Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.01.2017г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на шести декември 2016 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: Р.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 2826 по описа за
2016 година,
Делото е образувано по иск с правно
основание чл.422 ГПК за установяване на вземане на ищеца „Агрокултура”ЕООД –
Стара Загора за сумите по фактура № 334/30.09.2015г. за извършени през месец
юни земеделски услуги – жътва на 1024дка зем.земя на стойност 9011,20лева,
транспорт на стойност 2200лева, ДДС в размер на 2242,24лева – или обща стойност
на фактурата 13453,44лева. Ответното дружество „Агро ивекс
В срока по чл.131 ГПК е представен
писмен отговор, в който оспорват исковете като неоснователни – ответното
дружество нямало собствена земя и не обработвало земеделска земя – не били
получили процесната фактура, нито били известени за договора за цесия. Оспорват
изцяло предявените искове, като молят същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В исковата
молба ищцовото дружество „АГРОКУЛТУРА” ЕООД гр.Стара Загора излагат твърдения,
че през последните три стопански години от 2012г. до
- Трактор „Фенд" 320 к с ремарке
„Хорш" - разтоварващо на стойност 420 000 лв .
- Трактор „Беларус" 9252.2 с 6 тонно
ремарке
- Трактор „Беларус" с 5 тонно ремарке
Работата била
извършена с модерна техника, качествено и в срок, катс, от страна на „Агро ивекс
2002" ЕООД не било имало никакви възражения, поради което била и приета.
За извършената работа на 30.09.2015г. „ТРАВЪЛ ИН БГ” ЕООД било издало на „АГРО
ИВЕКС
На основание
чл.131, ал.1 ГПК ответникът представя настоящия писмен отговор на исковата
молба, в който заявяват, че оспорвали предявените искове изцяло по основание и
размер. Считали,
че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК бил изцяло неоснователен
както по основание,така и по размер.Не отговаряло на истината твърдението на
ищеца в исковата молба ,че «Травъл Ин»ЕООД бил извършвал жътва на земеделски
земи в землището на село Арнаутито в полза на «Агро Ивекс 2002»ЕООД. Освен това
ищецът твърдял, че за периода между 2012г. до 2015г. »Травъл Ин»ЕООД било
извършвало жътва в землището на село Арнаутито по възлагане на Н.Б., като не
уточнявал от името на кое дружество или физическо лице било получавало
заплащане на извършените услуги. »Агро Ивекс 2002»ЕООД нямал как да възложи
подобна работа, в предвид факта ,че не разполагал с правно основание да
обработвал земеделска земя,още по-малко в землището на село Арнаутито.Нито през
2015г. нито през посочения по ранен период ,а именно от 2012г. до 2015г. »Агро
Ивекс 2002»ЕООД не било разполагало със собствена земя,нито е имало правно
основание,даващи му основание да обработва земеделска земя.Нещо повече,самото
дружество било създадено през 2013г. Приложената към исковата молба фактура
№334 от 30.09.2015г. не била получавана от представител на »Агро Ивекс
2002»ЕООД,нито била подписвана както и не била осчетоводявана в счетоводството
на дружеството. Не бил ползван и данъчен
кредит от страна на »Агро Ивекс 2002»ЕООД по процесната фактура.За първи път
дружеството било разбрало за процесната фактура, след като била връчена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№2100/2016г. по описа на РС Стара Загора.Ето
защо считали, че подобна услуга, а именножътва на 1024 дка.зем. земя на
стойност 9011.20 лв. и транспорт на стойност 2200 лв от страна на »Травъл
Ин»ЕООД към »Агро Ивекс 2002»ЕООД не била извършвана и следователно не се
дължало плащане по процесната фактура от страна на »Агро Ивекс 2002»ЕООД. На
следващо място считали, че ищеца не бил активно процесуално легитимиран за
предявяване на настоящия иск. В тази връзка заявявали, че „Агро Ивекс
2002"ЕООД никога не било уведомявано за сключен на 15.12.2015г. договор за
цесия между „Травъл Ин"ЕООД и «Агрокултура» ЕООД. Представеното известие
за доставяне на куриерска фирма "Speedy" с №1000 5 014 006 230 7-005
005 019 17 15 с исковата молба не било подписвано от служител на „Агроивекс
2002"ЕООД. В самото известие с обратна разписка било посочено, че изпращач
е адв. М.О. ,а получател е „Агро Ивекс 2002"ЕООД- Н.Б..Като лице подписало
товаритеницата било посочено единствено фамилия И..Единствения служител с
подобна фамилия била счетоводителката на дружеството - Веселина И., като нито
почерка бил ней, нито подписа. Управителя на дружеството бил с
презиме И., като изписаното върху документа име - И. не носи нейния почерк и
подписа положен срещу името също не бил неин. В тази връзка заявявали, че
оспорваме истинността на известие за доставяне на куриерска фирма „Speedy" с
№1-000 5 014 006 230 7-005 005 019 17 15, представено от ищеца с исковата
молба, като молят да бъде открито производство по чл.193 от ГПК,след което им
бъде дадена възможност да докажели неистинността на документа. Предвид това
считали, че ищеца «Агрокултура» ЕООД не бил активно процесуално легитимиран да
претендирали посоченото в исковата молба вземане.Съгл. константната съдебна
практика договора за цесия не поражда действие за длъжника преди същия да бъде
съобщен от цедента на длъжника.Ето защо считаме, че представения с исковата
молба договор за цесия няма действие спрямо ответника „Агро Ивекс
2002"ЕООД и същия не дължал на «Агрокултура» ЕООД претендираната
сума.Молят да бъде отхвърлен така предявения иск от страна на «Агрокултура» ЕООД като неоснователен и да ни
присъдите сторените разноски както в настоящото производство ,така и в заповедното
по ч.гр.д. №2100/2016 по описа на Районен съд Стара Загора.
В съдебно заседание управителят на ищцовото дружество –
Тодор Василев Велев се явява лично и заедно с пълномощника си адв.О., която
представя подробна писмена защита и моли за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът „Агро ивекс 2002”ЕООД – предствалявани от
пълномощника адв.К., оспорват изцяло претенциите и молят за присъждане на
направените по делото разноски. Представя подробна писмена защита.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 2100/2016г. по описа на Старозагорския
районен съд се установява, че на 05.05.2016г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в
настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е
издал заповед за незабавно изпълнение № 1247/10.05.2016г., с която е разпоредил
на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: 13453, 44лева
– неизплатено задължение по фактура № 334/30.09.2015г., ведно със законната
лихва от 05.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението, 816,31лева
обезщетение за забавено плащане от 01.10.2015г. до 05.05.2015г., както и разноски
по делото в размер на 285,39лева държавна такса и 600лева адвокатско
възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответното дружество е подало
възражение, с което е заявило, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение. В указания от съда срок ищецът е предявил разглеждания по настоящото
производство иск.
В
производството по чл.422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Вземането произтича от договор за изработка - в това
производство в тежест на ищеца – кредитор е да установи съществуването на
вземането си по каузалното правоотношение с ответника.
Елементите от
фактическия състав на договора за изработка се установяват в разпоредбата на
чл. 258 ЗЗД, която съдържа определение за този вид съглашение. Доказателствената
тежест за пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на
договора за изработка пада върху ищеца, защото той извлича търсената от него
изгода от доказване на сключения договор за изработка с ответника и неизпълненото
договорно изпълнение на последния.
Естеството на
иска по чл.422 вр.чл.415 ГПК е признаване за установено на дължимостта на едно
задължение към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. Съдът счита, че в настоящия случай по делото не се установи
наличие на правоотношение по договор за изработка, тъй като ответното дружество
не е възложило извършване на работата, която ищецът е фактурирал.
Видно от
представеното и прието като доказателство по делото удостоверение №
РД-04-457/10.10.2016г. на Общинска служба „Земеделие” гр.Стара Загора, ответното
дружество „Агро ивекс
Видно от
представеното и прието като доказателство по делото удостоверение № ПО-08-493/03.11.2016г.
на Общинска служба „Земеделие” гр.Стара Загора, в ОСЗ Стара Загора се
установява, че няма представени договори за стопанската 2015/2016г. за
землището на с.Арнаутито сключени между ЗП Н.Б.Н. и „Агроивекс 2002”ЕООД, като
в ОСЗ Стара Загора няма представени договори за стопанската 2015/2016г.
сключени между „Агроивекс”ЕООД с ЕИК ********* и „Агроивекс 2002”ЕООД с ЕИК
*********. За стопанските 2011/2012г. и 2012/2013г. всички имоти в землището на
с.Арнаутито наети от „Агроивекс”ЕООД с управител Н.Б.Н. са пренаети от ЗП Н.Б.Н.
съгласно договор от 01.10.2007г. и анекс към него от 01.10.2012г. Заявените от ЗП
Н.Б.Н. земеделски земи в землището на село Арнаутито за стопанската 2011/2012г.
са 3022,971дка, за 2012/2013г. – са 3169,941дка; за стопанската 2013/2014г. –
15,970дка, за стопанската 2014/2015г. – 3303,231дка, за стопанската 2015/2016г.
– няма заявени имоти.
По делото са
разпитани свидетелите Христо Василев Велев /брат на управителя на ищцовото
дружество/ и Н.П.К./без родство/, като от показанията на свидетелите се
установи, че жътвата, осъществена през 2014/2015г. била извършена от
дружеството „Травъл ин” – собственост на Тодор Василев Велев, като била възложена
от Н.Б.. Била след 15 юни 2015г. - жънели
са пшеница в землището на с.Арнаутито с комбайн „Клас
Не се спори
по делото, че за извършената жътва на повече от 1000дка не е платено на
ищцовото дружество, нито на дружеството „Травъл ин”, което с цесия е
прехвърлило вземането си на „Агрокултура”ЕООД – Стара Загора. Възлагането на
изработката е станало от Н.Б.Н. за жътва на стопанисваните от него земи в
землището на с.Арнаутито, за стопанската 2014/2015г., като не се установи по
делото представителство от страна това лице на ответното дружество. През
стопанската 2014/2015г. ответното дружество не е стопанисвало земи в землището
на с.Арнаутото – видно и от представеното и анализирано по-горе удостоверение
на ОСЗ-Стара Загора. Произволно насложилото се в съзнанието на ищеца възприятие,
че ответното дружество е собственост на лицето, възложило му жътвата, не се
подкрепя от ангажирани по делото доказателства. Ищецът не е провел пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на договора за изработка, за
който твърди, че е сключен и на който основава претенцията си.
Естеството на
иска по чл.422 вр.чл.415 ГПК е признаване за установено на дължимостта на едно
задължение към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. Поради това, съдът намира, че исковете на ищеца да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца търсените суми – за главница и ацесорен за мораторна лихва за
периода от 01.10.2015г. до 05.05.2016г., са изцяло неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени. Следва да бъде осъдено ищцовото дружество да
заплати на ответника направените от него по делото разноски в размер на общо
1900лева по представения списък.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска за признаване за установено по отношение на „АГРО ИВЕКС
ОСЪЖДА
„АГРОКУЛТУРА”ЕООД – ЕИК *********, седалище Стара Загора, адрес бул.”Методи
Кусев” № 2, ЕТ.3, офис 1, чрез адв.О. ***, офис3, ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО ИВЕКС
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: