Решение по дело №689/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260430
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Даниела Велинова Борисова
Дело: 20211100600689
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

      СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                                                                            КРИСТИНА ГЮРОВА

с участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурора Деян Маринов след като разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД № 689/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат С.З., редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимата В.Р.Р. срещу присъда от 15.12.2020 г. постановена по НОХД № 19308/2019 г. по описа на СРС, НО, 95 състав, с която подсъдимата В.Р.Р. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, за това, че на 22.05.2018 г. в гр. София държала акцизни стоки - тютюневи изделия, без бандерол, когато такъв бандерол се изисква по закон - Закона за акцизите и данъчните складове: чл. 2, т. 2: „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия”; чл. 4: „По смисъла на този закон: т. 1.: „Акцизни стоки“ са стоките, посочени в чл. 2; чл. 4, т. 7: „Бандерол“ е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка“; чл. 12, ал. 1: „Тютюн за пушене (за лула и цигари)“ е: т. 1: тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка; чл. 64, ал. 4: „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”; чл. 100: „… тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол”; и Закона за тютюна и тютюневите изделия: чл. 28, ал. 1: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове“, а именно 15 /петнадесет/ броя полиетиленови плика, съдържащи нарязан тютюн за пушене, с нетно тегло по 980 грама всеки, с единична цена 245 лева, на обща стойност 3 675 /три хиляди шестстотин седемдесет и пет/ лева, и обща стойност на неплатения акциз в размер на 2 234,40 /две хиляди двеста тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/ лева, и 2 /два/ броя полиетиленови плика, съдържащи нарязан тютюн за пушене, с нетно тегло по 750 грама всеки, с единична цена 187,50 лева, на обща стойност 375 /триста седемдесет и пет/ лева, и обща стойност на неплатения акциз в размер на 228 /двеста двадесет и осем/ лева, всичко на обща стойност 4 050 /четири хиляди и петдесет/ лева, и стойност на неплатения акциз 2 462,40 /две хиляди четиристотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/ лева, за което при условията на чл. 54, ал. 1 НК ѝ е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, както и кумулативно предвидените наказания „Глоба“ в размер на 8 100 /осем хиляди и сто/ лева и „Лишаване от право да упражнява търговска дейност, свързана с търговия с акцизни стоки“ за срок от 1 /една/ година. 

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 234, ал. 3 от НК първият съд е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, представляващ 15 броя полиетиленови плика, съдържащи нарязан тютюн за пушене, с нето тегло по 980 грама всеки и 2 броя полиетиленови плика, съдържащи нарязан тютюн за пушене, с нето тегло по 750 грама всеки, като е постановил същият да бъде унищожен след влизане в сила на присъдата.

Първият съд е възложил в тежест на подсъдимата Р. направените по делото разноски, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК я е осъдил да заплати разноски в общ размер на 3 231,39 /три хиляди двеста тридесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ лева, от които 3 103,39 /три хиляди сто и три лева и тридесет и девет стотинки/ лева в полза на СДВР и 128 /сто двадесет и осем/ лева в полза на СРС.

С депозираната жалба се излагат доводи на несъгласие с първоинстанционната присъда и се моли за нейната отмяна като неправилна и незаконосъобразна. Защитата твърди, че от събраните по делото доказателства не се доказва по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата Р. е извършител на престъплението. Твърди се, че полицейските служители не са очевидци на инкриминираното деяние, защото са пристигнали на мястото след няколко часа, независимо, че същите в своите показания заявяват, че са били преки очевидци на всички извършени действия. Заявява, че подсъдимата не е знаела какво изпраща и какво има в процесните пакетите, защото е извършвала услуга на познат на мъжа ѝ. Посочва се още, че всички пратки са изпратени от името на друго лице, а не от името на подсъдимата, въпреки, че служителките в офиса на фирмата са знаели, че тя се казва В.. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимата бъде призната за невиновна.  

С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, процесуалният представител на подсъдимата Р., в лицето на адв. З. поддържа въззивната жалба и моли въззивния съд да отмени постановената от първоинстанционния съд присъда, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Поддържа, че в хода на проведеното пред първата инстанция съдебното следствие, не са събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимата в извършването на престъплението, за което същата е предадена на съд. Моли подсъдимата да бъде оправдана, твърдейки, че от гласните и писмени доказателства по делото се доказва, че не подсъдимата, а друго лице е извършител на инкриминираното престъпно деяние.

Представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба и намира атакуваната присъда за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо отмерено, поради което моли да бъде потвърдена изцяло. Моли въззивния съд да не кредитира с доверие обясненията на подсъдимата, в които се твърди, че същата не е била запозната със съдържанието на изпращаните от нея пратки, доколкото същите не кореспондират, както с доказателствата по делото, така и се твърди, че противоречат на житейската логика.

Подсъдимата Р. поддържа казаното от своя адвокат и твърди, че е абсолютно невинна.

В своята последна дума на основание чл. 333, ал.2 от НПК, подсъдимата Р. моли да бъде оправдана, заявявайки, че не иска да плаща за чужди дела.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивният съд в хода на извършената проверка по реда на чл. 314 НПК констатира, че районният съд правилно е възприел и установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които е проверил в хода на съдебното си следствие чрез предвидените средства и способи по НПК, ведно с тези събрани в хода на съдебното производство, а именно: гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимата В.Р. и показанията на свидетелите И.З., Й.П., И.С., В.Щ.и П.М., включително показанията им от досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в съответните части по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т.1 и т. 2 пр. 2 НПК; писмени доказателства и доказателствени средства - заповеди за задържане за срок до 24 часа; протоколи за претърсване и изземване в неотложни случаи; протоколи за обиск и изземване в неотложни случаи; протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с приложени фотоалбуми; справка за съдимост за подсъдимата; иззетите веществени доказателства, и способите за доказване - заключенията на физико-химическата, съдебно-икономическите и техническата експертизи.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства и средствата за тяхната проверка, правилно районният съд е установил от фактическа страна, че:

Подсъдимата В.Р.Р., е родена на *** ***, българка, български гражданин, неосъждана, работи, омъжена, със средно образование, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.

На 22.05.2018 г. подсъдимата Р. донесла и оставила в офис на куриерска фирма „Спиди“, находящ се в магазин № 32 на търговски център „Силвър център“ в град София, бул. *******, седем кашона, опаковани като пратки с изготвени товарителници с посочен подател „П.Т.“ и телефон на подателя „*******“. В донесените от подсъдимата Р. седем кашона се съдържали 15 /петнадесет/ броя полиетиленови плика с нарязан тютюн за пушене, с нетно тегло от по 980 грама всеки, с единична цена 245 лева, на обща стойност 3 675 лева, и обща стойност на неплатения акциз в размер на 2 234, 40 лева, и 2 /два/ броя полиетиленови плика с нарязан тютюн за пушене, с нетно тегло от по 750 грама всеки, с единична цена 187,50 лева, на обща стойност 375 лева, и обща стойност на неплатения акциз в размер на 228 лева.

Подсъдимата била обект на оперативно наблюдение от полицейски служители при СДВР, където бил постъпил сигнал за държане на акцизни стоки без бандерол, и по повод, на който била сформирана оперативна група в състав свидетелите И.З., Й.П. и И.С.. Поради това, незабавно след като подсъдимата Р. пренесла и оставила в офиса на куриерската фирма процесните седем кашона, свидетелите З., П.иС.влезли в офиса, легитимирали се и я попитали, какво съдържат подготвените от нея пратки за изпращане. Подсъдимата Р. отговорила, че пакетите съдържат нарязан тютюн. На място пристигнала оперативна група и били извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в офиса на куриерската фирма, при което донесените от подсъдимата Р. кашони били иззети. Извършени били обиск и изземване на подсъдимата Р. и нейния съпруг Н.Р., който я чакал пред офиса на куриерската фирма в лек автомобил „Пежо“, модел „607“, ДК № *******с който двамата докарали процесните кашони на адреса. Двамата били задържани със заповеди за задържане за срок до 24 часа по реда на чл. 72 ЗМВР. Впоследствие, за времето от 22:10 ч. до 23:30 ч. на 22.05.2018 г., било извършено претърсване и изземване и в жилището на подсъдимата и нейния съпруг, находящо се на адрес гр. София, ж.к. “*******. Извършените процесуално-следствени действия били обективирани в протоколи за претърсване и изземване в неотложни случаи и протоколи за обиск и изземване в неотложни случаи, в които били описани подробно иззетите предмети и книжа. Протоколите за претърсване и изземване и протоколите за обиск са одобрени от съдебен състав при Софийски районен съд.

         От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза се установява, че представените за изследване обекти представляват нарязан тютюн, основно съставен от тютюневи влакна с ширина по-малка от 1,5 мм, предназначен за ръчно свиване на цигари. Вещото лице е посочило, че изследваните обекти съответстват на вида изделие – фино нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попадат в определението на тютюн за пушене (за лула и цигари) по смисъла на чл.12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗАДС. При изследване на пробите от обекти № 0010567, 0010568, 0010569, 0010570, 0010572, 0010574, 0010576, 0010577, 0010578, 0010579, 0010581, 0010582,  0010583 и 0375097. Вещото лице е установило, че същите представляват негоден за консумация дефектирал от плесен нарязан тютюн, който не може да бъде използван от потребителите за направа на цигари.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, се установява, че общата стойност на иззетия тютюн за пушене, необлепен с български акцизен бандерол,  находящ се в 15 броя полиетиленови плика, съдържащи по 980 гр. всеки, и тютюн за пушене, необлепен с български акцизен бандерол, находящ се в 2 броя полиетиленови плика, всеки съдържащ по 750 гр., към момента на извършване на инкриминираното деяние, възлиза общо на 4 050,00 лева. За това количество тютюн, общата стойност на дължимия акциз към държавния бюджет е 2 462, 40 лева. От експертното заключение е видно, че минималната работна заплата за страната към датата на инкриминираното деяние, възлиза на 510,00 лева.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по същество кореспондира изцяло с установената и от първата съдебна инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Обсъдени са противоречията в доказателствените материали и са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира напълно и кои – не е кредитирал.

Във връзка с горното, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, с оглед на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

С основание първият съд е приел, че за част от фактите, предмет на доказване по делото, не съществува разногласие в доказателствата, а именно относно времето и мястото на задържане на подсъдимата Р., както и относно установените в нейно държане акцизни стоки без бандерол, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът си е позволил само да ги маркира, без да ги подлага на подробно обсъждане.

        Анализирайки гласните доказателства по делото, въззивният съд на свой ред прие, че авторството на деянието и механизмът на неговото извършване се извеждат изключително ясно, точно и непротиворечиво от показанията на свидетелите полицейски служители И.З., Й.П. и И.С., в това число приобщените от досъдебното производство техни показания на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т.1 и т. 2 пр. 2 НПК. Именно показанията на тези свидетели са основен източник на преки доказателства досежно извършителя на престъплението, поради което настоящата инстанция счита за необходимо да ги подложи на подробен анализ, с оглед възражението на защитата за недоказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимата Р.. Въззивната инстанция при извършената самостоятелна проверка на данните в показанията на полицейските служители, стигна до извод, че те са последователни като изложение, еднопосочни по съдържание и пресъздават събитието по един обективен и безпристрастен начин. Пред първоинстанционния съд свидетелите З., П.иС.добросъвестно пресъздават обстоятелства, които непосредствено са възприели и в осъществяването, на които лично са взели участие. Същите разкриват последователно и с необходимата яснота, както обстоятелствата, предшестващи извършената проверка, така и самото ѝ развитие, когато е установено държането от страна на подсъдимата Р. на инкриминираните кашони, съдържащи тютюн за пушене. Въпреки естеството и обема на служебните си задължения, които изпълняват всеки ден, свидетелите З., П.иС.са депозирали сравнително подробни и точни показания по време на разпита си пред първоинстанционния съд, проведен близо 2 години след процесното деяние. Към инкриминираната с обвинителния акт дата, същите в качеството си на служители на 05 сектор, при ОИП-СДВР, били сформирани като група по повод на получен оперативен сигнал за дейност, свързана с търговия с акцизни стоки без бандерол. Тези свидетели са взели лично и непосредствено участие в извършването на проверка на подсъдимата, с оглед на постъпил за нея сигнал. Посочените свидетели именно в процеса на упражняваните от тях служебни задължения са наблюдавали без прекъсване действията на подсъдимата за да установят престъпната ѝ деятелност. Както в разпита си пред разследващия орган, така и пред контролирания съдебен състав, свидетелите независимо един от друг, безпротиворечиво изясняват, че получения оперативен сигнал съдържал данни, че две лица – мъж и жена, разпространяват акцизни стоки без бандерол – нарязан тютюн чрез куриерски фирми, като за тази цел използват предварително подготвени документи на името на П.Т.. В получената оперативна операция се съобщавало, че на инкриминираната дата въпросните лица, управляващи  автомобил с точно индивидуализиран марка и модел ще изпратят пратки, съдържащи нарязан тютюн, без акцизен бандерол чрез куриерска фирма „Спиди“, както и е бил посочен конкретния офис, находящ се в търговски център „Силвър център“, от който ще бъдат изпратени пратките. В тази връзка полицейските служители в качеството си на свидетели са изложили своите възприятия за осъществилите се в хода на проведеното от тях оперативно наблюдение действия пресъздават детайлно обстоятелствата, които са наблюдавали в тяхната хронология или по категоричен начин изнасят относимите към изясняване на въпроса с авторството на деянието обстоятелства свързани с процесните събития от пристигането на подсъдимата Р., с управлявания от съпруга й автомобил, пренасянето на инкриминираните кашони от лекия автомобил до офиса на куриерската фирма „Спиди“, които били надлежно опаковани и подготвени за изпращане, както и лицето, което го е сторило – подсъдимата Р.. От показанията на тримата свидетели се установяват по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата по последвалото задържане на подсъдимата, както и тези, свързани с предприетото действие по разследването – претърсване и изземване, в офиса на куриерската фирма, и резултатите от него – намирането на акцизни стоки (нарязан тютюн) в държаните от подсъдимата кашони и обстоятелството, че установеният и иззет тютюн не е бил облепен с изискуемия по закон акцизен бандерол. Вярно е, че в хода на разпита си пред първоинстанционния съд, свидетелите З., П.иС.не са били в състояние да възпроизведат в пълнота възприетите от тях факти и обстоятелства, относими към извършената проверка, но това добре се обяснява с изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства - 22.05.2018 г., и тази на разпита им пред съда - на 07.07.2020 г. и 29.09.2020 г. Констатираната липса на спомен в показанията им, законосъобразно е била отстранени от страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 НПК посредством прочитане на показанията им от досъдебното производство. Подобно на първата инстанция и настоящият съдебен състав намира, че употребата на този процесуален способ не внася съмнение в достоверността на изложеното от свидетелите, доколкото както вече се каза незначителните пропуски в изложеното от тях в съдебно заседание се дължат на изминалия период от време от процесните събития до изслушването им пред съда в хода на съдебното следствие. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че свидетелите са полицейски служители и при упражняване на служебните си правомощия многократно възприемат сходни фактически обстановки, поради което е съвсем естествено да не са в състояние да възпроизведат съвсем точно и в детайли факти и обстоятелства в конкретиката на настоящия случай. Изложеното, обаче, ни най-малко не поставя под съмнение обективността, добросъвестността и безпристрастността на тези свидетели. Напротив, показанията им са достатъчно категорични при установяване на основните фактически обстоятелства, като дори чрез останалите събрани доказателства по делото не може да се установи съмнение в достоверността на показанията им, защото в своята цялост те са последователни, непротиворечиви и не показват стремеж към преувеличаване на действително възприетото от тези свидетели или тенденциозност, чрез която да се цели утежняване на процесуалното положение на подсъдимата. В конкретния случай се установява чрез показанията на полицейските служители, че съпругът на подсъдимата е бил криминално проявено лице по линия на разпространението на акцизни тютюневи стоки, но независимо от това не може да се направи  в случая извод, че тримата свидетели са имали лично отношение спрямо нея или по какъвто й да е начин да са предубедени или заинтересовани от изхода на делото. На следващо място, в подкрепа на показанията на полицейските служители е и съдържанието на протокола за претърсване и изземване, което действие по разследването е извършено в офиса на куриерска фирма „Спиди“ от 22.05.2018 г., което действие по разследването корелира в пълна степен с разказаното от свидетелите. Протоколът за претърсване и изземване е съставен в условията на чл. 161, ал. 1 НПК или при неотложност на случая, като с последваща съдебна санкция по реда на алинея втора от същия текст, е призната валидността на действието. Описаните в протокола за претърсване инкриминирани вещи са в количество и вид, отразени в процесуалния документ за извършеното следствено действие, което не се оспорва и от самата подсъдима, която единствено отрича да е била запозната със съдържанието на процесните кашони, за които в хода на това действие по разследването е установено, че съдържат инкриминираните акцизни стоки – нарязан тютюн за пушене, без бандерол. Освен това,  информацията, отразена в протокола за претърсване и изземване, както и в показанията на полицейските служители, намира категорично потвърждение в показанията на свидетелката В.Щ., служител в куриерска фирма „Спиди“, която възпроизвежда по еднопосочен на тези свидетели начин отделните етапи от процесните събития. Предвид изложеното настоящата инстанция намира показанията на свидетелите З., П.иС.за ясни, категорични и безпротиворечиви, поради което и същите намират категорична доказателствена опора, в останалите, събрани гласни и писмени доказателствени средства, поради което счита показанията им за достоверни, а изложените факти - за верни. Ето защо възражението на защитата, с което се оспорва присъствието на полицейските служители на инкриминираните с обвинителния акт дата, място и час, респ. възприетите от тях релевантни за предмета на доказване по настоящето дело факти и обстоятелства, не се възприе от настоящия съдебен състав. По делото няма спор, че подсъдимата Р. е задържана с процесното количество тютюн в хода именно на извършваната от полицейските служители оперативна дейност на инкриминираните по делото дата, място и час, които факти на свой ред по категоричен начин намират своята доказателствена обвързаност, както с показанията на свидетелкатаЩ., така и в съставените протоколи за извършените процесуално следствени действия след това. Освен това, възражението на защитата е и логически неиздържано, защото полицейските служители са задържали подсъдимата едновременно с инкриминираните тютюневи изделия, т.е., ако те не са били очевидци на извършеното престъпление, а са пристигнали на местопроизшествието след определен период от време или така, както се твърди във въззивната жалба, то за подсъдимата не би съществувала фактическа пречка да предаде на свидетелкатаЩ. процесните кашони и по този начин да ги изпрати към техния получател, след което да напусне офиса на куриерската фирма. При този развой на събитията въобще не би се стигнало до повдигане на въпроса за наличие на данни за извършено престъпление от подсъдимата, независимо колко на брой пратки се изпращат от офис на куриерската фирма, поради което и защитната позиция на процесуалния представител не намира опора в житейската логика.

         Настоящият съдебен състав споделя преценката на предходната инстанция за това, че показанията на полицейските служители се подкрепят от показанията на свидетелката В.Щ., дадени пред първоинстанционния съд, законосъобразно допълнени с показанията й от досъдебната фаза на процеса, които са приобщени по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК. Съдът се довери на казаното от нея, поради това, че подобно на останалите, обсъдени вече свидетели, тя е незаинтересована от изхода на делото и случаен очевидец на събитията. От друга страна, показанията й се отличават с категоричност, логичност и обективност, а при съпоставката им с останалия събран по делото доказателствен материал не се наблюдават противоречия или несъответствия, чрез които да се разколебае доказателствената им стойност. Показанията на свидетелкатаЩ. се намират в унисон с данните в показанията свидетелите З., П.иС.досежно авторството на деянието, датата, мястото и механизма на извършването му. Следва да се отбележи също така, че от изложените от свидетелкатаЩ. сведения се потвърждават и предварителните данни в проверявания от полицейските служители сигнал досежно марката и модела на превозното средство- „Пежо 607“, с което е извършено транспортирането на инкриминираните стоки и от което превозно средство тази свидетелката, подобно на свидетелите З., П.иС.е възприела действията на подсъдимата Р. по пренасяне на процесните кашони до офиса на куриерската фирма. Без съмнение като служител на куриерската фирма, който е следвало да обслужи подсъдимата в инкриминирания ден, свидетелкатаЩ. е възприела и впоследствие възпроизвела пред органите на разследването и пред съда данни свързани, както с броя на процесните кашони, донесени от подсъдимата в офиса на куриерска фирма „Спиди“, така и за вида, в който същите са се намирали – предварително опаковани и подготвени за изпращане, и не на последно място данни за установеното вследствие на проверката тяхно съдържание – нарязан тютюн, без акцизен бандерол. От показанията на тази свидетелка, които напълно синхронизират с показанията на полицейските служители, се установява, че върху инкриминираните кашони имало предварително залепени товарителници, в които като получатели на пратките били посочени различни лица, а в качеството на подател фигурирало името на лицето – П.Т.. Последните твърдения категорично се потвърждават и от приложения по делото албум към протокола за оглед на веществени доказателства, в който са визуализирани и процесните товарителници. От особено значение за разкриване на обективната истина са и непосредствените впечатления на свидетелката за личността на подсъдимата, в качеството й на клиент на куриерската фирма, и най- вече категоричността, с която заявява, че подсъдимата редовно изпраща пратки, сходни по обем и форма с инкриминираните. В случая без колебание свидетелката е разяснила, че за тази цел подсъдимата Р. всеки път е използвала чужд акаунт – този на името на П.Т.. Както правилно е посочил и контролираният съд, обсъжданите показания взаимно се допълват от тези на свидетелката П. М. /с предишна фамилия Т./ и намират подкрепа в писмените доказателствени средства – протокола за претърсване и изземване от 22.05.2020 г., с който протокол били иззети, намерени в жилището на подсъдимата ксерокопия на лични карти на различни лица, сред които и тази на свидетелката П. М. /с предишна фамилия Т./. Съдът се довери на показанията на свидетелката М., която заявява, че никога не е изпращала пратки чрез посочената куриерска фирма, както и че е предоставила личната си карта на неустановено по делото лице, което направило копие на документа й за самоличност срещу пари. Настоящата инстанция не намира основания да се съмнява в достоверността на обсъжданите гласни доказателствени средства, доколкото същите са съответни на останалите доказателства по делото, поради което подобно на контролирания съд им се довери напълно при формиране на фактическите си и правни изводи. Що се касае до възражението на защитата, че процесните кашони са били подготвени за изпращане от името на друго лице, а не от това на подсъдимата, въззивният съд държи да подчертае, че само по себе си това обстоятелство е ирелевантно за предмета на доказване в настоящето производство, образувано и водено за престъпление, което предвижда наказателна отговорност за държане /упражняване на фактическа власт върху акцизни стоки без бандерол.  В този смисъл, от значение е единствено и само това дали подсъдимата е знаела, че в кашоните се съдържа тютюн за пушене без бандерол, тъй като и за осъществяване на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК е достатъчно деецът да упражнява фактическа власт върху акцизни стоки без бандерол и да е напълно наясно, че същите са без бандерол.

          След анализ на обясненията на подсъдимата В.Р., съпоставката им с останалите доказателства по делото и отчитането им като средство за защита, първоинстнционният съд правилно е приел, че в преобладаващата си част те са недостоверни. Този извод споделя и въззивната инстанция. В настоящия случай защитната позиция на подсъдимата се е изразявала в твърдението, че тя е действала само като посредник, извършвайки услуга на познат на съпруга й, като отрича категорично да е знаела, че в кашоните има акцизни стоки без бандерол. Такова възражение е наведено и от защитата във въззивната жалба, а именно, че първоинстанционният съд е неглижирал задължението си да установи налице ли е субективният елемент на деянието. Настоящата инстанция намира, че обясненията на подсъдимата имат двуяк характер- от една страна те са основно средство, чрез което привлеченото към отговорност лице реализира признатото си и гарантирано от процесуалния закон право на лична защита, а от друга - доказателствено средство, което следва да бъде ценено с оглед целия доказателствен материал. Преценявайки и останалия доказателствен материал, въззивният съд намира, че така изложените твърдения са своеобразен опит за изграждане на една защитна версия, а не отражение на обективно настъпилите събития от действителността. В този смисъл въззивният съд не кредитира обясненията на подсъдимата Р. в частта, в която тя обяснява защо е отнесла кашоните със съдържащия се в тях инкриминиран тютюн без бандерол до офиса на куриерска фирма „Спиди“, респ. в частта, в която твърди, че не е имала никаква представа какво съдържат тези кашони, а така също и в частта, в която сочи, че кашоните са принадлежали на друго лице. Житейски нелогично звучат обясненията на подсъдимата Р., че лице, което дори не назовава по име и за което твърди, че не познава добре й е възложило да занесе вместо него пратките с тютюн, за който се установи, че са на стойност 4050 лева, без дори да я придружи до процесния офис. Още по-голямо недоумение буди обстоятелството, че установените инкриминирани кашони в офиса на куриерската фирма при задържането на подсъдимата са били предварително опаковани и подготвени за изпращане, с поставени върху тях товарителници на името на лице с имена П.Т., или тези данни в случая кореспондират с показанията на свидетелкатаЩ., която посочва, че подсъдимата е имала практика да изпраща редовно пратки от акаунт създаден на името на именно на това лице - П.Т., което обстоятелство влиза в сериозно противоречие с твърденията на подсъдимата, че „услугата“, която е приела да извърши се свеждала единствено до това да пренесе и предаде инкриминираните кашони, в офиса на куриерската фирма. Тази нелогичност, наред с факта, че подсъдимата не е внесла никаква конкретика и не е представила никакви доказателства, че соченото от нея лице като познато на нейния съпруга наистина съществува, за което не е представила телефонен номер за да може лицето да бъде установено и разпитано по случая, както и че в протокола за претърсване и иззвемване не е посочила, че намерените и описаните в този протокол вещи не са нейни, възползвайки се от правото си да не дава обяснения, а последното би било логично и резонно, в случай, че версията й бе достоверната такава и подсъдимата действително не е имала никакво отношение към процесната акцизна стока без бандерол, водят и настоящия въззивен състав до убеждението, че в тази част, обясненията на подсъдимата представляват изграждане на защитна версия, поради което не следва да им се дава вяра. Освен това, съдът взе предвид и още едно установено по категоричен начин обстоятелство, изводимо от показанията на свидетелите З., П.и С., а именно, че задържането на подсъдимата с инкриминираните пратки не е било случайно. Точно обратното - полицейските служители са имали предварителна информация и именно поради това са провеждали наблюдение на процесния офис на куриерската фирма. Тези данни сочат, че в случая не се касае за инцидентен за подсъдимата случай, респ. за напълно случайно съвпадение на обстоятелствата, защото ако случаят беше инцидентна проява в поведенията на подсъдимата, то тогава и полицейските служители – свидетелите по делото, не биха имали предварително данни за намеренията на подсъдимата, които тя възнамерява да осъществи на инкриминираната дата, време и място. Именно поради това, въззивният съд счита, че тази версия е изцяло измислена с оглед нуждите и целите на настоящето наказателно производство и обслужва защитната версия на подсъдимата, но освен, че звучи недостоверно, се опровергава и от другите събрани по делото доказателства, но най-вече от гласните доказателствени средства изразяващи се в показанията на полицейските служители З., П.и С., разпитани като свидетели по делото. В заключение следва да се отбележи, че по делото не се установяват други доказателства, извън обясненията на подсъдимата Р., които да позволяват положителен извод в претендираната от нея посока. Ето защо и на плоскостта на съвкупния доказателствен материал, въззивният съд не намира основания да укори предходната инстанция за недоверието й в обясненията на подсъдимата, в обсъжданата им част.

Въззивният съд се солидаризира с преценката на контролирания съд относно доказателствената стойност на приложените по делото протоколи за претърсване и изземване от 22.05.2018 г. съставени в резултат на извършените процесуално следствени действия при неотложност на случая. Следва да се отбележи, че не са налице нарушения при извършването и документирането на тези процесуално-следствени действия. Същите са осъществени законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 161, ал. 2 НПК- в неотложен случай, без предварително разрешение на съдия, с последващо одобрение, като законоустановения за тяхната валидност срок от 24 часа е бил спазен. За законосъобразността на процесуално-следствените действия визирана в разпоредбата на чл. 162 НПК е необходимо при претърсването и изземването да са присъствали поемни лица, което изискване в случая е спазено, доколкото при извършване на процесуално-следствените действия са присъствали две поемни лица. Протоколите съдържат всички изискуеми реквизити, изготвени са изцяло в съответствие с изискванията на НПК, одобрени са от съдия при съответния първоинстанционен съд - СРС, поради което и въззивният съд ги кредитира като годни да установят по надлежния ред описаните в тях обстоятелства.

Приобщеният по делото протокол за оглед на веществени доказателства е изготвен съобразно изисквания на НПК и вярно отразява извършеното процесуално-следствено действие, поради което е и годен доказателствен източник. Въз основа на него се установява конкретният вид и брой процесните кашони, в които са се съхранявали инкриминираните акцизни стоки. Подробно са описани и иззетите проби от всеки кашон, които впоследствие са номерирани и запечатани с печат 910 на НЕКД - СДВР. Извършеното процесуално-следствено действие е проведено в съответствие с изискванията на закона, като са присъствали поемни лица, а за констатираното при огледа съдържание в процесните кашони е изготвен фотоалбум, поради което съдът го използва при формиране на вътрешното си убеждение.

Като компетентно изготвено от вещо лице с необходимите знания и опит в областта, въззивният съд възприе заключението на изпълнената в хода на делото физико-химическа експертиза. От експертното заключение се установява, че всички представени проби (без обекти № 0010567, 0010568, 0010569, 0010570, 0010572, 0010574, 0010576, 0010577, 0010578, 0010579, 0010581, 0010582,  0010583 и 0375097) са годни и представляват тютюнево изделие – фино нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Според вещото лице представителните проби от обекти № 0010567, 0010568, 0010569, 0010570, 0010572, 0010574, 0010576, 0010577, 0010578, 0010579, 0010581, 0010582,  0010583 и 0375097 макар, че също представляват тютюн, са негоден за пушене тютюн, поради наличие на плесен, поради което и не представлява акцизна стока, за която съответно да е дължим данък. В заключение обобщава, че четиринадесет от тридесет и осем предоставени представителни проби се охарактеризират като нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попада в определението за „тютюн за пушене /за лула и цигари/” по смисъла на чл. 12, ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗАДС. Вещото лице е посочило в своето заключение, че не може да бъде преценено с точност кога е започнала деградацията на тютюна, което зависи от влажността и начина на съхранение. По делото несъмнено се установява, че пробите са предоставени за изследване след повече от година след извършване на деянието, при което е напълно нормално предвид становището на вещото лице, изследваният от него материал да е плесенясал. От друга страна съдът взе предвид изготвеният протокол за оглед на веществени доказателства, където подробно е отразено иззетото количество тревиста маса и нейните характеристики, като в същия е описано, че тази тревиста маса /установена по-късно посредством експертизите, съставлява тютюн/ има характерен аромат на тютюнево изделие. В този протокол никъде не е отразено, че така иззетото вещество има аромат на плесен, поради което съдът прие, че към момента на извършване на деянието /който момент е релевантния за делото/ иззетият от подсъдимата тютюн не е бил покрит с плесен и съответно за него е бил дължим акцизен данък, който тя не е платила на държавата.

Със заключението на експерта по извършената съдебно-икономическа експертиза по категоричен начин се установява, че общата пазарна стойност на иззетото количество тютюн за пушене, необлепен с български акцизен бандерол към датата на инкриминираното деяние, е 4050 (четири хиляди и петдесет лева) лева. За това количество тютюн общата стойност на дължимия акциз към инкриминираната дата е 2462,40 (две хиляди четиристотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки) лева, при минимална работна заплата за страната – 510 лева.

         Констатация за необремененото съдебното минало на подсъдимата В.Р. към датата на деянието, съдът е направил въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка за съдимост, която е инкорпорирана в хода на съдебното следствие.

