Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 02. 07. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 6595 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** (въззивник) чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж.Г.срещу решение № 83831, постановено на 08. 05. 2020 г. от
Софийския районен съд, 155-и състав, по гр. д. № 65542 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд частично
е отхвърлил кумулативно съединени искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяването на съществуване на вземания. Всеки
от исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът обжалва
решението в частта, в която
предявените искове са частично отхвърлени. Твърди, че в обжалвата част
решението е неправилно и е постановено при нарушение на материалния закон. Позовава
се на приложимите в процесния период общи условия. Оспорва извода на районния
съд за частично погасяване по давност на процесните суми, като твърди, че
сумите по общите фактури са станали изискуеми на 31. 08. 2014 г., съответно на
31. 08. 2015 г. Поддържа, че с подаването на заявлението за заповед за
изпълнение на 14. 09. 2017 г. давността е била прекъсната. Иска от въззивния
съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в
отхвърлителната част и да уважи въззивната жалба. Претендира направените
разноски пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт.
С писмено изявление за откритото съдебно заседание възразява срещу адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство Т.В.Г., ЕГН **********, служебен
адрес ***, офис 202 (въззиваем)
чрез особения представител адвокат М.М.. Твърди, че въззивната жалба е допустима, но
неоснователна. Заявява, че първоинстанционното решение е мотивирано и
съобразено със закона. Поддържа, че всички вземания, които са станали ликвидни
и изискуеми преди 14. 09. 2014 г., са погасени по давност. Анализирайки общите
условия, приложими в процесния период, достига до извод, че давността за всяко
месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено като
счетоводните операции на ищеца (фактуриране, издаване на кредитни известия и
префактуриране в общи фактури) нямат отношение към момента на възникването на
вземането. Относно мораторната лихва заявява, че макар и тя да се претендира за
периода, който не е обхванат от погасителната давност, то същата е начислена и
върху погасените по давност главници. Твърди, че въззивникът се опитва чрез
приемане на общи условия да дерогира основни принципи в закона, което е
недопустимо. Иска от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна.
Третото лице помагач “Б.” ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, не предприема
процесуални действия във въззивното производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в необходимия размер.
По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо
в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната
част въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба. Следователно проверката за правилността на
първоинстанционното решение в обжалваната част е ограничена единствено до
приложението на института на погасителната давност.
Предмет на делото са четири кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на вземания за стойността на
предоставяната топлинна енергия, за стойността на осъществяваната услуга дялово
разпределение и за обезщетения за забава върху главниците за стойността на
топлинната енергия и за стойността на услугата дялово разпределение.
Претенциите са свързани с доставянето на топлинна енергия през периода 01. 05.
2013 г. до 30. 04. 2015 г. (процесен период) спрямо следния топлоснабден имот: ап.
21, находящ се в град София, ж. к. ******, абонатен номер 306344.
Страните не спорят пред въззивния съд
относно възприетото в първоинстанционното решение наличие на валидно
облигационно отношение между тях през процесния период, по силата на което
въззивникът е предоставял топлинна енергия на въззиваемия спрямо гореописания
топлоснабден имот. Съответният извод на районния съд се потвърждава и от
представените по делото доказателства за право на собственост върху недвижимия
имот (договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, л.
106 от исковото производство на районния съд). Въззиваемият (ответникът) не е
направил възражение чрез особения си представител, че е собственик на 1/2
идеални части от топлоснабдения имот. Своевременно с отговора на исковата молба
обаче той е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Покупко-продажбата на топлинна енергия е уредена в чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и се осъществява при публично известни общи условия. Предвид зададения от ищеца (въззивника) процесен период, приложимите общи условия към настоящото облигационно отношение са
общите условия на “Т.С.” АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители
в град София от 2008 г. (публикувани
във вестник „Дневник“ на 14. 01. 2008 г., в сила предвид чл. 150, ал. 2 ЗЕ от
15. 02. 2008 г.) и общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. (публикувани във
вестниците „19 минути“ и „24 часа“ от 10. 02. 2014 г., в сила от 13. 03. 2014
г.).
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост могат да изберат да заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска. Съгласно
приложимите общи условия (чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2008 г., съответно същите текстове
по общите условия от 2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски за топлинна енергия в 30-дневен срок от периода, за
който се отнасят, съответно в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача („Т.С.“ ЕАД). Следователно погасителната
давност за месечните прогнозни вноски започва да тече от изискуемостта на всяко
месечно вземане или с изтичането на 30-дневен срок от съответния месец при
общите условия от 2008 г. От друга страна, при общите условия от 2014 г.
публикуването на месечните прогнозни сметки в интернет съставлява покана, след
която вземанията стават изискуеми, поради което и въз основа на чл. 114, ал. 2 ЗЗД погасителната давност започва да тече от възникването на всяко задължение.
Освен това след отчитането на средствата
за дялово разпределение се изготвят изравнителни сметки за съответните
отоплителни сезони. Ако в резултат на изравняването се установи, че битовият
клиент е заплатил по-малка сума от тази по прогнозните месечни вноски с оглед
реалното количество консумирана топлинна енергия, то продавачът издава фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (обща фактура). В
тези случаи изискуемостта на дължимата сума настъпва в 30-дневен срок от датата
на публикуването на фактурата на интернет страницата на продавача (чл. 33, ал.
2 във връзка с чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2014 г.). Публикуването на
фактурата съставлява покана, след която вземането става изискуемо, поради което
и въз основа на чл. 114, ал. 2 ЗЗД погасителната давност за сумата за доплащане
започва да тече от възникването на задължението. Доколкото всяко парично
задължение се характеризира с определен размер, настоящият състав приема, че
задължението за доплащане след изравняване възниква с издаването на общата
фактура.
Както правилно е съобразил районният
съд, и месечните прогнозни вноски, и дължимите суми по общите фактури след
изравняване представляват периодични вземания, за които се прилага специалната
тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД (предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Заявлението
за издаването на заповедта за изпълнение е било подадено на 14. 09. 2017 г., от
който момент давността е била прекъсната (чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. “б” ЗЗД). При това
положение районният съд правилно е приел, че задълженията по месечните
прогнозни сметки за топлинна енергия до края на месец юли 2014 г. включително
(давността за месечното прогнозно вземане за този месец, което е последното от
тях, е започнала да тече в края на месец август 2014 г. и е изтекла в началото
на месец септември 2017 г.) са погасени по давност. Следователно възражението
на въззивника за неправилно прилагане на института на погасителната давност е
неоснователно спрямо месечните прогнозни вноски. Що се отнася до възражението
на въззивника, че първата инстанция неправилно е приела сумите по двете общи
фактури за доплащане след изравняване за погасени по давност, въззивният съд
приема и него за неоснователно. Вземането за доплащане за реално потребената
топлинна енергия след изравняване за отчетния период от 01. 05. 2013 г. до 30.
04. 2014 г. в размер на 101 лева и 86 стотинки, за което е била издадена обща
фактура № ********** от 31. 07. 2014 г., всъщност е погасено с изтичането на
тригодишната давност на 31. 07. 2017 г.
От друга страна, вземането за доплащане за реално потребената топлинна енергия
след изравняване за отчетния период от 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2015 г. в
размер на 63 лева и 48 стотинки, за което е била издадена обща фактура №
********** от 31. 07. 2015 г., не е погасено по давност (тригодишната давност е
била прекъсната на 14. 09. 2017 г. преди изтичането ѝ на 31. 07. 2018
г.). То обаче е било взето предвид от районния съд при установяването на
съществуването на вземането за стойността на топлинната енергия, което е видно
от уважения размер на този иск. Доколкото част от вземанията за топлинна
енергия са погасени по давност, районният съд правилно е приел и част от
вземането за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
погасено по давност.
Въззивникът не е изложил други доводи
във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
част (вземанията за стойността на услугата дялово разпределение, както и за
обезщетение за забава върху главницата за стойността на услугата дялово
разпределение са били изцяло отхвърлени от районния съд по съображения, които не са свързани с института на
погасителната давност). След като изложените във въззивната жалба доводи са
неоснователни и предвид ограничението по чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният
съд следва да потвърди първоинстанционното решение като правилно в обжалваната
част.
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски във въззивното
производство. Тя обаче не е поискала присъждането им, нито по
делото има данни да е сторила разноски във въззивното производство. Сторените
от въззивника разноски трябва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83831, постановено на 08. 05. 2020 г. от
Софийския районен съд, 155-и състав, по гр. д. № 65542 по описа за 2018 г. в
обжалваната част,
в която исковите претенции на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, против Т.В.Г., с ЕГН **********,***,
ж. к. „******, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от Гражданския
процесуален кодекс и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите се отхвърлят за сумата от 21 лева и 12
стотинки – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец
юни 2016 г. до месец май 2015 г., за сумата от 5 лева и 21 стотинки – лихва за
забава върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.
09. 2014 г. до 01. 09. 2017 г., претенцията за главница за сумата над
2 179 лева и 34 стотинки до първоначално претендирания размер от
2 179 лева и 43 стотинки, както и претенцията за лихва за забава за
периода от 15. 09. 2014 г. до 31. 07. 2015 г., като неоснователни, и
претенцията за главница за сумата над 903 лева и 61 стотинки до размера от
2 179 лева и 34 стотинки и за периода от месец май 2013 г. до месец юли
2014 г., и за лихва за забава за сумата над 191 лева и 63 стотинки до
първоначално претендирания размер от 539 лева и 83 стотинки, като погасени по
давност.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач “Б.” ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.