Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 14.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в публично
заседание на 28.11.2018 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря С.Ц.,
като разгледа докладваното от съдията ТОМОВА гр.д.№ 2039/2018
г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл. 372 от ТЗ и чл.294, ал.1 от Търговския
закон.
Постъпила е искова молба от ***срещу ***, за заплащане на сумата от 5287,71евро, представляваща незаплатена главница за извършени
транспортни услуги за
превоз на товар – 23
броя транспортни курса от ***до ***, при които била превозена стъклена
суровина, необходима за работата на ***. Твърди се, че във връзка с
облигационната обвързаност между страните и извършените от ищеца транспортни
услуги била издадена ***на стойност 9848,68евро, по която било извършено
частично плащане и останала неплатена сумата от 5287,71 евро (при уточнена
валута с молба от 24.07.2018г.). Претендира се лихва за забавено
плащане на главницата за периода от 01.07.2017г. до 20.03.2018г. в размер на
745,12лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 21.03.2018г. до
окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът, чрез пълномощника си е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника ***, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се представлява в о.с.з., за което е редовно призован. Не е
направил и искане делото да се разглежда в отсъствието на негов представляващ.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
На страните са указани последиците
от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Предявените искове, предмет на делото, при съобразяване на
представените писмени доказателства се явяват вероятно основателни. От представените 23 броя международни
товарителници, съставени през периода от 16.06.2017г. до 30.06.2017г., 22 броя
кантарни бележки, съставени през периода от 20.06.2017г. до 30.06.2017г. и ***,
се установява, че между
страните е бил сключен договор за превоз на стоки, по
който ищецът, в качеството на превозвач, е извършил по възлагане на ответника превоз на стъклена суровина, при
осъществени 23 броя транспортни курса от ***до ***. Установява се също така, че
уговореното възнаграждение на превозвача е било в размер на 9
848,68 евро, отразено в издадената фактура. В тежест на ответника беше да
докаже изпълнението на задължението си за заплащане на уговореното
възнаграждение, като доказателства в тази насока не са ангажирани. Налице е
признание на ищеца за частично плащане, което съдът съобразява.
Поради горното, съдът счита, че са
налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК и претенциите следва да бъдат
уважени, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 287,71
евро, представляваща главница и сумата от 1 457,33 евро /равностойността в евро
на 745,12 лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 01.07.2017г. до 20.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.03.2018г. до
окончателното изплащане.
По въпроса за разноските: С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1, от Гражданския процесулен
кодекс, ответника дължи на ищеца направените по делото разноски в общ размер на
2 803,50лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 372, ал.1 и
чл.294, ал.1 от Търговския закон, *** с регистрация в ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от К.Б.Б., следните
суми: сумата от 5 287,71 евро,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за международен
автомобилен превоз на товари и ***ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2018 г. до
окончателното изплащане; сумата от 1
457,33 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 01.07.2017г. до 20.03.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 2 803,50 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: