Решение по дело №402/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на Т. И. А., Ц. И. А. и А. В. К. срещу Заповед № УТ -095 от 30.09.2024г. на кмета на община Смолян, с която е одобрен ПУП – ПРЗ в кв.106 кв. Устово [населено място]. По съображения за незаконосъобразност и неправилност, в жалбата се иска отмяна на атакувания акт и присъждане на разноски. Твърди се, че жалбоподателите са заинтересовани лица по см. на чл. 131 ал.2 ЗУТ и собственици на ПИ №67653.926.495. Твърди се, че са нарушени нормите на чл. 103а ал.2 и ал.3 ЗУТ; също, че проектът е изработен в противоречие с ОУП, в който отреждането е за жилищно застрояване, а проектът е разработен като „Пп“. Посочено е, че предвидените показатели - височина 10м., озеленяване 20%, плътност 80% и кинт 2,5“, са в противоречие с определените в Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Посочено е, че заповедта е издадена без необходимото съгласие по чл. 134 ал.2 т. 6 ЗУТ.

В писмена молба /л.121 и сл. от делото/ се излагат допълнителни доводи и съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от пълномощник, който пледира за уважаване на жалбата. Релевират се доводи за нарушение на чл. 103а ал.2 ЗУТ поради несъобразяване с ОУП; липса на данни относно конкретните изменения на уличната и дворищна регулация с оглед на това, че имотите имат обща регулационна граница; ползване на комунално-транспортен план от предходна преписка, което е недопустимо, тъй като като ИАА той има еднократно действие; липса на становище от „Басейнова дирекция“ с оглед на това, че река Черна е съседна и че отводните води отиват в реката. Твърди се, че заповедта е издадена без решение на Общинския съвет, което е задължително тъй като се променя предназначението и тъй като предходното решение на ОбС е изчерпало действието си по другата преписка, която е приключила. Твърди се, че е налице сила на присъдено нещо, тъй като има влезнал в сила съдебен акт относно заповед със същото съдържание, но с друга дата. Претендират се разноски.

Ответникът – кмет на община Смолян в последно с.з. се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Излагат се съображения, че не са доказани по делото изложените в пледоарията по същество пороци на административния акт и съдът следва да се произнесе само по посочените в жалбата. Твърди се, че не е необходимо разрешение от „Басейнова дирекция“; не е необходимо да има ново решение на ОбС; съдебното решение касае друг административен акт и в случая няма сила на присъдено нещо. Претендират се разноски.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С атакуваната заповед на кмета на община Смолян е одобрен ПУП – ПРЗ в кв. 106 по плана на [населено място] кв.Устово; изменение на уличната и дворищната регулация на урегулирани поземлени имоти – Изолационно озеленяване и на част от УПИ III-озеленяване, като за част от УПИ III-озеленяване се образува нов УПИ IV – за автоуслуги и обществено обслужване с ограничителна линия на застрояване и указани параметри на бъдещата постройка. Със заповедта е предвидено локално платно с ширина 6 м. към реализирания околовръстен път на [населено място] в кв. 106 по плана на [населено място] кв.Устово по червено и кафяво нанесеното на приложената към заповедта скица и план за застрояване /л.36/. Заповедта е издадена на осн.чл. 129 ал.2 ЗУТ вр.чл. 135 ал.3 ЗУТ, въз основа на фактически основания, съдържащи се в Заповед №УТР -050 от 29 май 2024г. и обяснителна записка, както и на осн.чл. 134 ал2 т. 2 и т.6 ЗУТ, чл. 110 ал.1 т. 1 ЗУТ и чл. 62а ал.3 ЗУТ /реш. №526/28.04.21г. от Протокол 21 на Общински съвет Смолян/ и Реш. 12 от Протокол 21 от 17.07.2024г. на ОЕСУТ. Заповедта е връчена на Т. А. на 18.10.2024г. /л.30/, на Ц. А. на 17.10.2024г. /л.31/ и на А. К. на 18.10.2024г. /л.31/. Жалбата е депозирана на 31.10.11.24г. /л.21/, тоест в законоустановения срок.

По отношение на активната процесуална легитимация в светлината на чл. 131 ЗУТ съдът счита следното: Със специалната разпоредба на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно определя кръга на субектите, които имат качеството на заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план (т. 1); съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот, включен в обхвата на плана (т. 2); съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния (т.3); съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана (т. 4); както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване (т. 5).

Имотите по разработката са №292, №468, №470, а жалбата изхожда от собствениците на имот № 495, който е съседен. Съдът счита, че жалбоподателите са заинтересовани по см. на чл. 131 ал.2 т.4 ЗУТ лица. От СТЕ и от преписката по издаване на атакувания акт става ясно, че имотите, предмет на ПУП-ПРЗ и имотът на жалбоподателите не са включени в свързано застрояване (т. 2). Имотите, предмет на разработката и имотът на жалбоподателите не са през улица, а са съседни имоти. Ограничителните застроителни линии в ПУП – ПРЗ са съобразени с изискуемите по чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ разстояния (л.65). Според становището на гл. архитект са на 1,5 м. от уличната регулация и на 3 м. от съществуващия колектор за отпадни води. Точните разстояния между сградата, предмет на разработката и съседния имот, ще бъдат определени с визата за проектиране и в хода на инвестиционното проектиране, при които ще се определи конкретното местоположение и разположение на сградата, тъй като с плана са предвидени ограничителни линии на застрояване. В ПУП – ПРЗ са спазени минималните изисквания за разстояние на ограничителните линии за застрояване от границите на имота (т.3). Вещото лице в с.з. (л.183) сочи, че отстоянията са по три метра и не са намалени. По отношение на чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ съдът съобрази следното: Процесния ПУП - ПРЗ е за автоуслуги и обществено обслужване, „предимно производствена“ зона /Пп/. Според ОУП това е жилищна зона с малка височина /Жм/. Разрешено е в жилищна зона да се урегулират с план сгради, площи, мрежи и съоръжения за нежилищни нужди – чл.17 от Наредба №17/22.12.2003г. От СТЕ обаче се установява, че няма съответствие на допуснатите с процесната заповед показатели на територията и разпоредбите на Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - /Жм/ плътност до 60%, а по заповедта е Пп плътност 80%; интензивност до 1,2, а по заповедта е 2,5; озеленяване мин. 40%, а по заповедта е 40%/. По ОУП се предвижда жилищна зона с малка височина /Жм/, а с процесната заповед ПУП-ПРЗ е предвидено „за автоуслуги и обществено обслужване“ – „Предимно производствена“ зона /Пп/. В случая отреждането не е в съответствие с устройствената зона и стойностите на показателите за застрояване. Поради това, че се променя предназначението – предмет на плана, а жалбоподателите са съседи, е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Предвид това съдът счита, че жалбоподателите са заинтересовани лица.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

Имот №67653.926.495 е собственост на Т. Д. Г. с площ 1548 кв.м., начин на трайно ползване –ниско застрояване до 10м., урбанизирана територия, номер по предходен план 1391, предишен идентификатор №67653.926.265. Праводателят е починал 1988г. /л.124/ и негови наследници са Х. Т. Г., М. Т. А. и Д. Т. Г., които са собственици по на 1/3 ид.ч. /вж.НА №194, том първи, рег. № 1571, дело №151/2003г. от 27 май 2003г. - л.10 от делото и скица на л.12 от делото/. През 2020г. Д. Т. Г. почива, М. А. почива през 2019г., а Х. Г. почива 2021г. Към настоящия момент техни наследници са жалбоподателите: Ц. И. А., Т. И. А. и А. В. К. /вж.удостоверение за наследници на л.124 и л.125 от делото/.

От представените по делото нотариални актове, както следва: НА №38/28.02.2020г. /л.72/, НА № 45 от 26.02.208г. /л.74/ и НА №12 от 21.12.2017г. /л.77/ се установява, че дружество „АВТО ВЕН“ ООД е собственик на ПИ №468, ПИ №470 и ПИ №292, като със заявление на това дружество от 23.04.2024г. /л.79/ е поискано разрешение за изработване на ПУП.

С протокол № 13 от 24.04.2024г. /л.64/ на ОЕСУТ се предлага на кмета да издаде разрешение по чл. 135 ал.3 ЗУТ

Със Заповед №УТР -050/29 май 2024г. /л. 63/ на основание чл.135 ал.3 ЗУТ е разрешено на „АВТО-ВЕН“ ООД да възложи изработване на ПУП –План за регулация и план за застрояване на част от УПИ III – озеленяване и на част от УПИ изолационно озеленяване, като за част от същите се обособи нов УПИ – за автоуслуги и обществено обслужване в устройствена зона Пп и височина на застрояване 10м., озеленяване – 20%, плътност 80%, кинт 2,5 и улична регулация в кв. 106 по плана на [населено място] кв. Устово. Според преписката по издаване на тази заповед, изменението е на основание чл. 134 ал.2 т. 6 и чл. 62а ал.3 ЗУТ /л.65/; планът за регулация включва образуване от УПИ III –озеленяване на нов УПИ, съставен от части на ПИ №292, ПИ №468 и ПИ №470 с обща площ 4467 кв.м.; променят се регулационните линии на уличната регулация като се създава локално платно с ширина 6м. към околовръстния път; локалното платно засяга части от ПИ №468, №470 и №542-общинска собственост; локалното платно е оразмерено за еднопосочно движение с възможност за паркиране. Става ясно от становището по чл. 135 ал.4 т.1 ЗУТ /л.65/, че планът за застрояване е решен с ограничителни линии на застрояване, отстоящи от вътрешните регулационни линии на 3 м., съгласно чл. 35 ал.2 ЗУТ, на 1,5м. от уличната регулация и на 3м. от съществуващия колектор за отпадни води.

На 25.06.2024г. /л.48, л.49/ постъпва възражение от А. К., Т. А. и Ц. А. срещу представения проект за ПУП с доводи, че той не съответства на ОУП и не е в съответствие с предвидения статут за жилищно строителство, както и че собствениците на имот №495 не са съгласни в съседния им имот да се извършват автоуслуги поради шумови показатели и замърсяване.

С Протокол №21 от 17.07.2024г. на ОЕСУТ /л. 47/ възражението е прието за неоснователно с мотиви, че съгласно забележка към одобрения ОУП на община Смолян територията на града се устройва по отделен ОУП на града; необходимо е ПУП да се съгласува със СГКК и след представяне на съгласуван ПУП, ОЕСУТ предлага на кмета да издаде заповед по чл. 129 ал.2 ЗУТ.

С Решение №169/ 05.07.2023г. по адм.д. №80/23г. на АССм /л.127 и сл./ е отменена заповед №УТ -029 от 03.02.2023г., с която е одобрен ПУП –ПРЗ за ПИ в кв.106. Заповедта е издадена по заявление на „АВТО–ВЕН“ ООД от 23.07.2020г. /адм.д.80/23г. на АССм/. Съдебното решение е в сила от 02.08.2023г.

От изслушаната по делото СТЕ /л.153 и сл./ се установява, че ОУП на Община Смолян е одобрен с Решение №955 на ОбС от 25.08.2022г. и съгласно ОУП територията, в която попадат процесните поземлени имоти - №470, №468 и №292 е урбанизирана, с предназначение на устройствената зона „жилищна с малка височина“ – Жм. Вещото лице сочи, че ОУП на [населено място] не му е предоставен; за целите на СТЕ е ползван ОУП на Община Смолян. С ПУП за поземлени имоти №470, №468 и №292 е образуван УПИ III –за озеленяване и част от УПИ –изолационно озеленяване, предвидени в устройствения план за озеленена площ с образуване на нов УПИ – за автоуслуги и обществено обслужване в кв. 106 по плана на [населено място]; определени са показатели за бъдещо застрояване в „превидмо производствена зона /Пп/, плътност 80%, интензивност 2,5, озеленяване /Оз/ – мин 20% , височина /Н/ до 10м.; променят се регулационните линии на уличната регулация, като се създава локално платно с ширина 6м. към околовръстния път на града. Според в.л. основното прездназначение на територията, която обхваща процесните имоти №470, №468 и №292 е „за автоуслуги и обществено обслужване“. Според в.л. относно предназначението на териториите не е налице съответствие между приетия ОУП - жилищна зона с малка височина /Жм/ и одобрения с процесната заповед ПУП-ПРЗ - за автоуслуги и обществено обслужване, „предимно производствена“ зона /Пп/. Вещото лице сочи, че няма съответствие на допуснатите с процесната заповед показатели на територията, обхваната от оспорения ПУП-ПРЗ съгласно Наредба №7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - Жм –плътност от 20% до 60%, интензивност /Кинт/ от 0,5 до 1,2, озеленяване /Оз/ - от 40% до 60%, височина /Н/ до 10 м. По заповед №УТ -029/ 3.02.23Г.: Пп –плътност 80%, интензивност /Кинт/ 2,5, озеленяване /Оз/- мин 20%, височина /Н/ до 10м. Според в.л., за образуването на УПИ VII - за автоуслуги и обществено обслужване, в кв. 106 по заповед УТ-095/30.09.2024Г. не се отнема площ от ПИ №67653.926.495 по КККР на [населено място]. В с.з. вещото лице уточнява, че не са намалени отстоянията, същите навсякъде са по 3 метра; променя се предназначението на тези, които са предмет на разработката; има обща регулационна граница между имотите по разработката и имота на жалбоподателите.

Съдът кредитира СТЕ като компетентно и обективно изготвена.

Правни изводи.

Заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя орган, съобразно с чл.129 ал.2 ЗУТ. При издаването и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но е нарушен материалния закон.

Основанията за издаване на заповедта, посочени в титулната част на административния акт са чл.134 ал.2 т. 2 и т. 6 ЗУТ. Налице е съгласие на собствениците на имотите, предмет на самия план, тоест налице е основанието на т.6 – съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Не се установява по делото да е налице основанието по точка 2 - изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на КК в урегулирана територия имотните граници не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в КК, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. В преписката по издаване на атакувания акт не се съдържат доказателства, които да сочат, че няма съвпадение на имотни и регулационни граници, или че има непълнота или грешка. Това е едно от основанията за незаконосъобразност на заповедта.

В титулната част на заповедта е посочено, че е издадена и на основание чл. 62а ал.3 ЗУТ /Решение №526/ 28.04.2021г. по Протокол № 21 на Общински съвет Смолян/. По делото е депозирано цитираното решение /л.82/, като видно от него Общинския съвет допуска промяна на предназначението след проведено обществено обсъждане. Според чл. 62а ал.2, не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти по ал. 2 се разрешава след обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 127, ал. 1, от общинския съвет с решение, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците. В случая е проведено обществено обсъждане, което се установява от материалите по адм.д. 80/2023г. по описа на АССм. В нормата на чл. 62а е въведен ограничителен режим, доколкото принципно законът забранява променяната на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани. В случая според СТЕ, съгласно действащия ОУП, имотите предмет на изменението попадат в „жилищна зона“, а с приетото изменение ще попадат в устройствена зона "предимно производствена“. Съдът счита, че не се установява да е налице хипотезата на чл. 62а ЗУТ, която е цитирана в обжалваната заповед, което обуславя незаконосъобразност на атакувания акт. С разпоредбата на чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ са предвидени изключения по отношение на части от територии и поземлени имоти с нереализирано предназначение, които са предвидени за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. В настоящия случай, видно от материалите по делото не е предвидено изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Това са единствените две изключения, които законът предвижда, и при които може да бъде променено предназначението на част от имота, предвиден в общия или в подробния устройствен план за озеленени площи, които не са реализирани. В случая, не са налице основанията, които дават възможност да се приложи хипотезата на чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ.

От СТЕ се установява, че процесното изменение не е съобразено с ОУП на Община Смолян. Според чл.103 ал.2 ЗУТ, общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Според чл. 103 ал.3, подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка – ал.4. Според ОУП на Община Смолян, който включва и територията на [населено място] /вж. становището на в.л. на л.182/, предназначението е жилищна зона с малка височина /Жм/, което съгласно чл. 16 т.1 от Наредба №7 е жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина до 10 м., а според процесния ПУП е за автоуслуги и обществено обслужване, „предимно производствена“ зона /Пп/, тоест такава по чл. 22 т. 2 от Наредбата. На свой ред, от СТЕ се установява, че показателите в обхвата на процесния ПУП са в противоречие с предвидените в чл.19 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Променени са процентите за плътност /при максимум 60% са предвидени 80%/, интензивност /при максимум 1,2 е предвиден кинт от 2,5/ и озеленяване /при минимум 40% е предвидено 20%/. Нарушението по чл.103а ал.2 ЗУТ, свързано с несъобразяване с ОУП обуславя незаконосъобразност на заповедта.

По делото се установи, че отделен ОУП на [населено място] няма, налице е само ОУП на Община Смолян, в който според в.л.са нанесени и териториите на града. Това се потвърждава от удостоверението на л.173, според което ОУП на града предстои да се изработи, но към момента няма изработен такъв. Поради това съдът счита изводите на в.л. в СТЕ като обективни, основани на наличните доказателства и базиращи се на ОУП на Общината, приет с решение през 2022г.

Процесната заповед е мотивирана с Решение №526 от 28.04.2021г. по Протокол 21 на Общински съвет Смолян. Решението е приложено на л. 82 от делото. С него се допуска промяна на проект за изменение на ПУП –ПРЗ на част от УПИ III-озеленяване и част от УПИ –Изолационно озеленяване с образуване на нов УПИ- за автоуслуги и обществено обслужване. Това решение е от 2021г. и е издадено в процедура по заявление на дружеството от 2020г. По това заявление е издадена заповед № от 03.02.2023г, отменената с решение №169/5.07.2023г. по адм.д. 80/23г. на ААСм. Процесната заповед е издадена по заявление на дружеството от 2024г. и е мотивирана със същото решение на общинския съвет. Процедурна пречка за това няма, тъй като се касае за акт, представляващ част от производството по изменение на действащ устройствен план. Този акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК не е индивидуален административен акт. Поради това доводите на жалбоподателите, че решението на общинския съвет, с което се допуска промяната е индивидуален административен акт и принципно важи само за процедурата, в която е издадено, са необосновани.

По отношение на възражението на жалбоподателите, че липсва съгласуване от Басейнова дирекция съдът съобрази следното: Законът за водите борави с термините „повърхностни“ и „подземни“ води; отпадъчните води са в резултат на човешка дейност. В обяснителната записка /л.96 и сл./ към комуникацинно-транспортния план е посочено, че повърхностните води от имота ще се оттичат към река Черна. Становището на АПИ /л.91/ е в същата светлина - водите следва да се заустват в реката. От материалите по адм.д. 80/23г. на АССм става ясно, че ПУП на два пъти не е съгласуван от Басейнова дирекция /л.82, л.83,л.92 от адм.д. №80/2023г./. В последствие е коригиран и Басейнова дирекция не е направила отказ да го съгласува. Принципно, несъобразяването с действащото екологично законодателство е основание съответната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. По делото обаче не се установява подобно несъобразяване.

Като има предвид изложеното съдът счита, че заповедта следва да се отмени като незаконосъобразно издадена.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски; същите са претендирани в срок и са представени доказателства за реализирането им. Размерът обаче не следва да е посоченият в списъка на л.174 от делото. Делото е протекло в две съдебни заседания и възнаграждение по чл. 7 ал.9 от Наредба №1 не се следва, а възнаграждението по чл. 8 ал.2 т.1 от Наредбата е в размер на 1250 лв. Делото не е с висока фактическа и правна сложност; протекло е в 2 съдебни заседания; по идентични правно-релевантни въпроси е взимано становище по приложеното адм.д. 80/23г., по което са е явявал същия процесуален представител на жалбоподателите. Съдът съобрази също, че Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 допуска както слизане под минимума по Наредбата, така и присъждане на възнаграждение над минимума. Според настоящия състав, размерът предвиден в Наредбата от 1 250лв. се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следва да се присъдят и разноски за ДТ и за вещо лице, които са в размер на 292,94 /л.2-5, л.147, л. 171/. Общо дължимите в полза на жалбоподателите разноски възлизат на 1542,94 лв.

Водим от горното Административен съд - Смолян

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № УТ -095 от 30.09.2024г. на кмета на община Смолян, с която е одобрен ПУП – ПРЗ в кв.106 кв. Устово [населено място].

ОСЪЖДА Община Смолян, представлявана от кмета да заплати на Т. И. А., Ц. И. А. и А. В. К. разноски в размер на 1542,94 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дн. срок.