         Поради всичко посочено, първоинстанционният съд е достигнал до правилни не само фактически, но и правни изводи, основани на доказателствата по делото, които са обсъдени и анализирани поотделно и в цялост, като напълно законосъобразно е приел, че подсъдимата В.Р. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал. 1, пр.2 НК.

         От обективна страна, правилно контролираният съд е приел, че в конкретния случай, по делото са събрани безспорни доказателства за това, че на 22.05.2018 г. в гр. София, подсъдимата В.Р., е държала 15 броя полиетиленови плика,  съдържащи нарязан тютюн за пушене, с нетно тегло по 980 грама всеки, с единична цена 245 лева, на обща стойност 3 675 /три хиляди шестстотин седемдесет и пет/ лева, и обща стойност на неплатения акциз в размер на 2 234,40 /две хиляди двеста тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/ лева, и 2 /два/ броя полиетиленови плика, съдържащи нарязан тютюн за пушене, с нетно тегло по 750 грама всеки, с единична цена 187, 50 лева, на обща стойност 375 /триста седемдесет и пет/ лева, и обща стойност на неплатения акциз в размер на 228 /двеста двадесет и осем/ лева, всичко на обща стойност 4 050 /четири хиляди и петдесет/ лева, и стойност на неплатения акциз 2 462, 40 /две хиляди четиристотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/ лева.

             Разпоредбата на чл. 234, ал. 1 НК е бланкетна такава и съдържанието й следва да бъде запълнено с конкретни разпоредби от други нормативни актове, към които препраща, и които предвиждат кои стоки подлежат на облагане с акциз и въвеждат задължение за поставяне на бандерол като доказателство за платения акциз. В случая подсъдимата В.Р. е обвинена, че е държала акцизни стоки без бандерол в нарушение на чл. 2, т. 2, , чл. 4, чл. 12, ал. 1, чл.  64, ал. 4 и чл. 100 от Закона за акцизите и данъчните складове, и чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. В чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове е уредено, че на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от същия закон, „Тютюн за пушене /за лула и цигари/“ е: т. 1: тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка; чл. 64, ал. 4 предвижда, че „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”; чл. 100: „…тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол”. Съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС бандеролът е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка, а в чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия е предвидено, че тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговските  обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. При съобразяване на така възпроизведената правна уредба и на обстоятелството, че инкриминираните количества тютюн са открити в офис на куриерска фирма, подготвени за изпращане до различни адреси на територията на страната, а не в данъчен склад, където при определени условия биха могли да бъдат съхранявани без бандерол, като върху процесните пликове, които са били опаковани и поставени в кашони, не е имало залепен бандерол, удостоверяващ заплащането на дължимия налог, се формира извод за обективна съставомерност на поведението на подсъдимата Р. с оглед предмета на престъпно посегателство.

           За съставомерността на деянието от обективна страна е достатъчно деецът да е установил фактическа власт върху акцизните стоки, какъвто е и настоящия случай, като законът не свързва елемента „държане“ с неговата продължителност, нито с търговската цел на тази фактическа власт. Самият факт на държане на такива стоки, независимо и въпреки евентуалната търговска цел е съставомерен от обективна страна и осъществява една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1, пр.2-ро НК. В настоящия случай нарязания тютюн е бил непосредствено в държане на подсъдимата Р.  - съхранен в носените от нея процесни кашони, когато е била задържана от полицейските служители в офиса на куриерска фирма  „Спиди“, находящ се в магазин № 32 на търговски център „Силвър център“, бул. „*******. Ето защо и въззивният съд прие, така както и първия съд, че тя без съмнение е упражнявала фактическа власт върху инкриминирания тютюн. Освен това от фактическа страна по делото безспорно се установява, че подсъдимата е осъществявала пряко фактическа власт върху тези стоки- защитната й версия, че ги е държала за другиго и то без да има субективен елемент за деянието не се доказва.

         С оглед на изложеното по-горе първият съд правилно е приел, че въпреки изричното изискване на специалните закони за наличието на акцизен бандерол върху тютюна за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗАДС, какъвто се явява процесният, държан от подсъдимата Р. тютюн, е бил без бандерол, с което съответният обективен признак на чл. 234, ал. 1 НК се явява изпълнен.

          Налице е и другия признак от обективна страна, а именно - случаят да не е маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че преценката за наличие или липса на маловажност на случая е многостранна и конкретна, но винаги съобразена със значителността на вредните последици. Тя се извършва на базата на фактическите данни по делото, които се отнасят до начина на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца, мотивите и подбудите му, както и с оглед на другите обстоятелства, относими към степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В конкретния случай безспорно е установено, че у подсъдимата са били намерени 17 броя полиетиленови плика, от които 15 броя съдържащи по 980 грама и 2 броя съдържащи по 750 грама нарязан, готов за пушене тютюн без бандерол, изискващ се по закон. При това количество тютюн не може да се направи извод, че то е било само за лична употреба, на което индикира и обстоятелството, че за действията на подсъдимата е имало оперативна информация, послужила на служителите на МВР за установяване на лицето и на държания от него тютюн. Също така е видно, че на процесните кашони предварително е била поставена товарителница, което обстоятелство на свой ред води до извода, че количеството тютюн действително е било предназначено за неговото разпространение до различни лица като негови получатели. Въз основа на приетите по делото експертни заключения се установява по категоричен начин, че държаните от подсъдимото лице акцизни стоки без бандерол, възлизат на обща стойност от 4050 лева, при минимална работна заплата за страната към дата на деянието от 510 лева. Именно правнозначимите факти досежно механизма на осъществяване на инкриминирания акт, а именно: голямото количество тютюн /15 броя полиетиленови плика всеки от тях съдържащ по 980 грама и 2 броя полиетиленови плика всеки от тях съдържащ по 750 грама/ и съответно високата стойност на процесните акцизни стоки /4 050 лева/, надвишаваща многократно минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието /510 лева/; преценката за честотата на престъпните посегателства от този вид от страна на подсъдимата и засегнатите с тях обществени отношения, свързани с накърняване на фиска в значителни размери, съответно анализирани във връзка с данните за начина на извършване на престъплението от подсъдимата Р., сочещи на демонстрирана престъпна дързост при реализиране на неправомерната дейност /без притеснение от евентуална полицейска проверка, подсъдимата е пренесла процесните стоки в кашони до офиса на куриерската фирма с намерението същите да бъдат разпространени до различни адреси на територията на страната, използвайки за прикритие различни опаковки като напр. – за храна за котки/, не аргументират маловажност на извършеното от подсъдимата деяние. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че пазарната стойност на инкриминираните стоки без бандерол в размер на сумата от 4050  лева, не е била реализирана от подсъдимата само и единствено поради извършената ѝ полицейска проверка от служителите на МВР, при която е задържана. Полицейските служители са успели да предотвратят настъпване на по-тежки последици за държавата чрез увреждане на фиска, пресичайки възможността подсъдимата да реализира стока с незаплатен акциз, a за обществото - осуетявайки възможността неговите членове да употребяват стока с неясно качество при липса на упражнен контрол от страна на компетентните за това държавни власти.

        От субективна страна въззивният съд прие, че деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целяла. Подсъдимата е знаела, че в себе си държи общо 17 броя полиетиленови плика, съдържащи нарязан, готов за пушене тютюн, без поставен бандерол. Същата е знаела, че за държането на процесните стоки с цел осъществяване на търговска дейност с тях е необходимо тютюнът да бъде поставен бандерол и заплатен дължим акциз. Подсъдимата е целяла да увреди фиска, като не заплати дължимия се затова акциз. На последно място именно, поради наличие на знание за своето противоправно поведение, подсъдимата е изпращала процесните кашони не само опаковани в кутии от различни други продукти с цел да прикрие действителното им съдържание, но също така процесните кашони са били приготвени за изпращане от името на друго лице, за което данни в своите обяснения не посочва. Именно така изложените съображения мотивираха и въззивния съд да приеме, че е налице пряк умисъл у подсъдимата Р. при извършване на инкриминираното от нея деяние, с което е налице и субективната съставомерност на престъплението.

         При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимата Р. правилно и законосъобразно, като обосновано е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи за нея обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 НК. Такива не се констатират и от настоящия съдебен състав.

         При индивидуализацията на наказателната отговорност, районният съд обосновано е приел, че като смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство следва да бъде отчетено чистото ѝ съдебно минало, а като отегчаващо такова – количеството и стойността на държаните акцизни стоки.

         При тези обстоятелства, правилно районният съд е отмерил и вида и размера на наказателната санкция, като е наложил наказание „лишаване от свобода“, в минималния размер на визираната от законодателя за конкретното престъпление санкция, а именно една година, с която преценка настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира. Така наложеното наказание не се явява несъразмерно тежко, завишено или явно несправедливо, с оглед степента на обществена опасност на конкретното извършено деяние и личността на дееца. Ето защо и размерът и видът на наказателната санкция е съобразен с обществената опасност на дееца и самото деяние и не следва да бъдат коригирани.

         Правилно и на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено реалното изпълнение на така определеното наказание, за срок от три години. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „Лишаване от свобода“. В случая подсъдимата за първи път е наказателно санкционирана и за нея не са налице констатирани други противоправни прояви, които да са били санкционирани по надлежния ред. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимата в място за лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Въпреки липсата на протест, целящ влошаване на наказателно - правното положение на подсъдимата, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага изолирането ѝ от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването от обичайната ѝ социална среда. Подсъдимата не е с трайни престъпни навици (чисто съдебно минало). При това законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. Предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо действие изразяващо се в превантивна спрямо дееца функция, предвид потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимата, в рамките на определения ѝ изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите в страната.

         С основание районният съд е наложил кумулативното наказание „Глоба“, която е отмерил на двукратния размер на стойността на държаните акцизни стоки, а именно 8100 лева. Този размер е съответен на извършеното от подсъдимата и в съвкупност с наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и според въззивния съд ще постигне целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, особено специалната превенция.

         Законосъобразно на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, съдът е лишил подсъдимата от право да упражнява търговска дейност, свързана с търговия на акцизни стоки за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

         В съответствие с материално - правните изисквания на закона - чл. 234, ал. 3 НК, първата инстанция коректно е изпълнила задължението си да отнеме в полза на държавата инкриминираните по делото акцизни стоки без бандерол, които след влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени.

         С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, районният съд е осъдил подсъдимата да заплати и сторените по делото разноски в общ размер от 3231,39 лева.

           С оглед изложеното и при осъществената в цялост по реда на чл. 314 НПК служебна проверка на обжалваната присъда от Софийски градски съд не бяха констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за нейното изменение или отмяна, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло, а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 НПК, Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.12.2020 г., постановена по НОХД № 19308/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 95 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                               2.