Решение по дело №218/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Началника на Регионална инспекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Стара Загора против Решение № 11 от 15.01.2024г., постановено по АНД №595/ 2023г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №СЗ-23-8/30.06.2022г., издадено от ВрИД началник на РДНСК – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод, че санкционираното лице не е извършило вмененото му административно нарушение. За неправилно се сочи тълкуването, което съдът е направил на понятията „надземен“ и „полуподземен етаж“. Твърди, че от строителните книжа се установява, че само по фасада север е изпълнено условието за определяне на етажа на кота -2.80м като полуподземен, но по останалите три фасади височината му спрямо средното ниво на прилежащия терен е повече от 1.50м, което означава, че част от неговата застроена площ следва да се включи в РЗП на сграда. Кинт е постигнат при РЗП на сградата, в което не е включена площ от етажа на кота -2.80м, което означава, че всяко добавяне на застроена площ от този етаж доказва извършеното нарушение на ПУП-ПЗ по показател интензивност на застрояване. От прочита на §5 т.50 от ДР на ЗУТ, даващ определение за надземен етаж става ясно, че разликата между котата на тавана и средното ниво на прилежащия терен /на прилежащия тротоар към улицата/ трябва да е по-голяма от 1.50м. Законът използва две понятия, спрямо които определя височина на етажа: средно ниво на прилежащ терен, който е пред фасадите, обърнати към вътрешните граници на УПИ – странични и дъно, и средно ниво на прилежащия тротоар към улицата – за фасадата, разположена на уличната регулационна линия. За всяка фасада е необходимо да се определи отделно средно ниво на прилежащия терен, защото теренът към всяка от фасадите е индивидуален и защото аналогично е правилото за определяне височина на сградата по чл.24 ал.1 от ЗУТ – височината се определя поотделно за всяка ограждаща стена. В този смисъл неправилно се явявало заключението на въззивния съд, че един етаж не може да се определи като полуподземен и като надземен, доколкото съгласно законовите дефиниции вида на етажа се определя спрямо котата на средното ниво на прилежащия терен - на прилежащия тротоар към улицата. Твърди се, че ако законодателят е имал предвид само една единствена кота, то нямало да даде подобна формулировка с възможност за избор. Щом законът допускал различна височина на сградата по всяка фасада, тогава защо да е недопустимо различно определяне на вида на етажа спрямо всяка фасада. В касационната жалба се твърди, че неправилно в част Архитектура, за определяне КСНП за източната фасада, са взети от част Геодезия кота 372.75 и кота 375.45, при което КСНПТ от изток е изчислена на 374.10, вместо като сбор от 372.60 плюс 373.00, а резултата да се раздели на две, при което да се получи 372.80 КСНПТ спрямо прилежащия тротоар и височина на етажа от 2.60м. По подробно изложените в жалбата доводи се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, представляващ административно наказващия орган по делото.

Ответникът по жалбата - арх. И. Е. Н. в открито съдебно заседание се явява лично, без упълномощен процесуален представител. Иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение, защото не е извършил нарушение на Закона за устройство на територията.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на И. Е. Н. против Наказателно постановление №СЗ-23-8/30.06.2022г., издадено от ВрИД Началник на РДНСК – Стара Загора, с което на архитект И. Е. Н. е наложена глоба в размер на 1 000лв на основание чл.232 ал.10 от ЗУТ за това, че в качеството си на правоспособен проектант, през периода месец май 2021г – юли 2021г, в град Казанлък, СИТИ ЦЕНТЪР „Р.“, ниво 5, офис 7, е изготвил част „Архитектурна“ на инвестиционен проект за строеж: „Жилищна сграда в УПИ І-3850, кв.164 /ПИ с идентификатор 35167.502.20 по КККР на град Казанлък/ с административен адрес [улица]и възложител „ВТС-ГРУП“ ООД ЕИК *********, село Ягода, община Мъглиж, представлявано от В. И. Т. и С. И. Т., в несъответствие с предвижданията на действия ПУП-план за застрояване относно максималния коефициент на интензивност на застрояване. УПИ V-3850 в кв.164 по плана на град Казанлък е с площ то 560кв.м и за него е в сила ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №2204/02.12.2021г на Кмета на община Казанлък и план за регулация, одобрен със Заповед №800/27-05-2016г на Кмета на града. Според ПУП-ПЗ за УПИ V-3850 в кв.164 е отредено конкретно предназначение за жилищно, средно високо застрояване с височина до 15м, свободно, плътност на застрояване 70%, коефициент на интензивност 2, минимална плътност на озеленяване 30%. Проектираната жилищна сграда по Инвестиционен проект, съгласуван и одобрен на 25.01.2022г с издадено Разрешение за строеж №16/25.01.2022г от главния архитект на Община Казанлък, въз основа на заявление вх. №168-7144-1#11/24.01.2022г, е в противоречие с основния показател за застрояване – Коефициент на интензивност, който трябва да е равен на 2. Показателя за застрояване Кинт 2 се постига при РЗП на сградата от 1 118.38кв.м., която е посочена в част „Архитектурна“, но без да се включва ЗП на етажа, който е на ниво -2.80м и е преценен от архитекта като полуподземен на основание §5 т.49 от ДР на ЗУТ. Това проектантско решение /изключването на ЗП на етаж на кота -2.80м/ противоречи на §5 т.50 от ДР на ЗУТ, която норма дава дефиниция за надземен етаж – таванът, на който е разположен на повече от 1.50м над котата на средното ниво на прилежащия терен / прилежащия тротоар към улицата/. Котата на средното ниво на прилежащия терен, определена по правилата на §5 т.52 от ДР на ЗУТ е средноаритметична стойност на най-ниската и най-високата проектна кота на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, оформен съобразно част „Геодезическа“ / вертикална планировка“ на инвестиционния проект. Видно от част „Геодезия“, чертеж „Вертикална планировка“ на кота +0.00 за фасада юг най-ниската проектна кота е 372.60м, а най-високата е 372.76м, съответно 372.60 +372.76 разделено на 2 дава резултат от 372.68 кота на средното ниво на прилежащия терен. Таванът на етаж на кота -2.80 е разположена на кота 375.40 / кота 0.00 без дебелината на плочата/, от където следва, че височината на етажа по фасада юг е 2.72м над котата на средното ниво на прилежащия терен. За фасада изток стойностите сочат, че височината на етажа е 2.60м над котата на средното ниво на прилежащия терен. За фасада север стойностите определят височина на етажа от 1.275м над котата на средното ниво на прилежащия терен, което означава, че по тази фасада север етажът на кота -2.80м е полуподземен, защото и по фасада запад височината му е 2.60м над средното ниво на прилежащия терен. По всички фасади, освен по северната, етажа на кота -2.80м е надземен и следва част от неговата площ да се включи в РЗП на сградата, след извършване на необходимите графични нанасяния и изчисления. Така проектираната сграда е в нарушение на ПУП-ПЗ, защото се надвишава Кинт като показател на застрояване, който е определен с този план. При РЗП от 1 118.38 кв.м., в което не е включена площта на етажа на кота -2.80м се постига Кинт равен на 1.99, което сочи, че всяко добавяне на площ от етажа на кота -2.80м ще доведе до неговото превишаване, а следва част от ЗП на този етаж да се включи в РЗП на сградата. Като е проектирал сграда с РЗП, което надхвърля максимално възможния коефициент на интензивност архитекта е нарушил предвижданията на ПУП- ПЗ за имота, в нарушение на чл.108 ал.1 изречение второ във връзка с чл.18 ал.1 т.3 вр. с чл.162 ал.4 изр първо от ЗУТ, с което е осъществил състава на чл. 232 ал.10 от ЗУТ. Посочено е, че нарушението е извършено в град Казанлък, СИТИ ЦЕНТЪР „Р.“ офис 7, ниво 5 и във времето, посочено в проекта – периода от месец май 2021г до месеца юли 2021г.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд е приел, че санкционираното лице не е извършило твърдяното в НП нарушение, поради което неправилно и незаконосъобразно му е било наложено административно наказание. Въз основа на приложените по делото строителни книжа и съобразявайки дадените в §50, т.49 и т.50 от ДР на ЗУТ легални определения за „полуподземен етаж“ и „надземен етаж“, съдът достигнал до извод, че неправилно АНО е определил част от етажа на кота -2.80 като надземен и включването на тази част от площта му в РЗП на сградата, респ. неправилно е приложил формулата и изчисленията по §5, т.52 от ДР на ЗУТ поотделно за всяка ограждаща стена на сградата. В случая височината на тавана на процесния етаж на кота -2.80 безспорно бил в границата между 0.3м. и 1-5м над котата на средното ниво на прилежащия тротоар /а именно на 1.275м/, установимо от представените строителни книжа, поради което този етаж следвало да се определи като “полуподземен“ съгласно §5, т.49 от ДР на ЗУТ, както правилно го е определило и санкционираното лице, и е изключило площта му от разгърнатата застроена площ на сградата, съответно не са нарушени предвижданията на ПЗ относно показателя Кинт.

Решението на Районен съд – Казанлък е правилно.

Съгласно чл.232, ал.10 от ЗУТ, на основание на която е санкциониран ответника по касация, с глоба в размер от 1 000лв до 15 000лв се наказва проектант, който не изпълни задължението си по чл.162 ал.4 от същия закон – да изготви проект в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, които на основание чл. 108, ал.1 изречение второ са задължителни за инвестиционното проектиране, а предвид чл.18, ал.1, т.3 от ЗУТ максималната интензивност на застрояване се определя с подробен устройствен план.

Правен е въпросът, който е въведен с въззивната жалба на проектанта против наказателното постановление и същият е предмет и на посоченото в касационната жалба на административнонаказващия орган оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като същият е свързан със съдържанието на правните норми на §5 т.49 до т.52 от ДР на ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на §5, т.49 от ДР на ЗУТ "Полуподземен етаж" е етажът, подът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата), а таванът - на повече от 0,3 м над тази кота и до 1,5 м над нея. В §5, т.50 е дефинирано, че "Надземен етаж" е етажът, таванът, на който е разположен на повече от 1,50 м над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата), а според т.48 на същия параграф "Подземен етаж" е етажът, таванът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата) или до 0,3 м над тази кота. Съгласно §5, т.52 от ДР на ЗУТ "Кота на средното ниво на прилежащия терен" е средноаритметичната стойност на най-ниската и най-високата проектна кота на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, оформен (моделиран) съобразно част "Геодезическа" (вертикална планировка) на инвестиционния проект.

На първо място самият административно-наказващ орган не е посочил каква част от застроената площ на етажа на кота -2.80м под проектна кота 0.00 на терена, следва да бъде включена в разгънатата застроена площ на сградата, от чиито размер зависи спазването на показателя – интензивност на застрояване. Доводът, че след като височината на сградата се определя по правилата на чл.24 ал.1 от ЗУТ спрямо котата на средното ниво на прилежащия терен при всяка от фасадите, то тогава и видът на етажа следва да се определя спрямо котата на средното ниво на прилежащия терен по всяка от фасадите, не намира нормативно основание. Това е така, защото видно от цитираните норми на §5 т.48, т.49 и т.50 от ДР на ЗУТ при определяне на етажа като подземен, полуподземен или надземен се взема предвид средното ниво на прилежащия терен – на прилежащия тротоар. За разлика от тези норми, в определението за кота на средното ниво на прилежащия терен, дадено в §5 т.52 от ДР на ЗУТ изрично и в съответствие с чл.24, ал.1 от същия закон, е посочено, че прилежащ е теренът към всяка ограждаща стена, а средното ниво е средноаритметичната стойност на най-ниската и най-високата проектна кота. По тази причина – изискването котата да е проектната, а не надморската височина, е предвидено да се съобрази част Геодезическа /вертикалната планировка/. Котата на средното ниво на прилежащия терен е понятие, което е използвано в юридико-техническата норма на чл.24 от ЗУТ, която определя височината на сградата като разстоянието по вертикала от средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена /средно аритметичната стойност на най-ниската и най-високата проектна кота на терена за всяка ограждаща стена/ до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната повърхност. Следователно, когато сградата има повече от една покривна повърхност, тогава тя може да има различни височини, които по определение участват в определяне местоположението на линиите на застрояване и в показателя за вида на застрояването – ниско до 10м, средно до 15метра и високо над 15 метра. В разпоредбата за изчисляване височината на сградата е употребено понятието „кота на средното ниво на прилежащия терен“, чието съдържание е установено в §5, т.52 от ДР на ЗУТ, а в разпоредбите на §5 т.47, т.48, т.49 и т.50 от ДР на ЗУТ са посочени първо определението за етаж, а след това и формулата за определяне на етажа като подземен, полуподземен и надземен. „Етаж“ е част от сградата между две последователни подови конструкции, едната от които – по аргумент от правилата за определяне на тази част от сградата като подземна, полуподземна или надземна, винаги е подова, а другата е таван. Във формулата за определяне вида на етажа не участват ограждащите стени, нито тяхното сечение с покривна конструкция, а от правно значение е котата на средното ниво на прилежащия тротоар, при това не проектната, а реалната. В настоящия случай поземленият имот има лице към [улица], защото на тази улица е неговият административен адрес и с която граничи на север. Сградата има един прилежащ тротоар за целите на прилагане на §5 т.48, т.49 и т.50 от ДР на ЗУТ - този, който е към улицата, на която е определено имотът да има изход –лице към улица. В НП е посочено, че именно спрямо прилежащия от север тротоар е налице фактическия състав на §5 т.49 от ДР на ЗУТ, защото таванът на етажа, чиято подова конструкция е на ниво – 2.80м под нивото на терена, е на височина спрямо прилежащия тротоар от 1.27м, или между 0.30м и 1.50м, както изисква правната норма. По тези факти няма спор между страните, поради което и настоящият състав определя въпроса за това извършено ли е нарушение на задължението за проектиране на сградата, съобразно определения с ПУП-ПЗ коефициент на интензивност на застрояването, като изцяло правен. В тази връзка са дадени указания и на въззивния съд от Административен съд Стара Загора с решение № 103 от 19.05.2023г. по КАНД № 70/ 2023г., а именно при новото разглеждане на делото да установи фактите, посочени от АНО като доказателства за извършеното административно нарушение и да ги квалифицира, чрез собствени правни изводи, защото нито АНО, нито ответника по касация са участвали в производството по постановяване на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на възложителя на проекта против Заповед № ДК-11-СЗ-2/ 10.02.2022г. на Началник РДНСК Стара Загора за отмяна на административните актове, постановени от Главния архитект на община Казанлък за одобряване на инвестиционния проект и издаване въз основа на него на разрешение за строеж.

