Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 15.06.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
пети юни две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 107
по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Образувано е по искова молба на „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, за отмяна на решение от 19.12.2017 г.
на общото събрание на сдружение „НББАЗ“ (НББАЗ), с което е изменен чл. 38б,
ал.7 от устава на сдружението, като е увеличен размерът на банковата гаранция
за членове под мониторинг, съобразно пазарния им дял.
Ищецът твърди, че е член на ответното сдружение, което
участвало и съдействало за функционирането на системата „Зелена карта“ и
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
държавите членки, с оглед на което всеки член на НББАЗ бил задължен да представи
и поддържа банкова гаранция, чийто размер се определял съгласно устава на
сдружението. Целта на банковата гаранция била да обезпечава дейността на НББАЗ
при уреждане на застрахователни претенции по системата „Зелена карта“ и
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и в
качеството му на компенсационен орган.
На 19.12.2017 г. било проведено общо събрание на
членовете на сдружението, което взело решение чл. 38б, ал.1 от Устава да бъде изменен,
като бъде увеличен размерът на банковата гаранция, съответно в размер на сумата
от 1200000 евро, 3000000 евро или 5000000 евро в зависимост от пазарния дял на
всеки член, определен на база премиен приход по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съгласно последната официално оповестена
информация на интернет сайта на КФН. Посоченото решение било незаконосъобразно
и неправилно, тъй като нарушавало основни конституционни и законови норми и
принципи, насочени към гарантиране на свободата на стопанска инициатива,
създавало условия за провеждане на нелоялни пазарни практики и поставяне в
неравностойно положение на поначало равноправни стопански субекти. Приетите
изменения нямали обективни икономически основания, не били основани на
законодателни промени или на обстоятелства, свързани с конкретната дейност на
НББАЗ през някакъв определен период от
време, нито почивали на сравнително изследване на данни относно конкретно
настъпили в застрахователния сектор обстоятелства. Напротив, измененията били
приети в нарушение на установения с КЗ режим, който транспонирал изискванията
на Директива 2009/138 ЕО за изграждането на механизми за гарантиране на
стабилност на застрахователните дружества. Обвързването на конкретните дължими
суми със стойността на пазарния дял, определен въз основа на премиен приход
било в противоречие и с принципите на антимонополното законодателство, намерило
израз в ЗЗК. В този смисъл решението на общото събрание било материално
незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита обжалваното
решение за процесуално и материално законосъобразно - взето от компетентен
орган, в рамките на уредената в устава процедура. Счита, че доводите на
ответника касаели по същността си единствено целесъобразността на оспорваното
решение, но същата не била предмет на съдебен контрол, съгласно чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
По същество излага, че решението е прието при спазване на
законоустановената процедура по свикване и провеждане на общото събрание и след
обсъждане на повече от едно предложения, като било продиктувано от реално
осъществили се промени в застрахователния сектор, засягащи финансовата
стабилност на НББАЗ. При решаване на въпроса на заседанието на общото събрание
били предоставени данни за постъпилите онлайн искания за гаранция и претенции
за възстановявания, предявени пред НББАЗ за периода 2012 г. – 2017 г.,
обусловили определянето на финансова
гаранция в тежест на ответника в размер на 4 милиона евро, дължима пред Съвета
на Бюрата, която следвало да бъде предоставена под формата на банкова гаранция
или на паричен депозит. Тези средства следвало да бъдат събрани от всички
застрахователи – членове на НББАЗ. В писмо на КФН до НББАЗ от 14.11.2017 г.
регулаторът изрично указвал, че съгласно КЗ, Националното бюро можело да
предприема мерки по обезпечаване на финансовото си състояние, включително и
чрез метода на банкова гаранция, поради което твърдението на ищеца за
незаконосъобразно създаден паралелен на КЗ рестрикционен режим, било
неоснователно, а оспорваното решение – материално законосъобразно.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Между страните няма спор и с определение от
23.04.2018 г. за безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване в
отношенията помежду им са отделени фактите, че ищецът по силата на чл. 508, ал.
1 КЗ е в членствено правоотношение със сдружение „НББАЗ“, че на проведено на
19.12.2017 г. общо събрание на сдружението, свикано в съответствие с
изискванията на устава и закона, е взето решение за изменение на чл. 38б, ал. 7
от устава, с което е увеличен размерът на банковата гаранция, която се дължи от
член на сдружението, който е под мониторинг, съответно с пазарен дял до 5% -
1200000 евро, с пазарен дял от 5,01% до 8% - 3000000 евро и с пазарен дял над
8,01% - 5000000 евро, който пазарен дял се определял на база премиен приход по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно последната
официално оповестена информация на интернет сайта на КФН.
Видно от протокол от извънредно
общо събрание на членовете на сдружение с нестопанска цел „НББАЗ“, проведено на
19.12.2017 г., с мнозинство формирано от 12 гласа от всички присъстващите 17
члена на сдружението е прието оспорваното в настоящото производство изменение
на устава на сдружението, като до изменението разпоредбата на чл. 38б, ал. 7 от устава е предвиждала единен размер на
банковата гаранция по чл. 15 от устава по отношение на всеки член на
сдружението под мониторинг, който да възлиза на 1200000 евро, без значение на
пазарния му дял. С оспорваното от ищеца изменение размерът на банковата
гаранция е диференциран в зависимост от пазарния дял на поставения под
мониторинг член на сдружението.
С оглед отделените за безспорни факти не е необходимо
обсъждането на останалите представени в производството доказателства.
По
отношение предявения конститутивен иск, с
правна квалификация чл. 25, ал. 4 вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ.
Атакуваното решение на общото
събрание на сдружението е прието на проведеното на 19.12.2017 г. заседание, като
исковата молба е депозирана в съда на 17.01.2018 г., т. е. в рамките на преклузивния
едномесечен срок за осъществяване на предвидения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ съдебен
контрол върху него, което
обуславя извод за процесуална допустимост на предявения иск от гледна точка срочност на оспорването на
решението на върховния орган за изменение устава на сдружението.
Предмет на предявения конститутивен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ
е решението на общото събрание на сдружението, с което е прието изменение на
чл. 38б, ал. 7 от устава на сдружението. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната
законосъобразност и съответствие с устава, като правораздавателната компетентност на съда
е ограничена от основанията за порочност на решенията, изложени в исковата
молба. В случая ищецът твърди единствено материална незаконосъобразност на
приетото изменение на устройствения акт на сдружението, поради което съдът не
следва да обсъжда спазени ли са правилата за свикване и провеждане на общото
събрание, съответно прието ли е оспорваното решение с необходимото мнозинство,
тъй като същите имат отношение към процесуалната законосъобразност на
решението, която не е предмет на спора.
Материално незаконосъобразно е решение на общото събрание
на членовете на сдружение при обективно негово противоречие с императивни
правни норми. Ищецът счита решението за противоречащо на Конституцията на
Република България, тъй като нарушавало свободната стопанска инициатива и
създавало неравноправни условия за стопанска дейност, като благоприятствало членовете
на сдружението с по-малък пазарен дял и утежнявало положението на тези с
по-голям такъв. По този начин се нарушавали чл. 15, ал. 1, т. 4 и чл. 21 ЗЗК. Доводите
са изцяло неоснователни.
Решението на общото събрание на сдружението има за
предмет промяна в устава, която определя диференцирано, съобразно пазарния дял,
размера на банковата гаранция, която член на сдружението, по отношение на който
е приложена процедура по мониторинг следва да предостави. Предметното
съдържание на оспорваното решение е такова, че то по никакъв начин не
противоречи на свободната стопанска инициатива и не ограничава конкуренцията,
съответно не нарушава повелителни разпоредби от действащия правен ред.
Нормата на чл. 19, ал. 1 КРБ прокламира принципа, че
икономиката на Република България се основава на свободната стопанска
инициатива. В практиката на КС обаче изрично се застъпва тезата, че този
принцип не е абсолютен и може да бъде ограничаван в своето прилагане – така Решение № 1 от 2014 г. на КС. В
случая определянето на размер на дължима банкова гаранция съобразно обективен
критерий – пазарен дял, определен на база премиен приход от сключени
застраховки „Гражданска отговорност“ не ограничава по никакъв начин стопанската
инициатива на никой от членовете на сдружението. Напротив. Съобразяването на
размера на банковата гаранция с пазарния дял е проявна форма на равенството на
членовете на сдружението във вътрешните им отношения – тези с по-голям дял логично
и икономически обосновано следва да представят по-висока по размер банкова
гаранция, в случай че са осъществени предпоставките да бъдат поставени под
мониторинг. Именно равното третиране на правните субекти
(застрахователите-членове на сдружението) обуславя прилагането на принципа на пропорционалност
при определяне на размера на гаранцията, като това по никакъв начин не нарушава
конституционния принцип на свободната стопанска инициатива, включително
стимулира застрахователите да изпълняват задълженията си по начин, че да не
бъдат обект на мониторинг, само в който случай следва да представят банкова
гаранция по чл.38б, ал.7 от устава.
Приетото решение не противоречи и на чл. 15, ал. 1, т. 4
и чл. 21 ЗЗК. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЗК съдържа обща забрана на
всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на
предприятия и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за
цел или за резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на
конкуренцията на съответния пазар. Забраната цели да се гарантира на всяко
предприятие, което реално участва на съответния пазар или потенциално би могло
да навлезе в него, възможността самостоятелно, свободно и независимо да
определя стопанската си политика и конкретното си пазарно поведение, вкл.
спрямо партньори, доставчици и клиенти (така решение на КЗК № 576/15.07.2008
г.). Общата забрана за антиконкурентна дейност е по начало адресирана към
определен кръг правни субекти - предприятия или сдружения на предприятия, по
смисъла на § 1 т. 7 от ДР на закона, съгласно който „предприятие“ е всяко
физическо, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска
дейност на съответния пазар, независимо от правната и организационната си
форма. В случая решението, прието от орган на сдружение с нестопанска цел
касаещо изменения на устройствения му акт няма характер на споразумение, което
цели директен ефект върху свободната конкуренция, нито пък налага ограничения в
свободното пазарно поведение на членовете си, още по-малко пък засяга трети
лица.
С изменението на устава не се нарушава забраната за
прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на
определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като
конкуренти (т. 4 на чл. 15, ал. 1 ЗЗК), както твърди ищецът. Диференцирането на
размера на банковата гаранция съобразно пазарния дял на членовете на
сдружението третира равноправно всички застрахователи членове на НББАЗ, тъй
като определя техните задължения по отношение на сдружението при отчитане на
пазарното им представяне и по никакъв начин не ограничава конкуренцията помежду
им, нито пък конкуренцията им с другите правни субекти участващи на
застрахователния пазар. Разпоредбата от устава на сдружението не цели
координация в поведението на всеки от неговите членове и сътрудничество, в
качеството им на стопански субекти, за постигане на ползващи всеки от тях цели,
с антиконкурентен за съответния пазар като цяло ефект. Напротив. Уставът
регламентира вътрешните отношения между членовете на сдружението по начин,
който да осигурява изпълнението на основните му функции, предвидени в чл. 506,
ал. 2 и ал. 3 КЗ. С императивната норма на чл. 508, ал. 1 и ал. 2 КЗ е вменено
в задължение на всеки застраховател, получил лиценз по т. 10.1, раздел II,
буква "А" от приложение № 1, или застраховател от държава членка,
който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в Република България, да стане член на бюрото и да спазва
изискванията на устава на бюрото, включително да представи и да поддържа
банкова гаранция в съответствие с устава на бюрото и презастрахователен договор
в съответствие с критерии, определени от бюрото. Бюрото е юридическо лице,
волята на което се формира от неговия върховен орган – общо събрание, което се
състои от неговите членове (всички застрахователи), съответно по тяхна воля са
приети конкретните размери на дължимата при мониторинг гаранция. Определянето
на размера на банковата гаранция е в изпълнение на императивните разпоредби на
КЗ, като използването на обективен критерий за неговото деференциране, какъвто
е пазарният дял на застрахователя, не нарушава антимонополното законодателство.
Конкретните размери на дължимата банкова гаранция представляват въпрос на
целесъобразност, който стои извън обхвата на осъществявания върху решението
съдебен контрол, затова и е безпредметно да се обсъждат доводите на ищеца в
тази насока.
Изложеното обуславя неоснователност на предявения
конститутивен иск, тъй като приетото решение за изменение на устава на НББАЗ не
противоречи на императивни правни норми.
При този изход на спора, право на присъждане на
извършените в производството разноски се поражда за ответника НББАЗ, съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК, което своевременно прави искане за реализиране на
отговорността за разноски на ищеца и доказва извършени такива в размер на 6000 лева,
представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, с включен
ДДС, за което от АД „Д., Г. и съдружници“ е издадена фактура
№**********/07.03.2018 г.. Ищецът релевира възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 1, т. 4 е
предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по
неоценяеми искове, какъвто е настоящият, да е в размер на 300 лева. В случая
неприложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредбата, тъй като същата
урежда процесуално представителство в производства по Търговския закон по иск на съдружник или
акционер срещу дружеството, а настоящото производство не е такова. При
съобразяване на факта, че се касае за един иск, разгледан в едно открито
съдебно заседание и при отчитане на правната и фактическа сложност на спора,
съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 500
лева, върху която да се начисли и ДДС, затова отговорността за разноски на ищеца
следва да бъде ангажирана за сумата 600 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу СДРУЖЕНИЕ
„НББАЗ“, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, иск с правна квалификация чл. 25, ал. 4
вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ, за отмяна на
решение от 19.12.2017 г. на общото събрание на сдружението, с което е изменена
разпоредбата на чл. 38б, ал. 7 от устава на сдружението.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“, ЕИК *******, със седалище
*** и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за производството, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: