№ 2206
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от С.О. – длъжник по изп.д. №1352 по описа за 2022г. на ЧСИ
С.П. срещу постановление на съдебния изпълнител от 27.06.2022г., с което ЧСИ отказал да
намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение, след направено от длъжника
възражение в този смисъл.
Жалбоподателят поддържа, че плащането на адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя по делото, е недоказано, евентуално - прекомерно, както и че
таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена.
Взискателят оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за липса на доказателства за заплащането на
процесния адвокатски хонорар, са неоснователни. По изпълнителното дело са
представени договор за правна помощ, фактура и извлечение от разплащателна сметка,
от които се установява заплащането по банков път на обща сума по фактура в размер
на 419лв., от които 300 лв. адвокатски хонорар. Възраженията за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото
процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба
за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени изпълнителни
способи. Други действия по процесуално представителство, защита и съдействие по
делото няма данни да са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е
изчерпала с образуване на делото и посочване на избрания способ за изпълнение.
Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на
молбата на взискателя, поради което в случая следва да се счита, че е налице
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. По
1
силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на
200 лв. Поради това адвокатското възнаграждение от 300 лв. се явява прекомерно и
следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно
Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.
2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението за
разноски, съдържащо се в получената от длъжника покана за доброволно изпълнение в
частта относно определената такса по чл.26 от Тарифата, също са основателни. Размерът на
дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в
изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се
определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-
специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат
имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство,
които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за
сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се
изчислява таксата по чл.26 от Тарифата.
Ето защо, таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист,
която възлиза на 2235 лв. Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса
възлиза на сума в размер на 198.80 лв.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът
намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното
производство не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не
може да бъде възлагана на взискателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление на съдебния изпълнител от 27.06.2022г., с което ЧСИ С.П.
е отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д. №1352 по
негов опис за 2022г., като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение -
сумата от 200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 198,80 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2