№ 278
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Л.Н., защитник на осъдения М. А. В.
против определението от 07.07.2022 г., постановено по ч.н.д. № 1020/2022 г. по описа
на ПОС, с което е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени атакуваното определение и да се
постанови ново, с което молбата за УПО да се уважи. Набляга се на утежненото
здравословно състояние на В., което не му позволява да работи и да се включва в
групови мероприятия и специализирани програми, а психо-емоционалното
напрежение, което било иманентно на борбата му за оздравяване, го затруднявало да
демонстрира своето критично отношение към извършеното престъпление. Оспорва се
констатацията за риск от рецидив, като се твърди, че подобен риск не съществува, тъй
като съзнанието на В. било насочено единствено към оздравяване.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на
страните, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.
Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно
условно освобождаване на М.В. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Действително той фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му по н.о.х.д.
№ 35/18 г. на РС-Карлово наказание лишаване от свобода (остават му за изтърпяване
към девет месеца). Към молбата са приложени епикризи, които установяват
утежнената форма на псориазис, от която страда.
Няма ги обаче другите предпоставки. За да се счете за основателно нечие искане
за условно предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че
осъденият се е поправил по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК. За подобна констатация се
налага цялостно изследване на пенитенциарен престой на дадения осъден.
1
От приложените становища на началника на Затвора гр. * по изпълнение на плана
на присъдата и по молбата за УПО, пробационен доклад, справка за наказания и
награди и документите от представеното затворническо досие на осъдения В. се
извличат данни за безпроблемно битуване в затворническата среда (в която е поставен
за пореден път), липса на пристрастеност към наркотици, способност да контролира
своите агресивни и враждебни импулси и епизодични прояви на желание за работа.
ПАС също като окръжния съд намира, че тези данни, които безспорно се
интерпретират като положителни, не са достатъчни за претендираното предсрочно
освобождаване.
Въззивният съд счита за нужно да припомни на жалбоподателя указанието в
ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази
констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно
положително поведение. С други думи, доброто поведение трябва да свидетелства за с
ъ з н а т е л н о поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава. Осъденият не
е пожелал да осъзнае и да поеме отговорност за престъплението (а продължава да
омаловажава тежестта му), нито да развие самокритичност и себевзискателност. Не е
успял да извърши анализ на своите грешки и да извлече поука. Особено показателни е
неговото изявление, че повечето хора била извършили закононарушения при сгоден
случай.
Първоинстанционният съд правилно е наблегнал на наложеното преди три
месеца сериозно наказание за извършено от него сериозно нарушение – употреба на
алкохол при пребиваване в болница за лечение, където е бил без охрана.
Най-сериозният мотив за отхвърляне на молбата за УПО е завишаването на риска
от вреди по отношение на непознати лица в условията на свобода – 92 точки
понастоящем при първоначално установени 89 точки. Оспорването на въпросното
завишаване се базира на предположението, че В. бил ангажиран единствено с борба с
болестта си, а и се опровергава от изградената в процеса на корекционната работа с
него констатация за липса на промени в неговото мислене и нагласи за водене на
законосъобразен начин на живот.
Многократно повтаряните в жалбата сериозни проблеми със здравето на
осъдения са факт. Въпросните проблеми могат да доведат до повишено обгрижване
(каквото се прилага по отношение на жалбоподателя), но не и до предсрочното му
освобождаване при положение че не е настъпило отчетливо подобрение в проблемните
и граничните зони (отношение към настоящо правонарушение, злоупотреба с алкохол,
междуличностни проблеми и умения за мислене). В тази връзка цитираните доклади
завършват с обобщението, че заложените в плана на присъдата цели и задачи не са
дори частично изпълнени.
Ето защо се оказва коректно виждането на окръжния съд, че работата с
жалбоподателя трябва да продължи за оставащия период. Процесът по отстраняване
изкривяванията в неговата ценностна ориентация е в ход, като прогнозата за живот на
свобода без извършване на престъпления е все още неблагоприятна.
С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност
на пенитенциарно въздействие жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен
акт – законосъобразен, поради което ПАС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 895 от 07.07.2022 г., постановено по ч.н.д.
№ 1020/2022 г. по описа на ПОС, с което е отхвърлена молбата му за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му
наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3