка, припознаване или предположение. Отделно
от това в жалбата до съда също се признава, че жалбоподателят е бил в колата.
По изложените съображения съдът приема, че са доказани по безспорен начин
обективните признаци на деянието по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.
Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и
размерът им не зависи от волята на АНО и съда.
С оглед изложеното съдът намира ,че административното нарушение по чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП е правилно установено и при налагане на административните наказания не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
3
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-000036/21.01.2021г., издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на Н. Г. К. с ЕГН
********** е наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 1 000 лв. (хиляда
лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за
нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-000036/21.01.2021г., издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе, с което на Н. Г. К. с ЕГН
********** е наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 1 000 лв. (хиляда
лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за
нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4