Решение по дело №2453/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Т. Н. Р. с [ЕГН] от [населено място], [улица] с посочен съдебен адрес в [населено място], [улица], ет.3, офис 6 срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-001174/06.12.2023г. на полицейски инспектор, сектор Пътна Полиция-Бургас, ОД МВР-Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, изразяваща се в изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата се жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени процесуални нарушения; оспорва се датата на влизане в сила на всяко едно от посочените в ЗППАМ наказателни постановления, както и броя на отнетите точки с всяко от постановленията; твърди нарушения на материалния закон и в частност на действащите по време на издаването на наказателните постановления норми по Наредба № І-139/16.09.2002г. и наредба № Із-1959/27.12.2007г.; твърди, че за времето от 03.02.2010г.-датата на последното НП поради изтичане на срока на валидност на жалбоподателя е преиздадено СУМПС, като административният орган не е изпълнил задължението си по чл.157 ЗДвП и е преиздал СУМПС, за което няколко дни по-късно е установил, че не е валидно. Счита, че посочените в оспорената заповед наказателни постановления са издадени в периода 2005г. – 2008г., а ЗППАМ е издадена 15 години по-късно, поради което противоречи на правната природа на ПАМ, изискваща бързина, неотложност и ефективност на прилагането им, за да бъдат постигнати целите им-осигуряване на безопасността на движението и преустановяване на административните нарушения. Сочи писмени доказателства. Моли, за отмяна на оспорената ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с представител по пълномощие-адв.П.Велков, поддържа жалбата, представя доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е взето становище по жалбата. Представена е административната преписка по оспорения акт.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от отбелязване оспорената ЗППАМ е връчена лично на жалбоподателя на 15.12.2023г., а жалбата против нея е депозирана в съда на 22.12.2023г., следователно и в преклузивния 14-дневен срок. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспорената заповед на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на Тихомир Николов Рейзи като водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в законна сила наказателни постановление както следва: НП № 552/12.07.2005г. на РУ-Созопол, влязло в сила на 28.07.2005г., с което са отнети 12к.т.; НП № 2614/02.06.2006г. на сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 17.07.2006г., с което са отнети 2к.т.; НП № 1149/11.05.2007г. на РУ-Варна, влязло в сила на 05.07.2007г., с което са отнети 16к.т.; НП № 2404/20.03.2008г. на сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 14.07.2008г., с което са отнети 8к.т.; НП № 11983/06.08.2008г. на сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 03.02.2010г., с което са отнети 7к.т.; НП № 653/24.09.2008г. на РУ-Созопол, влязло в сила на 03.02.2010г., с което са отнети 4к.т., поради което е прието, че последният е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР. посочените наказателни постановления са представени по делото и видно от съдържанието им са връчени лично на жалбоподателя срещу подпис с посочени дати на връчване в разписките за връчване.

По делото е представена и справка от картона на водача, според която на жалбоподателя е било валидно издадено СУМПС [номер] на 20.02.2003г. като е посочено че към датата на издържал изпит по протокол № 35/16.01.2003г. водачът има 36к.т.. За периода 2005г.-2010г. са издадени на водача общо шест наказателни постановления, с които са отнети общо 49к.т.. Отразено е, че в картона на 26.01.2012г. е извършено служебно възстановяване на контролни точки, поради което е вписано, че на водача остават 39к.т.. Така на 01.02.2013г. е издадено СУМПС№ *********, валидно до 29.01.2023г.. За периода 06.02.2013г.-08.10.2013г. са издадени три наказателни постановления срещу водача, с които са отнети общо 24к.т.. На 16.01.2014г. е вписано отнемане на СУМПС преди миграция. На 31.01.2014г. са начислени 15к.т. „след зареждане на данни“. На 21.01.2015г. е вписано възстановяване на отнето СУМПС. На 08.10.2015г. е извършено служебно възстановяване на 24 точки.

Като доказателство по делото е приета Заповед № 251з-5636/10.10.2023г., подписана от директор на ОДМВР Бургас, с чиято т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5636/10.10.2023г. на директора на ОД МВР – Бургас, точка 1.8., полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

Спазена е предвидената от закона писмена форма.

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

Според чл. 157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.

В настоящия случай, органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни постановления въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 20.07.2005- 03.10.2010г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.

Съдът намира, че заповедта е материално незаконосъобразна, защото не са реализирани кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП - 1.) загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.

Не е доказана първата изискуема предпоставка за налагане на принудителната административна мярка- загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед.

Според разпоредбата на чл.2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм. ; действаща към процесния период), при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В случая към 16.01.2003г., според справка картон на водача, жалбоподателят е разполагал с 39 точки.

С наказателните постановления, посочени в заповедта са му били отнети както следва: НП № 552/12.07.2005г. на РУ-Созопол, влязло в сила на 28.07.2005г., с което са отнети 12к.т.; НП № 2614/02.06.2006г. на сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 17.07.2006г., с което са отнети 2к.т.; НП № 1149/11.05.2007г. на РУ-Варна, влязло в сила на 05.07.2007г., с което са отнети 16к.т.; НП № 2404/20.03.2008г. на сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 14.07.2008г., с което са отнети 8к.т.; НП № 11983/06.08.2008г. на сектор ПП-Бургас, влязло в сила на 03.02.2010г., с което са отнети 7к.т.; НП № 653/24.09.2008г. на РУ-Созопол, влязло в сила на 03.02.2010г., с което са отнети 4к.т..

Същевременно в справката е посочено, че на 26.01.2012г. на водача са възстановени контролни точки, като му остават 39.

С НП № 1611/27.04.2012г. на сектор ПП Бургас са отнети 8точки, с НП № 111/26.02.2013г. на сектор ОДМРВ-Благоевград, РУ-Банско са отнети 10точки и с НП № 420/30.09.2013г. на ОДМВР- Бургас, РУ-Созопол са отнети 6 точки или общо са отнети 24 точки. Следователно на водача са останали 15 к.точки. Отделно от това, според справката на 08.10.2015г. на водача служебно са възстановени 24 контролни точки. Следователно към датата на издаване на оспорената заповед- 06.12.2023г. жалбоподателят е разполагал с 39 контролни точки. Този факт е признат от ответника с направените вписвания в справката картон на водача и е благоприятен за жалбоподателя, поради което съдът го приема за доказан.

Тук следва да се посочи, че справката картон на водача е издадена на основание чл. 25, ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., според който броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет в отдел /сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизирана информационна система. Следователно справката представлява годно доказателствено средство – удостоверителен документ.

С оглед изложеното съдът намира, че основанията за издаване на процесната заповед не са доказани.

От една страна административният орган посочените, влезли в сила НП, с които общо се отнемат повече от 39 контролни точки, които са издадени и влезли в сила в периода 20.07.2005- 03.10.2010г., а процесната заповед е издадена едва на 06.12.2023г..

Същевременно според справката –картон, представена от ответника, към датата на издаване на процесната заповед жалбоподателят притежава 39 контролни точки.

В случая самият административен орган е представил взаимно изключващи се доказателства, всички съставени от него. Това противоречие не може да се преодолее с обясненията на ответника, дадени в писменото становище. Те представляват необосновано с доказателства, лично негово мнение. Съдът не може, както се иска в становището, да основе съдебният си акт само на част от доказателствата, като игнорира други, без да са налице обективни данни за тяхната недостоверност.

Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представен списък в размер на 10лв. за заплатена държавна такса по т.1 от списъка. По т.2 от списъка и представеното адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие е уговорено че се предоставя правна услуга на близко лице по чл.38, вр.чл.36 ЗА, поради което се предендира определянето на възнаграждението от съда при позитивен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от НМРАВ за процесуално представителство и съдействие по административни дела зе определен материален интерес адв.възнаграждение е в размер [рег. номер]., които следва да бъдат присъдени на процесуалния представител.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-001174/06.12.2023г. на полицейски инспектор, сектор Пътна Полиция-Бургас, ОД МВР-Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на Тихомир Николов Рейзи с [ЕГН] от [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева за заплатена държавна такса по делото.

ОСЪЖДА на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ОД на МВР - Бургас да заплати на адв.Панайот Велков от АК-Бургас по договор за правна защита и съдействие сер. БС № **********/20.02.2024г. адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. за положения труд по адм.дело № 2453/2023г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.