№ 1232
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100508199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. Н. Д., чрез пълномощника си –
адв. Г.В. от САК, срещу решение № 20109501 от 29.04.2020г., постановено по гр. д. №
30958/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 37 състав. С молба от 29.07.2021г. въззивницата,
чрез пълномощника си конкретизира, че обжалва съдебното решение в частта, с която
срещу Д. Н. Д. е издадена заповед за защита по чл. 16 от ЗЗДН в полза на ОГН. Д. Т.,
Д.С. К. и И.С. К. и въззивницата е задължена да се въздържа от домашно насилие
спрямо същите деца. Искането е да се отмени решението на първата инстанция в
обжалваната част и да се отхвърли молбата по ЗЗДН на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Люлин срещу Д. Н. Д..
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и необоснованост. Не са направени доказателствени искания
В открито съдебно заседание въззивникът Д. Н. Д., редовно призована, не се
явява и не се представлява
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна - директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Люлин, чрез директора Д.С.Ц., е постъпил отговор, с който
жалбата се оспорва, като неоснователна. С отговора се сочат нови доказателства.
От особения представител на ОГН. Д. Т., Д.С. К. и И.С. К., не е подаден отговор
на въззивната жалба.
1
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо
в обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл
именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в
обжалваното решение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение, в обжалваната част, е правилно.
В останалата необжалвана част решение № 20109501/29.04.2021 г., постановено
по гр. дело № 30958/2020 г., по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37-ти състав е
влязло в сила.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на
директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Люлин за издаване на заповед за
защита от домашно насилие от името на ненавършилите пълнолетие И.С. К., Д. СТ. К.,
В.С. К. и ОГН. Д. Т., срещу майка им Д. Н. Д. и бащата на първите три изброени деца
СТ. В. К., който е във фактическо съжителство с майката. В молбата е изложено
твърдение, че от 14:30 ч. на 28.06.2020 г., до 00:30 ч. на 29.06.2020 г. децата О., Д. и И.
са били заключени в апартамент с адрес: гр. София, ж.к. „*******, aп. 40. Около 00:45
ч. ответникът С.К. събудил детето О.Т. и го принудил насила да почисти коридора и да
измие чиниите, а през това време ответницата Д.Д. не предприела действия за защита
на децата. Молителят е поискал издаване на заповед за защита от домашно насилие с
прилагане на следните мерки по отношение на С.К. да се въздържа от насилие, да не
приближава децата на по-малко от 100 метра и да посещава специализирана програма
за лица, злоупотребяващи с алкохол. По отношение на майката Д.Д. - да се въздържа от
2
домашно насилие спрямо децата си.
Ответницата Д. Н. Д. е оспорила твърденията на молителя. Оспорвала е
представените от ЦОП „Св. София“ доклади за неглижиращо нейно отношение спрямо
децата . Посочила е, че именно тя е жертва на домашно насилие от ответника СТ. В.
К., като действията на социалните работници не отчитат това, а целят да отнемат
връзката с децата, като ответницата е опитвала вече да се защити с всякакви средства.
Ответникът СТ. В. К. в своя отговор е оспорил молбата за защита с твърдението,
че не е посягал на децата си и делото било предтекст да получи отказ по искане за
социални помощи.
По делото е представена справка от НБД „Население“, от която е видно, че СТ.
В. К. е баща на децата Д. СТ. К., В.С. К. и И.С. К., а тяхна майка е Д. Н. Д., която от
своя страна е и майка на непълнолетния ОГН. Д. Т.. Не е оспорено обстоятелството, че
съжителството им е без брак, а на семейни начала.
Представен е и сигнал от О.Т. с peг. № 338400-6109/29.06.2020 г. на 9 РУ на
СДВР, в който е посочено, че на 28.06.2020 г. от 14:30 часа до 00:30 часа на 29.06.2020
г. е бил заключен заедно с брат си Д.К. и сестра им И.К. в жилището, в което живеят –
гр. София, ж.к. „*******. Към 00:30 ч. на 29.06.2020 г. в дома се прибрали СТ. В. К. и
Д. Н. Д., които били пияни и водели със себе си 6 годишната молителка В. К.. С. К.
принудил детето О.Т. в малките часове на нощта да чисти пода в коридора и да мие
чинии. Майка му знаела за това, но не го защитила. Същите данни са отразени от О.Т.
и в подадена от него декларация по реда на чл. 9 от ЗЗДН. В Протокол относно
установеното за детето О. при проведена мултидисциплинарна екипна среща на
01.07.2020 г. се посочва освен горната информация и обстоятелството, че именно той е
подал сигнала до полицейските органи.
От представените по делото социални доклади е видно, че в семейството на
жалбоподателката от години има данни за домашно насилие от страна на партньора на
жалбоподателката С.К.. Детето О. изпитва страх от него и поради тази причина не
желае да се връща обратно в семейството, но изпитва привързаност към своята майка.
Осъзнава, че тя е зависима от бащата на другите ѝ три деца.
Първоинстанционният съд е извършил служебна справка в регистрите си, от
която се установява, че срещу СТ. В. К. са водени четири дела по реда на ЗЗДН -
гражданско дело № 5778/2018 г. на Софийския районен съд, 91 състав; гражданско
дело № 72284/2018 г. на Софийския районен съд, 117 състав; гражданско дело №
3666/2019 г, на Софийския районен съд, 80 състав; гражданско дело № 3529/2020 г. на
Софийския районен съд, 158 състав (завършило с издаване на заповед за въздържане от
извършване на домашно насилие спрямо Д.Д.).
По делото е представен протокол от разпит на психолога на 102 ОУ, където учи
детето О.Т., в който протокол е посочено, че детето бедства и гладува, в училището
знаели, че то е подложено на тормоз в дома. Не го пускали да ходи на изпити в
училище.
Според протокол от проведен на 16.06.2020 г. телефонен разговор с директора на
73 ОДЗ „М.“ две години по-рано детето И. била направила гърч и била извикана
линейка, но майката не дала детето да бъде откарано. Самата тя имала мирис на
алкохол и не полагала достатъчно грижи за децата, налагало се други родители да
плащат таксата за детската градина.
Пред първата инстанция е разпитана свидетелката Л.Г., която посочва, че
познава семейството на Д.Д.. Била е в дома им, където било чисто, не била свидетел на
скандали, а майката се грижела за децата си. По повод на извършено от семейният
партньор домашно насилие Д.Д. потърсила помощ във фондация „Анимус“, но поради
3
страх от отнемане на децата напуснала мястото. Знаела, че имало актове на насилие
спрямо нея и издадена заповед за защита от домашно насилие.
Въз основа на тези доказателства съдът е постановил обжалваното решение №
20109501/29.04.2021 г., в което е прието, че на процесната дата и място са извършени
актове на домашно насилие от СТ. В. К. и Д. Н. Д. спрямо О.Т., Д.Д. и И.К.. Липсвали
данни спрямо детето В. К. да са извършвани неправомерни действия и поради това
съдът е приел, че спрямо нея искането следва да бъде оставено без уважение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Изложените твърдения във въззивната жалба са неоснователни. Възраженията
касаят неправилна преценка на събраните доказателства от районния съд, респ.
необоснованост на решението и неправилни правни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. По делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че въззивницата Д. Н. Д. и ответника СТ. В. К. са във фактическо
съпружеско съжителство и директора на дирекция „Социално подпомагане“ е лице от
кръга на посочените в чл. 8, т. 4 от Закон за защита от домашното насилие.
Като допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви, към
които въззивната инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК, следва да се
посочи, че са неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното
решение, поради необоснованост.
Предметът на въззивната жалба е относно преценката на първоинстационния
съд за наличието на домашно насилие при посочените в молбата обстоятелства, както и
за правилната преценка на доказателствата относно извода за установяване на
насилието на 28.06.2020г. и 29.06.2020г.
Неоснователни са възраженията на въззивницата по съществото на спора.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско
съжителство или обитават едно жилище – арг. от чл. 2, ал. 1 от Закон за защита от
домашното насилие.
Неоснователно е възражението, че съдът е основал решението си единствено и
само на сигнала на детето О.Т. до 2 РУ, СДВР. В мотивите си първостепенният съд е
обсъдил докладите на социалните работници, протоколите от проведени разговори с
училищен психолог и директор на общинско детско заведение, както и изслушаните
свидетелски показания. Нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН постановява, че в
производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените
средства по Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЗДН
доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и протоколите,
докладите и други актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане“. Следва,
че от събраната доказателствена съвкупност може да се направи извод, че подаденият
до полицията сигнал не е прищявка на детето О.. От всички доказателства съдът
формира извод, че в семейната среда на Д. Н. Д. и СТ. В. К. е извършвано домашно
4
насилие спрямо децата им. Водените в СРС дела срещу С.К. показва, че срещу него има
издадени два акта по ЗЗДН. От свидетелските показания на Л.Г. се установява, че в
семейството на ответниците е имало случаи на домашно насилие, а самата
жалбоподателка е потърсила помощ от неправителствена организация. Последното е
индиция за верността на изложеното от детето в сигнала до полицията.
Съгласно императивната норма на чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс СК/
родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и
подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. В този смисъл неотносимо
към спора е твърдението, че оставянето на децата сами в дома им е било с цел
уреждане на предстояща сделка с недвижим имот.
Доказателствата по делото сочат, че въззивницата Д. Н. Д. е била жертва на
домашно насилие, което е извършвано от съжителстващия с нея СТ. В. К..
Предприемала е действия за получаване на защита, а по гражданско дело № 72284/2018
г. на Софийския районен съд, 117 състав поради липса на активност от нейна страна,
делото е било прекратено. От установеното от първата инстанция доказателства следва
да се приеме, че вззивницата е заемала пасивно поведение при упражнявания над
детето О.Т. психически и емоционален тормоз на процесната дата и място, които са
форми на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Поради изложеното е
без правно значение за спора, че въззивницата е търпяла неблагоприятни последици от
съжителстващия с нея мъж.
Следва, че първостепенният съд не е допуснал соченото от въззивника
процесуално нарушение и не е постановил необосновано решение, в обжалваната част.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, първоинстанционното решение, в обжалваната част, следва да се
остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивницата Д. Н. Д. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 12.50 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20109501/29.04.2021г. по гр.
дело № 30958/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 37 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „*******,
вх. ****** aп. 40, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от
12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по
5
въззивно гр. дело № 8199/2021г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6