Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр.Враца, 07.11.2017 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2992 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искане, представляващо спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл.127, ал.2 СК, вр. чл.59 и чл.143 СК. При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени и искове по чл.149 СК

В сезиращата съда молба се навежда твърдение, че децата К.Г.Д. и С.Г.Д. са родени от съвместното съжителство между ищеца и ответницата. Поддържа се, че за период от 11 години страните живеели заедно в жилището, собственост на родителите на ищеца. На 20.03.2017 г. ответницата без причина оставила децата при баща им и повече не ги потърсила, като отишла да живее с друг мъж. Твърди се, че от тогава за децата се грижи единствено техния баща, който работи по трудов договор и ги издържа. Излага се, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на ищеца – техен баща, който полага грижи за тях и в момента, разполага с необходимите условия и подкрепа за тяхното отглеждане, както и с добър морал и възпитателски качества. С оглед предходното се иска съда да предостави упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца на ищеца, като на майката бъде определен режим на лични отношения с тях всяка първа и трета или втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 08:00 часа до 18:00 часа, без преспиване, както и по всяко друго време от месеца по взаимно съгласие на страните и един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на бащата. Иска се ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв. за детето К.и 160,00 лева за детето Спасимира, считано от предявяването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване. Претендира се и заплащането на издръжка за минало време - за периода от фактическата раздяла на страните на 20.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.

В подадения по реда на чл.131 ГПК отговор се изразява становище за частична основателност на исковата претенция. Не възразява родителските права по отношение на двете деца да бъдат възложени на ищеца, при когото да бъде определено и местоживеенето им. Възразява по отношение на предложения от ищеца режим на лични отношения с децата, като моли да бъде определен по-разширен такъв, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 20:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, с право на преспиване, както и два месеца през лятото, които не съвпадат с платения й годишен отпуск, както и на официалните празници, 1 юни и личните празници на децата. По отношение на дължимата текуща издръжка се излагат доводи, че към настоящия момент е безработна и няма възможност да заплаща издръжки на децата в претендирания от ищеца размер. Изразява съгласие за заплащане на месечни издръжки в минимално предвидения в закона размер. По отношение на претендираната издръжка за минало време твърди, че е превеждала суми за издръжка на децата, поради което тази претенция следва да бъде отхвърлена изцяло.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител заявява, че е съгласен ответницата да заплаща издръжка на децата в минимално предвидения в закона размер, както за в бъдеще, така и за минало време.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателствата в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Враца, въз основа на Акт за раждане № 0302/05.06.2007 г. се установява, че страните са родители на детето К.Г.Д., роден на *** г. в гр.Враца.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Враца, въз основа на Акт за раждане № 0668/13.12.2012 г. е, че страните са родители и на детето С.Г.Д., родена на *** г. в гр.Враца.

Видно от представеното по делото експертно решение № 1663 от 17.03.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания, гр.Враца е, че детето К.Д. е с 80 % вид и степен на увреждане без чужда помощ за срок до 01.03.2018 г., поради общо заболяване: бронхиална астма – с персистиращи ежедневни пристъпи.

Видно от представеното по делото експертно решение № 3113 от 02.06.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания, гр.Враца е, че детето С.Диковска е с 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ за срок до 01.06.2017 г., поради общо заболяване: астма – с преобладаващ алергичен компонент. По делото няма данни за преосвидетелстване на детето, след изтичане на горепосочения срок.

По делото е представен заверен препис от трудов договор на ищеца, сключен на 31.05.2014 г. за неопределено време. Видно от същия е, че ищецът работи на длъжност „строителен работник - заварчик“ в „Балканстрой София“ АД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 970,00 лева и допълнителни възнаграждения за професионален опит и стаж в размер на 4,2 % или сумата от 40,74 лева.

От приложеното по делото удостоверение  изх.№ 04055/29.03.2017 г., издадено от „Балканстрой София“ АД се установява, че през периода от м.март 2016 г. до февруари 2017 г. брутния доход на ищеца е бил в общ размер на 10 845,04 лева, като е отразено, че през периода 12.10.2016 г. до 24.11.2016 г. лицето е било във временна нетрудоспособност и е получавало обезщетение от НОИ.

По делото е представено извлечение от банковата сметка на ответницата за периода от 02.01.2017 г. до 10.10.2017 г., от което се установява, че на основание чл.7, ал.8, във вр.чл.8д, т.1 Закон за семейните помощи за деца ежемесечно са й превеждани месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане.

По делото е представена епикриза, издадена от МБАЛ – гр.Враца, Детско отделение, от която се установява, че детето С.Г.Д. е постъпила на лечение на 20.08.2017 . и е изписана на 23.08.2017 г.

По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция ”Социално подпомагане” – гр.Враца, в който, след проведени срещи и разговори и с двамата родителите е отразено, че към настоящия момент основни грижи за децата полага техния баща. Според социалните служители, същият се грижи за задоволяване потребностите на децата, осъществява необходимия родителски надзор, грижи се за възпитанието им и им оказва нужното внимание. Отразено е, още, че майката също е полагала грижи за децата. Жилището, в което живеят бащата и децата, представлява къща, обзаведена с всичко необходимо за едно домакинство. Жилищно-битовите условия са много добри. В социалния доклад не е отразено какви са жилищно-битовите условия в жилището, където живее майката на деца, а лаконично е отразено, че в него същата съжителства на семейни начала с друг мъж. Разговори и срещи с децата не са проведени.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Д.И.К., И.Ц.Я. /сестра на ищеца/, С.П.Й. /баща на ответницата/ и В.И.Т. /съжителстващ на семейни начала с ответницата/.

В показанията си св.Я. разказва, че страните не живеят заедно от 20 март 2017 г., когато Е. напуснала семейното жилище и оставила и двете деца при баща им. От тогава Е. е вземала по-малкото дете при себе си за около 15 дни, а голямото дете за 5 дни. Свидетелката сочи, че не живее близо до тях, но е в течение на обстоятелствата, тъй като ежедневно помага на брат си. В последствие разказва, че през месец юли и август 2017 г. е била в чужбина, общо за 57 дни. Категорична е, че от раздялата на родителите до настоящия момент, ответницата не е давала издръжка на децата. Децата не са й споделяли дали, когато са били с майка си тя им е купувала подаръци или им е давала пари. Сочи, че всяка събота и неделя, считано от 20.03.2017 г. голямото дете е при нея, с изключение на м.юли и август 2017 г.

В показанията си св.К. разказва, че познава и двамата родители, тъй като живее в съседство на семейното им жилище. Според свидетелката, Г. и Е. не живеят заедно от м.март 2017 г., но не може да посочи конкретна дата. Разказва, че Е. е напуснала жилището и е оставила децата при баща им. Сочи, че е виждала майката да взема децата около 7-8 пъти, както през седмицата, така и събота и неделя и за първия учебен ден. Свидетелката не е запозната с други подробности в отношенията между страните и децата, както и дали майката е плащала издръжка на децата.

В показанията си св.Т. разказва, че живее с ответницата от м.март 2017 г., като през м.април и м.май същата година нейните деца са живели с тях известно време – две седмици в края на м.април и две седмици през м.май. През останалото време, когато децата не са били с тях, Е. ходела да готви и чисти в техния дом. Свидетелят сочи, че момиченцето е живяло заедно с тях през целия месец юни 2017 г., тъй като бащата нямал възможност да се грижи за него. Според свидетеля, майката на децата купувала продукти, за да им готви, купувала им дрехи. Разказва, че майката е била с едно от децата в болница за две седмици, но не си спомня кога точно.

В показанията си св.Й. разказва, че дъщеря му напуснала семейното жилище в края на март – началото на м.април 2017 г., като оставила децата при баща им. Разказва още, че след раздялата с бащата на децата Е. ги водела на училище и детска градина, готвела им. Сочи, че е давал пари на дъщеря си да им купува каквото е необходимо. Според свидетеля децата често боледуват и през две-три седмици са в болница.

Изслушана по реда на чл.59, ал.6 СК майката Е.Й. заявява, че не възразява родителските права по отношение на двете деца да бъдат предоставени на техния баща, като на нея бъде определен режим на лични отношения с тях. Твърди, че от началото на раздялата й с ищеца до средата на м.април и двете деца са били изцяло при нея. През началото на м.май момчето било при нея за пет дни, момиченцето също, но от преди това. През лятото водела момиченцето на детска градина, а след като момчето свършило училище, през деня го гледала, а вечер го връщала при баща му. Разказва, че през м.август е била за 3-4 дни в болница с момечнцето, след което то е останало при нея до 12-13 септември, когато отново е тръгнало на детска градина. Излага, че не е давала парична издръжка на децата, но им е купувала храна и дрехи.

Изслушан бащата Г.Д. сочи, че от раздялата му с ответницата тя се е грижила за момичето общо 14 дни, а за момчето 5 дни. Визира периода от края на м.април и началото на м.май 2017 г. След това е вземала момичето 1-2 пъти в месеца, а момчето никога. Разказва, че е имало период, кагото сутрин е идвала да взема децата, за да ги заведе на училище и детска градина. Събота и неделя никога не е вземала момчето. Сочи, че децата често боледуват, но само през август момичето е било за три дни в болница. Майката е била с него, но той плащал болничните разходи.

