ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 150230.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивX състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна И. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20205300501996 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. И. Д. , с която се моли за отмяната
на определение № 6402 от 24.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 18926 от
2017 г. по описа на Районен съд –Пловдив, І бр.с-в, с което е оставено без
уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса за
въззивното обжалване на постановеното по делото решение.
Ответната страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не е взела
становище по частната жалба.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ-ми гр. с-в, като разгледа
делото намери следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от лице, имащо право на жалба и като такава е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
По гр.д.№ 18926 от 2017 г. по описа на Районен съд –Пловдив, І бр.с-в
е постановено решение № 399/05.02.2020 г., с което е признато за установено,
че Н. И. Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 2 577
лв., представляваща дължима главница по Договор за издаване обслужване на
кредитна карта от 26.02.2012 г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.01.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания” АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2016 г. до окончателното
погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 07.11.2016 г по частно гр. дело № 62146/
1
2016 г. на СРС, 120 с-в. Против това решение е постъпила въззивна жалба от
Н. И. Д. с вх.№ 14350/25.02.2020 г. по описа на ПРС, с която държавна такса
не е била внесена. Въззивната жалба е била оставена без движение от
администриращия съд с разпореждане от 26.02.2020 г., като на жалбоподателя
е било указано да внесе държавна такса в размер на 46,12 лв. В срока за
отстраняване на нередовностите Н. Д. чрез мл. адвокат К. Р. е подал молба, с
която е заявил, че не разполага с достатъчно средства и е поискал да бъде
освободен от такси и разноски за производството по реда на чл.83 ГПК. С
молбата е поискано от съда да укаже на молителя какви доказателства да
ангажира за установяване на липсата на средства.
С разпореждане от 22.05.2020 г. ПРС е постановил служебно
изискване на информация от НАП – Пловдив и НОИ – Пловдив относно
имущественото състояние на молителя. След постъпването на такава
информация, с обжалваното тук определение ПРС е приел, че молителят
работи, притежава недвижим имот и има участие в търговски дружества, при
което е направил извод за неоснователност на искането за освобождаване от
такси и разноски за производството и е оставил същото без уважение.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира така
постановеното определение за неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно
налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от
притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване
съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани
обстоятелства. Преценката на всички критерии следва да се направи с оглед
всеки конкретен случай, след като е налице цялостна представа за
финансовото състояние на лицето и неговото семейство. Нормата е насочена
не само към лица без доходи, а и към лица, които получават някакви доходи,
но те са недостатъчни.
В случая районният съд изобщо не е указал на молителя да
представи описаните по-горе доказтелства, а изисканите от него по служебен
път са недостатъчни за формирането на извод относно семейното,
здравословното и имуществено състояние на молителя.
Ето защо обжалваното определение ще се отмени, а делото ще се
2
върне на ПРС за повторно произнасяне по искането, след саъбирането на
посочената по-горе информация за семейното, здравословното и имуществено
състояние на молителя.
По изложените мотиви, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6402 от 24.06.2020 г., постановено по гр.д.
№ 18926 от 2017 г. по описа на Районен съд –Пловдив, І бр.с-в, с което е
оставено без уважение искането на Н. И. Д. за освобождаване от внасяне на
държавна такса за въззивното обжалване на постановеното по делото
решение.
Връща делото на ПРС за произнасяне по искането след събиране на
допълнителната информация, посочена в мотивната част на определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3