След като в §5 т.48, т.49 и т.50 от ДР на ЗУТ изрично е посочено, че правно значение има височината на тавана на етажа, измерена спрямо средното ниво на прилежащия терен – прилежащия тротоар, то няма правно основание за АНО да прилага правилата на чл.24, ал.1 вр. с §5 т.52 от ДР на ЗУТ при нейното изчисляване. Прилагането на закона в смисъла, поддържан от касатора не дава отговор на въпроса колко височини може да има един таван, който е подова конструкция на следващ етаж, извън таванския, заключен от покривните конструкции, нито защо, когато височината на тавана спрямо котата на прилежащия тротоар е в границите между 0.30м до 1.50м, е правно невъзможно прилагането на състава на §5 т.49 от ДР на ЗУТ. Граматично ясен е текстът на формулите за квалификация на етажите спрямо средното ниво на прилежащия тротоар, като подземен е този етаж, чийто таван е изцяло или до 0.30м спрямо котата на средното ниво на прилежащия тротоар, а когато подът е изцяло под нивото на прилежащия тротоар, тогава височината на тавана над 0.30м до 1.50м спрямо същия терен, определя етажа като полуподземен. Височина на етажа над 1.50м спрямо средното ниво на прилежащия тротоар го определя като надземен, независимо къде разположена неговата подова конструкция – над или под това ниво. Едно и също е нивото на прилежащия терен, спрямо което се измерва височината на тавана, съответно на пода на един етаж, а формулата за изчисляване височината на сградата не може да бъде прилагана по аналогия, защото има различен предмет, а именно да определи височина на цялата сграда от нивото на терена до всяка покривна конструкция, а не между две подови конструкции, в които не участва заключения от покривните конструкции тавански етаж. По тези съображения направения от въззивния съд извод, че арх.И. Е. Н., в качеството му на проектант, не е допуснал нарушение на чл.108, ал.1, изр.второ във вр. с чл.18, ал.1, т.3 и чл.162, ал.4, изр. първо, предл.първо от ЗУТ, е фактически, правно и доказателствено обоснован.

Само за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че датата на нарушението не е датата, на която проектанта е изпълнил гражданския договор за възлагане на изработка. Несъответствието с изискванията за проектиране има способността да засегне установения ред за държавно управление едва, когато се създаде административно правоотношение по прилагане на ПУП-ПЗ, а то възниква и се реализира въз основа на административни актове за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж. Обекта на защита по чл.232, ал.10 от ЗУТ и на разрешителния строителен режим е един и същ, а именно: строителство, съобразено с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ – аргумент, който стои в основата на началния момент на едногодишния срок по ЗАНН за нарушения на ЗУТ /чл.239, ал.2 ЗУТ/. Без одобряване на проекта и издаване въз основа на него на разрешение за строеж намесата на държавната контролна администрация е недопустима и това е така, защото не е създадено правоотношението, върху което има контролни правомощия.

По изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 15.01.2024г., постановено по АНД № 595/ 2023г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.