Други относими доказателства не са представени по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира  от правна страна следното:

По искането по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК.

При произнасяне по въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на децата.  Съгласно чл.127, ал.2, вр. чл.59, ал.4 СК, съдът решава въпросите по чл.59, ал.2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).

Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т.5 от ДР на ЗЗакрД, като определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.59, ал.4 СК. Така ЗЗакрД сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗакрД не са изчерпателно избоени, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

Между страните не се спори, а и от представените по делото удостоверения за раждане безспорно се установява, че същите са родители на децата К.Д. и С.Диковска.

В случая майката заявява, че не желае родителските права над децата и не се противопоставя те да бъдат предоставени на техния баща. С оглед предходното и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че бащата има родителски капацитет и условия да отглежда двете деца. Видно от социалния доклад е, че бащата се грижи за възпитанието на децата, оказва им нужното внимание и е подсигурил необходимата среда.

Съгласно константната съдебна практика, всички малолетни деца следва да живеят при единият от родителите, без да се разделят, като разделянето им е допустимо само по изключение и когато важни причини налагат това /Постановление на Пленума на ВС № 1/12.11.1974г., раздел ІІІ/. За да се постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т.н. Когато децата живеят и растат заедно, у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ. В конкретния случай не се установяват причини за разделяне и отделно живеене на децата, поради което настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъдат разделяни. Едновременно с това в Раздел ІІ на цитираното постановление ВС постановява - „Когато родителят не желае децата или само едно от тях, не може да се очаква правилно изпълнение на родителския дълг. В такъв случай децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа”.

 Предвид гореизложеното, съдът намира, че в интерес на децата К.и С.е упражняването на родителските права да бъде предоставено на техния баща Г.Ц.Д., при когото на адрес *** следва да бъде определено и местоживеенето им.

По отношение на личните отношения между децата и тяхната майка, с която децата няма да живеят:

Личните отношения между детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на детето.

Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 СК, родителите имат равни права и задължения. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда /в този смисъл са решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК и решение по гр. д. № 433/73 г. на II г. о. на ВС/.

При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето.  Законодателят обаче посредством разпоредбата на чл.59, ал.3 СК определя точния вид на личните отношения между родител и дете. Това са дни или период от време, в които родителят може да вижда и взема детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. С оглед предходното, съдът намира, че на майката трябва да се осигури правото да взема двете деца при себе си два пъти в месеца – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 08:00 часа на съботния ден до 19:00 часа в неделния ден, с право на преспиване, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, на рожденните дни на децата и по време на Коледните празници през нечетните календарни години, както и по време на Великденските празници през четните години.

Настоящият съд приема, че този режим на лични отношения ще осигури възможност за пълноценни контакти на децата с майката, за да може тя да има възможност да изразява своята родителска обич и да полага грижи за тях. Съдът взе предвид и обстоятелството, че едно от децата е момиченце и ще има нужда от съветите и подкрепата на своята майка. Следва да се отбележи и това, че законът дава възможност на всеки родител да иска изменение на така определените мерки, в случай, че е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер и това е в интерес на децата. Освен това личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между родителите.  

По иска с правно основание чл.143 СК:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2, изр.1-во СК, в настоящото производство съдът следва да определи и издръжка на децата, каквато няма доказателства да е определяна до този момент.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съдът при определяне на размера на издръжката е обвързан от разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, определяща минималния размер на дължимата издръжка, която към настоящия момент е 115,00 лв.

По отношение възможността на ответницата да заплаща издръжка на двете си деца, по делото не е спорно, че към настоящия момент същата е безработна и не реализира доходи. От друга страна следва да се има предвид, че същата е в работоспособна възраст и по делото няма данни за влошено здравословно състояние, което да й пречи да работи и реализира доходи.

По отношение нуждите на непълнолетните деца, същите се преценяват, като се вземе предвид възрастта им, разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности. Детето К.е навършило 10 години, а детето С.след един месец ще навърши 5 години. Настоящият съд приема, че за месечната издръжка на всяко едно от децата е необходима сумата от около 200,00 лева на месец, от която сума ответницата следва да заплаща по 115,00 лева за всяко едно дете, като остатъка следва да се поеме от бащата, който ще поеме и непосредствените грижи за децата. От събраните по делото доказателства се установява, че освен обичайните разходи за дрехи и храна, децата често боледуват и имат здравословни проблеми. За последното обаче родителите са подпомогнати от държавата, чрез получаване на месечни помощи по реда на Закона за семейните помощи, които за едно дете са в размер на около 400,00 лева. Така определената издръжка се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда /04.07.2017 г./ до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

По исковете с правно основание чл.149 СК:

За основателността на този иск следва да се установи, че в периода от 20.03.2017 г. до 03.07.2017 г. децата К.и С.са отглеждани от техния баща, като майката не е предоставяла издръжка или съответно – не е предоставяла цялата дължима от нея издръжка за осигуряването на условия на живот, необходими за нормалното развитие на децата. При установяване на горното, в тежест на ответницата е да докаже, че в процесния период е предоставяла дължимата от нея издръжка /в натура или пари/ за отглеждането на двете деца.

Излушана по реда на чл.59, ал.6 СК ответницата не оспорва, че през горепосочения период не е давала издръжка в пари на децата. От събраните по делото гласни доказателства /показанията на св.Т. и св.Й./, които съдът кредитира като достоверни и непротиворечиви по отношение на полаганите от майката грижи за децата, се установява, че след фактическата раздяла на родителите, майката е участвала редовно и непрекъснато в грижите за децата като е купувала продукти, приготвяла им е храна, купувала им е дрехи, водила ги е на детска градина и училище, т.е. участвала е в издръжата на децата в натура и чрез лична ангажираност. Тези обстоятелства не се оспорват и от ищеца, а напротив - в изслушването му по реда на чл.59, ал.6 СК същият потвърждава, че през определен период от време майката е водила децата на детска градина и училище. Между страните не се спори, че след раздялата им майката се е грижила за двете деца, като ги е вземала при себе си. Спорен е единствено периода от време. В тази насока съдът възприема показанията на св.Т., че децата са били при майка им в края на месец април и началото на м.май 2017 г., тъй като в тази им част същите кореспондират със заявеното при излушването на бащата. Видно и от показанията на св.К., която е незаинтересована от изхода на делото е, че след раздялата на страните е виждала Е. да взема децата както през седмицата, така и събота и неделя. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.Я. /сестра на ищеца/ в частта, в която заявява, че майката е вземала момченцето при себе се за общо пет дни и никога в събота и неделя, отчитайки близката родствена връзка на свидетелката с ищеца и нейната вероятна заинтересованост от изхода на делото. Ето защо, дори по делото да не бе установено по категоричен начин периода, през който майката се е грижила за децата като ги е вземала при себе си след фактическата раздяла с бащата, с оглед изложените по-горе изводи относно даваната от нея издръжка на децата през този период в натура, съдът приема, че исковете за издръжка за минало време следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По предварителното изпълнение:

На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта за присъдената текуща издръжка на децата.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че ищеца е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Уговореният хонорар е за оказване на правна защита и съдействие по искането с правно основание чл.127, ал.2 СК и по чл.149 СК. При съобразяване сложността и съотношението между предявените искове, съдът приема, че от уговореното адвокатско възнаграждение сумата от 100,00 лв. е за правна помощ по иска с правно основание чл.149 СК, а останалата сума от 200,00 лв. е за искането по чл.127, ал.2 СК. При това положение на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатска защита в размер на 200,00 лева, съразмерно на уважената част от исковите претенции. При спазване на същата пропорция на ответницата следва да се присъдят разноски за адвокат съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, или сумата от 100,00 лева.

Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът не претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса, а единствено адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да присъжда такива.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса в размер на 331,20 лева /върху сбора от тригодишните падежи на определените издръжки за децата/.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права над непълнолетните деца К.Г.Д., ЕГН ********** и С.Г.Д., ЕГН ********** на техния баща Г.Ц.Д., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА децата К.Г.Д., ЕГН ********** и С.Г.Д., ЕГН ********** да живеят при техния баща Г.Ц.Д., ЕГН ********** на адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Е.С.Й., ЕГН ********** с децата К.Г.Д., ЕГН ********** и С.Г.Д., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 08:00 часа на съботния ден до 19:00 часа в неделния ден, с право на преспиване, 1 месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, на рожденните дни на децата и по време на Коледните празници през нечетните календарни години, както и по време на Великденските празници през четните години.

ОСЪЖДА майката Е.С.Й., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетните деца К.Г.Д., ЕГН ********** и С.Г.Д., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Г.Ц.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 115,00 лева за всяко от тях, считано от 04.07.2017 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.149 СК за издръжка за двете деца за минало време  - за периода от 20.03.2017 г. до 03.07.2017 г., като неоснователни.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената текуща издръжка на двете деца.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.С.Й., ЕГН ********** да заплати на Г.Ц.Д., ЕГН ********** сумата от 200,00 лева, представляваща направени разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Г.Ц.Д., ЕГН ********** да заплати на Е.С.Й., ЕГН ********** сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Е.С.Й., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца държавна такса в размер на 331,20 лева /върху сбора от тригодишните падежи на определените издръжки за двете деца/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване частна жалба през Окръжен съд – гр.Враца в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: