№ 172
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000819 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „ВиДжиЕм“ ЕООД, с
която обжалва решение № 260 789 от 19.05.2021 г., постановено по т.д. № 1 887/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, което съдът е отхвърлил
подадени от „Кристал фууд“ ЕООД и от „ВиДжиЕм“ ЕООД срещу „Имокристал“ ЕООД
молби по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
ответника, поради неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, поради
неоснователността им.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. В тази връзка
инвокира доводи относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд за
несъществуване на вземането му. Твърди, че съдът е приел, че цесията е произвела действие,
тъй като е била съобщена при размяната на книжата, че действително са извършени
плащания за неустойка от цедента, но е отхвърлил вземането, с оглед непредставянето на
наемния договор. Твърди, че договорът е представен от ответника, което се установява не
само от материалите по делото, но и приемане на същия от съда. По отношение на
възприетата невъзможност да се установи нищожността на клаузата за неустойка твърди, че
допълнителни доказателства не следва да бъдат приети и не е необходимо да бъдат
представени. Твърди, че спорът е правен и е свързан с установяването на нищожността на
неустоечната клауза, по която са извършени плащания от цедента. Поддържа становището
1
си, че от събраните по делото доказателства се установява вземане на кредитора, което е
възникнало въз основа на представеният договор за цесия. Твърди, че липсва виновно
поведение при прекратяването на договора, но същият е прекратен по взаимно съгласие, но
в споразумението е уговорена неустойка в размер на 120 000 евро, платима съобразно
погасителния план. Твърди, че липсва спор по отношение на извършеното плащане на
сумата от 64 000 евро. Твърди, че изводите на съда за непосочване на основанието за
нищожност на клаузата, представляващи основание за отхвърлянето на възражението е
неправилен, тъй като ако това е налице, то е налице нередовност на молбата и бездействие
на съда да даде указания за отстраняването на тази нередовност. В тази връзка твърди, че е
заведен частичен иск за нищожност на неустойката, а достатъчно точно е посочено, че
приемат същата за ексорбитантна и накърняваща добрите нрави. Прави анализ на
сключените между страните договор и споразумение, от които прави извод, че със
споразумението не е предоговорена клаузата за неустойка при виновно неизпълнение на
задълженията, а само е уточнен размер на същата, в случай че договорът е прекратен по
вина на наемателя. Прави анализ на съдебната практика по отношение на
недействителността на неустоечна клауза, уговорена като заплащане на останалите до края
на договора месечни наемни вноски, като твърди, че същата е недействителна на това
основание. Инвокира доводи за недължимост на неустойката, като твърди, че такава е
уговорена само при виновно прекратяване на договора от страна наемателя, а от събраните
по делото доказателства се установява, че договорът е прекратен по взаимно съгласие. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо
него постанови ново, с което да открие производство по несъстоятелност, като претендира и
разноски.
Ответникът „Имокристал“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба, като
твърди, че същата е допустима, но неоснователна. Твърди, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно. Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че
дружеството не е неплатежоспособно, няма затруднения да плаща задълженията си, както и
разполага с имущество, достатъчно да покрие тези задължения. Инвокира доводи, че в
производството е безспорно установена липсата на задължения към жалбодателя, което да е
осчетоводено, признато, изискуемо. Твърди, че молителят основава вземането на цедирано
вземане, произтичащо от споразумението сключено между неговия праводател и ответника,
а от друга страна твърди, че в същото споразумение неустоечната клауза е нищожна.
Твърди, че договорът за цесия не е породил транслативния си ефект, тъй като е прехвърлено
несъществуващо вземане за неоснователно обогатяване. Релевира доводи, че
споразумението няма самостоятелен статут, а изводите на съда относно липсата на
представен договор за наем е правилно, тъй като същият е представен от ответника само с
оглед на установяване на неговите защитни тези. Твърди, че жалбодателят няма вземане,
поради което не е активно легитимиран да иска откриване на производство по
несъстоятелност, като в полза на това е и разпоредбата на т.2 от договора за цесия, в която
страните са предвидили, че вземането може и да не съществува. Оспорва наведените
твърдения за нищожност на неустоечната клауза, като твърди че същата е обичайна и
2
типична за търговските отношения. Прави анализ на разпоредбите на споразумението, като
твърди, че прекратяването на договора е само начин молителите да постигнат сключването
на нов договор за наем при по изгодни за тях условия. Твърди, че прекратяването е по
желание на наемателя, което обстоятелство се установява от преамбюла на същото.
Уточнява, че макар и вземането по споразумението да е наречено неустойка, то волята на
страните е същото да е вид обезщетение на наемателя за предсрочно прекратения договор за
наем. В тази връзка споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на липсата
на вземане на цедента за неоснователно обогатяване. Твърди, че от уговарянето на
разсрочено изпълнение на задълженията за обезщетяване се установява, че споразумението
не е толкова в полза на наемателя, а зачита и интереса на наемателя, поради което не следва
да се приема, че е налице противоречие с добрите нрави. Твърди, че от събраните по делото
доказателства е установил неизпълнението на задълженията по договора от самия наемател,
поради което правилно съдът е приел, че договорът е прекратен по негова вина. Моли съда
постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и
претендира разноски.
Ответникът „Кристал фууд“ ЕООД не оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че в нея са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, свързани с
констатациите на съда за липса на доказателства, относно съществуването на вземането,
посочването на основанието за твърдяната нищожност на неустоечната клауза, както и по
отношение на съществуването на вземането. Твърди, че наведените доводи са основателни, а
изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което
да открие производство по несъстоятелност.
С въззивна жалба „Кристал фууд“ ЕООД оспорва решение № 260 789 от
19.05.2021 г., постановено по т.д. № 1 887/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 6 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил подадената от „Кристал
фууд“ ЕООД молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради липса на
активна материална легитимация. Твърди, че изводите на съда относно съществуването на
вземането са незаконосъобразни. Инвокира доводи, че вземането съществува, тъй като е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение, налице е валидна неустоечна
клауза, като в тази връзка оспорва изводите на съда по отношение на характера на
договорената клауза и противоречието и с добрите нрави. Твърди, че договорената е изцяло
съобразена в приходите от извършваната ресторантьорска дейност, както и с разходите
свързани с установяването на трайна клиентела за заведение от такъв ранг, като
прекратяването в този случай води и до репутационни вреди. В тази връзка твърди, че
вредите не се отнасят само и единствено до пропускането на реализиране на печалба, поради
което договорката не излиза извън рамките на присъщите й функции. По отношение на
служебната проверка за нищожност на неустойката се позовава на разпределението на
доказателствената тежест и разясненията дадени от ВКС в решение № 127/20.12.2016 г. ТК,
Второ ТО. Релевира доводи свързани с тълкуването на виновното неизпълнение и по-
3
конкретно с изводите на съда по отношение на необезпокояването ползване на имота.
Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява у наемателя се е образувало
основателно съмнение по отношение на изпълнението на задълженията от страна на
наемодателя, които обосновават виновно неизпълнение на неговите задължения. Оспорва
изводите на съда по отношение на изправността на наемателя, като твърди, че същият няма
качеството на изправна страна. Твърди, че в тази връзка изводите на съда почиват само на
твърденията на ответника, без същите да са установени при условията на чл.154 от ГПК.
Оспорва правните изводи относно санкционното поведение на ответника, като основава
същите на значението на глагола „смущавам“. Твърди, че задължението на наемателя да
предоставя несмущавано и свободно ползване се различава от паричното задължение на
наемателя, което има чисто обективно изражение. Релевира доводи от поведението на
наемателя, като твърди, че същите не се покриват от значението на несмущаващо, и
потвърждават основателността на притесненията на наемателя. Оспорва и изводите на съда
по отношение на недължимостта и липсата на изискуемост на задължението за връщане на
депозита по договора в размер на 10 000 евро.Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да
открие производство по несъстоятелност.
Ответникът „Имокристал“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба, като
твърди, че същата е допустима, но неоснователна, а атакуваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено, че
ответника не е неплатежоспособен, няма затруднения да плаща задълженията си и разполага
с имущество, което е в състояние да покрие задълженията му. Твърди, че по делото се
установява, че ответникът няма изискуемо, осчетоводено или установено задължение по
търговска сделка към молителя, поради което правилно съдът е приел, че молителят не е
кредитор, т.е. за него липсва активна материалноправна легитимация да поиска откриване на
производство по несъстоятелност.Твърди, че хипотезата на чл.14.1.т.3 от договора не е
осъществена, което би дало възможност на молителя, в качеството му наемател да
претендира заплащане на уговорената неустойка. Твърди, че молителят не е установил в
процеса, че е изправна страна по сключеният договор, даващо му основание да претендира
уговорената неустойка, тъй като сам е напуснал обекта и то преди да отправи предизвестие,
уговорено между страните. Твърди, че конкретни действия, препятстващи спокойното
ползване на имота, извършени от наемодателя не са установени по делото. Оспорва
твърденията в жалбата, че съдът само е приел клаузата от договора за нищожна, като твърди,
че за да достигне до този извод съдът се е позовал на цитираното тълкувателно решение,
като по този начин е изпълнил задължението си да следи за нищожността служебно. Твърди,
че субективните притеснения, посочени от въззивника не могат да обосноват ангажиране на
отговорността на ответника-наемодател. Моли съда да остави без уважение подадената
въззивна жалба и да потвърди атакуваното решение, като претендира разноски в настоящето
производство.
Ответникът по въззивната жалба „ВиДжиЕм“ ЕООД не оспорва подадената
4
въззивна жалба. Твърди, че наведените доводи са основателни, а изводите на съда не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да открие
производство по несъстоятелност.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 260 789 от 19.05.2021 г., постановено по т.д. № 1 887/20 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 6 състав, че съдът е отхвърлил подадени от „Кристал
фууд“ ЕООД и от „ВиДжиЕм“ ЕООД срещу „Имокристал“ ЕООД молби по чл.625 ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, поради
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, поради неоснователността им.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на 15.05.2018 г. между молителят и ответника е сключен договор за наем с нотариална
заверка на подписите, осъществена от нотариус В. Ч., рег.№*** на НК, под рег.№3779 от
15.05.2018г. Видно от договора „Имокристал“ ЕООД, в качество на наемодател, отдава за
временно възмездно ползване на наемателя „Кристал фууд“ ЕООД търговско помещение №1
и №2, както и търговски обект- кафе, индивидуализирани в раздел „Дефиниции“ на
договора и което ще се ползват от наемателя съгласно предназначението им за ресторант,
респективно като търговски обект-кафе (чл. 1 от договора). Видно от разпоредбата на чл.3
страните са постигнали съгласие наемателят да използва наетите помещения само за целта
на своята търговска дейност, в съответствие с предназначението им, посочено в
индивидуализацията на наетите помещения, като е предвидена възможност за промяна в
предназначението само след предварително писмено съгласие от наемодателя, както и че
разходите във връзка с ползване на наетите помещения, както и разходите, налагани с оглед
всекидневното използване и поддръжка на имота и на предоставеното обзавеждане и
оборудване на ресторанта и кафето, в това число и кухненското и ресторантско оборудване,
са изцяло за сметка на наемателя (чл.3.2). Не се спори, а се установява и от разпоредбата на
чл.4, че страните са постигнали съгласие договорът да влезне в сила от датата на неговото
подписване (15.05.2018 г.), както и по отношение на неговия срок от 2 години и 2 месеца,
като същите са се съгласили, че нямат право да прекратяват този договор преди изтичане на
наемния срок.
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл.5, че страните са
постигнали съгласие относно дължимия наем в размер на 8 850 евро, платим до 5-то число
на текущия месец, а когато срокът изтича в неприсъствен ден в първия следващ работен ден.
Видно от уговореното наемът не включва ДДС, който наемателят е длъжен да начислява и
плаща заедно с наема, съгласно ЗДДС, като плащането на ДДС от наемателя се извършва
едновременно с плащането на съответната дължима по този договор сума (чл.5).
