Р Е Ш Е Н И Е
№…........../16.06.2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16408 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от Д.Ц.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С.Т., срещу *, осъдителени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 971,66лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
156,72часа за периода от 01.12.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 100 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода за периода, считано от
първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до датата на исковата молба 11.10.2019 г.
С протоколно определение от 05.06.2020 г. е допуснато изменение на исковете, както следва изменение на иска по
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
чрез неговото увеличаване като същият се счита за предявен за сумата от 1189,26
лева, като сбор от дължимото възнаграждение
за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефицент 1,143, както и чрез намаляване на иска с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като същия се счита за предявен за сумата от 94,18 лева,
представляваща сбор от дължимото обезщетение за забава, на основание чл. 214 ГПК и производството по делото е прекратено в частта по иска с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за разликата над претендираните
94,18 лева до първоначално предявен размер от 100 лева, на основание чл. 232 от ГПК.
По твърдения в исковата молба, в периода от 01.12.2017
г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд като полицай в ГПУ гр. * към РДГП Аерогари, при *
като е бил със статут на държавен служител. В процесния
период ищецът е работел на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време, като е положил общо 1096 часа нощен труд, който, преизчислен с
коефициент 1,143, възлиза на 1252,72 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от 156,72часа, който ищецът счита, че
следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от
971,66 лв. Аргументира дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в специалната
уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане,
която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила
на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Моли за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 971,66 лв. като допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в
размер на 100 лева за периода считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на исковата
молба 11.10.2019 г. Претендира и сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание искът се поддържа съобразно
направеното изменение и се моли за уважаването му. Претендират се разноски.
Представя писмена защита, с която излага подробни съображения по същество на
спора.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по
служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са
неприложими за процесното правоотношение, доколкото е
налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази
връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен
такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143. Оспорва и акцесорната претенция за лихва. По изложените съображения
моли за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище от процесуалния представител на
ответната страна, с което изразява становище по същество на спора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото на осн. чл.146, ал.1,
т.3 и 4 ГПК между страните, че в периода от
01.12.2017 г. до 30.09.2019 г. страните са били в служебно
правоотношение, по което ищецът е работил като полицай в ГПУ гр. * към РДГП Аерогари, при *
Съобразно допуснатата по делото съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорена от страните, за периода 01.12.2017 г. до 30.09.2019 г. ищецът е отработил 1096 часа нощен труд.
Преизчислен, положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се равнява на
1253 часа общо – или 157 ч. извънреден труд. Незаплатената сума за процесния
период е 1189,26лв. Размерът на мораторната лихва за претендирания период
възлиза на сумата от 94,18 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода от 01.12.2017 г. до 30.09.2019 г. ищецът
е положил извънреден труд и размера на претендираното възнаграждение за положения извънреден труд. В тежест на
ответника е да установи наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Спорът
пред настоящата съдебна инстанция се свежда до начина на изчисляването на положените
часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен
служител - полицай в
ГПУ гр. * към РДГП Аерогари, при *. Приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 –
06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в
сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.10.2016г. до
30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187,
ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода
от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от
29.07.2016 г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, приложими към процесния период
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187,
ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните
работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен
труд.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че размерът на дължимото
възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1189,26лева.
Предвид изложеното, претенцията следва да бъде уважена
в претендирания
размер от 1189.26лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
За основателна се прецеява и
акцесорната претенция за заплащане обезщетение за
забава заплащането на извънреден труд на основание чл.86 от ЗЗД. Съобразно
заключението по допуснатата ССчЕ същото възлиза на
сумата от 94,18 лева, поради което следва да се присъди в този размер.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса по уважените искове в общ размер на
100 лева и 150 лева депозит за вещо лице, или общо разноски в размер от 250 лева.
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, срещу което ответната страна е релевирала
възражение за прекомерност с отговора на исковата молба. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове и че
възнаграждението възлиза на предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер
на адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ към датата на подписване
на договора за правна помощ и съдействие от 04.03.2020г., намира възражението
за неоснователно.
Ето защо на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *
да заплати на Д.Ц.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1189,26 лева (хиляда сто осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), като
сбор от дължимото възнаграждение за
положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 11.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, както и сумата 94,18
лева (деветдесет и четири
лева и осемнадесет стотинки), представляваща сбор от дължимото обезщетение за
забава, начислено за първо число от месеца следващ изтичане на съответния
тримесечен период до 11.10.2019 г., на основание чл.
86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА *
да заплати на Д.Ц.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Варна
сумата от 250 лева /двеста
и петдесет лева/, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по
следната, посочена в исковата молба, банкова сметка: *** ***, BIC: ***, при „*“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: