№ 8784
гр. София, 30.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110101291 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. СЛ. АЛ. против
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД.
В исковата молба се излагат твърдения, че по ч. гр. д. № 23565/2014 г. по описа на
СРС бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на ответника. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20158380401028 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 в КЧСИ, район на действие СГС. Изпълнителното
производство било прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 11.02.2017 г.
Давностният срок на вземанията бил изтекъл на 11.02.2020 г. На взискателя била преведена
по изпълнителния лист сума в размер на 840 лв., а за такси заплатени на ЧСИ били
удържани 160 лв. Счита, че взискателят се е обогатил за сметка на длъжника с платените от
него такси по изпълнителното производство.
Ищецът моли да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 625.43
лв. – главница по договор за кредит от 04.02.2010 г. и 73.90 лв. – остатък от законна лихва
върху главицата за периода от 30.04.2014 г. до изплащане на вземането /виж уточнителна
молба с вх. № от 29.03.2022 г. – л. 24 /, за които суми е издаден изпълнителен лист от
13.01.2015 г. от СРС. Ищецът моли и да се осъди ответникът да му заплати сумата от 840 лв.
– получена от ответника без основание сума по прекратено изпълнително дело №
20158380401028 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 в КЧСИ, ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба – 12.01.2022 г. до окончателното изплащане,
както и да се осъди ответникът да му заплати сумата от 160 лв. – платени такси по
изпълнителното производство /такси и разноски към ЧСИ и такси по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ/, с които се твърди, че взискателят се е обогатил за сметка на длъжника / виж
уточнителна молба с вх. № от 29.03.2022 г. – л. 24/, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба – 12.01.2022 г. до окончателното изплащане. Моли исковете да
се уважат.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
се претенциите като недопустими и неоснователни. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация на предявените искове – чл. 439 ГПК, чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и
чл. 59 ЗЗД;
Разпоредбите относно неоснователното обогатяване- чл. 55-59 от ЗЗД визират
необходимостта от връщане на полученото тогава, когато то е получено без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, а извън тези случаи, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обогатяването. Доколкото твърденията на ищеца са, че част от
платената сума е преведена на взискателя от ЧСИ, а останалата част за такси е усвоена от
ЧСИ, то в случая се претендират две отделни вземания, на две отделни основания – чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Относно иска за платена сума на взискателя – са изложени твърдения, че
изпълнителното производство е прекратено, след което е събрана принудително сумата.
Искът е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, доколкото се твърди, че сумите са
събрани без основание, чрез принудителни действия по едно прекратено изпълнително
производство. Освен това искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането
на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В
тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото /виж решение №
239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.
Относно таксите и разходите в изпълнителното производство - платеното от ищеца в
рамките на изпълнителното производство е довело до обогатяването на ответника, който си
е спестил разходите за такси по ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство. При
установяване на фактическия състав на претенцията ответникът дължи връщане на сумата,
защото се е обогатил, като си е спестил тези разходи, които следва да се съберат от него,
поради прекратяването на изпълнителното производство и извършено незаконосъобразно
принудително изпълнение. Тъй като в ГПК обаче не е предвидена изрична възможност
съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, като
осъди взискателя да му ги заплати, то следва да се приеме, че единствената възможност за
длъжника да получи възстановяване на същите е чрез предявяване на претенция по реда на
чл. 59 ЗЗД по общия исков ред. Изложени са твърдения в исковата молба, че взискателят се е
обогатил за сметка на длъжника с платените от него такси по изпълнителното производство,
поради което и искът е с правна квалификация чл. 59 ЗЗД – виж решение от 10.03.2022 г. по
в. гр. д. № 6578/2021 г. по описа на СГС.
По иска по чл. 439 ГПК:
По допустимостта:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о.
За ищеца съществува безспорен интерес да установи, че не дължи единствено
2
претендираната /непогасена/ сума по изпълнително дело № 20158380401028 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 в КЧСИ. От удостоверение за размера на дълга на л. 15 от
делото се установява, че въпреки частичните плащания, то е налице дължима главница в
размер на 625.43 лв. и дължима законна лихва в размер на 492.12 лв. към датата на издаване
на удостоверението – 25.01.2022 г., поради което предявените отрицателни установителни
претенции за сумите 625.43 лв. – главница по договор за кредит от 04.02.2010 г. и 73.90 лв. –
остатък от законна лихва върху главицата за периода от 30.04.2014 г. до изплащане на
вземането, са допустими и подлежат на разглеждане по същество:
С определение от 17.05.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата, че е издаден изп. лист по ч. гр. д. № 23565/2014 г в полза на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ООД срещу Г. СЛ. АЛ., че е образувано въз основа на
процесния изпълнителния лист изп. д. № 20158380401028 по описа на ЧСИ Милен Бъзински
с рег.№ 838 в КЧСИ, район на действие СГС, както и, че на взискателя е разпределена и
изплатена сума в размер на 840 лв., както и, че от ЧСИ са удържани 160 лв. за такси по
изпълнителното производство.
От справка в ТР към АВ се установява, че Агенция за събиране на вземания” ООД е с
правоприемник „Агенция за събиране на вземания” АД /който понастощем е с правна форма
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/.
Установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 23565/2014
по описа на СРС е образувано изп. д. № 20158380401028 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с
молба на взискателя, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Възлагането за изпълнение по
смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този смисъл
освен мотивите на цитираното тълкувателно решение и решение № 451/29.03.2016 г., по гр.
дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV
г. о. на ВКС.
Не е спорно между страните и, че погасителна давност е прекъсната и на 11.02.2015 г.
с налагането на запор на сметките на длъжника в няколко банки – виж исковата молба.
Запорните съобщения са изпратени на 11.02.2015 г. и са получени от съответните банки
м.02.2015 г. – л. 41-43 от делото.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015
г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.
№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС/. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018
г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва
да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение
3
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. №
1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. В този смисъл и практиката на СГС – напр. решение по в. гр. д.
№ 10383 по описа за 2020 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 1625 по описа за 2020
година, решение по в. гр. д. №3543 по описа на СГС за 2021 г., решение по в. гр. д. № 3173 по
описа за 2021 г. и др.
Ето защо и погасителната давност относно всички вземания въз основа на процесния
изпълнителен лист е петгодишна.
С оглед твърденията в исковата молба, че след м.02.2015 г. не са извършвани
изпълнителни действия и изпълнителното производство е прекратено по реда на чл. 433, ал.
1, т .8 ГПК, считано от 11.02.2017 г., следва да се разгледа въпросът от кога е започнала да
тече погасителната давност или от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Когато се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече
даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт.
Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване
не може да бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които
законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните решения и
постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване
относно съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение
да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна
сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,
в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или
решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците - решение №
252/17.02.2020г. по гр. д. №1609/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.
№ 2382/ 2017 г., ВКС, ІV г. о., решение № 51/21.02.2019г. по гр. д.№ 2917/2018г, ВКС, ІV г. о .
Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата на
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. е.
предхождаща датата 26.06.2015 г./, новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1
ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на релевантния двугодишен срок. Оттук и
петгодишната погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е
започнала да тече от 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР, с което е отменено
ППВС № 3/18.11.1980 г., доколкото тази отмяна поражда действие занапред.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
4
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то
прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Перемпцията е
без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното
производство. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни
действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не
приложи правилата на чл.129 ГПК.
Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността виж практиката на ВКС - определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. №
854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на ВКС,
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение №
248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №93/17.05.2021г. по
гр.д.№2766/2020г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.
на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС,
както и практиката на СГС – решение от 28.09.2021 г. по в. гр. д. № 1077 по описа за 2021
г. на ІІ А състав на СГС, решение от 18.07.2022 г. по в. гр. д. № 4765 по описа за 2021
година на ІІ А състав на СГС, решение от 12.05.2022 г. по в. гр. д. № 13519 по описа за 2021
година на III-Б състав на СГС, решение от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 741/2021 г. на II Е
състав на СГС, решение от 25.05.2022 г. по в. гр. д. № 2718/2021 г. на II Б състав на СГС и
др.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно
или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане - решение № 127 от
12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о.
В случая съдът намира,че перемпцията не е настъпила по изпълнителното дело,
поради следното:
5
Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното съобщение е
връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се счита за
наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК.
Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има
действие от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката до датата на
погасяване на задълженията на длъжника – титуляр на сметката, реализиране на
изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на
обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или
прекратяване на изпълнителното производство. Запорът има действие върху
разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното
съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата
сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления. Запорът върху вземанията по
разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато салдото по сметката
е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, и
има действие по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след
налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от съдебния
изпълнител до банката – виж решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. на II т. о.
на ВКС. Запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение и има действие
до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства, поради което запорът в
хипотезата на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, без значение от
наличностите по същата, е изпълнително действие с траен характер и непрекъснато
действие – виж решение № 265013 от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6531/2020 г.
