№ 3517
гр. София, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110136926 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищецът "**********" ЕАД чрез адв. В. Н. – АК-София, е предявил срещу М. Е. В.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено между страните, че М. Е. В. дължи на „**********“ ЕАД,
както следва:
1. Във връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********:
40,65 лева – главница за абонаментни такси за периода 25.03.2022г.-
24.05.2022г.;
92,21 лева - неустойка за неизпълнение;
2. Във връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********:
23,78 лева – главница за абонаментни такси за периода 25.03.2022г.-
24.05.2022г.;
27,48 лева – неустойка за неизпълнение;
108,04 лева – възстановяване на съразмерна част от отстъпка на устройство
Drivey Car Tracker Drivery 2G Car Tracker;
3. Законната лихва върху вземанията за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (08.02.2024г.) до окончателното им изплащане.
Основателността на претенцията си ищецът обосновава с обстоятелството, че между
страните били сключени описаните договори, прекратени по вина на потребителя, като
процесните вземания останали неплатени, а в хипотезата, в която договорите се
прекратявали по вина на потребителя, било предвидено заплащане на неустойки. За
насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от адв.
Шущарков, който поддържа предявените искове, включително с депозирано по-рано
писмено становище, както и в хода на устните състезания.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Е. В. чрез назначения му особен
представител мл.адв. И. Д. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. №
365122/13.11.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е бил изправна страна по договорите,
съответно, че е изпълнил задълженията си по тях, включително да предостави на клиента
съответната услуга и тя да е надлежно отчетена. Оспорва се да се дължат неустойки, още
повече, че неустойка за неплащане на задължения не била предвидена. Нямало
доказателства ищецът да е развалил по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД договора с ответника и да е
изпращано предизвестие в тази насока. Клаузите, регламентиращи неустойки, били
неравноправни, а тази, въз основа на която се изисквало заплащане на разлика в цената на
устройство, противоречала на добрите нрави. Не можело да се претендира едновременно
неустойка и лихва за забава. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност.
В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не се явява, като се
представлява от назначения му особен представител адв. Д., която оспорва предявените
искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в
Писмени бележки, вх. №51473/13.02.2025г.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването
на съответните облигационни отношения между страните, наличието на съответно валидно
възникнало задължение за заплащане на сумите и настъпил падеж. В тежест на ответника е
да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В исковото производство ищецът не е представил доказателства за сключените между
страните договори. Такива са налице по заповедното производство. Видно от представеното
там заверено копие, между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 21.03.2022г. за
мобилен номер ++359********* и абонаментен план Тотал+ при абонаментна цена от 25,99
лева на месец за срок от 24 месеца, а след изтичането му – 31,99 лева на месец. С
Приложение към Договор за мобилни услуги от 21.03.2022г. е предоставена услуга –
наблюдение на работните параметри и състоянието на автомобили с предоставяне на
устройство Drivey 2G Car Tracker и предпочетен номер за предоставяне на услугата
++359*********. Срокът на договора е 24 месеца при абонаментна цена от 10,99 лева на
месец. Посочено е като цена в брой/обща лизингова цена – 0,00 лева, а без абонамент –
149,99 лева.
Представени са издадени от ищеца фактури:
**********/25.04.2022г. за период 25.03.2022г.-24.04.2022г.: за 38,78 лева, от
които за номер ++359********* задължението е 9,16 лева, а за номер ++359********* е
21,60 лева;
**********/25.04.2022г. за период 25.04.2022г.-24.05.2022г.: за 77,56 лева, от
които за номер ++359********* задължението е 9,16 лева, а за номер ++359********* е
2
21,60 лева;
**********/25.07.2022г. за период 25.06.2022г.-24.07.2022г.: за 292,16 лева, от
които 227,73 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги,
64,43 лева за задължения от предходен период.
Ответникът изрично е оспорил да са му предоставени сочените от ищеца услуги. Тъй
като, освен издадените фактури и справките към тях, които, като частни документи, при това
без да е доказано да са приети от ответника-потребител, не могат да послужат като
доказателство за факти в полза на издалото ги лице, ищецът не е ангажирал доказателства да
са предоставени реално сочените от него телекомуникационни услуги и устройство, то
съответните начислени абонаментни такси и такси за ползвани услуги не са дължими и
исковете за тях следва да се отхвърлят /арг. р.83/19.04.2007г.-в.гр.д.99/2007г.-АпС-Велико
Търново/. Оттук като акцесорен следва да се отхвърли и искът за присъждане на лихва за
забава върху тези главници. Тъй като ищецът не е доказал предоставянето на услугите, т.е.
своята изправност, то на ответника-потребител не могат да бъдат начислявани суми за
неустойки за прекратяване на договора по негова вина поради неплащане, съответно
съразмерната част от направената отстъпка от цената на устройство.
Само това е достатъчно за отхвърляне на предявените искове, като останалите доводи
на страните не променят този извод и е безпредметно да бъдат обсъждани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответникът. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Ответникът нито е доказал, нито е заявил претенция за разноски, поради което такива
не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, срещу М. Е. В., ЕГН **********, от град София, искове с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че М. Е. В. дължи на „**********“ ЕАД, както следва:
1. Във връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********:
40,65 лева – главница за абонаментни такси за периода 25.03.2022г.-
24.05.2022г.;
92,21 лева - неустойка за неизпълнение;
2. Във връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********:
23,78 лева – главница за абонаментни такси за периода 25.03.2022г.-
24.05.2022г.;
27,48 лева – неустойка за неизпълнение;
108,04 лева – възстановяване на съразмерна част от отстъпка на устройство
Drivey Car Tracker Drivery 2G Car Tracker;
3. Законната лихва върху вземанията за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (08.02.2024г.) до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
3
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4