РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205562 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.Е.С.Х.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 92 от 11.11.2021 година на директор на РИОСВ – Бургас , с което на
жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за извършено нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 Закона за
водите.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното наказателно постановление. Оспорват се изложените в АУАН и НП
фактически констатации, като се твърди, че не е осъществен състав на нарушение по чл. 48,
ал. 1, т. 11 Закона за водите. Поддържа, че посоченият в т. 5 от раздел „Специфични
изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ на разрешителното
срок е инструктивен, поради което неспазването му не влече налагане на санкция. Счита, че
дори да се приеме, че не е бил спазен срокът по т. 5, мониторингът е бил осъществен
своевременно, поради което не е произтекъл вредоносен резултат и случаят е маловажен,
което предполага приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява представител.
АНО чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва жалбата като неоснователна и
моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелката З.Н. на длъжност младши експерт в РИОСВ, гр. Бургас е извършила
проверка във връзка с подаден на 01.09.2021 г. в РИОСВ от жалбоподателя Протокол от
изпитване № 1265/12.07.2021 г. с резултати от извършен собствен мониторинг за месец юни
2021 г., за обект Канализационна мрежа с пречиствателна станция за отпадъчни води на
хотелски комплекс „З.с.“, в местността К., землището на гр. С.В., общ. Н.. Съгласно
изискванията и условията на издаденото за обекта Разрешително № 23110032/24.03.2017 г.
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
продължено с Решение № 35/18.03.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, резултатите от провеждания собствен мониторинг следва да се
представят в срок до 15 дни от изготвяне на анализите в Басейнова дирекция „Черноморски
район“ и в РИОСВ. Свидетелката Н. констатирала, че резултатите от извършения на
30.06.2021 г. собствен мониторинг за обект Канализационна мрежа с пречиствателна
станция за отпадъчни води на хотелски комплекс „З.с.“, в местността К., землището на гр.
С.В., общ. Н., не са били представени в РИОСВ в определения в разрешителното за
заустване срок от 15 дни след изготвянето им, а същите били представени на 01.09.2021 г.
По тази причина свидетелката Н. съставила срещу дружеството-жалбоподател АУАН, а
впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката Н. са
обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № РД-8/10.01.2011 г. и Заповед № РД-709 от 09.07.2021 г. на министъра
на околната среда и водите) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
2
ЗАНН. Изцяло е спазена от АНО разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен както в
АУАН, така и в НП. В тази връзка настоящият състав не споделя изложените в жалбата
възражения за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП, а именно неспазване
на срока по чл. 52 ЗАНН. Срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен, а не давностен и
неспазването му от наказващия орган не обуславя нарушение на процесуалните правила при
налагане на наказанията в административнонаказателното производство. В този смисъл е и
обилната съдебна практика. Както се посочи по-горе в изложението наказващият орган е
издал НП в рамките на определения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен шестмесечен срок от
съставяне на акта, с изтичането на който се погасява възможността за реализиране на
отговорността на нарушителя.
На следващо място неоснователно е и възражението за нарушение при съставяне на
АУАН. Видно от АУАН същият е подписан за нарушител от упълномощено лице на
дружеството – Х.Ж.Х.. Следователно АУАН е бил съставен в присъствието на представител
на жалбоподателя, който го е подписал и се е запознал със съдържанието му.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 Закона за водите,
съгласно която норма водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да
изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.
От фактическа страна по делото като безспорно се установи, че в полза на
жалбоподателя е било издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води и повърхностни водни обекти № 2311 0032 от 24.03.2017 г., действието на
което е било продължено с Решение № 35 от 18.03.2019 г. на директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“. Видно от съдържанието на разрешителното в т. 5 от раздел
„Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ е
предвидено, че резултатите от проведен собствен мониторинг трябва да се предоставят в
БДЧР и РИОСВ – Бургас в срок до 15 дни от изготвяне на анализите. От събраните
доказателства – писмени и показанията на свидетелката Н. се установява, че дружеството-
жалбоподател не е спазил предвидения срок за представяне в РИОСВ на собствен
мониторинг за месец юни 2021 г. Установява се, че мониторингът е бил представен на
01.09.2021 г. Следователно безспорно се доказва по делото, че жалбоподателят в качеството
си на водоползвател не е изпълнил условие от процесното разрешително. Обстоятелството,
че мониторингът е бил изготвен своевременно, не променя извода на съда за извършено
нарушение от жалбоподателя по чл. 48, ал. 1, т. 11 Закона за водите, тъй като за
жалбоподателя освен задължението да изготвя такъв мониторинг, в разрешителното се
предвижда изрично и задължение да го представи на контролните органи (РИОСВ и БДЧР)
в 15 дневен срок от изготвянето му. В случая този срок не е бил спазен от жалбоподателя,
който е представил мониторинга за месец юни 2021 г. на 01.09.2021 г.
С оглед изложеното безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил
процесното нарушение.
3
Съдът счита, че случаят не е маловажен и не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Процесното нарушение засяга важни обществени
отношения, свързани с опазване на здравето на населението от опасността от замърсени
води, поради което деянието на жалбоподателя не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност от другите деяния от този вид. Още повече в разпита свидетелката Н.
посочи, че е констатирала от представените протоколи за изпитване, превишения на
индивидуалните емисионни ограничения на показателите, анализиращи отпадъчните води.
Като от показанията на Н. става ясно, че представянето на мониторинга в срок до 15 дни от
извършването му, е от значение за своевременното предприемане на мерки за коригиране на
качеството на отпадъчните води.
За извършеното нарушение по 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите в разпоредбата на чл.
200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите се предвижда наказание имуществена санкция в размер от
2000 лв. до 10 000 лв. Правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 2
от Закона за водите като относима. Предвид установеното нарушение, а именно, че
жалбоподателят ползва в отклонение от предвидените условия в разрешителното
канализационна мрежа с пречиствателна станция за отпадъчни води на хотелски комплекс
„З.с.“, като отклонението се изразява в неизпълнение в срок на предвидено в
разрешителното задължение за предоставяне на контролните органи на извършен собствен
мониторинг. Относно размера на наказанието, което следва да се наложи в чл. 27, ал. 2
ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. На жалбоподателя е
наложена санкция в предвидения минимум от 2000 лв. Настоящият състав счита, че така
определеният размер се явява справедлив с оглед липсата на предходни нарушения. Съдът
счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от
ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 92 от 11.11.2021 година на директор
на РИОСВ – Бургас , с което на „Х.Е.С.Х.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 200, ал.
1, т. 2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за
извършено нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 Закона за водите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5