Решение по дело №262/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. А. Л. от [населено място] против Заповед № 4074з-1487/03.12.2023 г. на ВПД Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция” /РДГП/, [населено място]. С оспорената заповед на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Наказанието е за това, че на 29.07.2023 г. в 22.10 ч. след като е получил обаждане от помощник-оперативния дежурен в НКЦ-ГДГП, че с устно разпореждане на директора на ГДГП, следва на всички ГКПП да се извършва „100% контрол“ на изход от страната, до второ разпореждане и да се уведоми ръководството на РДГП-[област], за което ще бъде изпратено допълнително съобщение от ГДГП е пропуснал да уведоми ГКПП.

В жалбата се сочи, че не е допуснато вмененото му нарушение, като в срок е предал съответната информация, доколкото е имал задължение единствено и само да предаде разпореждането на ръководството на РДГП-[област], при което съставомерността на нарушението е недоказана и дори да има неизпълнение, то е частично, при което заповедта е необоснована и незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят с процесуален представител, поддържа жалбата. Сочи се, че на жалбоподателя е разпоредено устно въвеждане на 100% контрол на граничните изходни пунктове, както и му е вменено задължение да уведоми Директора на РДГП, за което, както сочи и докладната записка /л.34/ на Ж. О., жалбоподателят го е уведомил, при което задължението му е изпълнено.

Ответникът – Директор на РД ”Гранична полиция” [населено място], с процесуален представител оспорва жалбата.

Сочи, че жалбоподателят е нарушил основно длъжностно задължение да предава информация на отделите и структурата съобразно предмета на дейност и свежда спешните управленски решения и заповеди на ръководството до знанието на всички касаещи служби, при което, след като е пропуснал да уведоми дежурните на граничните полицейски управления с ГПП за стопроцентов контрол на ГКПП на изход от страната на всички лица и превозно средство чрез проверка в АИС Граничен контрол и извършване на проверки с повишена бдителност. Моли да се отхвърли оспорването и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становището на ответника, направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира за установено следното: С оспорената заповед, Директорът на РД „ГП” - [област] е наложил на жалбоподателят дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове, заповеди и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, негови заместници или главен секретар на МВР. Нарушението е и по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за това че е пропуснал да уведоми съответните ОД на ГПУ с ГКПП при РДГП-[област], в резултат на което не е осъществен разпореденият от директор на ГДГП 100% контрол на всички ГКПП на изход от страната /контрол на ГКПП на всички лица и превозни средства на изход от страната, чрез задължителна проверка в АИС “ГК“ и извършване стриктни физически проверки с повишена бдителност/. Прието е по този повод, че с действията си Л. е нарушил основно длъжностно задължение, а именно: „предава информацията на отделите в структурата, съобразно предмета им на дейност и свежда спешните управленски решения и заповеди на ръководството до знанието на всички касаещи ги служби“; вменено му с длъжностна характеристика рег. № 3282р-19852/14.09.2015 г., утвърдена със заповед рег. № 3282з-2369/17.09.2015 г. на директор ГДГП.

От фактическа страна е установено, че съгласно утвърден график рег. № 4074р-8456/28.06.2023 г. за времето от 08.30 ч. 29.07.2023 г. до 08.30 ч. на 30.07.2023 г., инспектор В. Л. с бил на дежурство в ОДЦ на РДГП-[област]. На 29.07.2023 г. около 19.30 ч. е получил обаждане по телефона от НКЦ ГДГП, че на територията на [населено място] е извършено криминално престъпление от български гражданин, поради което следва да бъдат уведомени ГКПП при РДГП - [област], с цел локализирането и евентуалното задържане на лицето. По телефона са били съобщени имената и ЕГН на заподозряното лице и било съобщено, че на по-късен етап ще получи и официална телеграма по случая, като лицето ще бъде въведено и в АИС ,,ИД“.

След около пет минути, получената информация с била предадена на всички ГКПП. На 29.07.2023 г. в 21.57 ч. е получено по електронна поща официално уведомление от НКЦ с рег. № 349р-25877/29.07.2023 г. по описа на ОДМВР-[област] за издирваното лице. На същата дата, около 22.02 ч. същото уведомление с изпратено по ел. поща на всички ГПУ и ГКПП при РДГП - [област], като на самата телеграма инспектор Л. с ръкописен текст записал час на получаване от НКЦ и час на изпращане на ГКПП и ГПУ. На 29.07.2023 г. в 22.10 ч. инспектор Л. получил обаждане от помощник оперативния дежурен в НКЦ, че с устно разпореждане на директор ГДГП, следва на всички ГКПП да се извършва 100% контрол на изход от страната до второ разпореждане и да се уведоми ръководството на РДГП-[област], като в тази връзка ще бъде изготвено и изпратено допълнително съобщение от ГДГП. На 29.07.2023 г. в 22.30 ч. от служебния телефон по Вайбър, инспектор Л. докладвал разпореждането на директор РДГП-[област]. В същото време пропуснал да предаде разпореждането на всички ГКПП при РДГП, поради което последните не са въвели „100% контрол“ на изход от страната, при което извършена проверка по налагане на дисциплинарно наказание.

Проверката е разпоредена със Заповед рег. № 4074з-1214/01.08.2023 г. /л.28/ на Директора на РДГП-[област] по постъпили данни с докладна записка рег. № 4074р-9822/30.07.2023 г. от началник група ОДЦ в сектор ОДЦ към РДГП - [област], ст.инсп. К. за това, че на 30.07.2023 г. около 08.45 ч. е получил обаждане по стационарния телефон от ОД на ГДГП, с което го уведомил, че по разпореждане на директора на ГДГП е отменен 100% контрол за проверки на лица и МПС на изход от страната. Началник група ОДЦ към РДГП-[област] е провел разговори с всички ОД на ГПУ, от които е получена информация, че нито едно ГКПП при РДГП - [област] за периода от 22.00 ч. на 29.07.2023 г. до 08.45 ч. на 30.07.2023 г. не е работило на 100% контрол на лица и МПС на ГКПП на изход от страната.

За причините за това са приложени докладните записки от жалбоподателя и Ж. О., които са били на смяна, като оперативни дежурни.

От приложените докладни записки се установява че на 29.07.2023г. в 22.10 ч. Л. е получил обаждане от помощник-оперативния дежурен в НКЦ, че с устно разпореждане Директор на ГДГП-[област] за извършване на 100% контрол на изход от страната на всички ГПП до второ разпореждане и се уведоми ръководството на РДГП, за което ще бъде изготвено и изпратено допълнително съобщение от ГДГП.

В докладната си записка от 30.07.2023 г., жалбоподателят сочи, че е пропуснал да уведоми ГКПП, а на директора на РДГП от служебния телефон на Вайбър е докладвано за полученото разпореждане на мл.оперативния дежурен в ГДГП, а на 29.07.2023 г. в 23 ч. е получил информация ,че издирваното лице е задържано, след което на 30.07.2023 г. в 6.30 ч. е получил обаждане, че 100% контрол остава за български граждани и в 7.38 ч. е изпратил съобщение до Директора на РДГП.

От докладната записка на О. се установява че на 29.07.2023 г. в 22 ч. е завел уведомление с УРИ 349-25877 от ОДМВР - [област] в дневника, след което Л. го е изпратил на всички ГПУ и ГКПП при РДГП - [област]. Посочил е в същата, че малко по-късно Л. е разговарял с някой от дежурните за въвеждане на 100% контрол на всички изходи от страната при РДГП.

По повод извършената проверка е дадено обяснение от Л. л.35 от делото, в което сочи, че на 29.07.23г. в 19.30 ч. е получил телефонно обаждане за издирвано лице, като е уведомен, че по-късно ще му бъде изпратена официална информация и след 5 мин. информацията е предадена на всички ГКПП.

В 21.57 ч. е получил официално уведомление, като в 22.02 ч. въпросното уведомление е изпратено на ел.поща на всички ГКПП при РДГП - [област], а в 22.10 ч. е получил обаждане от помощник оперативния дежурен за осъществяване на 100% контрол на всички изходи на страната, за което в 22.30 ч. е докладвано на мл.оперативния дежурен в ГКПП и на Директор на РДГП-[област].

На 29.07.2023 г. около 23.00 ч., инспектор Л. е получил информация от помощник оперативния дежурен в ГДГП, че издирваното лице е установено и задържало, като след около пет минути уведомил за това обстоятелство всички ГКПП. На 30.07.2023 г. в 06.30 ч. инспектор Л. получил обаждане от помощник оперативния дежурен в ГДГП, че остава извършването на „100% контрол“ на изход от страната само за български граждани. В 07.38 ч. изготвил и изпратил съобщение по Вайбър до директор РДГП - [област]. На 30.07.2023 г. в 08.22 ч., инспектор Любомиров получил официално съобщение по ел.поща от ГДГП, че лицето е задържано. В 08.22 ч. въпросното съобщение е препратено официално на всички ГПУ и ГКПП при РДГП - [област].

От полицейски инспектор А. Г. А. - оперативен дежурен в сектор ОДЦ на отдел НКЦ - ГДГП е приложено сведение от което видно, че от 20.38 ч. до 22.20 ч. на 29.07.2023 г. е провел поредица от разговори с директора на ГДГП - главен комисар А. З.. В един от разговорите му е било разпоредено да се премине на „100% контрол“ на всички ГКПП. С цел по-голяма оперативност, разпореждането предал по телефона на оперативните дежурни на всички РДГП, включително около 22.30 ч. на оперативния дежурен в ОДЦ на РДГП - [област].

За извършената проверка е изготвена справка № 4074р-10924/21.08.2023 г. на Комисията, назначена със заповед от 01.08.2023 г.

Справката е сведена до знанието на Директора на РДГП - [област], който се е запознал със същата на 22.08.2023 г. и приел, че с действията си инспектор В. Л. е извършил дисциплинарно нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

По делото не е спорно, че В. А. Л. заема длъжността полицейски инспектор IV степен (оперативен дежурен) в група „Оперативен дежурен център“ от сектор „Регионален координационен център“ към РДГП - [област]. Установено е и от приложената по делото Специфична длъжностна характеристика рег. № 3282р-19852/14.09.2015 г., утвърдена със заповед рег.№ 3282з-2369/17.09.2015 г. на Директор ГДГП /л.51/ че на Л. е вменено в раздел ІІ основно длъжностно задължение, а именно: „предава информацията на отделите а структурата, съобразно предмета им на дейност и свежда спешните управленски решения и заповеди на ръководството до знанието на всички касаещи ги служби“.

Не е спорно и, че инспектор Л. на 29.07.2023 г. в 22.10 ч. е получил обаждане от помощник-оперативния дежурен в НКЦ-ГДГП, че с устно разпореждане на директора на ГДГП, следва на всички ГКПП да се извършва „100% контрол“ на изход от страната, до второ разпореждане и да се уведоми ръководството на РДГП-[област], за което ще бъде изпратено допълнително съобщение от ГДГП. Безспорно установено е и доказано, че В. Л. своевременно е докладвал на ръководството на РДГП, относно полученото разпореждане, но е пропуснал да уведоми съответните ОД на ГПУ с ГКПП при РДГП-[област], в резултат на което не е осъществен разпореденият от директор на ГДГП 100% контрол на всички ГКПП на изход от страната /контрол на ГКПП на всички лица и превозни средства на изход от страната, чрез задължителна проверка в АИС “ГК“ и извършване стриктни физически проверки с повишена бдителност/.

При така установеното, съдът направи следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока от чл. 149, ал. 1 АПК, приложим от препращането на чл. 211 ЗМВР и, е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя е издадена от компетентен орган, съобразно правомощията по чл. 204, т. 4 от ЗМВР.

От събраните доказателства, безспорно установено е, че жалбоподателят, като служител на РД „ГП“ по време на дежурство е пропуснал да уведоми съответните ОД на ГПУ с ГКПП при РДГП - [област], за получено устно разпореждане на директора на ГДГП, в резултат на което не е осъществен разпореденият 100% контрол на всички ГКПП на изход от страната /контрол на ГКПП на всички лица и превозни средства на изход от страната, чрез задължителна проверка в АИС “ГК“ и извършване стриктни физически проверки с повишена бдителност/.

Предвид установеното по делото, че жалбоподателят е пропуснал да уведоми всички ГКПП на територията на РДГП-[област] за сведеното разпореждане на Директора на ГДГП, при което и за времето от 29.07.2023 г. в 22.10 ч. до 30.07.2023 г. 8.22 ч. не е извършван разпореденият 100% контрол на всички ГКПП на изход от страната /контрол на ГКПП на всички лица и превозни средства на изход от страната/ се явяват неоснователни наведените доводи, че нарушението не е допуснато и съответно не са били налице предпоставки за налагане на наказание.

С оглед събраните по делото доказателства, вкл. и докладна записка УРИ 4074р-9814 от 30.07.2023 г. от жалбоподателят се налага извода, че след като Л. е пропуснал да уведоми сведеното до негово знание на 29.07.2023 г. в 22.30 ч. устно разпореждане на Директора на ГДГП до всички ГКПП на РДГП - [област] е допуснал вмененото му с длъжностна характеристика - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ от ЗМВР, съставомерно и по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.

Неоснователни са и наведените доводи, че след като част от задължението е изпълнено, не е осъществено нарушение, след като е изпратил на вайбър полученото съобщение до Директора на РДГП-[област], като се има предвид, че законодателят не е въвел изключение по този повод и неизпълнението в която и да е част от разпореждането води като цяло до неизпълнено служебно задължение.

Предвид е законосъобразен изводът на ответния орган за осъщественост на всички елементи от фактическия състав на нарушението на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с нормативната цел обсъдените по-горе действия на жалбоподателя, правилно са квалифицирани от ответника, като нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, като с поведението си Л. е нарушил вменените му с длъжностната характеристика задължения.

На служителя с предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си па защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във вр. с ал. 10 от ЗМВР, депозирал е обяснение рег. № 4074р-10672/16.08.2023 г.

На 04.09.2023 г. в 13:00 ч. е запознат със справка рег. № 4074р-10924/21.08.2023 г. и е отразил собственоръчно, че в срок от 24 часа може да даде допълнителни обяснения или възражения.

Видно от писмо с рег. № 4074р-12005/14.09.2023 г. към 12:00 ч. на 14.09.2023 г. в деловодството на РДГП-[област] не са постъпвали обяснения или възражения от инспектор В. Л..

На основание чл.206 от ЗМВР на същия е връчена покана рег.№ 4074р-11992/14.09.2023 г. за даване на обяснения от дисциплинарно наказващия opган. Видно от писмо с рег. № 4074р-12585/27.09.2023 г. към 09:00 ч. на 27.09.2023 г. в деловодството на РДГП-[област] не са постъпвали обяснения или възражения от инспектор В. Л..

Разгледани са и обсъдени възраженията в обяснение рег.№ 4074р-10672/16.08.2023 г., и направените от комисията изводи.

След анализ и оценка на всички съотносими материали от извършената проверка, в изпълнение на изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне вида и размера на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението - не е осъществен разпоредения от директор на ГДГП 100% контрол ма всички ГКПП на изход от страната; не са настъпили вредни последици; обстоятелствата, при които е извършено деянието - по време на дежурство е пропуснал да предаде разпореждането за „100% контрол“ на изход от страната на всички ГКПП при РДГП-[област], поради което последните не са го въвели; формата на вината - деянието е извършено при форма на вина неизпълнение на служебни задължения или на заповеди на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; цялостното поведение на инспектор В. Л. през време на службата му, че до момента на издаване на настоящата заповед няма дисциплинарни наказания които да не са заличени по чл.213, ал.1 от ЗМВР. Служителят е награждаван с „Писмена похвала“ от зам. директор на ОДМВР през 2012 г. и „Писмена похвала“ от директор на РДГП през 2018 г.

Заповедта е издадена и в установения в закона срок. В чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

Откриването на нарушението от административнонаказващият орган е станало на 22.08.2023 г., когато той е имал достатъчно доказателства за извършеното нарушение, неговото авторство и виновното поведение на нарушителя. От тази дата е започнал да тече двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който е изтекъл на 22.10.2023 г., т.е. заповедта от 03.10.2023 г. е издадена рамките на два месеца от откриването на нарушението.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваният акт е съответен на установените по делото факти и закона и като такъв следва да бъде потвърден.

Разноски своевременно са поискани и от двете страни, каквито с оглед изхода на процеса, се дължат на ответния орган. Според чл. 143, ал. 3 АПК, юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ, бр. 5/06 г., посл. изм. ДВ, бр. 74/21 г.), чиито чл. 24 го е визирал в относителни граници - от 100 до 240 лева.

В случая, предвид фактическата и правна сложност на съдебното производство, същото следва да бъде определено в размер на 150 лева, воден от което и на основание чл. 172, ал. 2 пр. „посл.“ от АПК, Административният съд – [област],

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. А. Л. от [населено място] против Заповед № 4074з-1487/03.10.2023 г. на ВПД Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция” /РДГП/ [населено място].

Осъжда В. А. Л. от [населено място] да заплати на Регионална дирекция „Гранична полиция“ [населено място], разноски в размер на 150 лева.

Решението е окончателно.