Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 31

гр. София, 06.03.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 208 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЦИТЕ – Н.А.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, И.А.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Г.З.У., ЕГН **********, постоянен адрес: *** а, тримата наследници по закон на А. И. Т., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат Д.А.И. от С.адвокатска колегия са предявили срещу З. „Б.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – за заплащане на обезщетение в размер на по 150 000 лева за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на тяхната майка А. И. Т., ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 13.10.2013 год. около 13.45 ч. на кръстовището образувано между първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа в зоната на километър 145-146-ти – землището на с.С., Община Е.и третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа – местността „Хан С.“, С. област по вина на С.Д. С.и застрахования при ответника водач – Н.И. И./при условията на независимо съпричиняване/, за лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с ДК № СА 3587 ТН, със застрахователна полица № 02112002970179 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 31.12.2012 год. до 30.12.2013 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането - 13.10.2013 год., до окончателното им заплащане.

            Претендират се и направените по делото разноски.

Ищците твърдят в исковата си молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.10.2013 год., била причинена смъртта на тяхната майка А.И.Т., ЕГН **********, вследствие на което търпят неимуществени вреди.

Излагат, че на посочената дата – 13.10.2013г., около 13.45 ч., при много добра видимост, Н. И. И.управлявал описаният автомобил „Пежо" по първокласен път № 6. И. се движел в посока от гр.П.към гр.Д.и гр.С., при което приближил кръстовището под прав ъгъл с третокласен път № 105, намиращо се на километър 145-146 от ПП № 6. Преминаването през кръстовището за движещите се по описаните два пътя било регулирано с пътни знаци, установяващи предимство по смисъла на параграф 6, т.31 от ДР на ЗДвП, за движещите се по ПП № 6, пред движещите се по ТП № 105. През кръстовището Н.И. И. следвало да премине в посока направо.

В същото време С. Д. С. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ по ТП № 105, като се движел в посока от гр.Е.към с.С., като му предстояло да премине в посока направо през описаното кръстовище. Заедно с него в автомобила пътували починалите впоследствие ПТП лица-А.И.Т.и И.Т.З., съответно първата стояща на предна дясна седалка, а втората на задна дясна седалка отдясно. Стоящата на предната дясна седалкаА.И.Т. била с поставен предпазен колан.

В посоката на движение на автомобила, управляван от Н. И. И., на около 200 метра преди процесното кръстовище били поставени пътни знаци „А26“ и „В26“, установяващи съответно предупреждение за пресичане на път без предимство и забрана за движение със скорост над 60 км/ч. В посоката на движение на автомобила, управляван от С. Д. С., на около 100 метра преди процесното кръстовище били поставени пътен знак „Б1" и пътен знак „Т8", последният с надпис „100“, които съответно указвали на водачите по този път, че следва да пропуснат движещите се по пътя с предимство, което можело да бъде осъществено и без спиране, а също така указвал разстояние до знак „Б2“.

На 4 метра преди кръстовището за пътуващите по ТП № 105, в посоката, в която се движел автомобилът, управляван от С.Д. С. имало поставен пътен знак „Б2", задължаващ водачите да спрат на „стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава, на линията, на която е поставен знакът, както и да потеглят отново, след като бъдат пропуснати пътните превозни средства, които имат предимство. На 1.6 метра преди кръстовището, ТП № 105 бил ограничен от „стоп-линия" С6". С.С.предприел преминаване през кръстовището в посока направо, при което управлявания от него автомобил „Фолксваген", движейки се със скорост от около 5 км/ч, преминал през стоп-линията и започнал ускорение, за да премине кръстовището.

В същият момент, управляваният от Н.И.автомобил „Пежо" се движел със скорост 116 км/ч, при което имал практическа възможност да види автомобила „Фолксваген" на около 140 метра преди кръстовището, като това се отнасяло до момента преди пресичане на стоп-линията, тоест това била видимата зона. Н.И.възприел и реагирал на опасността, възникваща от навлизане на автомобила „Фолксваген" в кръстовището, намирайки се на 70 метра от кръстовището, при което задействал спирачната система на автомобила. Въпреки предприетите действия по аварийно спиране, автомобилът „Пежо", управляван от Н.И.със своята предна част ударил страничната дясна част на автомобилът „Фолксваген", управляван от С.С. В моментът на удара, скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо" била около 88-89 км/ч, а на автомобила „Фолксваген" 21 км/ч.

Ударът между двете превозни средства настъпил в рамките на кръстовището на описаните два пътя, изцяло в лентата за движение направо на ПП №6 в посока към град С., в която се движел автомобила „Пежо", след което този автомобил продължил движението си напред и странично надясно, и в същото време се завъртял надясно /в посоката на движение на часовниковата стрелка/ и преустановил придвижването си в рамките на кръстовището, ориентиран с предната част, насочена в посока с.С./лентата за идване от тази посока/. След удара, лекият автомобил „Фолксваген" продължил движението си напред и странично наляво, като в същото време се завъртял по посока на часовниковата стрелка, преустановявайки движението си извън кръстовището в затревена площ, ограничена от кръстовището от ПП №6, посока-идвайки от Д.към кръстовището и ТП №105-посока, идвайки от с.С. към кръстовището.

В резултат на описаното ПТП,А.И.Т. починала, вследствие на тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, изразяващи се в мозъчна контузия, съпроводена със счупване на костите на черепния покрив и основа в областта на черепната ямка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на шести шиен прешлен, контузия и разкъсване на бял дроб, травматично разкъсване на аортата с излив на 1800 мл.кръв в гръдната кухина, счупване на костите на таза и ребрата, травматично разкъсване на черен дроб, контузия на бъбреци, диафрагма и чревния опорак, както и охлузвания и кръвонасядания по горните крайници. Съгласно заключение на вещо лице по СМЕ на труп № 773/2013г., смъртта била настъпила бързо и била неизбежна, като причинените травматични увреждания отговаряли добре на възможността да са причинени при травми вътре в автомобила.

Пряка и непосредствена последица от извършените от С. Д. С. и Н. И. И.нарушения на правилата за движение по пътищата бил настъпилия вредоносен резултат - смъртта наА.И.Т..

Ищците поддържат, че описания механизъм на настъпване на ПТП, извършителството на деянието, неговата противоправност и вината за настъпването му били установени с влязла в сила на 26.07.2018г. присъда № 1 от 20.01.2017г., постановена по НОХД № 203/2016г. Софийски окръжен съд, Н.О., 5 състав, потвърдена с Решение № 481/03.11.2017 г. по ВНОХД № 959/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, 5 състав и от Решение № 103/26.07.2018г. по КД № 307/2018г. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение.

Ищците твърдят, че преживяват изключително тежко загубата на своята майка. Изживявали болка, скръб, мъка, депресивни състояния, психо-емоционално разстройство и страдание от загубата на най-близкия им човек.

Ищците сочат, че отговорността на застрахователя - ответник в настоящото производство – З. „Б.И.” АД, ЕИК . била ангажирана от сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за л.а. марка „Пежо”, модел „206” с ДК № СА 3587 ТН, със застрахователна полица № 02112002970179, валидна от 31.12.2012 год. до 30.12.2013 год. Последното обуславяло и предявеният пряк иск срещу застрахователя.

Ищците - Н.А.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, И.А.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Г.З.У., ЕГН **********, постоянен адрес: *** а, тримата наследници по закон наА.И.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Д.А.И. от С. адвокатска колегия молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, да им заплати обезщетение в размер на по 150 000 лева за всеки от тях за причинените им неимуществени вреди – болка, скръб, мъка, депресивни състояния, психо-емоционално разстройство и страдание, настъпили вследствие на смъртта на тяхната майкаА.И.Т. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 13.10.2013 год. около 13.45 ч. на кръстовището образувано между първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа в зоната на километър 145-146-ти – землището на с.С., Община Е.и третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа – местността „Хан С.“, С.област по вина на С. Д. С.и застрахования при ответника водач – Н. И. И. /при условията на независимо съпричиняване/, за лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с ДК № СА 3587 ТН, със застрахователна полица № 02112002970179 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 31.12.2012 год. до 30.12.2013 год., ведно със законната лихва върху сумите от деня на увреждането - 13.10.2013 год., до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.И.” АД, ЕИК . е подал писмен отговор, чрез процесуалния представител адв.Ал.И., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

            С отговора на исковата молба се оспорва размера на исковата претенция като прекомерно завишен. Ответникът прави и възражение за съизвършителство, на основание чл.53 от ЗЗД от страна на С.Д.С.– водач на другия автомобил участвал в ПТП и твърди, че той има по-висок принос за ПТП.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците не са подали допълнителна искова молба.

            Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            По делото е представен заверен препис от влязла в сила на 26.07.2018г. присъда № 1 от 20.01.2017г., постановена по НОХД № 203/2016г. на Софийски окръжен съд, Н.О., 5 състав, ведно с мотиви към нея. Видно от присъдата, със същата подсъдимият Н. И. И., с ЕГН **********, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.10.2013 г. около 13,45 часа на кръстовището образувано между първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 145-ти - 146-ти - землището на с. С., общ. Е.и третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа - местността „Хан Столник", Софийска област, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо" модел 206 с per. № СА 3587 ТН -собственост на „А." ЕООД, в посока от гр. Б. към гр. С., е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, а именно: Чл. 21 ал.2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21 ал. 1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак"; Чл. 47 ал. 3, предложение 26-то от ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведената забрана имат следните изображения и наименования:... В 26: „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената", като в зоната на действие на пътен знак „В26" с надпис на него „60" се е движил със скорост 116 километра в час и по непредпазливост, и при условията на независимо съпричиняване със С.Д.С., ЕГН ********** от гр. Е., е причинил смъртта на повече от едно лице – И. Т.З. от гр. Х.на 68 г. иА.И.Т. от гр. В. на 63 г. С присъдата Н.И.е ОПРАВДАН за осъществяване на деянието и след нарушение на Чл. 20 ал.2 изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват .... с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие."; Чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.".

            С решение № 103 от 26.07.2018г. постановено по н.к.д. № 307/2018г. на ВКС е преквалифицирано деянието на Н.Й.И.в такова по чл.343а, ал.1, б.“г“, вр. чл.343, ал.3, пр.2, алт.2, б.“б“, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Видно от мотивите към присъдата на наказателния съд, обвързваща с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ гражданските последици от деянието, е прието, че на 13.10.2013 г. около 13.45 часа, при много добра видимост подс. И. е управлявал описаният лек автомобил марка „Пежо“ по първокласен път № 6, известен с името Подбалканския път С.-Б. /а в действителност е от границата с Р М., през К., П., С., Д., П., К., С., К. до Б., съгласно Решение № 945 на МС от 01.12.2004г./

Автомобилът се е движил в посока от П. към Д.и С., при което и приближил кръстовище под прав ъгъл с третокласен път № 105 /Е.-С.-Е.-Н., съгласно същото решение на МС/, намиращо се на километър 145-146 от ПП № 6. Преминаването през кръстовището за движещите се по описаните два пътя е регулирано с пътни знаци, установяващи предимство по смисъла на §. 6, т. 31 от ДР на ЗДвП, за движещите се по ПП № 6, пред движещите се по ТП № 105. През кръстовището подс. И. е следвало да премине в посока направо.

В същото време подсъдимият С. е управлявал описаният лек автомобил "Фолксваген Голф" по ТП № 105, като се е движел в посока гр. Е.– с. С., при което му е предстояло да премине в посока направо през описаното кръстовище. Заедно с него в автомобила пътували починалите впоследствие лицаА.И.Т. на 63 години от гр. В. и И.Т. З. на 68 години от гр. Е., съответно първата стояща на предната дясна седалка, а втората на задната седалка отдясно. Стоящите на предните седалки са били с поставени предпазни колани.

В посоката на движение за автомобила, управляван от подс. И., на около 200 метра преди кръстовището били поставени пътни знаци  „А26" и „В26", установяващи съответно предупреждение за пресичане на път без предимство и забрана за движение със скорост над 60 км. ч.

В посоката на движение за автомобила, управляван от подс. С., на около 100 метра преди кръстовището били поставени пътен знак „Б1“ и пътен знак „Т8“, последният с надпис „100“, които съответно указват на водачите по този път, че следва да пропуснат движещи се потя с предимство, което може да бъде осъществено и без спиране, а така също се указва и разстоянието до знак „Б2“.

На 4 метра преди кръстовището, за пътуващите по ТП № 105, в посоката, в която се е движел и автомобилът, управляван от подс. С. е поставен пътен знак „Б2“, задължаващ водачите да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът, както и да потеглят отново след като бъдат пропуснати пътните превозни средства, които имат предимство. На 1.6 метра преди кръстовището ТП № 105 е ограничен от „Стоп линия „С6“.

Подсъдимият С. предприел преминаване през кръстовището в посока направо, при което, управляваният от него автомобил „Фолксваген“, движейки се със скорост около 5 км. ч., е преминал през стоп линията и е започнал ускорение за да премине през кръстовището.

В същият момент, управлявания от подс. И. автомобил „Пежо“ се  движел със скорост около 116 км.ч., при което имал практическа възможност да види автомобилът „Фолксваген“ на около 140 метра преди кръстовището, като това се отнасяло до момента преди пресичане на стоп линията, тоест това била видимата зона. Подс. И. възприел и реагирал на опасността, възникваща от навлизане на автомобила „Фолксваген“ в кръстовището, намирайки се на 70 метра от кръстовището, при което задействал спирачната система на управлявания автомобил. Въпреки предприетите действия по аварийно спиране, автомобилът „Пежо“, управляван от подс. И.със своята предна част ударил страничната, дясна част на автомобилът „Фолксваген“ управляван от подс. С.. В момента на удара скоростта на движение на лекият автомобил „Пежо“ била около 88 км.ч., докато автомобилът „Фолксваген“ се е движел със скорост около 21 км.ч.

Ударът между двете превозни средства настъпил в рамките на кръстовището на описаните два пътя, изцяло в лентата за движение направо от ПП № 6 в посока към гр. С., в която се движел автомобила „Пежо“, след което този автомобил продължил движението си напред и странично надясно, а в същото време се е завъртял надясно /в посоката на движение на часовниковата стрелка/ и преустановил придвижването си в рамките на кръстовището, ориентиран с предна част, насочена в посока с.С./лентата за идване от тази посока/. След удара лекият автомобил „Фолксваген“ продължил движението си напред и странично наляво, като в същото време се завъртял по посока на часовниковата стрелка, преустановявайки придвижването си извън кръстовището в затревена площ, отграничена от кръстовището от ПП № 6, посока идвайки от Д.към кръстовището и ТП № 105 посоката идвайки от С. към кръстовището.

А.И. Т. починала вследствие на тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, изразяващи се в мозъчна контузия, съпроводена със счупване на костите на черепния покрив и основа в областта на средната черепна ямка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на шести шиен прешлен, контузия и разкъсване на бял дроб, травматично разкъсване на аортата с излив на 1800 мл. кръв в гръдната кухина, счупване на костите на таза и на ребрата, травматично разкъсване на черен дроб, контузия на бъбреци, диафрагма и чревния опорак, както и охлузвания и кръвонасядания по горните крайници. Смъртта настъпила бързо и била неизбежна, като причинените травматични увреждания отговаряли добре на възможността да са причинени при травма вътре в автомобила.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди с определението си по чл.374 от ГПК съдът по искане на ищците е допуснал събиране на сочените с и.м. гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели – Б., С.и Т., които нямат родство с ищците.

Първият свидетел сочи, че познава И.Т. от 20 години, тъй като работят заедно. Установява, че последният живеел с майка си и семейството си преди смъртта на майка си в една къща. Загубата на майка му се отразила психически много зле на И.. Станал затворен. Финансово също зле му се отразила загубата, тъй като майка му му помагала. Той имал две деца, за които майка му също помагала. Приживе И. и майка му А.били доста близки. Били непрекъснато заедно. И до днес И. не се чувствал добре от загубата й. Казвал, че му е тежко, некомфортно, че не му е добре.

Втората свидетелка С. установява обстоятелства за ищцата - Н.М.. Сочи, че я познава от 2007г., тъй като станали колеги и приятелки. Помни, че ищцата загубила майка си на 13.10.2013г., тъй като два дни по-късно починала и майката на свидетелката. Последната излага, че на Н. загубата на майка й се отразила тежко, защото майка й била единствения човек, който й помагал за децата. Били много близки с майка си. Лятото децата на Н. отивали при майка й във В., а зимата майка й идвала при Н. ***. Наложило се Н. да напусне работа, защото нямало кой да се грижи за децата й. Не била преживяла и до момента загубата на майка си.

Свидетелят Т.сочи, че познавам Г.У. от първи клас, вече 20 години. Били приятели. Познавал майка му и разбрал за смъртта й. Поддържа, че Г. преживява трудно загубата й. Прекъснал учението си, трябвало да започне работа. Майка му много му помагала. Затворил се в себе си. Скърбял все още. Вечер трудно заспивал. Към днешна дата се опитвал да преодолее загубата, но му било много трудно. Към момента на злополуката се видели. Г. плачел постоянно, не искал да разговаря с никого, стоял си само в къщи. Били много близки, най-добри приятели с майка си. Тя му помагала финансово. Имали силна емоционална връзка. Били сплотено семейство.

Видно от представеното с исковата молба удостоверение за родствени връзки от 24.03.2014г., издадено от Община – Е.е, че ищците са деца на починалатаА.И.Т., ЕГН ********** /препис –извлечение от акт за смърт № 1297 от 14.10.2013г./.

Предвид липсата на оспорване от страна на ответника и представената по делото справка от Гаранционен фонд, съдът намира за доказано обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с ДК № СА 3587 ТН, сключено с ответника по делото, със застрахователна полица № 02112002970179, валидна от 31.12.2012 год. до 30.12.2013 год.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

            Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № BG/28/115001521985/ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците следва да установят и че са от кръга на лицата – наследници и близки на починалия при ПТП, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на загубата на техния баща и близък.

В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с приложената по делото влязла в сила на 26.07.2018г. присъда № 1 от 20.01.2017г., постановена по НОХД № 203/2016г. на Софийски окръжен съд, Н.О., 5 състав – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че съдът следва да приеме за установени в случая: първо, извършеното виновно от Н.Й.И.деяние,  съставляващо престъпление по чл.343а, ал.1, б.“г“, вр. чл.343, ал.3, пр.2, алт.2, б.“б“, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК; второ, настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт наА.И.Т., с ЕГН ********** – майка на ищците по делото.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с ДК № СА 3587 ТН, сключено с ответника по делото, със застрахователна полица № 02112002970179, валидна от 31.12.2012 год. до 30.12.2013 год. – т.е. застрахователното правоотношение е съществувало към момента на настъпване на ПТП, 13.10.2013 год.

            Съдът намира, че са неотносими към настоящия правен спор възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на другия автомобил, участвал в ПТП. Това е така предвид разясненията дадени в съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/ 06.06.2012г. по тълк. д. №1/ 2010г. на ОСТК на ВКС, според които, прякото право на пострадалия по чл.226, ал.1 КЗ има вторичен характер спрямо деликтното му право по чл.45 ЗЗД, тъй като не може да се породи, ако увреденият няма право на обезщетение за деликт, застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването на деликтното право води и до погасяване на прякото притезание по чл.226, ал.1 КЗ. Имайки предвид последното и при условията на чл.290 от ГПК, ВКС в свое решение № 121 от 18.09.2014г., постановено по т.д. № 2859/2013г. на първо т.о. приема, че „При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент ”. 

            Неоснователно се явява и направеното от ответника правопогасяващо възражение на настъпила погасителна давност по отношение на претендираното застрахователно обезщетение от ищците и лихвите върху него. Това е така, поради обстоятелството, че ПТП е с дата 13.10.2013г., а исковете са предявени на 30.08.2018г., т.е. в петгодишния срок по чл.197 от КЗ /отм./. Същият е срокът и по действащия КЗ – чл.378 от КЗ.