От приложеното по делото копие на изпълнително производство се установява, че е
наложен запор върху сметките на длъжника в ОББ АД – л. 39 от изпълнителното
производство, в Юробанк България АД – л. 41 от изпълнителното производство, в Алианц
Банк България АД – л. 42 от изпълнителното производство и в Първа инвестиционна банка
АД – л. 43 от изпълнителното производство. По делото има данни единствено за вдигането
на наложения запор в Алианц Банк България АД. В периода до м.04.2017 г. не се установява
да са вдигнати запорите в ОББ АД, Юробанк България АД и Първа инвестиционна банка
АД. Доколкото от уведомленията от банките се установява, че длъжникът има налични
банкови сметки в тези банки, то без значение за действието на запора е наличието или не на
средства по тях, доколкото средства по тях могат да постъпят в бъдеще. Запорът действа от
момента на налагането му и има траен характер и непрекъснато действие. През м. 04.2017 г.
е предприето действие по производството годно да прекъсне давността – наложеният запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя Димитров ООД, наложен
във връзка с възлагането по чл. 18 ЗЧСИ с молбата за образуване на изпълнителното
производство. Запорното съобщение е с изх. № от 11.04.2017 г. /л. 60 от изпълнителното
производство/ и е получено от работодателя на 19.04.2017 г. /л. 61 от изпълнителното
производство/. Следователно не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Наличието на наложен запор върху банковите сметки на длъжника по повод молбата на
взискателя, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, представлява изпълнителен способ, а до
приключването на този способ /до погасяването на задълженията, вдигането на запора или
прекратяването на изпълнителното производство на друго основание извън чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК/, няма как да започне да тече двугодишният срок за перемирането на изпълнителното
производство.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че в периода м.02.2015 г. –
м.02.2017 г. е настъпила перемпция и изпълнителното производство е прекратено по силата
на закона, то перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. В периода от
м. 04.2017 г. давностният срок е прекъсват многократно, както следва:
– с наложения запор на трудовото възнаграждение през м.04.2017 г.;
6
– с подадените молби с посочени изпълнителни способи от взискателя на 23.08.2018
г. /л. 63 от изпълнителното производство/, на 07.02.2019 г. /л. 64 от изпълнителното
производство/, от 14.06.2019 г. /л. 65 от изпълнителното производство/, на 05.11.2020 г. /л.
69 от изпълнителното производство/, на 02.03.2021 г. /л. 70 от изпълнителното
производство/.
С всяка една от посочените молби е поискан изпълнителен способ – с молбата от
23.08.2018 г. – запор върху трудово възнаграждение, с молбата от 07.02.2019 г. - запор върху
трудово възнаграждение, с молбата от 14.06.2019 г. - запор върху трудово възнаграждение, с
молбата от 05.11.2020 г. - запор върху трудово възнаграждение и запор върху банкови
сметки и с молбата от 02.03.2021 г. - запор върху трудово възнаграждение. Взискателят е
бил активен в хода на изпълнителното производство № 20158380401028 по описа на ЧСИ
Бъзински, като направените искания за нов способ прекъсват давността, независимо от това
дали перемпцията е настъпила. Погасителната давност е прекъсната последно на 02.03.2021
г., поради което процесните вземания не са погасени по давност.
Отрицателните установителни искове за недължимост на сумите: 625.43 лв. –
главница по договор за кредит от 04.02.2010 г. и 73.90 лв. – остатък от законна лихва върху
главицата за периода от 30.04.2014 г. до изплащане на вземането, са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът не доказва в производството, че събраната от него сума по изпълнителното
дело в размер на 840 лв. е след настъпването на погасителната давност, респ. след като
изпълнителното дело е прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От уведомление от ЧСИ за размера на дъга се установява, че по изпълнителното
производство е постъпила в периода 19.07.2017 г. – 15.05.2018 г. сума в размер на 1000 лв.
от запор на трудово възнаграждение на длъжника в Димитров ООД, от които 840 лв. са
преведени на взискателя. В периода на принудителното изпълнение 19.07.2017 г. –
15.05.2018 г. изпълнителното производство не е прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. В посочения период не се установява да са вдигнати запорите в ОББ АД, Юробанк
България АД и Първа инвестиционна банка АД, а считано от м.04.2017 г. е наложен запор и
върху трудовото възнаграждение на длъжника. По делото са предприети изпълнителни
способи по възлагането на взискателя, респ. не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, за което се изложиха подробни съображения в частта по иска по чл. 439 ГПК. Към
датата на събиране на сумите не е изтекла и погасителната давност за вземанията, която е
петгодишна. Освен че съдът прие, че погасителната давност не е изтекла, то и към
19.07.2017 г. – 15.05.2018 г. е невъзможно изтичането на погасителната давност за вземания
по изпълнителен лист от 13.01.2015 г.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори и предприетите след настъпване на
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК действия на съдебния изпълнител да са процесуално
незаконосъобразни, то опороченият процес на принудително изпълнение сам по себе си не
опорочава дълга /защото е обусловен, а не обуславящ по отношение на материалното право
на взискателя/. Съответно нарушаването на процесуалните правила е без значение за
дължимост на събраните суми и може да породи съответно само дисциплинарна
отговорност или отговорност за вреди на съдебния изпълнител.
Претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По иска по чл. 59 ЗЗД:
Правото на ищеца по чл. 210 ГПК да предяви няколко иска може да бъде упражнено
до момента, в който съдът се произнесе с определение по допустимостта на иска, като
приеме иска за разглеждане и разпореди изпращане на преписи от исковата молба на
ответника – виж решение № 306/23.10.2012 г. по гр. д. № 132/2012 г. на I г. о. на ВКС.
7
Предприетите от ищеца изменения на иска до връчване на препис от исковата молба на
ответника съставляват поправка на исковата молба. За тези поправки не важат
ограниченията на чл.214 ГПК за изменение на иска и на чл.228 ГПК за заменяне на страна –
виж решение № 116/28.11.2012 г. по т. д.№ 102/2011 г. на ІІ т. о.на ВКС, решение № 162 от
02.02.2017 г., гр. д. № 2357/2015 г. на II г. о. на ВКС.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че по изпълнителното дело са
удържани 160 лв. за такси по изпълнителното производство, които удържани суми са довели
до обогатяването на ответника, който си е спестил разходите за такси по ТТРЗЧСИ в
изпълнителното производство, т. е. обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, при
липса на основание за разместването на имуществените блага, връзката помежду им, както и
размера на обедняването и обогатяването.
От уведомление от ЧСИ за размера на дъга се установява, че по изпълнителното
производство е постъпила в периода 19.07.2017 г. – 15.05.2018 г. сума в размер на 1000 лв.
от запор на трудово възнаграждение на длъжника в Димитров ООД, от които 80 лв. са
разпределени за такси и разноски на ЧСИ и 80 лв. за т. 26 по ТТРЗЧСИ.
Обикновените такси по т. 4, 9 и 31 ТТРЗЧСИ, както и пропорционалната такава по т.
26 ТТРЗЧСИ по правило се дължат от длъжника при всички случаи на удовлетворяване на
кредитора след започване на принудителното изпълнение и предприемането на
изпълнителните действия – аргумент от чл. 33 и чл. 34 ТТРЗЧСИ. Изключение от това
правило е налице в хипотеза на проведено материално незаконосъобразно принудително
изпълнение, в който случай разноските за таксите по т. 4, 9, 26 и 31 ТТРЗЧСИ следва да се
понесат от взискателя.
В случая с оглед изложените по-горе мотиви от съда не е налице проведено
материално незаконосъобразно принудително изпълнение за събиране на сумата от 160 лв.
Доколкото правото на принудително удовлетворяване на вземанията не е отпаднало, то и
искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е неоснователен. Ето защо, не е налице и твърдяното
от ищеца обогатяване на ответника чрез спестяване на разходи, представляващи дължими
такси по ТТРЗЧСИ, поради което предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне в цялост.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора разноски са дължими на ответника.На ответника ще се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на
100 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. СЛ. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, ЖК ИЛИНДЕН, бл.114А, вх.В, ет. 3, ап. 57 и адрес за кореспонденция гр. София,
УЛ. ДАМЯН ГРУЕВ № 20, иск по чл. 439 ГПК за признаване на установено по отношение
на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, че Г. СЛ. АЛ. НЕ ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД,
следните суми: 625.43 лв. – главница по договор за кредит от 04.02.2010 г. и 73.90 лв. –
остатък от законна лихва върху главницата за периода от 30.04.2014 г. до изплащане на
вземането, които суми са част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от
13.01.2015 г. по ч. гр. д. № 23565/2014 г. по описа на СРС в полза на "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ООД /чийто правоприемник е АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД/, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20158380401028
8
по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 в КЧСИ, район на действие СГС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. СЛ. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, ЖК ИЛИНДЕН, бл.114А, вх.В, ет. 3, ап. 57 и адрес за кореспонденция гр. София,
УЛ. ДАМЯН ГРУЕВ № 20, искове за осъждането на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да му заплати следните суми:
на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 840 лв., представляваща получена от взискателя
сума без основание сума по прекратено изпълнително дело № 20158380401028 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 в КЧСИ, ведно със законната лихва от дата на подаване
на исковата молба – 12.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 59
ЗЗД, сумата от 160 лв. – спестени разходи за платени от Г. СЛ. АЛ. такси по изпълнителното
производство № 20158380401028 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 в КЧСИ
/такси и разноски към ЧСИ и такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ/, с които се твърди, че
взискателят се е обогатил за сметка на Г. СЛ. АЛ., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба – 12.01.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. СЛ. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ЖК
ИЛИНДЕН, бл.114А, вх.В, ет. 3, ап. 57 и адрес за кореспонденция гр. София, УЛ. ДАМЯН
ГРУЕВ № 20, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9