5
С разпоредбата на чл.5.7 от договора страните са се съгласили, че внесеният
депозит (гаранция) от 10 000 евро следва да се възстанови от наемодателя на наемателя в
срок от 15 дни след края на срока на договора, като наемодателят може да усвоява суми от
депозита за всякакви суми, дължими му от наемателя по или във връзка с този договор. Тези
суми включват наемни вноски, неустойки, лихви, обезщетения за вреди, причинени на
помещенията и/ или кухненското и ресторантско оборудване и обзавеждане от наемателя
или негови клиенти и лица, действащи от него или от негово име; подлежащи на
възстановяване платени от наемодателя суми; подлежащи на обезщетяване вреди от
неизпълнение на договора от наемателя; разходи, понесени при привеждане на помещенията
и/ или кухненското и ресторантско оборудване и обзавеждане в състоянието, в което е бил
към датата на подписване на приемо-предавателен протокол(отчита се нормалното
изхабяване), след като е бил използван от наемателя за неговата дейност по време на срока
на договора; както и всякакви разходи и разноски, възникнали за наемодателя във връзка с
неизпълнение на задължения по настоящия договор от страна на наемателя. Не се спори, а се
установява и от разпоредбата чл.6.1 от договора, че наемателят е поел задължението да
заплаща дължимите консумативи в сроковете, определени от съответните доставчици, вкл.
да заплаща дължимите данъци, включително корпоративни и др. такси, с изключение на
такса смет/битови отпадъци, която е за сметка на наемодателя, както и разходите за
поддръжка на общите части на сградата в размера, срока и при условията, определени от ОС
на етажната собственост.
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл.13, че страните са
уговорили последиците от забава в плащането на наема, като са постигнали съгласие при
забава в плащането на наемната цена наемателят да заплаща законна лихва за забава върху
дължимата сума на ден за всеки ден забава до пълното изплащане на дължимата сума, като в
случай на забавата в плащането на наемната вноска повече от три работни дни след падежа,
то наемателят дължи на наемодателя и неустойка за забава в общ размер на 1 500 лв., а ако
забавата в плащането е повече от 30 дни след падежа, наемодателят има право да прекрати
достъпа на наемателя до имота, както и да прекрати наемния договор.
Не се спори, а се установява и от чл.14 от договора, че страните са уговорили
основания за прекратяване на договора - по взаимно писмено съгласие и с едностранно
писмено месечно предизвестие от страна на наемодателя в посочените хипотези, както и с
едностранно едномесечно писмено предизвестие, в случай, че наемателят бъде
възпрепятстван свободно да ползва наетите помещения и това не бъде отстранено в
тридневен срок от уведомлението. Видно от договора, страните са постигнали съгласие при
едностранно прекратяване от страна на наемателя, наемодателят да заплати на наемателя
неустойка в размер на всички месечни наеми, които биха били дължими от наемателя, ако
договорът не е бил прекратен, от датата на прекратяването до края но срока на договора,
заедно с дължимата лихва за забава.
С разпоредбата на чл.14.4 страните са дефинирали, че за нуждите на
определяне на дължимата неустойка по чл.14.2 и чл.14.3 от договора, то размерът на
6
дължимия месечен наем се определя съгласно чл.5.4 от този договор, а броят на дължимите
месечни вноски се изчислява от момента на връчване на уведомлението за прекратяване на
договора до крайния срок на същия, който изтича в последния ден на тригодишния срок..
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че на 15.05.2018 г. е подписан приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаване на
държането на търговските помещения е обект на наемателя от страна на наемодателя, ведно
с оборудване, съобразно приложение №2 към договора. Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че на 03.06.2019 г., с допълнително споразумение страните
изключват от наетите помещения търговско помещение-кафе (чл.1.2 от договора),
удължават срока на действие на договора с още три години - до 31.07.2023 година и начина
на формиране на дължимата наемна цена - базова наема цена от 6 850 евро без ДДС, която е
дължима и допълнителна подоходна ставка, представляваща процент от нетните месечни
приходи, реализирани от наемателя от търговската му дейност в наетия обект.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 21.05.2020
година страните сключват допълнително споразумение, по силата на което се съгласяват,
съгласно чл.1 от него, че за по-дългия от двата периода: времето на извънредното
положение в страната и/или действащата официална забрана за работа на ресторантите в
пълния им възможен капацитет (вкл. в открити площи и на закрито), наемателят няма да
заплаща на наемодателя наема по договора. Видно от чл.2 страните са постигнали съгласие
през периода от време по чл. 1 наемателят да заплаща в пълен размер и в срок дължимите
данък сгради и такса битови отпадъци за името, вместо наемодателя.
От представената по делото кореспонденция между страните се установява, че
молителят е изпратил на ответника писмо, без дата, получено от адресата на ръка, с което го
уведомява, че е заплатил изцяло наемната цена за м.март 2020 г., както и че го уведомява, че
за периода от 13.03.2020 г. до 31.05.2020 г. не дължи наем, а само заплащане на ТБО и данък
сгради вместо наемодателя. Уведомява го, че е платил наема за м.юни 2020 г. С второ писмо
молителят твърди, че недължимо платеният наем за м.март 2020 г. е в размер на 9 646.15лв.
с ДДС, дължимият за м.юли 2020 г. е в размер на 8 038.46 лв. с ДДС, като отделно от това
дължи 400лева в края на съответния месец. Видно от писмото твърди, че извън разходите за
ТБО и данък сгради има задължения в размер на 8 438.46 лв. срещу недължима платен наем
в размер на 9 646.15 лв., като е отправил изявление за прихващане на дължимата сума с
недължимо платената, като остатъкът от 1 207.69 лв. е вземане на молителя към ответника.
В отговор на това писмо ответникът заявява, че платеният наем за м.март 2020 г. не може да
бъде предмет на прихващане, тъй като споразумението от 21.05.2020 г. има действие за
напред. Твърди, че наемателят има изискуемо задължения към него - наем за м.юли, ведно с
признатата сума от 400 лв., ведно с дължимия размер на данък сгради и ТБО за периода
април-май, за които са издадени фактури общо в размер на 2 926 лв. Видно от отговора кани
7
в срок до 3 дни да заплати дължимия наем за м.юли в размер на 8 038 лв., съгласно
издадената фактура, чийто падеж е настъпил на 05.07.2020 г., както и горепосочените суми
по споразумението и съгласно издадените фактури в общ размер на 2 926 лв. Видно от
текста на отговора прави изявление, че ако дължимите суми не постъпят по сметката на
наемодателя, наемателят следва да счита това писмо за предизвестие за прекратяване на
договора по смисъла на чл.14.1, т.2, считано от деня, следващ дадения срок за плащане,
поради неизпълнение от страна на наемателя.
В отговор на това писмо наемателят с писмо се противопоставя на твърденията
на наемодателя относно липсата на вземане за недължимо платен наем, позовавайки се на
споразумението от 21.05.2020 г., както и на това, че за наемодателя е възникнало право да
преустанови действието на договора, тъй като не е налице забава в плащането на наемна
цена, която да надвишава срокът, посочен в чл.14.2 от договора. Прави изявление, че
забавата би настъпила към 06.08.2020 г., а не към датата на изпращане на предизвестието
07.07.2020 г. Видно от текста на писмото твърди, че е възпрепятстван да ползва наетия имот
свободно е необезпокоявано, а поради отправената покана да освободи имота у него се
създават обосновани притеснения и съмнения, че дейността му ще бъде смущавана,
включително за необходимите достъп до имота, електрозахранване с цел съхраняване на
продукти и риск от безвъзвратно увреждане на репутацията, отправя покана за
възстановяване на внесения депозит и заплатена сума от 120 000 евро съгласно нищожно
клауза за неустойка съгласно споразумение от 30.11.2016 г. към договор за наем от
20.11.2015 г., както и на неустойка на основание чл.14.3 от договора за наем. Прави
изявление, че това писмо представлява едномесечно едностранно предизвестие по смисъла
на чл.14.,т.З вр. с чл.14.3 от договора, като срокът тече от 24.07.2020 година.
Не се спори, а се установява и от приложения констативен протокол от
28.07.2020 г., изготвен от помощник нотариус на нотариус В. Ч., В. С., че страните са
установили състоянието на имота към посочената дата, вкл. наличността на оборудването в
търговските помещения, предмет на договора за наем.
В показанията си свидетеля Я. К. твърди, че е работил в процесния ресторант
при ищеца като главен готвач, ресторантът е затворил в средата на юли 2020 г. от хората,
при които е работил свидетеля, че ответникът като наемодател е проверявал оборудването
на ресторанта през 6 месеца, преди затварянето на ресторанта е имало наводнение -
ресторантът се напълнил с вода, дошла фирма и изчистила всичко, както и че след
затварянето на ресторанта е научил от свои колеги, че всичко е било изпразнено, изнесено от
наемателя. Твърди, че не е имало ситуация при която наемодателя да е създавал препятствия
за работа.
В показанията си свидетеля И. И. твърди, че е отговарял за поддръжката на
ресторанта, работил е при ответника, както и че след почистването на ресторанта от
наводнението и огледите на застрахователите на 13-ти му се обадили съседите, че от
ресторанта се изнасят разни неща и той не работи. Твърди, че отишъл в обекта и видял, че
целият ресторант е опакован от вътрешната страна с черни найлони и от съседното
8
заведение разбрал, че се изнасят уреди, маси, столове от процесния ресторант.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че е сключено
споразумение към договор за наем от 20.11.2015 г., между ,,Имокристал“ЕООД
(наемодател), „Кристал грил хаус“ ООД (наемател) и „Кристал фууд“ ЕООД на 30.11.2016
г., в което страните по споразумението са признали, че на 20.11.2015 г. между наемодателя и
наемателя е подписан договор за наем, по силата на който са предоставени за ползване под
наем от наемателя следните, собствени на наемодателя, обекти: търговско помещение №1 и
търговско помещение №2, индивидуализирани в договора; договорът за наем е сключен за
срок от три години, считано от 01.12.2015 г.; съгласно чл.5.7 от договора наемателят е
предоставил на наемодателя депозит в размер на 10 000 евро; наемателят желае да прекрати
договора предсрочно, считано от 01.12.2016 г.; съгласно чл.14.3 от договора, в случай на
предсрочно прекратяване на договора за наем от страна на наемодателя, наемателят дължи
неустойка в размер на всички месечни вноски, които са били дължими до края на наемния
срок; поръчителят по споразумението „Кристал фууд“ ЕООД е дружество, което желае да
сключи договор за наем с наемодателя по отношение на същите обекти, които са предмет на
договора за наем от 20.11.2015 г.; страните по договора за наем от 20.11.2015 г. желаят с
това споразумение да прекратят договора за наем помежду им, както и да уредят
последиците от предсрочното му прекратяване, а от друга страна- със същото споразумение
да бъде учредено поръчителство по реда и условията на чл.138 и сл. ЗЗД по отношение на
третата страна по това споразумение „Кристал фууд“ ЕООД, което лице желае и е съгласно
да поръчителства и носи солидарна отговорност относно задължението за неустойка на
наемателя към наемодателя по договора за наем от 20.11.2015 г., което ще възникне след и
във връзка с предсрочната му прекратяване. Видно от споразумението наемателят и
наемодателят са постигнали съгласие, че прекратяват сключеният договор за наем по
взаимно съгласие, считано от 01.12.2016 г. Наемателят и наемодателят изрично се
съгласяват, че с оглед предсрочното прекратяване на договора за наем наемателят дължи на
наемодателя неустойка в размер на 120 000 евро и се съгласяват тази неустойка да бъде
заплащане разсрочено, за срок от 30 месеца, считано от 01.12.2016 г., чрез извършване на
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 4 000 евро, съгласно погасителен план,
представляващ приложение №1 към споразумението. Не се спори, а се установява и от
разпоредбата на чл.4, че страните са постигнали съгласие за учредяването на поръчителство,
на основание чл.138 и сл. ЗЗД, като поръчителят е поел задължението да отговоря пред
наемодателя солидарно с главния длъжник. Договорът е с нотариална заверка на подписите
рег.№7 015, извършена на 30.11.2016 г. от нотариус В. Ч..
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 03.08.2020 г.
е сключен договор за цесия между „Кристал грил хаус“ ООД (цедент) и „ВиДжиЕм“ ЕООД
(цесионер), по силата на които цедентът като титуляр на вземане прехвърля на цесионера
правата си върху вземане от „Имокристал“ ЕООД (длъжник) за връщане на неоснователно
платени и получени от длъжника суми по чл.2 от споразумение от 30.11.2016 г. към договор
за наем от 20.11.2015 г., ведно с всички права, които цедентът има спрямо длъжника към
9
момента на сключване на този договор. Договорът за цесия е с нотариална заверка на
подписите рег.№5 463, извършена от нотариус П. П. на 03.08.2020 г. Към договора за цесия
присъденият кредитор е представил уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД, с което „Кристал грил
хаус“ ООД уведомява длъжника „Имокристал“ ЕООД за прехвърлителната сделка.
Не се спори, а се установява и от представените четири броя извлечения от
сметки на ответника в „ПИБ“ АД, че по сметката му в периода от 12.04.2017 г. до 11.07.2017
г. е постъпила сума общо в размер на 31 293,28 лева.
От заключението на допусната ССЕ се установява, в структурата на активите
на ответника основен дял заемат ДМА — над 80% от всички активи за периода от 2017 до
2019 г., като стойността на притежаваните ДМА към 31.12.2019 г. е 1 811 522.11 лв. Вещото
лице е констатирало, че на 15.09.2020 г. притежаваните от ответника недвижими имоти са
апортирани в капитала на „Имокристал парк“ ЕАД и към момента на изготвяне на
заключението ответникът не отчита ДМА. Като дълготраен актив на дружеството вещото
лице е посочило участието в капитала на „Пейпър индъстри“ ЕООД, който е в размер на
10 000 лв. или 0,38% от активите на дружеството. В балансите на дружеството са включени
вземания с над 1 година: през 2017 г.-245 000 лв. или 9,21%, а през 2018 г. – 240 000 лв. или
9,04%. Вещото лице твърди, че краткотрайните активи на дружеството през периода 2017-
2019 г. заемат относително малък дял, между 0,81“ през 2018 г. до 14,55% през 2019 г., като
след апортирането на недвижимите имоти в капитала на „Имокристал парк“ ЕАД
относителният дял на краткосрочните активи се увеличава до 99,47% през 2020 г. Основен
дял в тях заемат вземанията към „Грандисимо“ ЕООД - 155 000 лв., „Електроника - София“
АД - 111 000 лв. и по договор за продажба на акции от капитала на „Имокристал парк“ ЕАД
по договора за продажба на акции, сключен на 05.09.2020 г. с „Електроника- София“ АД, на
стойност 2 060 000 лв. Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на
заключението вземането по договора за продажба на акции на ответника е сума от 1
497 190.36 лв. По отношение на пасивите вещото лице е констатирало, че текущите
задължения на дружеството заемат относително нисък ръст между 2,64% през 2020 г. до
26,40% през 2018 г. Не са установени просрочени задължения, като към 31.12.20219 г. най-
голям дял в пасивите заемат задълженията към A.T.PRIVATSTIFTU в размер на 553 000 лв.,
които задължения към момента на изготвяне на заключението са погасени. В заключението
си вещото лице е отразило, че не е констатирало дружеството да има задължения към НАП
или произтичащи от банкови сделки. Определените от в.л. коефициенти за ликвидност на
ответника, които изразяват способността на предприятието да изплаща текущите си и
краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи са както следва: КОЛ за 2017 -
1,39; за 2018 - 0,03; за 2019 - 4,74 и за 2020 - 37,66; КБЛ: за 2017 - 1,39; за 2018 - 0,03; за 2019
- 4,74 и за 2020 - 37,66; КНЛ: за 2017 - 1,39; за 2018 - 0,03; за 2019 - 4 74 и за 2020 - 37,66;
КАЛ: за 2017 - ,001; за 2018 - 0,00; за 2019 - 0,09 и за 2020 - 0,60. В заключението си вещото
лице е пояснило, че коефициентите за ликвидност за 2018 година са в резултат на факта, че
основните вземания на дружеството от предприятията от групата са посочени със срок на
събиране над 1 година и са изключени от изчислението.
10
Вещото лице е изчислило коефициентите за финансова автономност и за
задлъжнялост (реципрочни един на друг) като твърди, че предприятието е независимо от
кредиторите си и не е налице превишаване на задълженията спрямо собствения капитал.
В обясненията си в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че при
изследване на вземанията на ответника, при изчисляване на коефициентите за ликвидност,
тези взимания, които не са събрани в срок от една година, са изключени от краткотрайните
активи и не участват при формиране на показателите за ликвидност. Изрично подчертава, че
коефициентите за 2020 г. са впечатляващи и междинният баланс към 30.09.2020 г. отразява
две стопански операции, които още не са приключили. Първата операция е апортът на ДМА
в друго дружество. Следващата причина е, че дружеството-ответник има договор за
покупко-продажба на акции, съответно има формирано вземане и е започнато погасяването.
Към момента на изготвяне на експертизата в счетоводните регистри на ответника са
отразени плащания по този договор над 580 000 лв., които са постъпили по сметка и реално
осчетоводени платежни. Налице е увеличение на паричните средства. Коефициентът за
абсолютна ликвидност сочи на 0,60, тъй като е включена огромна неустойка в размер на
450 000 лв.. Този коефициент е в следствие на факта, че общите парични средства са в
размер на 30 000 лв. ( пари на каса в размер на 24 000 лв. и по банкова сметка в размер на
6 000 лв.). Вещото лице сочи, че счетоводството на ответника е водено редовно, същият е
платежоспособен на база определените коефициенти за ликвидност, изчислени въз основа на
представените от ответника документи.
От допълнителното заключение на ССЕ се установява, че въз основа на
извършения апорт на недвижими имоти в капитала на „Имокристал парк“ ЕАД
относителният дял на краткосрочните активи на ответника се е увеличил до 99,47% през
2020 г., като основен дял в тях заемат вземанията към „Грандисимо“ ЕООД - 155 000 лв.,
„Електроника- София“ АД - 111 000 лв. и по договора за продажба на акции от капитала на
„Имокристалпарк“ ЕАД, сключен с „Електроника-София“ АД на стойност 2 060 000 лв.,
като плащането между страните е уговорено по следния начин: чрез прихващане на
задължение на „Имокристал“ ЕООД към „Електроника- София“ АД, произтичащо от
договор за цесия в размер на 287 760 евро с левова равностойност от 562 809.64 лв., което е
осчетоводено на 05.09.2020 г. и чрез прехвърляне на собствеността на акциите на
„Електроника- София“ АД в капитала на новоучреденото дружество „Тополи Варна“ ЕАД,
чийто капитал е формиран чрез апортна вноска на обща стойност 1 954 000 лв. В
счетоводните регистри на ответника прехвърлянето на акциите от капитала на „Тополи
Варна“ ЕАД е извършено на 04.02.2021 година, като в ТР е вписано, че едноличен
собственик на капитала на това дружество е „Имокристал“ ЕООД. Вещото лице е
констатирало, че след сключване на договора за продажба на акции, инвестицията в
капитала на „Имокристал парк“ ЕАД е отписана от сметка 220 „Инвестиции в дъщерни
дружество“. Видно от заключението, текущите задължения на дружеството заемат
относително малък дял и не се установяват просрочени текущи задължения. Към 31.12.2019
г. най-голям дял в пасивите на ответника са задълженията, които произтичат от договори за
11
заем от 19.05.2017 г.в размер на 160 000 евро и от 29.11.2017 г. в размер на 105 000 евро,
към A.T.PRIVATSTIFTU, в общ размер на 553 000 лв. Вземанията на това дружество към
ответника в размер на 282 964 евро са прехвърлени с договор за цесия от 03.01.2020 г. към
„Жубал инестмънт“ и на 05.09.2020 г. последното ги прехвърля (287 760 евро) на
„Електроника- София“ АД, като задълженията си към това дружеството ответникът погасява
чрез прихващане на 05.09.2020 г. Вещото лице е посочило, че съотношението между
притежаваните от ответника активи и негови парични задължения е в следните проценти: за
2017 година - 28,23% в полза на активите; за 2018 - 27,31% в полза на активите; за 2019 -
28,13% в полза на активите и за 2020 г.- 3,91% в полза на активите. Вещото лице е
установило, че в счетоводните регистри на ответника са намерили отражение плащанията,
извършени от „Кристал Грил Хаус“ ООД по споразумение от 30.11.2016 г. в общ размер на
125 173.12 лв. (за периода от 07.12.2016г. до 23.03.2018г.), представляващи неустойка или
64 000 евро, а в счетоводните регистри на присъединения кредитор „ВиДжиЕм“ ЕООД
договорът за цесия е отразен задбалансово по сметката за условни активи. Вещото лице
твърди, че след включване на вземанията на двамата кредитори коефициентите за
ликвидност на ответника търпят промяна само за 2020 г. като за този период те също
надвишават референтната стойност от единица. Видно от заключението в първи вариант с
изключени вземания на ответника към свързаните лица, с изключение 2020 г., показателите
за ликвидност са извън референтните стойност, а в последното изготвено заключение при
изключени вземания от свързани лица и при включени вземания на двамата кредитори
вещото лице е посочило коефициенти за целия изследван период, вкл. и 2020 г. са под
единица. Въз основа на представената от ответника оборотна ведомост и баланс към
31.03.2021 година вещото лице е посочило, че актуалната структура на активите на
ответника е следната: инвестиции в дъщерни предприятия - 49,93%, краткосрочни вземания
- 47,74%, които от „Крустал фууд“ ЕООД - ТБО - 2 400 лв.; ТБО и ДНИ - 1 207.69 лв;
неустойка в размер на 472 035.66 лв.; 13 088 лв.-вземане по липси на движими вещи и
оборудване след напускане на ресторанта ; от SCTS s.r.o 750 301.09 лв.- по договор за
продажба на акции от 25.02.2021 г. изграждане на проект в гр.Варна върху земята, която е
апортирана в капитала на „Тополи Варна“ ЕАД, собственост на „Имокристал“ ЕООД, в тази
връзка са продадени 25% от акциите на посоченото дружество от Словакия, платена е част
от цената по договора по банковата сметка на ответника, а останалата част следва да се
плати до 6 месеца от подписване на договора и вземане от „Грандисимо“ ЕООД по договор
за заем в размер на 25 869.43 лв.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, изслушана
пред настоящата инстанция се установява, че съобразно баланса на ответното дружество към
31.12.2021 г. активите на са: 1 346 000 лв., дългосрочни финансови активи, 1 275 000 лв.
текущи вземания и 44 000 лв. парични средства. Вещото лице е отразило, че общата сума на
активите към 31.12.2019 г. е 2 151 000 лв., което е намаление на актива спрямо предходната
година с 61 000 лв., резултат на намаление на балансовата стойност на дълготрайните
материални активи, общата сума на активите към 31.12.2020 г. е 2 365 000 лв., което е
увеличение с 214 000 лв., резултат от изменение на имуществената структура на активите,
12
общата сума на активите към 31.12.2021 г. е 2 665 000 лв. Използвайки данните от баланса
на дружеството вещото лице е изчислило, че коефициента на обща ликвидност за периода от
31.12.2019 г. до 31.12.2021 г. е от 0.4242 до 1 319, коефициента на бърза ликвидност за
периода е от 0.4242 до 1 319, коефициента на незабавната ликвидност е от 0.0909 до 44 и
коефициента на абсолютната ликвидност е от 0.0909 до 44. Изчислените коефициенти на
финансова автономност са винаги над 1 и достигат до 2 159 към 31.12.21 г. Видно от
заключението вещото лице е изчислило алтернативен вариант на коефициентите на
ликвидност на ответното дружество, в което е включило претендираните вземания от
молителителите, съобразно който коефициентите на обща и бърза ликвидност са в размер на
2.0837, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са в размер на 0.0695. В
заключението си вещото лице е отразило, че през изследвания период капитала на ответника
е положителна величина, от което е направило извод, че имуществото покрива всички
задължения, същият е изцяло внесен. В алтернативен вариант вещото лице е преизчислило
коефициентите на ответното дружество, като е изключило вземанията които са срок за
получаване до 1 година. Съобразно този вариант коефициентите на обща и бърза
ликвидност са 4.7424, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са 0.0909.
Така изготвеното заключение не е оспорено от страните, основано е на представените и
приети по делото писмени доказателства, поради което настоящият състав го кредитира
изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
уточнения, молителката е предявила молба, с което иска да се обяви неплатежоспособността
и се открие производството по несъстоятелност на ответното дружество, с правно основание
чл.630, ал.1 от ТЗ.
С атакуваното решение № 260 789 от 19.05.2021 г., постановено по т.д. № 1
887/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, съдът е
отхвърлил подадени от „Кристал фууд“ ЕООД и от „ВиДжиЕм“ ЕООД срещу „Имокристал“
ЕООД молби по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на ответника, поради неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, поради
неоснователността им.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
По отношение на допустимостта на подадените въззивни жалби, съдът в
настоящия си състав намира същите за процесуално допустими, като подадени в
установените от закона срокове и от легитимирани лица. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Релевираните в жалбите доводи са свързани с изводите на съда по отношение
на липсата на активна-материално правна легитимация за молителя и присъединения
кредитор, както и съществуването на вземането им, основаващо се нищожността на
13
договорената между страните неустойка. Разгледани по същество наведените доводи за
незаконосъобразност на решението са основателни, по следните съображения:
Съгласно задължителните указания по приложението на закона, дадени в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/09 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. В конкнетния случай, видно от доказателствата по делото и иявленията на
страните молителите основават твърденията за съществуването на непогасено от ответника
вземане, като инвокират доводи за нищожност на уговорената в договора неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, обективирана в разпоредбата на чл.14.2 и чл.14.3 от
същият. В тях страните са постигнали съгласие, че при предсрочното прекратяване на
договора поради неизпълнение на задълженията им, то неизправната страна дължи на
изправната неустойка, в размер на всички месечни наеми, които биха дължими от момента
на прекратяването до края на договора. Така постигната договорка, определяща
възникването и размера на задълженията на страните, настоящият състав намира за
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. С оглед на практиката по чл.290 от ГПК по
отношение на нищожността на клаузата за неустойка при лизинговите договори,
обективирана в решение № 253/28.01.2015 г. по т.д. № 3 881/13 г. на I ТО на ВКС, решение
№ 193 от 09.05.2016 г. по т.д. № 2 659/14 г., Т.К., І Т.О. на ВКС, че при предсрочно
прекратяване / разваляне на договора за лизинг и връщане на лизинговата вещ, с оглед
отпадането на облигационната връзка всяка от страните се освобождава от основните
задължения по лизинговия договор, поради което лизинговите вноски, чийто падеж не е
настъпил към прекратяване / разваляне на договора не се дължат на лизингодателя. В
постоянната си практика Върховния касационен съд приема, при развалянето на договора и
връщането на вещта лизипгополучателят не дължи заплащане на оставащите до края на
срока на договора лизингови вноски като възнаграждение по договора и противна уговорка
за плащането им има характер на неустойка за вредите от развалянето на договора.
Настоящият състав намира, че така цитираната константна практика следва да намери
отражение и в конкретния случай при предсрочното прекратяване/разваляне на сключеният
между молителя и ответника договор за наем.
Прекратяването на действието на договора за наем с едностранно волеизявление
от изправната страна преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако
основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на
задължение от страна на наемателя. С оглед характера на насрещните престации - за
продължително изпълнение на наемодателя (предоставяне на ползването на вещта) и за
периодично изпълнение на наемателя (за заплащане на наемната цена) развалянето на
договора има действие занапред. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите
14
от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. По изложените
съображения, настоящият състав намира, че уговорката за неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за наем в размер на всички неплатени по договора наемни вноски
до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като
наемателя по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя
ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и
нарушава принципа за справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1,
изр.2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението
няма компесаторен характер. Сключеното споразумение въз основа на нищожна клауза за
неустойка, макар и определянето в по-малък от посочения в нищожната клауза размер,
независимо от изявлението на наемателя, не може да промени характера на уговорката.
Изявлението на наемателя по разваленият договор за наем, обективиращо неговото съгласие
по сключеното споразумение, вкл. и извършеното плащане не може да санира нищожността
на сключената клауза за неустойка. При наличие на установена нищожност на задължението
за неустойка, включено в предмета на сключеното споразумение не може да се приеме, че
съдържат изявление за признание на задължението на наемателя, предвид изначалната липса
на основание за възникване на задължението за плащане на неустойка. Нищожността на
клаузата в договора означава липса на валидно възникнало задължение и поради това
наемателя не може впоследствие да го признае спрямо наемодателя.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че платеното по
нищожната клауза за неустойка е платено при начална липса на основание, поради което
подлежи на връщана. Това вземане обосновава активната материално-правна легитимация
на присъединения кредитор да поиска откриване на производство по несъстоятелност за
ответника.
Наличието на активна материално-правна легитимация на присъединения
кредитор, с оглед прехвърлянето на вземането от страна на първоначалния кредитор,
обосновава задължението на съда да разгледа по същество подадената молба за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника-ответник.
В постоянната непротиворечива съдебна практика, обективирана решение по
т. д. № 219/08 г. ВКС - ТК, решение по т. д. № 1 493/95 г. ВКС - V г. о., решение по т. д. №
169/06 г. ВКС - ТК, I т. о., решение по т. д. № 443/04 г. ВКС - ТК, I т. о., решение по т. д. №
512/04 г. ВКС - ТК, I т. о., решение по т. д. № 730/04 г. ВКС - ТК, I т. о., решение по т. д. №
756/05 г. ВКС - ТК, I т. о. и др., ВКС приема, че установените законови презумпции по чл.
608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на
длъжника в състояние на неплатежоспособност. В посочените решения е застъпено
15
становището, че в производството по чл. 625 ТЗ молителят-кредитор следва да установи, че
притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка, по което
длъжникът не извършва плащане. В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже,
че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно
обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е
платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. При наличието на данни за
непогасено парично задължение, по което длъжникът не извършва плащания, съдът по
несъстоятелността следва да се произнесе дали са налице материалноправните
предпоставки, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Състоянието на неплатежоспособност се
преценява от съда въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства,
установяващи икономическото състояние на длъжника и възможността му да изпълнява
паричните си задължения към кредиторите, след което съдът се произнася по
основателността на молбата по чл. 625 ТЗ и в зависимост от крайния резултат постановява
решение по чл. 630 ТЗ, когато констатира неплатежоспособност или с решение по чл. 631 ТЗ
отхвърля молбата, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той
разполага с достатъчно имущество за покриване задълженията си без опасност за интересите
на кредиторите.
В подкрепа на твърденията си, че присъединеният кредитор в производството
притежава ликвидно и изискуемо вземане към ответника са представени договор за наем,
споразумение към договора за наем, както и доказателства за заплащане на сумата по
приетата за нищожна клауза за неустойка. С оглед на това, настоящият състав намира, че
присъединеният кредитор е активно легитимиран да подаде молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на ответника. В чл. 608 ТЗ неплатежоспособността е
дефинирана като обективно състояние, в което изпада търговец, като за уважаването на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да са налице посочените в
текста на закона предпоставки – съществуването на парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производството по несъстоятелност се
открива по подадена писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от НАП за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение
по частно държавно вземане. Преценката дали лицето, подало молбата/присъединен, има
качеството кредитор по търговска сделка, се извършва в контекста на разпоредбата на чл.
608, ал. 1 ТЗ, която разяснява кои вземания имат характера на такива по търговска сделка.
16
Следователно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ няма отношение към пораждането на
материалното право на кредитора, а към правните му последици и в частност към наличието
на процесуалното право да поиска откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника. Преценката за наличие на това процесуално право при ангажирани доказателства
за възникване на твърдяното вземане, обосноваващо качеството му на кредитор, следва да
бъде извършена съобразно действащите към момента на приключване на устните състезания
правни норми, в това число нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ в редакцията й към този момент. В
този случай не е налице придаване на обратно действие на материалноправна норма,
доколкото прилагането й не е относимо към преценката за пораждане на материалното
право на кредитора, а към признаване на негово процесуално право, предвидено в
действащите към момента на приключване на устните състезания правни норми.
От друга страна, предмет на производството по чл. 625 ТЗ не е установяване
съществуването на конкретно материално право, а на състоянието на неплатежоспособност
на длъжника. Преценката за наличие на това състояние следва да бъде извършена към
приключване на устните състезания при съобразяване на действащата към този момент
редакция на материалноправната разпоредба на чл. 608, ал. 1 ТЗ. И в този случай не е
налице придаване на обратно действие на материалноправна норма, тъй като посочената
разпоредба няма отношение към възникването на задълженията на длъжника, а към
преценката за наличие на обективното състояние на неплатежоспособност, която следва да
бъде извършена съобразно икономическото му състояние към момента на приключване на
устните състезания в контекста на действащата към този момент разпоредба на чл. 608 ТЗ,
разясняваща кои задължения имат отношение към тази преценка. Такъв извод е възприет и в
мотивите към отговора на правния въпрос, по който е постановено по реда на чл. 290 ГПК
решение № 125 от 15.10.2010 г. по т.д. № 91/10 г. на ВКС, ТК, I т.о., макар и по отношение
на редакция на чл. 608 ТЗ, изменена с друг ЗИДТЗ, според което съдът е длъжен да
постанови решението си въз основа на действащата към този момент редакция на правната
норма /чл. 235, ал. 2 ГПК/.
Изхождайки от това и субсумирайки събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият състав намира, че ответникът не е изпаднал в обективно
състояние на неплатежоспособност. За установяване на обектгивното състояние на
ответника пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция са изслушани
съдебно-икономически експертизи Видно от същите, както и обясненията на вещите лица,
дадени в съдебно заседание съобразно баланса на ответното дружество към 31.12.2021 г.
активите на са: 1 346 000 лв., дългосрочни финансови активи, 1 275 000 лв. текущи вземания
и 44 000 лв. парични средства. Вещото лице е отразило, че общата сума на активите към
31.12.2019 г. е 2 151 000 лв., което е намаление на актива спрямо предходната година с
61 000 лв., резултат на намаление на балансовата стойност на дълготрайните материални
активи, общата сума на активите към 31.12.2020 г. е 2 365 000 лв., което е увеличение с
214 000 лв., резултат от изменение на имуществената структура на активите, общата сума на
активите към 31.12.2021 г. е 2 665 000 лв. Използвайки данните от баланса на дружеството
17
вещото лице е изчислило, че коефициента на обща ликвидност за периода от 31.12.2019 г. до
31.12.2021 г. е от 0.4242 до 1 319, коефициента на бърза ликвидност за периода е от 0.4242
до 1 319, коефициента на незабавната ликвидност е от 0.0909 до 44 и коефициента на
абсолютната ликвидност е от 0.0909 до 44. С оглед тези изчисления КОЛ, представляващ
съотношението между краткотрайните активи и краткосрочните задължения следва да бъде
над 1.00, за да се приеме, че дружеството не е изпаднало в обективно състояние на
неплатежоспособност. Такъв следва да бъде и коефициента на бързата ликвидност, който по
същество също следва да бъде над 1.00.
Анализът на това икономическо състояние, даващо основание да са приеме и
обяви от съда неплатежоспособността на един търговец, следва да се изведе от показателите
на ликвидност на дружеството, показателите за финансова автономност и обръщаемост на
капитела, задлъжнялост и финансовите резултати. Тези показатели не могат да бъдат една
отделна самоцелна величина, определена по строго математически критерии, а следва да
бъдат съпостави с други показатели, характеризиращи способността на дружеството да
изпълнява поетите задължения, в установените срокове. Релевантните за разкриване на
обективно състояние икономически критерии се изразяват най-ярко с помощта на
показателите за ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост и финансовите
резултати. Само при едно последователно, задълбочено и почиващо на действителните
данни, произтичащи от дейността на един търговец, изследване може да се определи, както
състоянието на неплатежоспособност, така и началната дата на неплатежоспособността. От
събраните по делото доказателства не се установява, че ответникът е изпаднал в
обективното състояние на неплатежоспособност, поради което молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По изложените съображения и предвид съвпадането на крайните изводи съдът
намира, че атакуваното решение законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски в
настоящето производство, съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна, но
предвид липсата на изявление за присъждането им такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 789 от 19.05.2021 г., постановено по т.д. № 1 887/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, като законосъобразно и
правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на основанията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19