Доказани по основание, предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ са доказани отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания за ищците, поради смъртта на А. Т. – тяхна майка. Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелите Б., С.и Т. – ищците са преживели изключително тежко загубата на своята майка, с която са поддържали непрекъснати контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка между починалата и ищците – последните са деца на А.Т. – нейни най-близки роднини, така и обстоятелството, че са поддържали силна връзка, основана на обич и взаимно уважение.

Съобразявайки горното, съдът приема, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта необходимата и достатъчна сума, която ответникът следва да заплати на всеки от ищците, е в размер на 100 000 лева. Исковете са доказани по размер до тази сума, която съдът следва да осъди З.” , ЕИК . да заплати на всеки от ищците, като отхвърли същите за разликата до пълния им предявен размер от по 150 000 лева. Събраните по делото доказателства не установиха обстоятелства, налагащи извод за различни по вид или тежест неимуществени вреди за всеки ищец поотделно, поради което присъдените суми следва да са в еднакъв размер.

            Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, в полза на ищците следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението от датата на увреждането – 13.10.2013 год., в който момент съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД е настъпила изискуемостта на вземането.

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като по силата на закона, на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 12 000 лева.

            Видно от представените по делото договори за правна помощ от 28.08.2018 год., сключени между ищците и адв.И., е че заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение е в размер на 5 000 лева за всеки от ищците, поради което следва да бъде осъден ответникът да заплати на всеки от ищците, съобразно уважената част от исковете сума в размер на 3 333.33 лева – представляваща направени по делото съдебни разноски.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.А.М., ЕГН ****, постоянен адрес: ***, сумата от 100 000 лева /сто хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – душевни болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на нейната майка -А.И.Т., ЕГН ****, причинена при ПТП, настъпило на 13.10.2013 год. около 13.45 ч. на кръстовището образувано между първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа в зоната на километър 145-146-ти – землището на с.С., Община Е. и третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа – местността „Хан С.“, С.област по вина на С.Д.С.и застрахования при ответника водач – Н.Й.И./при условията на независимо съпричиняване/, за лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с ДК № СА 3587 ТН, със застрахователна полица № 02112002970179 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 31.12.2012 год. до 30.12.2013 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането - 13.10.2013 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.А.Т., ЕГН ****, постоянен адрес: ***, сумата от 100 000 лева /сто хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – душевни болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на неговата майка -А.И.Т., ЕГН ******, причинена при ПТП, настъпило на 13.10.2013 год. около 13.45 ч. на кръстовището образувано между първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа в зоната на километър 145-146-ти – землището на с.С., Община Е.и третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа – местността „Хан С.“, С. област по вина на С.Д.С.и застрахования при ответника водач – Н.Й.И./при условията на независимо съпричиняване/, за лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с ДК № СА 3587 ТН, със застрахователна полица № 02112002970179 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 31.12.2012 год. до 30.12.2013 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането - 13.10.2013 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.З.У., ЕГН **, постоянен адрес: *** а, сумата от 100 000 лева /сто хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – душевни болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на неговата майка -А.И.Т., ЕГН *, причинена при ПТП, настъпило на 13.10.2013 год. около 13.45 ч. на кръстовището образувано между първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа в зоната на километър 145-146-ти – землището на с.С., Община Е.и третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа – местността „Хан С.“, С. област по вина на С.Д.С.и застрахования при ответника водач – Н.Й.И./при условията на независимо съпричиняване/, за лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с ДК № СА 3587 ТН, със застрахователна полица № 02112002970179 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 31.12.2012 год. до 30.12.2013 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането - 13.10.2013 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, ЕИК. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 12000 лева /дванадесет хиляди лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, З.” АД, ЕИК . да заплати на Н.А.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, направените по делото съдебни разноски в размер на сумата от 3 333.33 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, З.” АД, ЕИК.да заплати на И.А.Т., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, направените по делото съдебни разноски в размер на сумата от 3 333.33 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, З.” АД, ЕИК . да заплати на Г.З.У., ЕГН **********, постоянен адрес: *** а, направените по делото съдебни разноски в размер на сумата от 3 333.33 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

 

 СЪДИЯ :